РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

11 май 2011 година

Дело F-53/09

J

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуровка за злополука и професионално заболяване — Член 73 от Правилника — Отказ заболяването да се признае за професионално — Задължение за провеждане на производството в разумен срок“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която жалбоподателят иска, от една страна, да се отмени отказът на Комисията от 31 юли 2008 г. да признае заболяването му за професионално, и от друга — Комисията да бъде осъдена да му заплати символичната сума от едно евро като обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял

Решение: Осъжда Европейската комисия да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер от едно евро. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и една четвърт от разноските на жалбоподателя. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Инвалидност — Различни режими — Единно понятие за професионално заболяване

(членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица; член 3, параграф 2 и член 25 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

2.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Определяне на професионалния характер на заболяването — Доказване в тежест на длъжностното лице

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 3 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

3.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Право на преценка на лекарската комисия — Съдебен контрол — Граници — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 23 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

4.      Право на Съюза — Принципи — Спазване на разумен срок — Нарушаване в административно производство — Последици

(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      След като Правилникът не предвижда обратното, понятието за професионално заболяване не би могло да има различно съдържание в текста на Правилника според това дали се прилага член 73 или член 78 от него, въпреки че всяка от тези разпоредби се отнася до режим с различни характерни особености.

Все пак обстоятелството, че понятието за професионално заболяване има едно и също правно съдържание, независимо дали се прилага член 73 или член 78 от Правилника, не означава, че медицинската комисия, предвидена в Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Съюза, е обвързана от фактическите и медицинските констатации на комисията по инвалидност, учредявана съгласно член 78 от Правилника, нито пък обратното. В този смисъл процедурата по установяване на пълна или частична трайна инвалидност по член 73 от Правилника и процедурата по отпускане на пенсия за инвалидност по член 78 от Правилника могат законосъобразно да приключат с различен изход при една и съща фактическа обстановка, включително по въпроса дали заболяването на едно и също длъжностно лице е професионално.

Всъщност, на първо място, предвидените в членове 73 и 78 от Правилника обезщетения са различни и независими едно от друго, въпреки че могат да се кумулират; освен това тези разпоредби предвиждат две различни процедури, които могат да доведат до отделни, независими едно от друго решения. На второ място, въпреки че е желателно при необходимост двете процедури да се провеждат координирано и произнасянето относно различните аспекти на засегналата длъжностното лице инвалидност да се възлага на едни и същи медицински органи, това все пак не е условие за законосъобразността на едната или на другата процедура и в зависимост от обстоятелствата органът по назначаването разполага с право на преценка в това отношение. На последно и трето място, член 25 от Правилата относно осигурителното покритие изрично предвижда, че признаването на пълна или частична трайна инвалидност в съответствие с член 73 от Правилника и с тези правила по никакъв начин не накърнява прилагането на член 78 от Правилника и обратно.

Подобно правно положение би могло да се сметне за не съвсем задоволително. Този риск от привидна противоречивост обаче е характерен за наложеното по волята на законодателя успоредно съществуване на два режима, при които се произнасят различни медицински органи и се следват различни процесуални правила. По-конкретно медицинската комисия се произнася с оглед на резултатите от административна проверка, докато за комисията по инвалидност това не е така. Следователно при действащото законодателство на Съюза не е изключено тези две комисии да стигнат до различни заключения при една и съща фактическа обстановка.

(вж. точки 55—60)

Позоваване на:

Съд — 4 октомври 1991 г., Комисия/Gill, C‑185/90 P, точки 13—16

Първоинстанционен съд — 14 май 1998 г., Lucaccioni/Комисия, T‑165/95, точка 150; 1 юли 2008 г., Комисия/D, T‑262/06 P, точка 73 и цитираната съдебна практика, както и точка 74

2.      Член 3 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Съюза въвежда двоен режим на осигуряване срещу професионални заболявания.

Член 3, параграф 1 от Правилата относно осигурителното покритие предвижда, че когато е изброено в „Европейския списък на професионалните заболявания“, приложен към Препоръка 90/326 на Комисията, или в евентуалните допълнения към препоръката, заболяването се счита за професионално. Тази разпоредба въвежда юридическа презумпция, която обръща доказателствената тежест, за да защити правата на съответните длъжностни лица, когато става дума за заболявания, за които е научно установено, че по правило са свързани с упражняването на определени професии. В този смисъл е достатъчно съответното длъжностно лице да докаже, че при изпълнението на служебните си задължения е било изложено на риска от съответното заболяване. Евентуалната несигурност относно причинно-следствената връзка между изпълнението на служебните задължения и заболяването не оборва тази презумпция.

За сметка на това за целите на член 3, параграф 2 от Правилата относно осигурителното покритие трябва да бъде доказана причинно-следствена връзка между изпълнението на служебните задължения и появата на заболяването. Въпреки че необходимостта да се докаже такава причинно-следствена връзка може да доведе до непризнаване на някои многофакторни заболявания за професионални, при прилагането на тази разпоредба доказването само на потенциално влияние на изпълняваните служебни задължения върху появата, влошаването или ускоряването на многофакторното заболяване не е достатъчно, за да се приеме за надлежно установен професионалният характер на заболяването. В това отношение съдът не бива да заема мястото на законодателя, за да реши, че при някои многофакторни заболявания съмнението трябва да се тълкува в полза на съответното длъжностно лице, когато е обективно невъзможно да се определи, от една страна, дали изпълнението на служебните му задължения вероятно е оказало влияние за влошаването на здравословното състояние на заинтересованото лице, и от друга — доколко изпълнението на тези задължения е допринесло за влошаването в сравнение с евентуалните извънпрофесионални фактори.

