РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
26 септември 2011 година
Дело F‑31/06
Marco Pino
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица — Вътрешен конкурс за преминаване в категория, публикуван преди 1 май 2004 г. — Кандидат, включен в списъка на лицата, издържали конкурса, преди 1 май 2006 г. — Класиране в степен — Прилагане коефициент, по-малък от 1 — Загуба на точките за повишаване“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Pino иска главно да се отменят решенията, с които е назначен в по-висока категория, доколкото тези решения го класират в по-ниска степен от тази, която е следвало да му бъде присъдена съгласно разпоредбите на Правилника
Решение: Жалбата се отхвърля. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съветът, който е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Назначаване в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 31 от Правилника за длъжностните лица, член 5, параграф 2 от приложение XIII)
2. Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на преходни правила, съпътстващи преминаването от старата към новата кариерна система на длъжностните лица — Правила за класиране в степен
(член 2, параграф 1 и член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
3. Право на Съюза — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия
4. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(Правилник за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
5. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Правно основание, изведено от нарушение на съществените процесуални правила — Обвързана компетентност на администрацията
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Възнаграждение — Преходни правила, приложими след влизане в сила на Регламент № 723/2004 — Определяне на степента и на коефициента
(член 45а от Правилника за длъжностните лица; член 2, член 5, параграф 2 и членове 7 и 8 от приложение XIII)
7. Длъжностни лица — Повишаване — Промяна на категория вследствие на вътрешен конкурс — Право на запазване на точките за повишаване — Липса
(член 45 от Правилника за длъжностните лица, член 5 от приложение XIII)
1. Член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица гласи, че избраните кандидати от конкурс се назначават в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, който те са спечелили.
Дори от тази разпоредба непременно да се налага заключението, че избраните кандидати от вътрешни конкурси трябва да бъдат назначени в степента, посочена в обявлението за конкурса, послужил за основание на назначаването им, следва все пак да се приеме, че определянето на вида длъжности и на условията за назначаване на избраните кандидати на тези длъжности, което съответната институция е направила в рамките на разпоредбите на предишния правилник, изготвяйки обявленията за конкурси, не е можело да остане в сила след датата 1 май 2004 г., определена от законодателя на Съюза за влизането в сила на новата кариерна структура на длъжностните лица.
Произтичащото от член 31, параграф 1 от Правилника право на избраните с даден конкурс кандидати да бъде присъдена посочената в обявлението за конкурса степен може да се прилага само ако е неизменно във времето, тъй като законосъобразността на едно решение се преценява в зависимост от правните елементи, в сила в момента на приемането му, и следователно тази разпоредба не може да задължи администрацията да вземе решение, което не е в съответствие с изменения от законодателя правилник и следователно е незаконосъобразно.
В разглеждания контекст, характеризиращ се с това, че считано от 1 май 2004 г., в рамките на новата кариерна структура се премахват степените, посочени в публикуваните преди тази дата обявления за конкурси, законодателят е имал основание да приеме член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, за да разреши трудностите, присъщи на това положение, като определи класирането в степен на избраните кандидати от вътрешни конкурси за преминаване в категория, вписани в списъците с издържалите конкурса лица преди 1 май 2006 г. и назначени в новата категория въз основа на тези конкурси след 1 май 2004 г.
Действително класирането в степен, определено съгласно член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, не съответства на степените, посочени в обявленията за вътрешни конкурси, публикувани преди 1 май 2004 г., и тази разпоредба е дерогация от правилото, което се съдържа в член 31 от Правилника и което е било възприето от член 31 от предишния правилник. С оглед на неговата цел обаче член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника съставлява преходна разпоредба със специален характер, която като такава може да се отклонява — когато става въпрос за определена категория длъжностни лица — от общото правило, предвидено в член 31 от Правилника. Всъщност следва да се напомни, че когато става въпрос за кариерата на длъжностните лица, задължителните изисквания, присъщи на преминаването от един начин на управление към друг, могат да наложат на администрацията да се отклони временно и в определени граници от точното прилагане на нормите и принципите с трайно значение, които обикновено се прилагат в разглежданите хипотези.
