РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
3 септември 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Директива 79/7/ЕИО — Равно третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване — Схема за социално осигуряване на работници за трудова злополука — Фиксиран размер на обезщетението при трудова злополука — Актюерски изчисления, основани на очакваната средна продължителност на живота според пола на получателя на обезщетението — Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза“
По дело C‑318/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) с акт от 7 юни 2013 г., постъпило в Съда на 11 юни 2013 г., в производството, образувано по инициатива на
X,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, J. L. da Cruz Vilaça, G. Arestis, J.‑C. Bonichot и Aл. Арабаджиев, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: C. Strömholm, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 април 2014 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за X, от K. Kuusi, asianajaja,
– за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,
– за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna и M. Tassopoulou, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от D. Martin и I. Koskinen, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 май 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между X и Министерството на социалните въпроси и здравеопазването (наричано по-нататък „Министерството“) по повод отпускането на фиксирано обезщетение, което се изплаща при трудова злополука.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 3, параграф 1, буква a) от Директива 79/7 тя се прилага в законно установените схеми, които осигуряват закрила, по-специално, срещу рискове трудови злополуки.
4 Съгласно член 4, параграф 1 от тази директива:
„Принципът на равното третиране означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение, особено що се отнася до:
– обхвата на схемите и условията за достъп до тях;
– задължението за внасяне на осигурителните вноски и изчисляването на вноските;
– изчисляването на обезщетенията, включително и увеличенията, дължими за съпрузи и на издържани лица и условията, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение“.
Финландското право
5 Прилагането на осигуряването за злополука е задача на публичното управление, чието изпълнение във Финландия е поверено на частни осигурителни дружества. За да изпълнят задължението работниците да бъдат осигурени за трудова злополука, работодателите са длъжни да сключат застраховка с осигурително дружество, което има право да осигурява рисковете, попадащи в приложното поле на Закона за осигуряването на работници за трудова злополука (tapaturmavakuutuslaki) от 1982 г., изменен през 1992 г. (наричан по-нататък „Закон за осигуряването за злополука“). Разходите за задължителното осигуряване, установено в областта на злополуките, се покриват чрез застрахователни премии, изплащани от работодателите.
6 Обезщетението за трайно увреждане е едно от плащанията по осигуряването за злополука. То попада в законоустановената социалноосигурителна схема. Неговият предмет е да предостави на работника поправяне на причинената вреда, която е в резултат на трудова злополука или професионално заболяване, тоест в резултат на намаляването на неговата функционална способност за целия му живот.
7 Член 14, параграф 1, точка 1 от този закон предвижда по-специално плащането на обезщетение за трайно увреждане за обезщетяване в случай на увреждане или болест, причинено или причинена от трудова злополука.
8 Член 18b, параграф 1 от Закона за осигуряването за злополука предвижда, че обезщетението за трайно увреждане, според случая, се отпуска или еднократно, или под формата на пенсия. Съгласно параграф 3 от посочения член изплащаното еднократно обозщетение се изчислява съгласно установените от министерството критерии под формата на капитал, който съответства на стойността на обезщетението за постоянно увреждане, като се отчита възрастта на работника.
9 Решение № 1662/453/82 на Министерството от 30 декември 1982 г. относно критериите за определяне на капиталовата стойност на пенсиите, плащани при осигуряване за злополука, или на еднократното обезщетение, когато не следва да се плаща пенсия, установява критериите, в зависимост от които следва да се изчисли последно посоченото обезщетение.
10 В това отношение приложението към посоченото решение определя следните формули:
„Приложимата смъртност е (TLE-82) с прехвърляне на възрастта с 3 години, а именно
ux = 0,0000797 e 0,0875 (x+3) (мъже)
ux = 0,0000168 e 0,1000 (y+3) (жени)“.