В този смисъл член 3, параграф 2 от Правилата за осигурителното покритие гарантира осигурително покритие в индивидуалните случаи, но само ако в достатъчна степен е доказано, че разглежданото заболяване е с професионален характер. При тази правна уредба, ако за някои многофакторни заболявания не се изисква това да бъде доказано, макар и в занижена степен, а се допуска и доказването единствено на потенциална причинно-следствена връзка, би се стигнало до противоречие не само с буквата на член 3, параграф 2 от Правилата за осигурителното покритие, но и с предмета и целта на тази разпоредба, която е предназначена да гарантира специално осигурително покритие срещу рисковете от професионално заболяване за целите на прилагането на член 73 от Правилника.

Освен това в сложни случаи, при които заболяването на длъжностното лице се дължи на множество професионални и извънпрофесионални, физически или психически причини, всяка от които е допринесла за появата на заболяването, медицинската комисия е компетентна да определи дали изпълнението на служебните задължения за институциите на Съюза има пряка връзка със заболяването на длъжностното лице, например като отключващ фактор за появата му. В такива случаи за признаването на заболяването за професионално не се изисква да е доказано, че единствената, основната, преобладаващата или доминиращата причина за него е изпълнението на служебните задължения.

(вж. точки 64—69)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 26 февруари 2003 г., Latino/Комисия, T‑145/01, точки 83, 84 и 86—89

Съд на публичната служба — 14 септември 2010 г., AE/Комисия, F‑79/09, точка 83 и цитираната съдебна практика

3.      Задачата на медицинската комисия, предвидена в член 23 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Съюза, да дава напълно обективна и независима преценка по медицински въпроси, налага тази комисия, от една страна, да разполага с всички данни, които могат да ѝ бъдат полезни, и от друга страна, да има пълна свобода на преценка. Същинските медицински констатации на тази комисия трябва да се считат за окончателни, когато са били издадени по надлежния ред. Съдът е оправомощен да провери единствено, от една страна, дали посочената комисия е била учредена и е действала законно, и от друга страна, дали нейното становище е редовно, а именно дали е мотивирано, така че да може да се прецени на какви съображения се основава, и дали има понятна връзка между медицинските констатации в това становище и крайните заключения в него.

Предвид ограничения съдебен контрол, който му е възложен, съдът не би могъл да уважава оплаквания за явна грешка в преценката на медицинската комисия.

Когато разглежда сложни въпроси от медицинско естество, свързани с трудна диагноза или с причинно-следствената връзка между заболяването на заинтересованото лице и упражняването на професионалната му дейност в определена институция, медицинската комисия е компетентна в частност да посочи в становището си на какви данни се основава и в случай на значителни несъответствия да уточни по какви причини дава различно заключение в сравнение с някои медицински доклади, които са по-благоприятни за заинтересованото лице.

(вж. точки 70, 91, 92 и 104)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — AE/Комисия, посочено по-горе, точки 64 и 65 и цитираната съдебна практика, както и точка 89

4.      Задължението за спазване на разумен срок при провеждането на административните производства е общ принцип на правото на Съюза, за чието спазване следи съдът и който е включен като съставна част от правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Въпреки това нарушението на принципа за спазване на разумен срок в общия случай не е основание за отмяна на решението, издадено в забавеното административно производство. Всъщност единствено когато е възможно прекомерната продължителност да е повлияла върху самото съдържание на издаденото в административното производство решение, неспазването на принципа на разумния срок опорочава законосъобразността на административното производство. Така евентуалната прекомерна продължителност на процедурата по разглеждането на заявлението за признаване на професионално заболяване по принцип не би могла да повлияе върху самото съдържание на приетото от медицинската комисия становище, нито върху крайното решение на институцията. Всъщност освен в изключителни случаи тази продължителност не би могла да промени констатацията на медицинската комисия по въпроса дали заболяването е професионално, или не. Ако Съдът на публичната служба отмени решението, взето предвид констатацията на медицинската комисия, главната практическа последица от това би била порочна — производството да се удължи още повече, по съображение че вече е било прекомерно дълго.

Въпреки това съдът на Съюза има правомощието да осъди служебно администрацията да заплати обезщетение за надхвърлянето на разумния срок, като това обезщетение представлява най-добрата форма на поправяне на вредите за длъжностното лице, при условие че страните са получили възможност да представят становищата си по това разрешение на въпроса.

(вж. точки 113—115 и 120)

Позоваване на:

Съд — 17 декември 2009 г., M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, точка 41

Първоинстанционен съд — 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, точки 162—167

Общ съд на Европейския съюз — 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, точка 88

Съд на публичната служба — 21 октомври 2009 г., V/Комисия, F‑33/08, точка 211, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑510/09 P