РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

10 януари 2017 година(*)(i)

„Извъндоговорна отговорност — Прецизност на исковата молба — Погасителна давност — Допустимост — Член 47 от Хартата на основните права — Разумен срок за произнасяне — Имуществена вреда — Претърпени загуби — Лихви върху неплатената глоба — Разноски за банкова гаранция — Загуба на възможност — Неимуществена вреда — Причинно-следствена връзка“

По дело T‑577/14

Gascogne Sack Deutschland GmbH, установено във Вийда (Германия),

Gascogne, установено в Сен-Пол-ле-Дакс (Франция),

за които се явяват F. Puel, E. Durand и L. Marchal, адвокати,

ищци,

срещу

Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, за който се явяват — първоначално A. Placco, а впоследствие J. Inghelram и S. Chantre, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват N. Khan, V. Bottka и P. van Nuffel, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет иск на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели поради продължителността на производството пред Общия съд по делата, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и от 16 ноември 2011 г., Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674),

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се от S. Papasavvas, председател, I. Labucka, E. Bieliūnas (докладчик), V. Kreuschitz и I. S. Forrester, съдии,

секретар: G. Predonzani, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 юни 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 23 февруари 2006 г. в качеството на жалбоподател Sachsa Verpackung GmbH, понастоящем Gascogne Sack Deutschland GmbH, от една страна, и Groupe Gascogne SA, понастоящем Gascogne, от друга страна, внасят в секретариата на Общия съд жалби против решение С(2005) 4634 на Комисията от 30 ноември 2005 г. относно производство по прилагане на член [101 ДФЕС] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) (наричано по-нататък „решение C(2005) 4634“). По същество искат Общият съд да отмени това решение в частта, в която се отнася до тях, а при условията на евентуалност — да намали размера на наложената им глоба.

2        С решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и от 16 ноември 2011 г., Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674), Общият съд отхвърля тези жалби.

3        На 27 януари 2012 г. Gascogne Sack Deutschland и Groupe Gascogne подават жалби срещу решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и от 16 ноември 2011 г., Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674).

4        С решения от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия (C‑40/12 P, EU:C:2013:768), и от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770), Съдът отхвърля тези жалби.

 Производството и исканията на страните

5        На 4 август 2014 г. в качеството на ищци Gascogne Sack Deutschland и Gascogne внасят в секретариата на Общия съд настоящата искова молба против Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз.

6        С подадена в секретариата на Общия съд на 17 ноември 2014 г. отделна молба на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. Съдът на Европейския съюз прави възражение за недопустимост.

7        С определение от 2 февруари 2015 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз (T‑577/14, непубликувано, EU:T:2015:80), Общият съд отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Съда на Европейския съюз, и не се произнася по съдебните разноски.

8        На 11 март 2015 г. Съдът на Европейския съюз внася в секретариата на Съда жалба, вписана в регистъра под номер С‑125/15 Р, против определението от 2 февруари 2015 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз (T‑577/14, непубликувано, EU:T:2015:80).

9        С определение от 14 април 2015 г. по искане на Съда на Европейския съюз председателят на трети състав на Общия съд спира производството по настоящото дело до постановяването на акт на Съда, с който приключва производството по дело С‑125/15 Р, Съд/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne.

10      С определение от 18 декември 2015 г., Съд/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne (C‑125/15 P, непубликувано, EU:C:2015:859), делото е заличено от регистъра на Съда.

11      След възобновяване на производството по настоящото дело с молба, внесена в секретариата на Общия съд на 15 януари 2016 г., Европейската комисия иска да встъпи в подкрепа на исканията на Съда на Европейския съюз.

12      На 17 февруари 2016 г. Съдът на Европейския съюз внася писмена защита.

13      На същата дата Общият съд разпределя настоящото дело на трети разширен състав.

14      На 2 март 2016 г. Общият съд решава, че не е необходима втора размяна на писмени изявления. Освен това в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, той приканва Съда на Европейския съюз да посочи дали е поискал и получил разрешение от ищците и Комисията за представянето на някои документи, съдържащи се в приложение към писмената защита и имащи отношение към делото, приключило с решение от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671, наричано по-нататък „дело T‑72/06“), и към делото, приключило с решение от 16 ноември 2011 г., Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674, наричано по-нататък „дело T‑79/06“).

15      С определение от 15 март 2016 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз (T‑577/14, непубликувано, EU:T:2016:189), председателят на трети разширен състав на Общия съд уважава внесената от Комисията молба за встъпване в подкрепа на исканията на Съда на Европейския съюз и уточнява, че Комисията ще има правата, предвидени в член 116, параграф 6 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

16      На 18 март 2016 г. Съдът на Европейския съюз отговаря на посочения в точка 14 по-горе въпрос. Главното му искане е Общият съд да приеме, че Съдът на Европейския съюз не трябва да иска и да получава разрешение от ищците и Комисията за представянето на документите, имащи отношение към дела T‑72/06 и T‑79/06, а при условията на евентуалност, че това разрешение е било дадено имплицитно от ищците и Комисията. При условията на евентуалност спрямо предходното Съдът на Европейския съюз иска отговорът му да се третира като искане за процесуално-организационно действие, имащо за цел Общият съд да разпореди в рамките на настоящото производство представянето на документите от преписките по дела T‑72/06 и T‑79/06, и по-специално на приложените към писмената защита документи.

17      На 4 април 2016 г. председателят на трети разширен състав на Общия съд решава, първо — да не включва в преписката по делото документите, приложени към писмената защита, внесена по настоящото дело и имащи отношение към дела T‑72/06 и T‑79/06. Решението е мотивирано, от една страна, с това, че Съдът на Европейския съюз нито е поискал, нито е получил разрешение от страните по дела T‑72/06 и T‑79/06 за представянето на посочените документи, а от друга страна, че не е поискал достъп до преписката по посочените дела съгласно член 38, параграф 2 от Процедурния правилник. Второ, председателят на трети разширен състав на Общия съд решава съгласно член 88, параграф 3 от Процедурния правилник да покани ищците да вземат отношение по молбата за процесуално-организационно действие, направена от Съда на Европейския съюз при условията на евентуалност в неговия отговор от 18 март 2016 г., споменат в точка 16 по-горе.

18      На 20 април 2016 г. ищците молят Общия съд да отхвърли отправената от Съда на Европейския съюз молба за процесуално-организационно действие, с мотива че тя не отговаря на условията по член 88 от Процедурния правилник и щяла да доведе до заобикаляне на правилата за представяне на доказателства и за достъп до преписката, наложени с този правилник.

19      На 27 април 2016 г. Общият съд констатира, че подготвянето на настоящото дело за разглеждане и произнасянето по него изискват предвид неговия предмет предоставянето на преписките по дела T‑72/06 и T‑79/06. Затова в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд решава да приложи към преписката по настоящото дело преписките по дела T‑72/06 и T‑79/06.

20      Съдът на Европейския съюз и ищците искат, съответно на 8 и 20 юни 2016 г., връчването на преписките по дела T‑72/06 и T‑79/06.

21      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им устно въпроси от Общия съд са изслушани в съдебното заседание от 28 юни 2016 г.

22      Ищците искат от Общия съд:

–        да установи ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза в резултат от производството пред Общия съд в нарушение на изискванията за произнасяне по делото в разумен срок,

–        да осъди Съюза да им заплати достатъчно обезщетение за всички претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните му действия, което включва посочените по-долу суми, заедно с компенсаторни и мораторни лихви в размера на лихвата, прилагана от Европейската централна банка (ЕЦБ) по основните ѝ операции по рефинансиране, увеличена с два процентни пункта, считано от датата на предявяване на исковата молба:

–        1 193 467 EUR за загубите от допълнителна законна лихва върху номиналната стойност на наложената от Комисията санкция, заплащани отвъд разумния срок,

–        187 571 EUR за загубите от допълнителни плащания по банковата гаранция отвъд разумния срок,

–        2 000 000 EUR за пропуснатите ползи или за загуби, претърпени поради „състоянието на несигурност“, и

–        500 000 EUR за неимуществени вреди,

–        при условията на евентуалност, ако се прецени, че размерът на претърпените вреди следва да бъде обект на нова оценка, да разпореди извършването на експертиза в съответствие с член 65, буква г), член 66, параграф 1 и член 70 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г.,

–        да осъди Съюза да заплати съдебните разноски.

23      Съдът на Европейския съюз, подпомаган от Комисията, се обръща към Общия съд:

–        с главно искане — да отхвърли иска като недопустим,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли по същество искането за обезщетение за твърдяната имуществена и неимуществена вреда,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да отхвърли по същество искането за обезщетение в частта относно твърдяната имуществена вреда и да предостави на ищците обезщетение за твърдяната неимуществена вреда в максимален размер от 5 000 EUR,

–        с искане да осъди ищците да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

 А – По допустимостта

24      Съдът на Европейския съюз прави две възражения за недопустимост, изведени съответно, първото — от липсата на яснота и прецизност на исковата молба, а второто — от погасяването по давност на искането за обезщетение за твърдените неимуществени вреди.

