Дело C‑681/13
Diageo Brands BV
срещу
„Симирамида-04“ EOOД
(Преюдициално запитване,
отправено от Hoge Raad der Nederlanden)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (EО) № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Основания за отказ — Нарушаване на обществения ред в държавата, в която се иска признаване — Решение, постановено от съд на друга държава членка, което противоречи на правото на Съюза в областта на марките — Директива 2004/48/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Съдебни разноски“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 16 юли 2015 г.
1. Съдебно производство — Устна фаза на производството — Възобновяване — Условия
(член 252, втора алинея ДФЕС; член 23 от Статута на Съда; член 83 от Процедурния правилник на Съда)
2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Основания за отказ — Нарушение на обществения ред в държавата, в която се иска признаване — Условия — Преценка от страна на съда, от който се иска признаване — Граници — Контрол от страна на Съда
(член 34, точка 1 и член 36 от Регламент № 44/2001 на Съвета)
3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Основания за отказ — Нарушение на обществения ред в държавата, в която се иска признаване — Условия — Липса
(член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета; член 5, параграф 3 от Директива 89/104 на Съвета)
4. Сближаване на законодателствата — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48 — Приложно поле — Иск за обезщетение за вреди, причинени вследствие на разпоредено изземване, което впоследствие е отменено — Включване
(Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Сближаване на законодателствата — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48 — Съдебни разноски — Понятие — Разноски, направени в производство, предполагащо признаването на съдебно решение, постановено в друго държава членка — Включване
(член 14 от Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 34—37)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 40—44)
3. Член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че съдебно решение, постановено в дадена държава членка, противоречи на правото на Съюза, не е основание това решение да не бъде признато в друга държава членка, с мотива че то нарушава обществения ред на тази държава, когато грешката при прилагането на правото, на която е извършено позоваване, не съставлява явно нарушение на правна норма — считана за съществена в правния ред на Съюза, а следователно и в правния ред на държавата членка, в която се иска признаването — или на право, което е признато като основно в тези правопорядъци. Случаят не е такъв, когато е допусната грешка, засягаща прилагането на разпоредба като член 5, параграф 3 от Първа директива 89/104 относно марките, изменена със Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Във връзка с това посоченият член 5, параграф 3 от Директива 89/104, е част от директива, установяваща минимална хармонизация, чиято цел е частичното сближаване на разнородните законодателства на държавите членки в областта на марките. Не може да се заключи, че допускането на грешка при прилагането на тази директива би засегнало по недопустим начин правния ред на Съюза, тъй като би накърнило негов основен принцип.
Освен това при проверката на евентуалното наличие на явно нарушение на обществения ред на държавата, в която се иска признаването, съдът на тази държава трябва да вземе предвид обстоятелството — освен ако не са налице особени обстоятелства, които правят прекалено трудно или невъзможно използването на способите за съдебна защита в държавата членка, в която е постановено решението — че правните субекти трябва да използват всички налични способи за съдебна защита в тази държава членка, за да възпрепятстват последващото нарушаване на обществения ред. В действителност предвиденият в Регламент № 44/2001 режим на признаване и изпълнение се основава на взаимно доверие в рамките на правораздаването в Съюза. Именно това доверие, което държавите членки възлагат една на друга по отношение на техните правни системи и на техните съдебни институции, позволява да се приеме, че в случай на неправилно прилагане на националното право или на правото на Съюза установената във всяка държава членка система от способи за съдебна защита, допълнена с механизма на производството за преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, предоставя достатъчни гаранции на правните субекти.
(вж. т. 48—52, 63, 64 и 68; т. 1 от диспозитива)
4. Разпоредбите на Директива 2004/48 относно упражняването на правата върху интелектуалната собственост целят да уредят не всички аспекти на правата върху интелектуална собственост, а само тези, които са свързани, от една страна, със спазването на тези права, и от друга страна, с нарушенията на последните, като изискват наличието на ефективни способи за правна защита, предназначени да предотвратят, преустановят или поправят всяко нарушение на съществуващо право върху интелектуална собственост. От предвидените в Директива 2004/48 мерки, процедури и способи за защита следва, че способите за правна защита, предназначени да осигурят закрилата на правата върху интелектуалната собственост, се допълват от тясно свързани с тези способи за правна защита искове за обезщетение за вреди. Поради това производство, чиято цел е да бъдат обезщетени вредите, причинени в резултат на изземване, което първоначално е разпоредено от съдебните органи на дадена държава членка, за да се предотврати непосредствено предстоящо нарушение на право върху интелектуална собственост, а впоследствие това изземване е отменено от същите органи, тъй като не било установено извършено нарушение, е образувано вследствие на подадена от притежателя на правото на интелектуална собственост молба за налагането на мярка с незабавен ефект, която да му позволи, без да изчака произнасянето на съдебното решение по съществото на делото, да предотврати всяко евентуално нарушение на неговото право. Възможността за предявяване на такъв иск за обезщетение за вреди съответства на гаранциите в полза на ответника, предвидени от тази директива като компенсация за разпоредена временна мярка, която е засегнала неговите интереси. Следователно трябва да се смята, че такова производство попада в приложното поле на Директива 2004/48.
(вж. т. 73—76)
5. Член 14 от Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост следва да се тълкува в смисъл, че се прилага към съдебните разноски, направени от страните във връзка с предявен в дадена държава членка иск за обезщетение за вреди, причинени вследствие на извършено в друга държава членка изземване, чиято цел е да се предотврати нарушение на право върху интелектуална собственост, като в хода на производството по този иск за обезщетение се поставя въпросът за признаването на постановено в другата държава членка съдебно решение, с което се установява незаконосъобразността на това изземване.
В действителност, с оглед, от една страна, на целта на тази директива, която цели да засили равнището на закрила на интелектуалната собственост, като предотврати вероятността засегнатата страна да бъде разубедена да започне съдебно производство, за да защити своите права, а от друга страна, с оглед на широката и обща формулировка на този член 14, който се отнася за спечелилата делото страна и за загубилата делото страна, без да добавя някакво уточнение и без да определя някакво ограничение по отношение на естеството на производството, към което трябва да се прилага установеното в този член правило, посочената разпоредба се прилага към съдебните разноски, направени в рамките на всяко производство, което попада в приложното поле на тази директива.
(вж. т. 77, 78 и 80; т. 2 от диспозитива)