Дело C‑573/12
Ålands vindkraft AB
срещу
Energimyndigheten
(Преюдициално запитване,
отправено от Förvaltningsrätten i Linköping)
„Преюдициално запитване — Национална схема за подпомагане, която предвижда предоставяне на търгуеми зелени сертификати за инсталациите, произвеждащи електроенергия от възобновяеми енергийни източници — Задължение на доставчиците на електроенергия и на определени потребители да връщат всяка година на компетентния орган определена квота от зелени сертификати — Отказ за предоставяне на зелени сертификати за производствени инсталации, намиращи се извън съответната държава членка — Директива 2009/28/ЕО — Член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 — Свободно движение на стоки — Член 34 ДФЕС“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 1 юли 2014 г.
1. Съдебно производство — Устна фаза на производството — Възобновяване — Условия
(член 83 от Процедурния правилник на Съда)
2. Околна среда — Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници — Директива 2009/28 — Норми, отнасящи се до схемите за подпомагане на национално равнище — Схема за помощ — Понятие — Национална схема за подпомагане, която предвижда предоставяне на търгуеми зелени сертификати за инсталациите, произвеждащи електроенергия от възобновяеми енергийни източници — Схема, която задължава доставчиците на електроенергия и определени потребители да връщат всяка година на компетентния орган определена квота от зелени сертификати — Включване — Отказ за предоставяне на зелени сертификати за производствените инсталации, намиращи се извън съответната държава членка — Допустимост
(член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Национална схема за подпомагане, която предвижда предоставяне на търгуеми зелени сертификати за инсталациите, произвеждащи електроенергия от възобновяеми енергийни източници — Задължение на доставчиците на електроенергия и на определени потребители да връщат всяка година на компетентния орган определена квота от зелени сертификати, като в противен случай им се налага административна глоба — Отказ за предоставяне на зелени сертификати за производствени инсталации, намиращи се извън съответната държава членка — Допустимост — Обосноваване — Насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия
(член 34 ДФЕС)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Национална правна уредба за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници — Мерки за подпомагане, запазени само за производството на зелена електроенергия на територията на съответната държава членка — Териториално приложно поле, което не следва изрично от посочената правна уредба — Спазване на принципа на правна сигурност — Проверка, която следва да бъде извършена от националния съд
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 35)
2. Разпоредбите на член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77 и 2003/30 трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да въведе схема за подпомагане, която предвижда предоставянето на търгуеми сертификати на производителите на електроенергия от възобновяеми източници по отношение само на електроенергията, произведена от тези източници на територията на тази държава, и която задължава доставчиците и определени потребители на електроенергия да връщат всяка година на компетентния орган определено количество от тези сертификати, съответстващо на дял от всичките им доставки или потребление на електроенергия.
Всъщност, от една страна, такава схема за подпомагане има необходимите характеристики, за да се квалифицира като „схема за подпомагане“ по смисъла на член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28. От друга страна, законодателят на Съюза не е имал намерение да наложи на държавите членки, избрали схема за подпомагане, която използва зелени сертификати, да разширят ползването ѝ върху зелената електроенергия, произведена на територията на друга държава членка.
(вж. точки 48, 53 и 54; точка 1 от диспозитива)
3. Член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда предоставянето на търгуеми сертификати на производителите на електроенергия от възобновяеми източници по отношение само на електроенергията, произведена от тези източници на територията на съответната държава членка, и която задължава доставчиците и определени потребители на електроенергия всяка година да връщат на компетентния орган определено количество от тези сертификати, съответстващо на дял от всичките им доставки или потребление на електроенергия, или в противен случай да плащат специфична такса.
Несъмнено такава правна уредба може да възпрепятства вноса на електроенергия, по-специално зелена електроенергия, с произход от други държави членки и следователно представлява мярка с равностоен на количествени ограничения на вноса ефект, която по принцип е несъвместима със задълженията съгласно правото на Съюза, произтичащи от член 34 ДФЕС.
Все пак целта за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия — както целта, преследвана от такава национална правна уредба — по принцип може да обоснове евентуални пречки за свободното движение на стоки.
Впрочем, от една страна, при настоящото състояние на правото на Съюза установеното от такава правна уредба териториално ограничение може само по себе си да се разглежда като необходимо за постигането на тази легитимна цел. Всъщност, макар несъмнено да е вярно, че преследването на целта за опазване на околната среда, на която се основава увеличението на производството и на потреблението на зелена електроенергия, изглежда a priori възможно в рамките на Съюза, независимо дали това увеличение се дължи на инсталации, намиращи се на територията на една или друга държава членка, при условие по-специално че правото на Съюза не извършва хармонизация на националните схеми за подпомагане на зелената електроенергия, на държавите членки по принцип е позволено да ограничат ползването на такива схеми до производството на зелена електроенергия, разположено на тяхна територия.
По-нататък, при настоящото състояние на правото на Съюза държавите членки основателно могат да приемат, че такова териториално ограничение не надхвърля необходимото за постигане на целта за увеличение на производството и косвено — на потреблението на зелена електроенергия в Съюза.
Освен това, предвид другите ѝ характеристики, преценени заедно с териториалното ограничение, такава национална правна уредба, разглеждана в нейната цялост, отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.
(вж. точки 75, 82, 92—94, 104, 105 и 119; точка 2 от диспозитива)
4. Националната юрисдикция следва да провери — като вземе предвид всички относими данни, сред които може да се включи по-специално нормативният контекст на правото на Съюза, в който се вписва национална правна уредба за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия, която запазва правото да се ползват мерките за подпомагане само за производството на зелена електроенергия на територията на съответната държава членка — дали посочената правна уредба, преценявана с оглед на нейното териториално приложно поле, отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на правна сигурност.
(вж. точка 132; точка 3 от диспозитива)