1.      По главното възражение за недопустимост поради липсата на яснота и прецизност на исковата молба

25      По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 53, първа алинея от посочения статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. исковата молба или жалбата трябва да съдържа посочване на предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими исковата молба или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. По-конкретно, за да бъдат изпълнени тези изисквания, искова молба или жалба, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят действията на институцията, на които ищецът или жалбоподателят се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между тези действия и вредата, която твърди, че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда (вж. решение от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T‑79/13, EU:T:2015:756, т. 53 и цитираната съдебна практика).

26      Именно в светлината на тези съображения следва да се преценят изложените от Съда на Европейския съюз доводи.

 а) По самоличността на увредената от твърдените имуществени и неимуществени вреди страна

27      Според поддържаното от Съда на Европейския съюз исковата молба трябва да бъде обявена за недопустима, поради това че не е достатъчно ясна и прецизна, що се отнася до самоличността на страната, увредена от твърдяната имуществена и неимуществена вреда.

28      В това отношение и на първо място, от представената искова молба и съпътстващите я документи е видно, че тя е подадена едновременно от Gascogne и Gascogne Sack Deutschland. Освен това формулираните в нея искания са за поправяне на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от ищците поради срока за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06, по които съответно страни са Gascogne и Gascogne Sack Deutschland.

29      На второ място, по отношение на твърдените имуществени вреди Съдът на Европейския съюз се ограничава да изтъкне, че ищците не доказват наличието им за всеки от тях. Следователно изтъкнатите от Съда на Европейския съюз доводи във връзка с установяването на самоличността на увредената от твърдените имуществени вреди страна трябва да бъдат евентуално преценени на етапа на преценката на разглеждане на исковата молба по същество.

30      На трето място, по отношение на твърдените неимуществени вреди е вярно, че текстът на исковата молба не е лишен от двусмислия. Все пак с оглед на съдържанието на цялата искова молба и предвид дадените от ищците обяснения в съдебното заседание, по които Съдът на Европейския съюз е бил в състояние да вземе отношение, следва да се приеме, че предмет на тази молба е поправянето на претърпените от всеки от двамата ищци неимуществени вреди.

31      Така, що се отнася до увредената от твърдените вреди страна, съдържанието на исковата молба е позволило на Съда на Европейския съюз да подготви защитата си и дава възможност на Общия съд да се произнесе по настоящата искова молба.

32      Твърдението на Съда на Европейския съюз, изведено от липсата на яснота и прецизност на исковата молба по отношение на самоличността на увредената от изтъкнатите вреди страна, следователно трябва да бъде отхвърлено. Освен това и поради същите мотиви твърдението на Съда на Европейския съюз, изведено от евентуална липса на правен интерес у Gascogne Sack Deutschland, също трябва да бъде отхвърлено.

 б) По причината, естеството и обхвата на твърдените неимуществени вреди

33      Съдът на Европейския съюз твърди, че исковата молба трябва да бъде обявена за недопустима, тъй като не е достатъчно ясна и прецизна, що се отнася до причината, естеството и обхвата на твърдените неимуществени вреди.

34      В това отношение, на първо място, следва да се подчертае, че доводът на Съда на Европейския съюз, че видно от исковата молба, изтъкнатите неимуществени вреди можели да произтичат от общия икономически контекст или от затруднение на ищците да намерят приобретател, попада в обхвата на разглеждане на исковата молба по същество, и по-точно на наличието на причинно-следствена връзка между изтъкнатото нарушение и твърдените неимуществени вреди.

35      На второ място, що се отнася до същността на изтъкнатите неимуществени вреди, вярно е, че аргументацията на ищците, когато изброяват неимуществените вреди, които понесли, е обобщена. При все това тя изглежда достатъчна с оглед на всички съдържащи се в исковата молба обяснения и позовавания. Също така изтъкнатото от Съда на Европейския съюз смесване между твърдяната имуществена вреда, състояща се в загуба на възможност, и твърдените неимуществени вреди, както и рискът от получаване на двойно обезщетение за една и съща вреда попадат в обхвата на разглеждане на исковата молба по същество.

36      На трето място, що се отнася до обхвата на твърдените неимуществени вреди, ищците основателно подчертават, че по дефиниция посочените от тях неимуществени вреди не се поддават на точно изчисление. Освен това те дават информация относно контекста, която според тях обосновава размера на поисканото обезщетение Те изчисляват и размера на претърпените от тях вреди. Накрая, в съдебното заседание ищците уточняват периода, през който са понесли твърдените от тях неимуществени вреди. Това обстоятелство обаче не възпрепятства Съда на Европейския съюз да се защити. Всъщност, първо, той успява да вземе отношение по този въпрос в съдебното заседание. Второ, повдига възражение за недопустимост, изведено от погасяването по давност на искането за поправяне на твърдените неимуществени вреди. Трето, изтъква, че ищците не са доказали наличието на неимуществена вреда и на причинно-следствена връзка. Четвърто, при условията на евентуалност спрямо предходното тази институция твърди, че претърпяната от ищците неимуществена вреда трябва да бъде оценена на стойност не повече от 5 000 EUR.

37      Така ищците привеждат достатъчно доказателства, даващи възможност да се преценят причината, естеството и обхватът на твърдените претърпени от тях неимуществени вреди, което пък е позволило на Съда на Европейския съюз да обезпечи защитата си. Освен това тези доказателства позволяват на Общия съд да се произнесе.

38      Следователно доводите на Съда на Европейския съюз, изведени от липсата на яснота и прецизност на исковата молба по отношение на причината, същността и обхвата на твърдените неимуществени вреди, трябва да бъдат отхвърлени.

39      С оглед на всичко изложено по-горе в неговата цялост, първото възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

2.      По възражението за недопустимост, повдигнато при условията на евентуалност и изведено от погасяването по давност на искането за обезщетение за твърдените неимуществени вреди

40      Съдът на Европейския съюз изтъква, че исковата молба е недопустима в частта относно поправянето на неимуществени вреди, претърпени повече от пет години преди предявяването ѝ, тоест преди 4 август 2009 г.

41      В това отношение следва да се припомни, че член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този Статут, предвижда следното:

„Исковете срещу Съюза по дела в областта на извъндоговорната отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя. Давността се прекъсва с предявяването на иск пред Съда или ако преди образуването на това производство увредената страна е предявила претенцията си пред съответната институция на Съюза […]“.

42      От съдебната практика е видно, че погасителната давност изпълнява функцията да съвмести защитата на правата на претърпялото вреди лице с принципа на правната сигурност. Продължителността на посочения давностен срок се определя предвид по-специално времето, което е необходимо на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди, за да събере съответно информация с оглед на предявяване на евентуален иск, както и за да провери фактите, на които може да се позове, за да обоснове този иск (решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 33; в този смисъл вж. също определение от 18 юли 2002 г., Autosalone Ispra dei Fratelli Rossi/Комисия, C‑136/01 P, EU:C:2002:458, т. 28).

43      Съгласно постоянната съдебна практика давностният срок започва да тече, след като са изпълнени условията за възникване на задължението за поправяне на вреди (вж. решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 34 и цитираната съдебна практика).

44      Действително член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз следва да се тълкува в смисъл, че погасяване по давност не може да се противопостави на претърпяло вреда лице, което е узнало едва в по-късен момент за пораждащия вредата факт и което поради това не е разполагало с разумен срок за представяне на своята искова молба или претенция преди изтичането на давностния срок. При все това обаче условията, от които зависи задължението за поправяне на посочените в член 340, втора алинея ДФЕС вреди, и следователно правилата за давността за исковете за поправянето им могат да се основават само на строго обективни критерии (вж. решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

45      Освен това съгласно постоянната съдебна практика субективната преценка относно наличието на вреда от страна на претърпялото я лице не следва да се взема предвид при определянето на началния момент на срока за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност на Съюза (вж. решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 37 и цитираната съдебна практика; решение от 28 февруари 2013 г., Inalca и Cremonini/Комисия, C‑460/09 P, EU:C:2013:111, т. 70).

46      В случая е важно да се подчертае, че „събитието, което обуславя“ настоящия „иск срещу Съюза“, е процесуално нарушение, изразяващо се в твърдяно несъобразяване с изискванията, свързани със спазването на разумния срок за постановяване на решение (наричан по-нататък „разумният срок за произнасяне“) от страна на юрисдикция на Съюза. При определянето на началния момент на давностния срок от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, следователно трябва да се вземе предвид това обстоятелство. По-конкретно, давностният срок не може да започне да тече на дата, на която пораждащото събитие продължава да се осъществява, а началният момент на този срок трябва да бъде определен на дата, на която това събитие напълно се е конкретизирало.