11 С цел количествено определяне на глобалната трайна вреда, причинените от увреждане или болест вреди се разпределят в 20 класа в зависимост от медицинския характер и тежестта им. Размерът на обезщетението зависи от класа на вредата. Обезщетението за увреждане и за по-леки заболявания, които попадат в класове от 1 до 10 на вредите, винаги се плащат еднократно. При класове от 11 до 20 на вредите, осигурените лица могат да изберат едрократно плащане или пожизнена месечна пенсия.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
12 X, роден през 1953 г., получава нараняване при трудова злополука на 27 август 1991 г. С решение от 18 октомври 2005 г. Vakuutusoikeus (съд за спорове в областта на социалното осигуряване) установява, че в приложение на закона за осигуряването за злополука той има право на фиксирано обезщетение за трайно увреждане.
13 С оглед на решението на съда, с постановени на 16 декември 2005 г. решения компетентното осигурително дружество определя фиксирания размер, който следва да се плати на Х за това обезщетение, на 4 197,98 EUR, ведно с всички увеличения.
14 X подава жалба срещу тези решения, като твърди, че изплатеното еднократно обезщетение за трайно увреждане следва да се изчисли въз основа на същите критерии като тези, които са предвидени за жените. С решение на апелативната комисия при трудови злополуки от 31 август 2006 г. жалбата е отхвърлена. На 27 май 2008 г. това решение е потвърдено от Vakuutusoikeus.
15 В изпратено на 13 октомври 2008 г. писмо до министерството X поддържа, че фиксираният размер, който му е изплатен като обезщетение за трайно увреждане, е определен в нарушение на разпоредбите на правото на Съюза относно равното третиране на мъжете и жените. Поради това Х предявява сумата от 278,89 EUR, ведно с лихви за забава. Този размер съответства на разликата между полученото от Х обезщетение и това, което би било изплатено на жена на същата възраст, която се намира в сходно положение. На 27 май 2009 г. Министерството отказва плащането на исканата сума.
16 На 17 юни 2009 г. X подава жалба пред Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки) с цел финландската държава да бъде осъдена да му изплати въпросната сума. С решение от 2 декември 2010 г. Helsingin hallinto-oikeus обявява жалбата за недопустима с аргумента, че не е компетентен.
17 Тогава X подава срещу това решение жалба пред Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд), който на 28 ноември 2012 г. отменя решението на Helsingin hallinto-oikeus.
18 Запитващата юрисдикция по същество поставя въпроса дали разпоредбите на правото на Съюза относно равното третиране на мъжете и жените, и по-специално член 4, параграф 1 от Директива 79/7, допуска национална правна уредба, според която вследствие на прилагането на основани на пола актюерски фактори размерът на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване е различен в зависимост от това дали получателят е мъж или жена.
19 Запитващата юрисдикция отбелязва също така, че ако член 4, параграф 1 от Директива 79/7 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата във висящия пред нея спор, се поставя въпросът дали са изпълнени условията за носене на отговорност от съответната държава членка за нарушаване на правото на Съюза.
20 При тези обстоятелства Korkein hallinto-oikeus решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [79/7] да се тълкува в смисъл, че не допуска вътрешноправна разпоредба, въз основа на която различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените се използва като актюерски критерий за изчисляване на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при използването на този критерий еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила една жена на същата възраст, която при това се намира в сходно положение?
2) При положителен отговор на първия въпрос, налице ли е по делото условието за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, необходимо за носене на отговорност от държавата членка, ако се отчете по-конкретно че
– в своята практика Съдът не е изразил изрично становище дали при определяне на обезщетение по законоустановена социалноосигурителна схема, която попада в приложното поле на Директива 79/7/ЕИО, могат да се отчитат актюерски фактори, свързани с пола,
– в решението си Association belge des Consommateurs Test-Achats и др. (C‑236/09, EU:C:2011:100) Съдът е обявил за невалиден член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги [(ОВ L 373, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 135)], който допуска отчитането на такива фактори, но е постановил преходен период и след изтичането му разпоредбата става невалидна, и
– в Директиви 2004/113 и 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите [(ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262)] при определени обстоятелства законодателят на Съюза е допуснал отчитането на такива фактори при изчисляване на обезщетенията по смисъла на тези директиви и въз основа на това националният законодател е приел, че въпросните фактори могат да се вземат предвид и в областта на оспорваните законоустановени социалноосигурителни схеми?“.
