ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

10 декември 2008 година

Дело F-46/08

Thérèse Nicole Thoss

срещу

Сметна палата на Европейските общности

„Сметна палата — Възнаграждения на членовете — Пенсии — Наследствена пенсия“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 230 ЕО, с която г‑жа Thoss, вдовицата на г‑н Thoss, бивш член на Сметната палата, иска от Съда на публичната служба по-специално да отмени решението на Сметната палата от 20 март 2006 г., с което на жалбоподателката се отказва да ѝ бъде предоставена наследствената пенсия, предвидена в член 16, параграф 1 от Регламент (EИО, EВРАТОМ, EОВС) № 2290/77 на Съвета от 18 октомври 1977 година за определяне на възнагражденията на членовете на Сметната палата (OВ L 268, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 194)

Решение: Препраща на Първоинстанционния съд дело Thoss/Сметна палата, заведено под номер F‑46/08. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

Производство — Разпределяне на правомощията между различните общностни юрисдикции — Подадена от член на общностна институция жалба за отмяна на решение на тази институция

(член 225, параграф 1, първа алинея EО, член 230 EО, член 236 EО и член 247, параграф 8 EО; член 1 от приложение I от Статута на Съда, член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; Регламент на Съвета № 2290/77)

Тъй като Сметната палата е общностна институция, а не — „орган“ или „служба“ по смисъла на член 1 от приложението към Статута на Съда, Съдът на публичната служба е компетентен да се произнесе по жалба срещу тази институция, подадена от член на Сметната палата, само ако жалбата може да се разглежда като подадена на основание член 236 ЕО.

В хипотезата, в която е подадена жалба за отмяна на решение на Сметната палата, с което се отказва предоставянето на наследствена пенсия на вдовицата на бивш член на тази институция, е достатъчно да се определи дали той може да бъде разглеждан като „служител“ по смисъла на член 236 ЕО, т.е. като „лице, за което се прилага […] правилник[ът]“. Впрочем на първо място, в разпоредбите на Договора за ЕО се прави ясно разграничение между случаите, които засягат членове на общностните институции, и случаите относно длъжностните лица и служителите на Европейските общности. На второ място, член 247, параграф 8 ЕО предвижда, че условията за работа на членовете на Сметната палата не се уреждат нито от Правилника, нито от Условията за работа на другите служители, а от специален регламент — Регламент № 2290/77 относно възнагражденията на членовете на Сметната палата. Накрая, Правилникът и Условията за работа на другите служители не са пряко приложими по отношение на членовете на Сметната палата, като последните се засягат единствено косвено от Правилника, доколкото Регламент № 2290/77 препраща към него. Следователно членовете на Сметната палата не могат да се разглеждат като „лиц[а], за [които] се прилага […] правилник[ът]“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника, и поради тази причина и като „служители“ по смисъла на член 236 ЕО. Съдът на публичната служба следователно не е компетентен да разгледа подобна жалба.

Подадената от член на Сметната палата или от преживелия му съпруг жалба за отмяна срещу решение на тази институция относно, по-специално условията му за работа, които са определени съгласно член 247, параграф 8 ЕО, попада в приложното поле на член 230 ЕО.

Решенията на Сметната палата могат да бъдат обжалвани на основание член 230 ЕО, независимо че Сметната палата не е изрично спомената в първата алинея на тази разпоредба, в която се посочват институциите, чиито актове могат да бъдат предмет на контрол за законосъобразност от Съда.

Съгласно член 225, параграф 1, първа алинея ЕО Първоинстанционният съд е компетентен да разгледа и да се произнесе като първа инстанция по жалбите, посочени, освен в другите споменати разпоредби, в член 230 ЕО, с изключение на тези, които Статутът запазва изрично за Съда.

(вж. точки 21, 25, 26, 29, 31—34, 42, 46 и 47)

Позоваване на:

Съд — 11 май 1989 г., Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, 193/87 и 194/87, Recueil, стp. 1045, точка 42, както и заключението на генералния адвокат Darmon, представено по това дело, точки 50—57; 17 май 1994 г., H./Сметна палата, C‑416/92, Recueil, стp. I‑1741

Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Ryan/Сметна палата, T‑121/97, Recueil, стp. II‑3885