47      Така в специфичния случай с иск за обезщетение, имащ за цел поправянето на вреда, за която се твърди, че е претърпяна поради евентуалното неспазване на разумния срок за произнасяне, началният момент на давностния срок от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, трябва, когато с решение е сложен край на спорния срок за произнасяне, да бъде определен към датата, на която това решение е било прието. Всъщност тази дата представлява сигурна дата, определена въз основа на обективни критерии. Тя гарантира спазването на принципа на правната сигурност и позволява защитата на правата на ищците.

48      В настоящото дело ищците искат поправянето на вредите, които твърдят, че са претърпели поради срока за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06. Тези дела приключват с решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и от 16 ноември 2011 г., Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674). Давностният срок следователно тече от 16 ноември 2011 г.

49      Освен това ищците подават искова молба по настоящото дело и така прекъсват давностния срок на 4 август 2014 г., тоест преди изтичането на срока от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз. Следователно настоящото искане в случая не е погасено по давност.

50      С оглед на изложеното второто възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

 Б – По същество

51      Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от негови институции или служители при изпълнението на техните задължения.

52      Според постоянната съдебна практика от член 340, втора алинея ДФЕС следва, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и осъществяването на правото на поправяне на претърпяна вреда зависят от наличието на група условия, а именно незаконосъобразност на твърдяното поведение на институциите, настъпване на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между това поведение и посочената вреда (решения от 29 септември 1982 г., Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, EU:C:1982:318, т. 16 и от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 106).

53      След като едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да бъде отхвърлен изцяло, без да е нужно да се разглеждат другите условия за извъндоговорна отговорност на Съюза (решение от 14 октомври 1999 г., Atlanta/Европейска общност, C‑104/97 P, EU:C:1999:498, т. 65; вж. също в този смисъл решение от 15 септември 1994 г., KYDEP/Съвет и Комисия, C‑146/91, EU:C:1994:329, т. 81). Освен това съдът на Съюза не е задължен да разгледа тези условия в определен ред (решение от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 42; вж. също в този смисъл решение от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 13).

54      В случая ищците твърдят, първо, че продължителността на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 е била в нарушение на разумния срок за произнасяне. Второ, те сочат, че това нарушение им е причинило вреди, които трябва да бъдат поправени.

1.      По твърдяното нарушение на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06.

55      Ищците сочат, че продължителността на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 е в нарушение на разумния срок за произнасяне, което било достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти. Те добавят, че продължителността на производството по всяко от тези дела е превишила с 30 месеца разумния срок за произнасяне с оглед, от една страна, на средната продължителност на разглеждане пред Общия съд на делата, отнасящи се до прилагането на правото в областта на конкуренцията, и от друга страна, на особените обстоятелства по тези дела.

56      Съдът на Европейския съюз оспорва тези твърдения.

57      Всъщност, от една страна, не било възможно да се твърди, че е имало превишаване на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 единствено въз основа на сравнение между продължителността на производството по всяко от тези две дела и установената средна продължителност на производствата пред Общия съд между 2006 г. и 2010 г. При всички положения анализът на релевантните статистически данни показвал, че общата продължителност на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 е превишила само с 16 месеца установената между 2006 г. и 2015 г. средна продължителност на производствата по дела, които са се отнасят до прилагането на правото в областта на конкуренцията. Също времето след края на писмената фаза на производството до започването на устната му фаза по дела T‑72/06 и T‑79/06 надвишило само с 16 месеца средната продължителност за този етап от производствата, наблюдавана между 2007 г. и 2010 г. по дела във връзка с прилагането на правото в областта на конкуренцията.

58      От друга страна, общата продължителност на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06, както и времето между края на писмената фаза и започването на устната фаза на производството по тези дела били обосновани от сложността им, ограниченото значение на спора за ищците, техните действия, ограничената продължителност на мандата на съдиите, както и продължителното заболяване на един от членовете на състава, на който са били разпределени двете въпросни дела.

59      В това отношение следва да се подчертае, че член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда по-специално, че „[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“.

60      Във връзка с въпросното право, чието наличие е потвърдено като общ принцип на правото на Съюза преди влизането в сила на Хартата на основните права на Съюза, е било постановено, че то намира приложение при съдебно обжалване на решения на Комисията (вж. решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 178 и цитираната съдебна практика).

61      В случая, както правилно подчертава Съдът в решения от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия (C‑40/12 P, EU:C:2013:768) и Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770), от внимателното запознаване с преписките по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 е видно, че нито едно от специфичните обстоятелства по тези дела не може да оправдае продължителността на производствата по тях, която възлиза на близо 5 години и 9 месеца.

62      На първо място, трябва да се отбележи, че споровете по дела Т‑72/06 и T‑79/06 са относно наличието на нарушение на правилата за конкуренция, както и че в съответствие със съдебната практика, предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси, основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар са от съществен интерес не само за самия жалбоподател и неговите конкуренти, но и за третите лица (решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 186).

63      На второ място, следва да се констатира, че по всяко от делата Т‑72/06 и Т‑79/06 са изминали около 3 години и 10 месеца, тоест 46 месеца, между, от една страна, края на писмената фаза на производството, отбелязан с внасянето на дупликата на Комисията на 20 февруари 2007 г., и от друга страна, започването на устната фаза на производството през декември 2010 г.

64      През този период по-специално се пристъпва към синтез на доводите на страните, подготвяне на делата за разглеждане, фактически и правен анализ на споровете и подготвяне на устната фаза на производството. Поради това продължителността на изтеклия период зависи по-конкретно от сложността на спора, както и от действията на страните и наличието на искания в хода на производството.

65      Що се отнася до сложността на спора, най-напред, следва да се напомни, че дела T‑72/06 и T‑79/06 са образувани по жалби против решение на Комисията относно производство по прилагането на член 101 ДФЕС.

66      Видно от преписката съответно по дело Т‑72/06 и Т‑79/06, жалбите относно начина, по който Комисията прилага правото в областта на конкуренцията, се отличават с по-висока степен на сложност от други видове дела с оглед по-специално на дължината на обжалваното решение, обема на преписката и необходимостта от подробна преценка на множество сложни факти, често пъти обширно разпростиращи се във времето и пространството.

67      Поради това продължителност от 15 месеца между края на писмената фаза на производството и началото на устната му фаза по принцип е подходящ срок за гледането на дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията, каквото са и дела T‑72/06 и T‑79/06.

68      На следващо място, необходимо е да се вземе под внимание обстоятелството, че срещу решение С(2005) 4634 са подадени няколко жалби.

69      Всъщност при няколко жалби, подадени срещу едно и също прието от Комисията решение за прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по принцип е необходимо успоредно разглеждане, включително когато жалбите не са съединени. Това успоредно разглеждане се обосновава най-вече от връзката между жалбите, както и от необходимостта да се осигури последователност при анализа им и в отговора, който следва да бъде даден.

70      Поради това успоредното разглеждане на свързани дела може да обоснове продължаването с по един месец за всяко следващо свързано дело на времето между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството.

71      В случая срещу решение С(2005) 4634 са били подадени 15 жалби. Същевременно, от една страна, един от жалбоподателите оттегля жалбата си срещу това решение (определение от 6 юли 2006 г., Cofira-Sac/Комисия, T‑43/06, непубликувано, EU:T:2006:192). От друга страна, по две от жалбите срещу решение С(2005) 4634 са постановени решения от 13 септември 2010 г., Trioplast Wittenheim/Комисия (T‑26/06, непубликувано, EU:T:2010:387) и Trioplast Industrier/Комисия (T‑40/06, EU:T:2010:388).

72      При това положение разглеждането на останалите 12 дела по жалбите срещу решение С(2005) 4634 оправдава продължаване на производството с 11 месеца по дело Т‑72/06 и по дело Т‑79/06.

73      Следователно при разглеждането на дела Т‑72/06 и Т‑79/06 уместно е било изтичането на 26 месеца (15 месеца плюс 11 месеца) между края на писмената и началото на устната фаза на производството.

74      Накрая, степента на фактическа и процесуална сложност по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 не обосновава в случая да се допуска по-голяма продължителност. В това отношение следва по-специално да се отбележи, че след края на писмената фаза и преди началото на устната фаза на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 производството нито е спирано, нито забавяно заради процесуално-организационни действия на Общия съд.

75      Що се отнася до действията на страните и предявяването на искания в хода на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06, фактът, че през октомври 2010 г. ищците са поискали да се възобнови писмената фаза на производството, не може да оправдае изтеклите 3 години и 8 месеца след внасянето на дупликата. Впрочем обстоятелството, че през декември 2010 г. ищците са били уведомени за насрочването на съдебното заседание за февруари 2011 г., показва, че искането им може да е имало само незначително отражение върху продължителността между края на писмената фаза на производството и започването на устната му фаза по тези дела.