Относно компетентността на Съда
21 Финландското правителство заявява в съдебно заседание, че обстоятелствата в основата на спора, а именно трудовата злополука на Х, са настъпили през 1991 г., тоест преди присъединяването на Република Финландия към Европейския съюз. Макар че разглежданото фиксирано обезщетение цели да поправи причиненото от посочената трудова злополука трайно увреждане, единствено датата на събитието, причинило вредата, имала значение за прилагането на правото на Съюза. При тези условия финландското правителство счита, че Съдът не е компетентен да отговори на запитващата юрисдикция.
22 В това отношение следва да се отбележи, че правният акт, който е предмет на спора в главното производство, е приет през 2008 г. с решението на Vakuutusoikeus. Безспорно е също, че въпросното обезщетение за трайно увреждане цели да компенсира пожизнените последици за Х от злополуката.
23 От това следва, че спорът по главното производство няма за предмет положение, което проявява всичките си последици преди приемането на Република Финландия в Съюза.
24 Следователно Съдът е компетентен да отговори на запитващата юрисдикция.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
25 За да се отговори на първия въпрос, в самото начало следва да се отбележи, че макар да е вярно, че разглежданото в главното производство обезщетение е изплатено от частно осигурително дружество, осигуряването за злополука на работниците във Финландия и критериите за отпускане на посоченото обезщетение са част от „законоустановени“ схеми, които осигуряват защита срещу рискове трудови злополуки по смисъла на член 3, параграф 1, буква a) от Директива 79/7. Поради това разглежданото в главното производство обезщетение попада в приложното поле на тази директива.
26 Следва да се припомни, че член 4, параграф 1 от Директива 79/7 забранява по-специално всяка пряка или непряка дискриминация на основата на пола по отношение на изчисляването на предвидените в него обезщетения.
27 От преюдициалното запитване е видно, че главното производство се отнася до условията за изчисляване на размера на обезщетението за причинено в резултат на трудова злополука увреждане, което се изплаща еднократно под формата на фиксирано обезщетение. Посоченото изчисляване следва да се извърши по-специално в зависимост от възрастта на работника, както и от очакваната средна продължителност на живота му. За определянето на този последен фактор се взема предвид полът на работника.
28 Безспорно е, че съгласно условията за изчисляване на разглежданото в главното производство фиксирано обезщетение жена на същата възраст като Х, която е претърпяла в същия ден идентична трудова злополука, причиняваща същите вреди, има право на по-високо фиксирано обезщетение от предоставеното на Х.
29 Финландското правителство обаче твърди, че такава жена и Х не се намират в сходно положение. В това отношение то обяснява, че условията за изчисляване на платената еднократна компенсация за обезщетяване на трайно увреждане, предвидена в националното законодателство, определят размера на обезщетението на равнище, еквивалентно на общия размер на същото това обезщетение, в случай че то се изплаща под формата на пожизнена пенсия. Като се отчита наличието на различната очаквана продължителност на живота при мъжете и при жените, при прилагането на идентичен коефициент на смъртност за двата пола би се стигнало до положение платената еднократна компенсация на работничка, претърпяла злополука, вече да не отговаря на оставащата очаквана средна продължителност на живота на получателя ѝ.
30 Финландското правителство уточнява, че разграничението в зависимот от пола е необходимо, за да се избегне поставянето на жените в по-неблагоприятно положение в сравнение с мъжете. Всъщност, поради това че статистически при жените очакваната продължителност на живота била по-висока, обезщетението, което имало за цел да компенсира глобално претърпяната вреда за оставащата продължителност на живота на увреденото лице, трябвало да бъде по-високо за жените, отколкото за мъжете. Поради това нямало дискриминация между мъже и жени.
31 В това отношение и както генералният адвокат изтъква в точка 29 от заключението си, важно е да се посочи, че това възражение най-многото би могло да обоснове разликата в третирането между мъжете и жените по отношение на предоставянето на обезщетение като разглежданото в главното производство, но не и да се оспорва, както признава финландското правителство в съдебно заседание, че въз основа на финландските правни разпоредби мъжете и жените са третирани по различен начин, доколкото при идентични обстоятелства те водят до различни обезщетения.
32 Ето защо се налага изводът, че разпоредбите на разглежданата в главното производство схема за осигуряване за злополука съдържа неравно третиране, което може да представлява дискриминация, в противоречие с член 4, параграф 1 от Директива 79/7.
