РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

10 юли 2012 година

Дело F‑4/11

AV

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Срочно нает служител — Наемане на работа — Медицинска резерва — Прилагане с обратна сила на медицинската резерва — Становище на комисията по инвалидност“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която AV иска да бъдат отменени решението на Европейската комисия, с което спрямо него се прилага медицинската резерва, предвидена в член 32 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), и решението, с което му се отказва обезщетение за инвалидност

Решение:      Отменя решението от 12 април 2010 г. Отменя решението от 16 април 2010 г. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на AV.

Резюме

Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Медицински преглед — Задължение на кандидата да отговори на поставените въпроси — Последици от представянето на неверни или непълни данни — Основание за прилагане с обратна сила на медицинска резерва — Условие — Предварително допитване до медицинското лице

(член 32 от Условията за работа на другите служители)

От разпоредбите на член 32 от Условията за работа на другите служители следва, че макар че органът, оправомощен да сключва договори, може да реши да даде на страдащия от болест или недъгавост служител достъп до обезщетенията за инвалидност или смърт — що се отнася до рисковете, възникващи вследствие на тази болест или недъгавост — едва след период от пет години от датата на постъпването му на служба в институцията, този орган може да вземе подобно решение само след като медицинското лице или, в случай на обжалване, лекарската комисия даде медицинско становище по въпроса дали служителят действително страда от болест или недъгавост, която предвид съответните рискове е основание за прилагане на медицинската резерва.

Ако след медицинския преглед при наемането на работа се окаже, че служителят не е отговорил откровено и изчерпателно на въпросите, които по време на този преглед медицинското лице му е поставило във връзка със здравословното му състояние, органът, оправомощен да сключва договори, може да оттегли първоначалното си решение да не приложи медицинската резерва и да вземе ново решение, с което да приложи с обратна сила тази резерва. В такъв случай обаче посоченият орган е длъжен първо да спази процедурата по член 32 от УРСД, а именно, от една страна, да поиска от медицинското лице становище по въпроса дали болестта или недъгавостта е била основание при назначаването на заинтересованото лице да се приложи медицинска резерва, и от друга страна, да съобщи на служителя взетото въз основа на това становище решение, за да може същият евентуално да подаде жалба до комисията по инвалидност. Всъщност подобен въпрос, който предполага да се установи дали тази болест или недъгавост може да доведе до инвалидност или смърт на служителя в рамките на пет години от датата на постъпването му на служба в институцията, е от медицинско естество и от изключителната компетентност на медицинското лице, а при обжалване — на комисията по инвалидност.

(вж. точки 33 и 34)