76      При това положение с оглед на обстоятелствата по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 периодът от 46 месеца, изтекъл между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството, показва наличието на необосновано бездействие по всяко от тези дела с продължителност 20 месеца.

77      На трето място, разглеждането на преписките по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 не установява никакво обстоятелство, което да позволява да се направи извод за наличието на период на необосновано бездействие, от една страна, между датата на внасяне на жалбите и датата на внасяне на дупликите, и от друга страна, между започването на устната фаза на производството и обявяването на решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674).

78      От това следва, че производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06, приключило с обявяването на решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674), е било в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права, тъй като е надвишило с 20 месеца разумния срок за произнасяне, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти.

2.      По твърдените вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка

79      Според постоянната съдебна практика вредата, за която е поискано обезщетение в производство по иск за извъндоговорна отговорност на Съюза, трябва да бъде реална и сигурна, а това трябва да докаже ищецът (вж. решение от 9 ноември 2006 г., Agraz и др./Комисия, C‑243/05 P, EU:C:2006:708, т. 27 и цитираната съдебна практика). Ищецът следва да представи убедителни доказателства както за наличието, така и за размера на вредата, на която се позовава (вж. решение от 16 септември 1997 г., Blackspur DIY и др./Съвет и Комисия, C‑362/95 P, EU:C:1997:401, т. 31 и цитираната съдебна практика).

80      Все според постоянната съдебна практика свързаното с причинно-следствената връзка условие, поставено от член 340, втора алинея ДФЕС, се отнася до наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията на институциите и вредата (решения от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 53 и от 14 декември 2005 г., Beamglow/Парламент и др., T‑383/00, EU:T:2005:453, т. 193; вж. също в този смисъл решение от 4 октомври 1979 г., Dumortier и др./Съвет, 64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, EU:C:1979:223, т. 21). В тежест на ищеца е да докаже съществуването на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и твърдяната вреда (вж. решение от 30 септември 1998 г., Coldiretti и др./Съвет и Комисия, T‑149/96, EU:T:1998:228, т. 101 и цитираната съдебна практика).

81      В случая ищците твърдят, че нарушаването на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 им е причинило имуществени и неимуществени вреди.

 а) По твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка

82      Ищците изтъкват, че същественото нарушение на разумния срок за произнасяне им е причинило две категории имуществени вреди. Първо, те понесли загуби, от една страна, поради плащането отвъд разумния срок на свързаните с банковата гаранция разноски, която учредили, за да не заплащат незабавно размера на наложената с решение C(2005) 4634 глоба (наричани по-нататък „разноските по банковата гаранция“), и от друга страна, поради плащането отвъд разумния срок на законни лихви върху номиналната стойност на наложената с решение C(2005) 4634 глоба (наричани по-нататък „лихвите върху размера на глобата“). Второ, поради „състоянието на несигурност“ те били лишени от възможността да намерят инвеститор по-скоро и поради това, от възможността да реализират печалба или да избегнат загуба.

83      Първоначално следва да се разгледат твърдяната вреда и предполагаемата причинно-следствена връзка, що се отнася до посочената загуба на възможност за намиране на инвеститор по-скоро, и на следващо място, твърдените вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка по отношение на споменатите загуби, претърпени поради плащането на лихви върху размера на глобата и на разноски по банковата гаранция.

 По изтъкнатата загуба на възможност за намиране на инвеститор по-скоро

84      Ищците изтъкват, че от 2011 г. групата изпитва финансови затруднения. След като групата направила постъпки пред кредиторите си, които се оказали недостатъчни, тя започнала да търси нови инвеститори. Ако обаче решение C(2005) 4634 бе станало окончателно по-рано, нямало да има климат на несигурност около окончателния размер на глобата, и по-конкретно риск от увеличение на размера ѝ, а намирането на инвеститор щяло да може да стане по-бързо. В това отношение обстоятелството, че между Groupe Gascogne и консорциум от инвеститори, воден от дружеството Biolandes Technologies, е било сключено принципно споразумение няколко дни след обявяването на решения от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия (C‑40/12 P, EU:C:2013:768), и Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770), доказвало, че свързаната с размера на глобата несигурност е оказала отрицателно въздействие върху стопанската дейност на групата. Накрая, хронологията на фактите недвусмислено доказвала определящата връзка между твърдения неразумно дълъг срок за произнасяне и затрудненията на групата Gascogne да намери инвеститори, чийто принос е бил определящ за разрешаването на финансовите ѝ затруднения.

85      Съдът на Европейския съюз оспорва тези твърдения.

86      В случая е от значение да се прецени дали ищците доказват в достатъчна степен на вероятност, че Gascogne е имало възможност да намери инвеститор „по-скоро“. С други думи, следва да се провери дали ищците доказват, че Gascogne е имало действителна и сериозна възможност да намери инвеститор по-скоро.

87      В това отношение, първо, от преписката е видно, че Gascogne е получило най-много пет заявления за наличие на интерес, когато е започнало да търси инвеститори. Всъщност в приложение към исковата молба ищците представят електронно писмо от 8 ноември 2012 г., изпратено от потенциален инвеститор от Обединеното кралство. Освен това в упоменатия в исковата молба доклад от 16 май 2014 г. на независим експерт в рамките на проект за запазено увеличение на капитала на Gascogne SA се разяснява, че вследствие на проведена от Gascogne през януари и февруари 2013 г. тръжна процедура са били получени четири заявления за наличие на интерес от страна на инвестиционни фондове. От получените от Gascogne пет заявления за наличие на интерес обаче само две упоменават наложената с решение C(2005) 4634 глоба като елемент, който следва да се вземе предвид преди евентуалното решение за инвестиране.

88      Второ, що се отнася до двамата потенциални инвеститори, изтъкнали наложената с решение C(2005) 4634 глоба, от преписката не личи, че разсейването на несигурността, свързана с едно възможно увеличение на размера на глобата, е било сред условията за евентуална инвестиция.

89      Всъщност, от една страна, от прочита на електронното писмо от 8 ноември 2012 г. на потенциалния инвеститор от Обединеното кралство е видно, че именно глобата е можела да попречи на една евентуална инвестиция. По-конкретно, този потенциален инвеститор е изискал Френската република да поеме плащането на размера на глобата или пък да обсъди с Комисията възможността тя да се оттегли от производството. Така цялостното отпадане на свързания с глобата дълг, а не сигурността, че размерът на глобата няма да се увеличава, е било условието за евентуална инвестиция.

90      От друга страна, що се отнася до другото заявление за наличие на интерес, при която се упоменава наложената с решение C(2005) 4634 глоба, в доклада на независимия експерт в рамките на проекта за запазено увеличение на капитала на Gascogne SA от 16 май 2014 г. се разяснява, че при това заявление за наличие на интерес евентуалната инвестиция се обуславя от отпадането, по-конкретно, на дълга, свързан с наложената от Комисията глоба. Така още веднъж самото наличие на глобата, а не сигурността, че размерът ѝ няма да се увеличи, е представлявало условие за евентуална инвестиция.

91      Трето, документите, представени или упоменати от ищците в исковата молба, показват, че отпадането на свързания с глобата дълг е представлявало едно от няколко други условия за евентуална инвестиция. Всъщност от електронното писмо от 8 ноември 2012 г. е видно, че получаването на съгласие от страна на потенциалния инвеститор от Обединеното кралство е било подчинено на изпълнението на множество условия, например прехвърляне на част от дейността, отпадане на заеми, както и преструктуриране и социален план. По същия начин във всяко от заявленията за наличие на интерес, упоменати в доклада на независимия експерт в рамките на проекта за запазено увеличение на капитала на Gascogne SA от 16 май 2014 г., е имало по няколко кумулативни условия за инвестиция (прехвърляне на част от дейността, отписване на вземания, разсрочване или цялостно отпадане на дълга). Ищците обаче не се стремят да докажат, че са били в състояние да изпълнят всички тези условия, формулирани във въпросните заявления за наличие на интерес. Също така следва да се отбележи, че възможността да се намери купувач по-скоро е зависела от волята на Gascogne да приеме множеството поставени за извършването на евентуална инвестиция условия, както и бизнес плана, свързан с тази инвестиция.

92      Четвърто, следва да се подчертае, че в исковата молба се съдържат няколко необосновани твърдения. Ищците по-специално се ограничават да поддържат, че самата констатация, съгласно която новите инвеститори в Gascogne са финализирали споразумението си само няколко седмици след решения от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия (C‑40/12 P, EU:C:2013:768), и от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770), „е достатъчна“ да докаже, че ако решенията на Общия съд са били постановени в нормален срок, положението на ищците е щяло да бъде силно улеснено и възстановяването на групата е щяло да настъпи много по-скоро. По този начин не е доказано, че инвестицията, която действително се е състояла, е била в резултат от изясняване на положението на ищците, що се отнася до евентуалното увеличение на размера на глобата.