33 При тези условия следва да се определи дали това неравно третиране може да бъде обосновано.
34 Що се отнася до евентуалните мотиви за дерогация на принципа на равното третиране, установен в член 4, параграф 1 от Директива 79/7, следва да се отбележи, че отчитането на фактор, основан на оставащата очаквана продължителност на живота, не е предвидено нито в член 4, параграф 2 от тази директива, който има за предмет разпоредбите относно закрилата на жените поради майчинство, нито в член 7, параграф 1 от нея, който позволява на държавите членки да изключват от приложното ѝ поле известен брой правила, привилегии и придобивки в областта на социалното осигуряване.
35 Освен това от текста на член 7, параграф 1 от Директива 79/7 не следва, че посочените в него мотиви за дерогация нямат изчерпателен характер и държавите членки имат свободата да формулират други мотиви за дерогация на принципа за равно третиране. Обстоятелството, че отчитането на такъв фактор не е изрично забранено от разпоредбите на тази директива, не би могло да се тълкува като овластяване на националния законодател да предвиди този фактор като елемент от изчисляването на обезщетение като това по главното производство.
36 Финландското правителство обаче твърди, че разликата в размера на това обезщетение в зависимост от пола на засегнатия работник може да се обоснове с обективната разлика в очакваната средна продължителност на живота на мъжете и на жените. Всяко друго решение би довело до поставяне на жените, чиято очаквана продължителност на живота е по-висока, в по-неблагоприятно положение от това на мъжете, тъй като изплащането на фиксираното обезщетение има за цел да компенсира последиците от вредата за цялата оставаща продължителност на живота на увреденото лице.
37 В това отношение е важно да се отбележи, че независимо от факта, че разглежданото в главното производство фиксирано обезщетение е предвидено в схема, която определя и обезщетенията за вреди поради трудова злополука, изплащани през цялата оставаща продължителност на живота на увреденото лице, изчисляването на това обезщетение не би могло да се извършва въз основа на относително обобщаване на очакваната средна продължителност на живота на мъжете и на жените.
38 Всъщност такова обобщаване би могло да доведе до дискриминационно третиране на осигурените лица от мъжки пол спрямо тези от женски пол. Освен това отчитането на общи статистически данни според пола се конфронтира с липсата на сигурност, че дадено осигурено лице винаги има очаквана по-висока продължителност на живота от тази на осигурено лице на същата възраст, поставено в сходно положение.
39 От изложените съображения следва, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не би могла да бъде обоснована.
40 Следователно на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 от Директива 79/7 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените се прилага като актюерски фактор за изчисляване на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при прилагането на този фактор еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила една жена на същата възраст, която се намира в сходно положение.
По втория въпрос
41 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 79/7 като разглежданото в главното производство следва да се квалифицира като „достатъчно съществено“ нарушение на правото на Съюза, което е едно от условията, необходими за носене на отговорност от съответната държава членка.
42 В това отношение следва да се припомни, че в точка 56 от решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) Съдът уточнява, че сред елементите, които може да е необходимо да вземе предвид компетентната юрисдикция, се включват степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните органи или на органите на Съюза, умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за неприемане, приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза.
43 Съдът подчертава също така, че прилагането на условията, позволяващи да се установи отговорността на държавите членки за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, трябва по принцип да се извършва от националните юрисдикции, съобразно насоките, дадени от Съда за тяхното прилагане (вж. решение Test Claimants in the FII Group Litigation, C‑446/04, EU:C:2006:774, т. 210 и цитираната съдебна практика).
44 Следователно Съдът не би могъл да замени преценките на националните съдилища със своя преценка (вж. решение Brasserie du pêcheur и Factortame, EU:C:1996:79, т. 58). Съдът обаче може да предостави на последните насоки и указания за прилагането на този принцип (вж. решение Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 100).
45 Що се отнася до настоящия случай, следва да се припомнят трите елемента, които трябва да се вземат предвид, за да се отговори на въпроса дали разглежданите разпоредби на националното законодателство следва да се считат за „достатъчно съществено“ нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 79/7.
