РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

3 декември 2013 година

Дело F‑36/13

CT

срещу

Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA)

„Публична служба — Срочно нает служител — Договор за неопределено време — Прекратяване — Уронване на престижа на службата — Загуба на доверие“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която CT по-специално иска отмяната на решението на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) от 24 юли 2012 г. за прекратяване на договора му за неопределено време като срочно нает служител, както и присъждането на обезщетение за претърпените вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. CT понася направените от него съдебни разноски и тези на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Обосноваване със загубата на доверие — Съдебен контрол — Граници

(член 47 от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за лоялност — Понятие — Обхват

(член 12 от Правилника за длъжностните лица; член 11 от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Право на преценка на администрацията — Задължение за образуване на дисциплинарно производство — Липса

(член 47, буква в) и членове 49—50а от Условията за работа на другите служители)

1.      Предсрочното прекратяване на договора на срочно нает служител може да се основава на поведение на съответния служител, водещо до загубата на доверие между него и органа, оправомощен да сключва договори за назначаване. Контролът на съда на Съюза върху законосъобразността на решение за прекратяване е ограничен до проверката за липса на явна грешка или злоупотреба с власт.

(вж. точка 43)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, точки 50—53

Общ съд — 7 ноември 2011 г., Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P, точки 83 и 84

2.      Член 12 от Правилника е едно от конкретните проявления на задължението за лоялност, което изисква от длъжностното лице не само да се въздържа от поведение, уронващо престижа на службата и накърняващо дължимото уважение към институцията и нейните органи, но и да се държи по начин, който не поражда никакви съмнения, с цел съществуващото доверие между институцията и самия него да се запази.

Дължимото от длъжностното лице опазване на престижа на службата му не се ограничава само до отделния момент, в който то извършва една или друга конкретна задача, а се изисква от него при всякакви обстоятелства.

(вж. точки 47 и 48)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑34/96 и T‑163/96, точка 130 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 8 ноември 2007 г., Andreasen/Комисия, F‑40/05, точка 233 и цитираната съдебна практика; 11 септември 2013 г., de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, F‑126/11, точка 91

3.      Дори при нарушение, което евентуално би могло да бъде основание за дисциплинарно уволнение на срочно нает служител, нищо не задължава органа, оправомощен да сключва договори за назначаване, да образува дисциплинарно производство срещу съответното лице вместо да прибегне до възможността за едностранно прекратяване на договора, предвидена в член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители. По отношение на решението за прекратяване на договора на срочно нает служител въз основа на член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители, а не въз основа на отнасящите се до дисциплинарното производство членове 49—50а от същите условия администрацията има широкото право на преценка.

(вж. точка 54)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Dejaiffe/СХВП, посочено по-горе, точка 38

Общ съд — Longinidis/Cedefop, посочено по-горе, точка 100 и цитираната съдебна практика