93      Ищците следователно не доказват, че Gascogne е имало сериозна възможност да намери инвеститор „по-скоро“. Поради това те също не доказват, че Gascogne е пропуснало сериозна възможност да намери инвеститор по-скоро и че тази загуба на възможност представлява действителна и сигурна вреда за него.

94      Предвид гореизложеното искането за поправяне на твърдяната загуба на възможност за намиране на инвеститор по-скоро трябва да бъде отхвърлено.

 По твърдените загуби, претърпени поради плащането на лихви върху размера на глобата и поради плащането на разноски по банковата гаранция

95      На първо място, ищците поддържат, че към момента на подаване на жалбите си по дела T‑72/06 и T‑79/06 те са решили да не плащат незабавно наложената им с решение C(2005) 4634 глоба. Ищците обясняват, че в замяна на това са били задължени, от една страна, да се съгласят да плащат, считано от 15 март 2006 г., лихви в размер на 3,56 % върху размера на тази глоба, и от друга страна, да учредят банкова гаранция.

96      На второ място, ищците изтъкват, че при липсата на нарушение на разумния срок за произнасяне решения от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия (C‑40/12 P, EU:C:2013:768), и Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770), са щели да бъдат обявени около 30 май 2011 г. От това заключават, че лихвите върху размера на глобата и разноските по банковата гаранция, които са заплатили между 30 май 2011 г., датата, на която решение C(2005) 4634 е трябвало да стане окончателно, и 12 декември 2013 г., датата, на която глобата в действителност е била платена, могат да се считат за недължими и трябва да бъдат върнати.

97      На трето място, точка 135 от заключението на генералния адвокат Sharpston по дело Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:360) доказвала, че е налице пряка връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне и допълнителните разходи, свързани с изплащането на лихви върху размера на глобата и с плащането на разноски по банковата гаранция.

98      Съдът на Европейския съюз оспорва тези твърдения.

99      Първо, той поддържа, че лихвите, които ищците е трябвало да заплатят за периода между 30 май 2011 г. и 12 декември 2013 г., не могат да се квалифицират като вреда.

100    Второ, той счита, че няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка между имуществените вреди, свързани с разноските по банковата гаранция и лихвите върху размера на глобата, от една страна, и нарушението на разумния срок за произнасяне, от друга страна. Всъщност преди всичко тези имуществени вреди произтичали от собственото решение на ищците. По-нататък, не можела да се установи причинно-следствена връзка само въз основа на констатацията, че ако разумният срок за произнасяне не е бил надхвърлен, ищците не биха имали задължение за заплащане на разноски по банковата гаранция и лихви върху размера на глобата за времето след изтичането на този срок. Накрая, обстоятелството, че ищците не са разполагали с достатъчно парични средства за плащането на глобата към момента на приемане на решение C(2005) 4634, правело недостатъчно пряка причинно-следствената връзка между твърдените имуществени вреди и предполагаемото нарушение на разумния срок за произнасяне. Впрочем ищците не подали молба по реда за допускане на обезпечение за спиране на изпълнението на решение C(2005) 4634.

–       Предварителни бележки

101    Следва да се подчертае, че член 2 от решение С(2005) 4634 предвижда, че наложените с него глоби трябва да се изплатят в срок от три месеца, считано от връчването му. Съгласно член 86 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3) член 2 от посоченото решение уточнява, че след изтичането на този 3-месечен срок автоматично се дължат лихви в размер на лихвата, прилагана от Европейската централна банка (ЕЦБ) по основните ѝ операции по рефинансиране на първия ден от месеца, в който е прието посоченото решение, увеличена с три и половина пункта, тоест лихвеният процент е 5,56 %.

102    В съответствие с член 299, първа алинея ДФЕС решение С(2005) 4634 има изпълнителна сила, тъй като в член 2 налага парично задължение на ищците. Освен това подаването на жалба за отмяната на това решение на основание член 263 ДФЕС не поставя под съмнение изпълнителната му сила, доколкото съгласно член 278 ДФЕС подадените до Съда на Европейския съюз искове нямат суспензивно действие.

103    На 15 декември 2005 г. Комисията връчва решение С(2005) 4634 на ищците. Във връзка с това тя отбелязва, че ако те започнат производство пред Общия съд или пред Съда, няма да се предприемат мерки по събиране, докато делото е висящо, стига преди датата на изтичане на срока за плащане да бъдат изпълнени две условия. Съгласно член 86, параграф 5 от Регламент № 2342/2002 тези две условия са следните: първо — по вземането на Комисията трябва да се начисляват лихви от датата на изтичане на срока за плащане в размер на 3,56 %, второ — до крайния срок за плащане да бъде предоставена приета от Комисията банкова гаранция, покриваща както задължението, така и лихвите или увеличенията му.

104    В исковата молба, която подават по настоящото дело, ищците обясняват, че са решили да не плащат незабавно размера на наложената им глоба и да учредят банкова гаранция в съответствие с предложената им от Комисията възможност и при заплащане на лихви в размер на 3,56 %.

105    С оглед на изложените съображения следва да се разгледат твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка между тях и нарушението на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06.

–       По заплащането на лихви върху размера на глобата

106    На първо място, трябва да се констатира, че в резултат от прилагането на член 299, първа алинея ДФЕС във връзка с член 278 ДФЕС, посочени в точка 102 по-горе, размерът на глобата, наложена с решение С(2005) 4634, остава дължим на Комисията въпреки подаването на жалба за неговата отмяна. Поради това лихвата върху размера на глобата, която възлиза на 3,56 %, трябва да се окачестви като лихва за забава.

107    На второ място, следва да се отбележи, че в хода на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 ищците не са платили размера на глобата, нито лихвите за забава. Поради това в хода на производството по посочените дела ищците са разполагали със сума, отговаряща на размера на посочената глоба, увеличена с лихви за забава.

108    Ищците не представят доказателства, от които да е видно, че през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 размерът на лихвите за забава, изплатени впоследствие на Комисията, е надвишавал изгодата, която са получили поради това, че са разполагали със сума, равна на размера на глобата, увеличена с лихвите за забава. С други думи, ищците не доказват, че лихвите върху размера на глобата, изтекли през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне, надвишават изгодата, която са получили от неплащане на глобата, увеличена с изтеклите лихви към датата, на която е настъпило нарушението на разумния срок за произнасяне, и с лихвите, чийто падеж е настъпил, докато е траело това нарушение.

109    Следователно ищците не доказват, че през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 са претърпели действителна и сигурна загуба поради плащането на лихви за забава върху размера на наложената с решение C(2005) 4634 глоба.

110    Поради това искането за поправяне на твърдяната вреда, състояща се в загуби, претърпени поради плащането отвъд разумния срок на лихви върху размера на глобата, трябва да бъде отхвърлено, без да е необходимо да се прави преценка, от една страна, кой ищец в действителност е плащал лихви за забава, и от друга страна, дали е налице изтъкнатата причинно-следствена връзка.

–       По заплащането на разноските за банкова гаранция

111    На първо място, що се отнася до вредата, от преписката е видно, че банката на Groupe Gascogne, понастоящем Gascogne, е предоставила гаранция за плащане на общия размер на глобата, увеличен с лихвите за забава. Също така доказателствата по делото потвърждават, че Gascogne е плащало под формата на тримесечни комисиони разноски по банковата гаранция по време на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06.

112    От това следва, че Gascogne Sack Deutschland не доказва наличието на действителна и сигурна вреда, която претърпяло и която се състояла в загуби, понесени поради плащането на разноски по банковата гаранция отвъд разумния срок.

113    Искането за поправяне на твърдяната вреда, състояща се в загуби, понесени от Gascogne Sack Deutschland поради плащането отвъд разумния срок на разноски по банковата гаранция, следователно трябва да бъде отхвърлено.

114    За сметка на това с оглед на доказателствата по делото следва да се установи, че Gascogne доказва, че е претърпяло действителна и сигурна вреда, състояща се в загуба, понесена поради плащането на разноски по банковата гаранция през периода след надхвърляне на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06.

115    На второ място, що се отнася до причинно-следствената връзка, следва да се отбележи, от една страна, че ако производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 не бе надхвърлило разумния срок за произнасяне, на Gascogne нямаше да се наложи да плаща разноски по банковата гаранция през периода след това надхвърляне.

116    С оглед на това е налице причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 и настъпването на вредата, претърпяна от Gascogne поради плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на разумния срок за произнасяне.