46 На първо място, Съдът досега не се е произнасял по обхвата на принципа на равно третиране, установен в член 4, параграф 1 от тази директива, и неговото тълкуване. Освен това установеното по-горе нарушение на правото на Съюза по отношение на Х се конкретизира едва през 2008 г., с окончателното решение на Vakuutusoikeus.
47 На второ място, нито разглежданото в главното производство финландско законодателство, нито някое друго национално законодателство са били досега предмет на иск за неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС за нарушаване на член 4, параграф 1 от Директива 79/7.
48 Важно е, на трето място, да се отбележи, че що се отнася до приетите от законодателя на Съюза актове за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, член 5, параграф 2 от Директива 2004/113 предоставя на държавите членки възможността преди 21 декември 2007 г. да разрешат пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни. Освен това законодателят на Съюза предвижда в член 9, параграф 1, буква з) от Директива 2006/54, че редица правила в областта на професионалните социалноосигурителни схеми, основани на пола, противоречат на принципа на равното третиране, но въпреки това включва в изброените дерогации на посочения принцип използването в някои случаи на различни според пола актюерски фактори.
49 Що се отнася до първата от тези разпоредби, на 1 март 2011 г. Съдът постановява в точка 32 от решение Association belge des Consommateurs Test-Achats и др. (EU:C:2011:100), че даването на възможност на съответните държави членки да запазят без ограничение във времето дерогация на правилото за премии и обезщетения, независещи от пола, пречи да се постигне целта за равно третиране на жените и мъжете, преследвана с Директива 2004/113, и уточнява, че поради дискриминационния си характер посочената разпоредба трябва да се приеме за невалидна.
50 С оглед на изложеното по-горе националната юрисдикция следва да определи дали в настоящия случай нарушаването на правото на Съюза трябва да се счита за „достатъчно съществено“.
51 Поради това на втория въпрос трябва да се отговори, че запитващата юрисдикция следва да прецени дали са изпълнени условията за носене на отговорност от държавата членка. Също така, що се отнася до това да се установи дали разглежданото в главното производство национално законодателство представлява „достатъчно съществено“ нарушение на правото на Съюза, тази юрисдикция следва да вземе предвид по-специално обстоятелството, че Съдът все още не се е произнасял дали е законосъобразно при определяне на обезщетение, дължимо по законоустановена социалноосигурителна схема, която попада в приложното поле на Директива 79/7, да се отчита фактор, основан на очакваната средна продължителност на живота в зависимост от пола. Запитващата юрисдикция следва също така да вземе предвид възможността, предоставена от законодателя на Съюза на държавите членки, която намира израз в член 5, параграф 2 от Директива 2004/113, както и в член 9, параграф 1, буква з) от Директива 2006/54. Посочената юрисдикция освен това трябва да вземе предвид, че на 1 март 2011 г. Съдът постанови (C‑236/09, EU:C:2011:100), че първата от посочените разпоредби е невалидна, тъй като нарушава принципа на равното третиране на мъжете и жените.
По съдебните разноски
52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените се прилага като актюерски фактор за изчисляване на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при прилагането на този фактор еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила една жена на същата възраст, която се намира в сходно положение.
2) Запитващата юрисдикция следва да прецени дали са изпълнени условията за носене на отговорност от държавата членка. Също така, що се отнася до това да се установи дали разглежданото в главното производство национално законодателство представлява „достатъчно съществено“ нарушение на правото на Съюза, тази юрисдикция следва да вземе предвид по-специално обстоятелството, че Съдът все още не се е произнасял дали е законосъобразно при определяне на обезщетение, дължимо по законоустановена социалноосигурителна схема, която попада в приложното поле на Директива 79/7, да се отчита фактор, основан на очакваната средна продължителност на живота в зависимост от пола. Запитващата юрисдикция следва също така да вземе предвид възможността, предоставена от законодателя на Съюза на държавите членки, която намира израз в член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, както и в член 9, параграф 1, буква з) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Посочената юрисдикция освен това трябва да вземе предвид, че на 1 март 2011 г. Съдът постанови (C‑236/09, EU:C:2011:100), че първата от посочените разпоредби е невалидна, тъй като нарушава принципа на равното третиране на мъжете и жените.
Подписи