(вж. точки 66—70)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точки 100 и 109
Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., De Luca/Комисия, F‑20/06, точка 86 и цитираната съдебна практика, което е предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑563/10 P
2. В член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица е установена по-благоприятна равнопоставеност между предишните и новите степени в сравнение с класирането, предвидено в член 5, параграф 2 от същото приложение за длъжностните лица, издържали успешно конкурс за преминаване в категория. При все това разглежданият член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника е имал за цел единствено да преименува към 1 май 2004 г. степените на длъжностните лица, които са имали това качество към 30 април 2004 г., с оглед на това към тях да се приложи новата кариерна структура, която е следвало да влезе в сила изцяло на 1 май 2006 г. и на посочената разпоредба не може да се признава обхват, надхвърлящ границите на установяването на тази междинна връзка. Следователно разпоредбата не е била предназначена да се прилага за определяне на класирането в степен на длъжностно лице, чието назначаване в по-висока категория е настъпило едва на 27 април 2005 г. в качеството му на избран кандидат от вътрешен конкурс за преминаване в категория, обявлението за който е било публикувано преди 1 май 2004 г., а списъкът с подходящи кандидати от този конкурс е бил съставен преди 1 май 2006 г.
(вж. точка 75)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 112—115
3. Право да иска защита на оправданите правни очаквания има всяко лице, намиращо се в положение, от което следва, че администрацията на Съюза е породила у него основателни очаквания, като му е предоставила конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и еднозначни сведения от оправомощени и достоверни източници.
Противно на това, никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват конкретни уверения, предоставени от администрацията.
(вж. точки 80 и 81)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд —19 март 2003 г., Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, точка 26 и цитираната съдебна практика, Решение по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 96
4. Налице е нарушение на принципа на равно третиране, когато различни положения се третират еднакво, или обратното — когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, се третират различно.
В това отношение избраните кандидати от конкурс на общо основание, вписани в списъка с подходящите кандидати преди 1 май 2004 г. — датата на влизане в сила на Регламент № 723/2004, с който се изменят Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, — но назначени за длъжностни лица едва след тази дата, не могат да се разглеждат като попадащи в същата категория като избрани със същия конкурс кандидати, назначени преди 1 май 2004 г.
Следователно избраните кандидати от вътрешни конкурси за преминаване в категория, публикувани преди 1 май 2004 г., които са вписани в списък на лицата, издържали конкурса след 1 май 2004 г., и по тази причина могат да бъдат назначени в по-висока категория едва след тази дата, не попадат в същата категория лица като избраните кандидати от други конкурси за преминаване в категория, назначени в по-висока категория преди 1 май 2004 г.
(вж. точки 96, 98 и 99)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд —25 октомври 2005 г., De Bustamante Tello/Съвет, T‑368/03, точка 69 и цитираната съдебна практика; Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 80
5. Длъжностно лице няма законен интерес да иска отмяна на дадено решение поради неспазване на формално изискване, и по-специално поради нарушение на задължението за мотивиране, в случай, когато администрацията няма никакво право на преценка и е длъжна да постъпи по съответен начин, тъй като отмяната на обжалваното решение може да доведе единствено до приемането на решение, което по същество е идентично на отмененото решение.
(вж. точка 112)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Решение от 23 април 2002 г. по дело Campolargo/Комисия, T‑372/00, точка 62
6. Член 7, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица предвижда, че преименуването към 1 май 2004 г. на степените по силата на член 2, параграф 1 от това приложение не води до промяна на основната месечна заплата на длъжностното лице, назначено преди 1 май 2004 г. За тази цел параграф 2 от посочения член 7 гласи, че към 1 май 2004 г. за всяко длъжностно лице се изчислява коефициент, равен на съотношението между основната месечна заплата на длъжностното лице преди 1 май 2004 г. и приложимия размер, определен в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника. Параграф 3 от този член 2 гласи, че за приложим размер по смисъла на член 7 от приложение XIII към Правилника се взема размерът на заплатите за новите степени. Така посоченият член 7 цели да се избегне възможността преименуването на степените да доведе до каквато и да е промяна на основните месечни заплати на длъжностните лица, назначени при действието на предишния правилник, и по-специално до неоснователното им обогатяване.
Освен това член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица определя основната месечна заплата за всяка степен и стъпка на новите междинни степени. Съгласно тази разпоредба, разглеждана във връзка с член 8 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, който урежда преименуването на временните степени в нови степени на две създадени с новия правилник функционални групи, заплатите, съответстващи на различните степени и стъпки на функционалната група AST, са еднакви на тези за функционалната група AD, на която съответстват.