117    От друга страна, следва да се подчертае, че наистина укоримото поведение трябва да бъде основната причина за настъпването на вредата (определение от 31 март 2011 г., Mauerhofer/Комисия, C‑433/10 P, непубликувано, EU:C:2011:204, т. 127 и решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, EU:T:2006:121, т. 130; вж. също в този смисъл решение от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 61). С други думи, дори при евентуален принос на институциите към вредата, чието обезщетяване се иска, този принос може да е твърде отдалечен поради отговорност на други лица, и по-специално на ищеца (решение от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 59 и определение от 31 март 2011 г., Mauerhofer/Комисия, C‑433/10 P, непубликувано, EU:C:2011:204, т. 132).

118    Освен това вече е постановено, че твърдяна вреда, изразяваща се в разноски във връзка с банкова гаранция, направени от дружество, санкционирано с решение на Комисията, отменено впоследствие от Общия съд, не произтича пряко от незаконосъобразността на това решение, тъй като вредата е резултат от собственото решение на дружеството да учреди банкова гаранция, за да не изпълнява задължението за заплащане на глобата в определения със спорното решение срок (вж. в този смисъл решение от 21 април 2005 г., Holcim (Deutschland)/Комисия, T‑28/03, EU:T:2005:139, т. 123 и определение от 12 декември 2007 г., Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑113/04, непубликувано, EU:T:2007:377, т. 38).

119    В случая обаче следва да се отбележи, първо, че в момента, в който ищците са подали жалбите си по дела Т‑72/06 и Т‑79/06, 23 февруари 2006 г., и в момента, в който Gascogne е учредило банкова гаранция, през март 2006 г., нарушението на разумния срок за произнасяне е било непредвидимо. Освен това Gascogne е можело основателно да очаква жалбата му по това дело да бъде разгледана в разумен срок.

120    Второ, надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 настъпва след първоначалното решение на Gascogne да учреди банкова гаранция.

121    В този смисъл фактите по настоящото дело се отличават значително от установените в решение от 21 април 2005 г., Holcim (Deutschland)/Комисия (T‑28/03, EU:T:2005:139) и в определение от 12 декември 2007 г., Atlantic Container Line и др./Комисия (T‑113/04, непубликувано, EU:T:2007:377), посочени в точка 118 по-горе. Връзката между надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 и заплащането на разноски по банковата гаранция през периода след това надхвърляне, противно на твърдяното от Съда на Европейския съюз, следователно не може да е била прекъсната от първоначалното решение на Gascogne да не заплати незабавно глобата, наложена с решение С(2005) 4634, и да учреди банкова гаранция.

122    С оглед на това е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 и претърпяната от Gascogne загуба поради плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения срок.

123    На трето място, ищците твърдят, че са претърпели вреда през периода между 30 май 2011 г. — датата, на която решение C(2005) 4634 е трябвало да стане окончателно, и 12 декември 2013 г. — датата, на която глобата в действителност е била платена.

124    В това отношение, най-напред, следва да се отбележи, че в исковата си молба ищците твърдят нарушение на разумния срок за произнасяне само по дела Т‑72/06 и Т‑79/06. Следователно те не сочат нарушение на разумния срок за произнасяне с оглед на общата продължителност на производството, от една страна, по дело Т‑72/06 заедно с това по делото, приключило с решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770), и от друга страна, по дело Т‑79/06 заедно с това по делото, приключило с решение от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия (C‑40/12 P, EU:C:2013:768).

125    Поради това в случая само е констатирано, че производствата по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 са били в нарушение на разумния срок за произнасяне (вж. т. 78 по-горе).

126    По-нататък, нарушаването на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 приключва с обявяването на решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674).

127    В този смисъл след 16 ноември 2011 г. ищците са имали възможност да преценят наличието на нарушение на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 и настъпването на вредата, претърпяна от Gascogne, изразяваща се в загуба поради плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения срок.

128    Впрочем в подадените от тях на 27 януари 2012 г. жалби против решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674), ищците посочват, че прекомерната продължителност на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 е породила тежки финансови последици и на това основание искат намаляване на глобата, за която е постановено, че отговарят съвместно и при условията на солидарност.

129    Накрая, поради решението на ищците да обжалват решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674), решение С(2005) 4634, с което на ищците е наложена глоба, придобива окончателност едва на 26 ноември 2013 г., когато приключва и предоставената от Комисията възможност за учредяване на банкова гаранция.

130    Оттук следва, че заплащането на разноски по банковата гаранция след обявяване на решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674), с което се прекратява нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06, няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка с това нарушение, доколкото заплащането на такива разноски произтича от личния и самостоятелен избор на ищците, направен след посоченото нарушение, да не плащат глобата, да не искат спиране на изпълнението на решение С(2005) 4634 и да обжалват посочените по-горе съдебни решения.

131    От всичко изложено по-горе следва, че е налице достатъчно пряка причинно следствена връзка между, от една страна, нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06, и от друга страна, претърпяната от Gascogne вреда преди обявяване на решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674), изразяваща се в заплащането на разноски по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения разумен срок.

 По оценката на претърпяната имуществена вреда

132    На първо място, трябва да се напомни, че продължителността на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 надхвърля с 20 месеца разумния срок за произнасяне по това дело (вж. т. 78 по-горе).

133    На второ място, ищците твърдят, че са претърпели вреда през периода между 30 май 2011 г. — датата, на която решение C(2005) 4634 е трябвало да стане окончателно, и 12 декември 2013 г. — датата, на която глобата в действителност е била платена.

134    В това отношение, от една страна, ищците уточняват в исковата молба, че всички свързани с банковата гаранция разходи, които са платили „след 30 май 2011 г.“, трябва да се считат за претърпени загуби. В подкрепа на искането си за поправяне на вреди те представят известия за извършени операции, издадени от банка след второто тримесечие на 2011 г.

135    При това положение, разгледано в светлината на мотивите, посочени в исковата молба, искането за обезвреда, формулирано от ищците в рамките на второто им искане в размер на 184 571 EUR, съответства на разноските по банковата гаранция, направени след 30 май 2011 г.

136    От правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 44, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita (решения от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др., C‑272/12 P, EU:C:2013:812, т. 27 и от 3 юли 2014 г., Electrabel/Комисия, C‑84/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2040, т. 49).

137    Поради това Общият съд не може да се отклони от искането на ищците и служебно да реши да поправи претърпяната преди 30 май 2011 г. вреда, тоест вреда, претърпяна през период от време, различен от този, през който те твърдят, че са претърпели вреда.

138    От друга страна, разноските по банковата гаранция, платени от Gascogne след 16 ноември 2011 г., нямат достатъчно пряка причинно-следствена връзка с нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 (вж. т. 130 по-горе).

139    При това положение в случая вредата, която може да бъде поправена, отговаря на разноските по банковата гаранция, платени от Gascogne между 30 май 2011 г. и 16 ноември 2011 г.

140    На трето място, от представените от ищците доказателства е видно, че разноските по банковата гаранция са плащани от Gascogne на тримесечие и че продължаването на банковата гаранция през следващото тримесечие е водело до дължимост на пълния размер на приложимата тримесечна комисиона. Тези доказателства показват също, че за второ, трето и четвърто тримесечие на 2011 г. разноските по банковата гаранция, платени от Gascogne, възлизат съответно на 19 945,21 EUR, 20 120,38 EUR и 20 295,55 EUR.

141    Направените от Gascogne разноски по банковата гаранция следователно са били 6 648,40 EUR през юни 2011 г., 20 120,38 EUR по време на третото тримесечие на 2011 г. и 20 295,55 EUR по време на четвъртото тримесечие на 2011 г.

142    Оттук следва, че платените от Gascogne разноски по банковата гаранция през периода между 30 май 2011 г. и 16 ноември 2011 г. възлизат на 47 064,33 EUR.

143    С оглед на изложеното следва на Gascogne да бъде предоставено обезщетение в размер на 47 064,33 EUR за поправяне на имуществената вреда, нанесена му от нарушението на срока за разумно произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 и изразяваща се в заплащането на допълнителни разноски по банковата гаранция.

 б) По твърдените неимуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка

144    Ищците изтъкват, че нарушението на разумния срок за произнасяне е било източник на няколко неимуществени вреди, а именно накърняване на доброто име на предприятието, несигурност в планирането на решенията, които е следвало да бъдат взети, смущения в управлението на самото предприятие и накрая, опасения и неудобства, изпитани от членовете на ръководните органи и служителите на дружеството. Също така била налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне и твърдените неимуществени вреди. Ищците оценяват понесените от тях неимуществени вреди в размер най-малко на 500 000 EUR.

145    Съдът на Европейския съюз отвръща, на първо място, че ищците не уточняват елементите от състава на понесените от тях неимуществени вреди и не доказват, че са претърпели действителни и сигурни вреди. На второ място и при условията на евентуалност, ищците не доказвали наличието на причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне и твърдените от тях неимуществени вреди. На трето място и при условията на евентуалност спрямо предходното, неимуществена вреда трябвало да бъде оценена в размер на не повече от 5 000 EUR.

