РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
28 март 2012 година
Дело F‑19/10
Letizia Marsili
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с резерви — Оценка от устния изпит — Състав на конкурсната комисия“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑жа Marsili иска главно да се отмени решението на комисията по конкурса на общо основание EPSO/AST/51/08 да не включва името ѝ в списъка с резерви
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Правила и съдържание на изпита — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Зачитане на тайната на разискванията
(член 25 от Правилника за длъжностните лица; член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав — Балансирано представяне на жените и мъжете
(член 3, пета алинея от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
1. Конкурсната комисия разполага с широко право на преценка относно правилата за и подробното съдържание на изпитите, предвидени в рамките на даден конкурс. Съдът би могъл да упражнява контрол върху правилата за провеждане на даден изпит само в необходимата степен, за да се гарантира равното третиране на кандидатите и обективността на направения между тях избор. Съдът не следва също така да упражнява контрол върху подробното съдържание на изпита, освен ако то надхвърля рамките на посоченото в обявлението за конкурса или не е съотносимо с целите на изпита или конкурса.
Що се отнася до критерии, които не са свързани с изисквани от кандидата специални познания, а с качества като „мотивация“, „приспособимост“ или „креативност“, които кандидатът трябва да притежава, наличието на тези качества у кандидата може да бъде преценено с оглед на поведението му и казаното от него по време на устния изпит, без да бъде поставен въпрос в пряка или изрична връзка с посочените качества.
Следователно само фактът, че не е зададен въпрос в пряка и очевидна връзка с установяването на такива качества, ако се приеме за доказан, не е достатъчен, за да се заключи, че конкурсната комисия не е могла да прецени дали са налице тези качества.
(вж. точки 20, 23 и 24)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 февруари 2002 г., Felix/Комисия, T‑193/00, точка 35
Съд на публичната служба — 5 май 2010 г., Schopphoven/Комисия, F‑48/09, точка 31
2. Преценката от конкурсната комисия на познанията и способностите на кандидатите не попада в обхвата на контрола на Съда на публичната служба.
Освен това при провеждане на конкурс се дава сравнителна оценка на представянето на кандидатите. Следователно, дори да се установи, че даден кандидат притежава качествата в съответствие с посочените в обявлението за конкурса критерии, това не доказва наличието на явна грешка в преценката на конкурсната комисия.
При поставянето на оценки от изпитите конкурсната комисия разполага с широко право на преценка и разискванията между членовете ѝ подлежат на контрол от страна на съда само в случай на явно нарушение на предвидените за дейността на комисията правила.
(вж. точки 39, 42 и 52)
Позоваване на:
Съд — 9 октомври 1974 г., Campogrande и др./Комисия, 112/73, 144/73 и 145/73, точка 53; 16 юни 1987 г., Kolivas/Комисия, 40/86, точка 11; 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, точка 32
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, точка 33 и цитираната съдебна практика
3. Задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици като приетото от конкурсна комисия по отношение на кандидат има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице необходимата му информация, за да прецени дали решението е обосновано, и от друга страна, да даде възможност за съдебен контрол върху решението.
Що се отнася до решенията на конкурсна комисия, задължението за мотивиране трябва да бъде съчетано със зачитане на тайната на разискванията на комисията, предвидена в член 6 от приложение III към Правилника.
Тази тайна е установена с цел да се гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на техните разисквания, като се предотвратява всяка външна намеса и натиск от страна на самата администрация, на заинтересованите кандидати или на трети лица. Поради това зачитането на тази тайна не допуска нито оповестяването на индивидуалните позиции на членовете на конкурсните комисии, нито на информация, свързана с лични преценки относно кандидатите.
Разискванията на конкурсната комисия на етапа на проверка на способностите на кандидатите са преди всичко от сравнителен характер и поради това попадат в обхвата на присъщата на тези разисквания тайна.
Предвид необходимостта задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици да бъде съчетано със зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия.
Тези мотиви не нарушават правата на отстранените кандидати и позволяват на Съда на публичната служба да упражнява подходящ за този вид спорове съдебен контрол.
(вж. точки 47—52)
Позоваване на:
Съд — Campogrande и др./Комисия, посочено по-горе, точка 53; 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, точка 22; Парламент/Innamorati, посочено по-горе, точки 23, 24, 28, 31 и 32; Kolivas/Комисия, посочено по-горе, точка 11
4. Приложение III към Правилника, и по-специално член 3 от него относно състава на конкурсните комисии не предвижда възможност за определяне на заместници, макар съдебната практика да допуска такава възможност за администрацията. Ето защо по принцип в разпоредбите на това приложение става въпрос за титулярните членове на конкурсните комисии, като тези разпоредби могат да се прилагат по аналогия за заместниците.
Що се отнася до израза „конкурсна комисия, състояща се от повече от четирима членове“, употребен в член 3, пета алинея от приложение III към Правилника, той следва да се разбира като „конкурсна комисия, състояща се от повече от четирима титулярни членове“.
Всъщност заместниците в конкурсна комисия могат да се произнасят по качествата на кандидат, явяващ се на устен изпит, само когато заместват отсъстващ титулярен член, тъй като броят на гласовете в конкурсната комисия е този на титулярните ѝ членове. Следователно определянето на заместници не води до промяна по същество на броя на членовете на дадена конкурсна комисия.
Впрочем изразът „конкурсна комисия, състояща се от повече от четирима членове“ не може да се прилага по аналогия за заместниците, тъй като за всеки конкурс трябва да се определи единен праг, от който започва да се прилага правилото по член 3, пета алинея от приложение III към Правилника.
На последно място, за да се провери дали е спазено правилото по член 3, пета алинея от приложение III към Правилника, следва по принцип да се вземат предвид само титулярните членове на конкурсната комисия, тъй като обикновено те участват в ефективното провеждане на изпитите. Проверката дали е спазено това правило, трябва да бъде извършена при публикуване на списъка с членовете на конкурсната комисия, а не при провеждане на изпитите.
(вж. точки 83—86, 88 и 91)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, точка 207
Първоинстанционен съд — 13 октомври 2008 г., Neophytou/Комисия, T‑43/07 P, точка 53
Съд на публичната служба — 23 ноември 2010 г., Bartha/Комисия, F‑50/08, точки 39 и 41