Освен това член 45а от Правилника за длъжностните лица предвижда система, съгласно която, считано от 1 май 2006 г., преминаването от функционалната група AST (която заменя предишните категории B, C и D) във функционалната група AD (която заменя предишната категория A) вече не се осъществява чрез вътрешен конкурс, а посредством процедура, наречена „процедурата по сертифициране“, която се основава на успешно преминаване на обучение. В член 45а, параграф 3 от Правилника е предвидено изрично, че назначаването на длъжност във функционална група AD не засяга степента и стъпката на длъжностното лице, заемани към момента на назначаването.
Предвид тези разпоредби е видно, че законодателят на Съюза е целял преминаването в по-високата функционална група да има за резултат упражняването на функции на администратор и да създаде перспектива за по-благоприятна кариера, а не да доведе до незабавно увеличение на заплатата.
Следователно новият правилник не предвижда никаква промяна на основното възнаграждение на длъжностното лице, нито поради неговото влизане в сила, нито поради преминаването на посоченото длъжностно лице в по-високата функционална група.
Макар с приемането на член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица законодателят да е целял да предостави предимство на длъжностните лица, които вследствие на вътрешен конкурс за преминаване в категория са доказали способността си да заемат длъжности в по-висока категория, все пак той не е искал това предимство да надхвърли предимството, предоставено на длъжностните лица, които са преминали процедура по сертифициране, считано от 1 май 2006 г.
Следователно съгласно член 7 от приложение XIII към Правилника и доколкото в посоченото приложение не е изрично предвидено друго, заплатата на длъжностните лица, назначени на основание член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, трябва да се изчислява, подобно на заплатата на длъжностните лица, назначени преди 1 май 2004 г., чрез прилагане на коефициент.
(вж. точки 131—139)
Позоваване на:
Съд на публичната служба —11 май 2011 г., Caminiti/Комисия, F‑71/09, точка 46
7. Що се отнася до случаите на преминаване в категория, в член 5 от приложение XIII към Правилника не се споменават точките за повишаване, натрупани в предишната категория. В действителност този член има за цел да определи по-конкретно класирането в степен и стъпка, когато избраните кандидати от вътрешни конкурси за преминаване в категория, вписани в списък с подходящите кандидати преди 1 май 2006 г., са назначени в по-висока категория при действието на новия правилник за длъжностните лица.
По-нататък, назначаването в по-горна степен вследствие на вътрешен конкурс се приравнява на повишаване и поради това са приложими разпоредбите на Правилника относно повишаването в буквалния смисъл на думата.
Следователно, доколкото назначаването в по-горна степен вследствие на вътрешен конкурс се приравнява на повишаване, на още по-силно основание това трябва да важи и за назначаване в по-висока категория вследствие на вътрешен конкурс за преминаване в категория: преминаването в по-висока категория, което включва упражняването на различни функции, съставлява повишение и към него са приложими разпоредбите, уреждащи повишението.
Ако точките, натрупани от длъжностно лице, назначено в по-висока категория на основание член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, не бъдат заличени, това би довело до улесняване на повишението на това лице, главно въз основа на точките, придобити в неговата по-ранна категория, което е в противоречие с член 45 от Правилника, съгласно който съпоставянето на заслугите на длъжностно лице с оглед на неговото повишаване трябва да се осъществява по отношение на неговите колеги от същата степен. В действителност от този член на Правилника за длъжностните лица следва, че при сравнителното разглеждане на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица от едни и съща степен администрацията трябва да вземе предвид точките за повишаване, които последните са натрупали в съответната степен. Все пак точките, натрупани от длъжностно лице преди неговото преминаване в категория, съответстват на заслуги, проявени в рамките на длъжност от по-малка категория и при упражняване на различен тип функции. Следователно тези точки са служели за повишение в следващата степен на по-ниската категория и не могат да служат за повишение в следващата степен в по-високата категория, в която заинтересованото лице все още не е доказало заслугите си.
В подобен случай запазването на натрупаните точки би имало за последица да даде на длъжностното лице, класирано след преминаване в категория съгласно член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, по-голям шанс за бързо повишение в сравнение от неговите колеги от същата степен, които са достигнали по-висока категория на основание член 45 от Правилника, като това би било в противоречие с принципа на равно третиране, предполагащ, че при еднакви заслуги всички длъжностни лица от една и съща степен имат еднакъв шанс да бъдат повишени в по-горната степен.
(вж. точки 155—157, 159 и 160)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 1984 г., Vlachos/Съд, 20/83 и 21/83, точки 22—24
Съд на публичната служба — 28 юни 2007 г., Da Silva/Комисия, F‑21/06, точка 75