146    Следва да се преценят, първо — неимуществените вреди, които се твърди, че членовете на ръководните органи и служителите на ищците са претърпели, и второ — неимуществените вреди, които се твърди, че са претърпели самите ищци.

 По неимуществените вреди, които се твърди, че са били претърпени от членовете на ръководните органи и служителите на ищците

147    Трябва да се отбележи, че исканията в молбата отразяват само собствените интереси на ищците, а не личните интереси на техните ръководители или служители. Освен това ищците не сочат преотстъпване на права или изричен договор за поръчка, по силата на който да има право да предявят искане за поправяне на вредите, претърпени от техните ръководители и служители.

148    В този смисъл искането за поправяне на неимуществените вреди, които се твърди, че ръководителите и служителите на ищците са претърпели, трябва да се отхвърли като недопустимо, поради това че от преписката по делото не следва, че ищците са били упълномощени от ръководителите и служителите да предявят искане за обезщетение от тяхно име (вж. в този смисъл определение от 12 май 2010 г., CPEM/Комисия, C‑350/09 P, непубликувано, EU:C:2010:267, т. 61 и решение от 30 юни 2009 г., CPEM/Комисия, T‑444/07, EU:T:2009:227, т. 39 и 40).

149    При всички положения наличието на претърпяна от ръководителите или служителите на ищците вреда не е доказано. Всъщност, от една страна, ищците отправят само твърдения и не представят никакви конкретни доказателства, от които да личат опасения и неудобства, причинени на ръководителите и служителите им поради нарушаването на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06. От друга страна, ищците не доказват, че техните ръководители и служители са били лично, пряко и самостоятелно увредени, отделно от понесената от самите тях вреда.

150    Следователно искането за обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди, че са били претърпени от ръководителите и служителите на ищците, трябва да се отхвърли като недопустимо и при всички положения по същество.

 По неимуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели

151    От съдебната практика е видно, че доколкото ищецът не привежда никакви доказателства относно наличието и определянето на размера на неговите морални или неимуществени вреди, той следва поне да докаже, че с оглед на своята тежест укоримото поведение е можело да му причини такива (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2009 г., SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C‑481/07 P, непубликувано, EU:C:2009:461, т. 38, от 28 януари 1999 г., BAI/Комисия, T‑230/95, EU:T:1999:11, т. 39 и от 16 октомври 2014 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑297/12, непубликувано, EU:T:2014:888, т. 31, 46 и 63).

152    В това отношение, на първо място, следва да се подчертае, че в исковата молба единствено се упоменава накърняване на репутацията на ищците, без да се дават други уточнения.

153    В случая ищците не доказват, че нарушаването на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 е можело да причини посегателство над репутацията им.

154    При всички положения констатацията по настоящото дело за нарушение на разумния срок за произнасяне, направена в точка 78 по-горе, с оглед на предмета и тежестта на това нарушение би била достатъчна за поправяне на твърдяното от ищците посегателство над репутацията.

155    На второ място, обстоятелството, че ищците са били поставени в несигурно положение, по-специално относно успеха на жалбите им против решение С(2005) 4634, е присъщо на всяко съдебно производство. Освен това ищците няма как да не са съзнавали, че дела Т‑72/06 и Т‑79/06 се отличават с известна сложност, свързана, от една страна, с броя на последователно внесените в Общия съд успоредни жалби на различни езици на производството и насочени против решение С(2005) 4634, а от друга страна, с необходимостта този съд да изследва задълбочено обемни материали, и по-специално да установи фактите и да разгледа спора по същество.

156    Същевременно общата продължителност на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 от 5 години и 9 месеца надхвърля прогнозната продължителност, която ищците са могли да предвидят, по-специално в момента на подаване на жалбите си по тези дела. Освен това производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 включва период от 3 години и 10 месеца между приключването на писмената фаза и започването на устната фаза на производството. Тези срокове по никакъв начин не са оправдани от предприемането на процесуално-организационни действия, на действия по събиране на доказателства или от наличието на искания в хода на производството.

157    При това положение неспазването на разумен срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 е можело да постави ищците в несигурно положение, което надхвърля обичайно предизвикваната от наличието на съдебно производство несигурност. Това продължително състояние на несигурност по необходимост се е отразило на планирането на предстоящите решения и управлението на тези дружества и следователно представлява неимуществена вреда.

158    На трето място, при обстоятелствата по делото претърпяната от ищците неимуществена вреда поради продължителното състояние на несигурност, в което са били поставени, не се оказва напълно отстранена от констатацията за нарушение на разумния срок за произнасяне.

159    В това отношение ищците изтъкват, че претърпяната от тях неимуществена вреда трябва да бъде оценена „най-малко“ на 500 000 EUR с оглед на обстоятелствата.

160    При все това, първо, ищците не привеждат достатъчно доказателства, които да обосноват сумата от „най-малко“ 500 000 EUR, поискана за поправянето на претърпените от тях неимуществени вреди. Следва също да се отбележи, че поисканото от ищците обезщетение има за цел да поправи редица неимуществени вреди, например посегателство срещу репутацията, което не е доказано и при всички положения е поправено в достатъчна степен с констатацията за нарушение на разумния срок за произнасяне (вж. т. 152—154 по-горе).

161    Второ, Съдът е постановил, че предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция от правото на Съюза съдилищата на Съюза не бива само поради съображението, че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дават възможност на жалбоподателя да поставя под съмнение основателността на глобата или размера ѝ, въпреки че всичките му възражения срещу констатациите относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени (решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 78; вж. също в този смисъл решения от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 194 и от 8 май 2014 г., Bolloré/Комисия, C‑414/12 P, непубликувано, EU:C:2014:301, т. 105).

162    Оттук следва, че неспазването на разумен срок за постановяване на решение по жалба, подадена по съдебен ред срещу решение на Комисията, с което на дадено предприятие се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция от правото на Съюза, не може да доведе до цялостна или частична отмяна на наложената с това решение глоба (решения от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 78 и Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, EU:C:2013:771, т. 88; вж. също в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Bolloré/Комисия, C‑414/12 P, непубликувано, EU:C:2014:301, т. 107).

163    Предвид обаче на равнището му, предоставянето на поисканото от ищците обезщетение за претърпяната от тях неимуществена вреда фактически би довело до оспорване на размера на глобата, наложена им с решение C(2005) 4634, макар да не е било доказано, че неспазването на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 е повлияло върху размера на тази глоба.

164    Поради това поисканата от ищците сума не може да се счита за релевантен критерий за оценяване на размера на обезщетението, което са в правото си да претендират.

165    Така с оглед на съображенията, изложени в точки 155—164 по-горе, и по-специално на значителното неспазване на разумния срок за произнасяне, както и на поведението на ищците, на необходимостта да се наложи спазването на правилата за конкуренция на Съюза и на ефективността на настоящото производство, следва по справедливост да се приеме, че предоставянето на обезщетение от 5 000 EUR на всеки от ищците в достатъчна степен поправя претърпяната от тях вреда поради продължителното състояние на несигурност, в което всеки от тях се е намирал в хода на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06.

 в) По лихвите

166    Ищците искат от Общия съд да начисли върху размера на обезщетението, което биха могли да получат, компенсаторни и мораторни лихви в размер на лихвата, прилагана от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличена с два процентни пункта, считано от датата на предявяване на исковата молба.

167    В тази връзка трябва да се направи разграничение между компенсаторните и мораторните лихви (решение от 27 януари 2000 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:2000:38, т. 55).

168    На първо място, що се отнася до компенсаторната лихва, следва да се напомни, че неблагоприятните последици вследствие изтеклия период от време между настъпването на увреждащия факт и определянето на обезщетение, не могат да бъдат пренебрегнати, доколкото следва да се отчита обезценяването на парите (вж. в този смисъл решения от 3 февруари 1994 г., Grifoni/Комисия, C‑308/87, EU:C:1994:38, т. 40 и от 13 юли 2005 г., Camar/Съвет и Комисия, T‑260/97, EU:T:2005:283, т. 138). Компенсаторните лихви имат за цел да компенсират времето, изтекло, преди съдът да е изчислил размера на вредата, без значение дали има забава на длъжника (решение от 12 февруари 2015 г., Комисия/IPK International, C‑336/13 P, EU:C:2015:83, т. 37).

169    Краят на периода, през който е налице право на такова преизчисляване на паричната стойност, по принцип трябва да съвпада с датата на обявяване на съдебното решение, с което се констатира задължение за поправяне на претърпяната от ищеца вреда (вж. в този смисъл решения от 19 май 1992 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:1992:217, т. 35, от 13 юли 2005 г., Camar/Съвет и Комисия, T‑260/97, EU:T:2005:283, т. 142 и 143 и от 26 ноември 2008 г., Agraz и др./Комисия, T‑285/03, непубликувано, EU:T:2008:526, т. 54 и 55).

170    В случая, от една страна, предоставеното на всеки от ищците обезщетение за поправяне на съответно претърпяната от него неимуществена вреда обхваща периода преди обявяването на настоящото решение и поради това не следва да се предоставят компенсаторни лихви за времето преди тази дата.

171    От друга страна, що се отнася до дължимото на Gascogne обезщетение за поправяне на имуществената вреда, която това дружество е претърпяло, от цитираната в точка 168 по-горе съдебна практика следва, че ищците имат право да поискат начисляването на компенсаторна лихва във връзка с това обезщетението, считано от 30 май 2011 г.

172    При все това второто искане на ищците, както потвърждават в съдебното заседание, е върху размера на обезщетението, което могат да искат, да бъдат начислени компенсаторни лихви, „считано от датата на предявяване на исковата молба“ по настоящото дело.

173    Така компенсаторните лихви, които трябва да се начислят върху обезщетението, дължимо на Gascogne за поправяне на претърпяната от него имуществена вреда, текат от 4 август 2014 г. в съответствие с направено от него в исковата молба искане.

174    Освен това ищците, които изтъкват претърпяна загуба, не привеждат никакво доказателство, позволяващо да се установи, че разноските по банковата гаранция, плащани от Gascogne между 30 май 2011 г. и 16 ноември 2011 г., са можели да носят лихви в размера на прилаганата от ЕЦБ по отношение на нейните основни операции по рефинансиране лихва, увеличена с два процентни пункта (в този смисъл вж. решения от 27 януари 2000 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:2000:38, т. 219 и от 26 ноември 2008 г., Agraz и др./Комисия, T‑285/03, непубликувано, EU:T:2008:526, т. 49).

175    Ето защо Gascogne не може да претендира за прилагането на компенсаторни лихви, изчислени въз основа на прилаганата от ЕЦБ по отношение на нейните основни операции по рефинансиране лихва, увеличена с два процентни пункта.

176    За сметка на това обезценяването на парите, свързано с изтичането на времето, е отразено в годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка на установяване на Gascogne (вж. в този смисъл решения от 27 януари 2000 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:2000:38, т. 220 и 221, от 13 юли 2005 г., Camar/Съвет и Комисия, T‑260/97, EU:T:2005:283, т. 139 и от 26 ноември 2008 г., Agraz и др./Комисия, T‑285/03, непубликувано, EU:T:2008:526, т. 50).

177    Следователно размерът на компенсаторните лихви, които трябва да се начислят върху дължимото на Gascogne обезщетение за поправяне на претърпяната от него имуществена вреда, съответства на годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в държавата членка на установяване на това дружество за периода от 4 август 2014 г. до датата на обявяване на настоящото решение в рамките на поисканото от ищците.

178    На второ място, що се отнася до мораторните лихви, от съдебната практика е видно, че задължението за тяхното заплащане възниква по принцип след съдебното решение, с което се констатира задължение за поправяне на вреда (вж. в този смисъл решение от 26 юни 1990 г., Sofrimport/Комисия, C‑152/88, EU:C:1990:259, т. 32 и цитираната съдебна практика).

179    При определянето на размера на мораторните лихви следва да се вземат предвид член 83, параграф 2, буква б) и член 111, параграф 4, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1). Съгласно тези разпоредби лихвата за вземанията, неизплатени в срок, е лихвата, прилагана от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличена с три и половина процентни пункта.

180    В случая обезщетенията, упоменати в точки 143 и 165 по-горе, включително компенсаторните лихви върху обезщетението за поправяне на претърпяната от Gascogne имуществена вреда, трябва да се увеличат с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до окончателното им изплащане.

181    Освен това размерът на увеличението трябва да се определи в рамките на поисканото от ищците (вж. в този смисъл решения от 19 май 1992 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:1992:217, т. 35 и от 8 май 2007 г., Citymo/Комисия, T‑271/04, EU:T:2007:128, т. 184).

182    Размерът на мораторните лихви е лихвеният процент, определен от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, съгласно поисканото от ищците.

 г) Заключение относно размера на обезщетенията и относно лихвите

183    Предвид всичко, изложено по-горе, настоящата искова молба трябва да бъде частично уважена относно поправянето на претърпените от ищците вреди поради нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06, без да е необходимо да се разпорежда поисканата от ищците при условията на евентуалност експертиза.

184    Обезщетение, дължимо на Gascogne за поправяне на претърпяната от него вреда заради заплащането на допълнителни разноски по банковата гаранция, възлиза на 47 064,33 EUR, увеличени с компенсаторни лихви, считано от 4 август 2014 г. до обявяване на настоящото решение, в размер на годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в държавата членка, в която е установено това дружество.

185    Обезщетението, дължимо на всеки от ищците за поправяне на съответно претърпяната от тях неимуществена вреда, възлиза на 5 000 EUR.

186    Размерът на обезщетенията, упоменати в точки 184 и 185 по-горе, включително компенсаторните лихви върху обезщетението за поправяне на претърпяната от Gascogne имуществена вреда, се увеличат с мораторни лихви при условията, посочени в точки 180 и 182 по-горе.

187    Исковата молба се отхвърля в останалата ѝ част.

 По съдебните разноски

188    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. С определение от 2 февруари 2015 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз (Т‑577/14, непубликувано, EU:T:2015:80), Общият съд отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Съда на Европейския съюз, и не се произнася по съдебните разноски. Поради това следва Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, да бъде осъден да понесе собствените си съдебни разноски и тези на ищците, които се отнасят до възражението за недопустимост, по което е постановено определение от 2 февруари 2015 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз (T‑577/14, непубликувано, EU:T:2015:80).

189    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

190    По делото ищците са получили частично удовлетворение по съществото на предявените искания. Същевременно са загубили делото по отношение на голяма част от исканото обезщетение. При това положение и с оглед на всички обстоятелства по делото следва всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.

191    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно съгласно настоящото решение Комисията трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Осъжда Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, да заплати на Gascogne обезщетение в размер на 47 064,33 EUR за претърпяната от това дружество имуществена вреда поради нарушение на разумния срок за произнасяне по делата, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06,непубликувано, EU:T:2011:671), и Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674). От 4 август 2014 г. до обявяването на настоящото решение това обезщетение се преизчислява с компенсаторни лихви в размер на годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка, в която това дружество е установено.

2)      Осъжда Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, да заплати на Gascogne Sack Deutschland GmbH обезщетение в размер на 5 000 EUR и на Gascogne обезщетение в размер на 5 000 EUR за съответно претърпяната от тези дружества неимуществена вреда поради нарушение на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и Т‑79/06.

3)      Всяко от обезщетенията, посочени в точки 1) и 2) по-горе, се увеличава с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до окончателното им изплащане, в размер на лихвения процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта.

4)      Отхвърля исковата молба в останалата ѝ част.

5)      Осъжда Съюза, представляван от Съда на Европейския съюз, да понесе собствените си съдебни разноски, тези на Gascogne Sack Deutschland, както и на Gascogne и отнасящи се до възражението за недопустимост, по което е постановено определение от 2 февруари 2015 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз (T‑577/14, непубликувано, EU:T:2015:80).

6)      Gascogne Sack Deutschland и Gascogne, от една страна, и Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, от друга, понасят направените от тях съдебни разноски в производството, приключило с настоящото съдебно решение.

7)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Papasavvas Labucka Bieliūnas

Kreuschitz Forrester

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 януари 2017 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Производството и исканията на страните

От правна страна

А – По допустимостта

1. По главното възражение за недопустимост поради липсата на яснота и прецизност на исковата молба

а) По самоличността на увредената от твърдените имуществени и неимуществени вреди страна

б) По причината, естеството и обхвата на твърдените неимуществени вреди

2. По възражението за недопустимост, повдигнато при условията на евентуалност и изведено от погасяването по давност на искането за обезщетение за твърдените неимуществени вреди

Б – По същество

1. По твърдяното нарушение на разумния срок за произнасяне по дела Т 72/06 и Т79/06.

2. По твърдените вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка

а) По твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка

По изтъкнатата загуба на възможност за намиране на инвеститор по-скоро

По твърдените загуби, претърпени поради плащането на лихви върху размера на глобата и поради плащането на разноски по банковата гаранция

– Предварителни бележки

– По заплащането на лихви върху размера на глобата

– По заплащането на разноските за банкова гаранция

По оценката на претърпяната имуществена вреда

б) По твърдените неимуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка

По неимуществените вреди, които се твърди, че са били претърпени от членовете на ръководните органи и служителите на ищците

По неимуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели

в) По лихвите

г) Заключение относно размера на обезщетенията и относно лихвите

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.

i След първоначалната електронна публикация на този текст е направено изменение в ключовите думи и в точки 9, 50, 102 и 108.