ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 10 септември 2020 година(1)
Дело C‑62/19
Star Taxi App SRL
срещу
Unitatea Administrativ Teritorială Municipiul Bucureşti prin Primar General,
Consiliul General al Municipiului Bucureşti,
в присъствието на
IB,
Camera Naţională a Taximetriştilor din România,
D’Artex Star SRL,
Auto Cobălcescu SRL,
Cristaxi Service SRL
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul București (Градски съд Букурещ, Румъния)
„Преюдициално запитване — Директива (ЕС) 2015/1535 — Член 1, параграф 1, буква б) — Понятие „услуги на информационното общество“ — Услуга за директно свързване на клиентите с водачите на таксиметрови автомобили — Услуги на таксиметрови диспечерски пунктове, задължителни за таксиметровите автомобили на притежаващите разрешително превозвачи — Член 1, параграф 1, буква д) — Правило за услуги — Задължение за нотифициране — Директива 2000/31/ЕО — Член 4 — Режим на предварително разрешително — Разрешителни режими, които не са насочени специално и изключително към услугите на информационното общество — Директива 2006/123/ЕО — Членове 9 и 10 — Разрешителни режими за дейностите по предоставяне на услуги“
Въведение
1. Законодателството на Съюза съдържа специални правила относно специфична категория услуги, а именно така наречените „услуги на информационното общество“, тоест услугите, които се предоставят от разстояние чрез електронно средство или, по-просто казано, основно чрез интернет. В правото на Съюза тези услуги се ползват от принципа на взаимно признаване между държавите членки, както и от определени улеснения за установяване в съответните държави членки по произход на доставчиците.
2. Въпреки това невинаги е лесно да бъде установена разликата между услуга на информационното общество и „класическа“ услуга, когато престации с различно естество са неразделни части от една комплексна услуга. Именно такъв е случаят с услугите за градски превоз, при които поръчката се прави чрез електронно средство. Съдът вече е имал повод да даде известни насоки за това разграничение при конкретни обстоятелства(2). Тези насоки обаче не са непременно приложими при други обстоятелства.
3. Друг вид затруднения възникват, когато националните норми регламентират „класически“ услуги със същото икономическо естество като услугите на информационното общество. В такъв случай е необходимо да се определи до каква степен и евентуално при какви условия правото на Съюза позволява да бъдат прилагани посочените норми към втората категория услуги. Допълнителен проблем възниква, когато има съмнение дали приетите правила за регламентиране на „класическите“ услуги действително са призвани да се прилагат към услугите на информационното общество поради специфичния или иновативен характер на последните(3).
4. В настоящото дело се поставят всички тези разнообразни въпроси, като по този начин предоставят на Съда случай да уточни своята практика в тази област.
Правна уредба
Правото на Съюза
5. Съгласно член 2, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)(4):
„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:
a) „услуги на информационното общество“: услуги по смисъла на член 1, [точка] 2 от Директива 98/34/ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО[(5)];“
6. Член 4 от тази директива гласи:
„1. Държавите членки следят достъпът и упражняването на дейността на доставчика на услуги на информационното общество да не подлежи на предварително разрешително или някакво друго изискване с еквивалентен ефект.
2. Параграф 1 не засяга разрешителните режими, които не са специално и изключително насочени към услуги на информационното общество […]“.
7. Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар(6) гласи:
„1. Настоящата директива се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка.
2. Настоящата директива не се прилага спрямо следните дейности:
[…]
г) услуги в областта на транспорта, включително пристанищни услуги, попадащи в обхвата на дял [VI] от Договора [за функционирането на ЕС];
[…]“.
8. Съгласно член 3, параграф 1, първо изречение от тази директива:
„Ако разпоредбите на настоящата директива влизат в противоречие с разпоредба на друг акт на Общността, регулираща специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии, предимство има разпоредбата на другия акт на Общността и тя се прилага към тези специфични сектори или професии“.
9. Член 9, параграф 1 от посочената директива гласи:
„1. Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в зависимост от разрешителен режим, освен ако не са изпълнени следните условия:
a) разрешителният режим не дискриминира съответния доставчик;
б) необходимостта от разрешителен режим е оправдана от наложителни причини, свързани с обществения интерес;
в) преследваните цели не могат да бъдат постигнати с по-малко ограничителни мерки, особено когато последваща инспекция е твърде късно действие, за да бъде действително ефективно“.
10. Накрая, член 10, параграфи 1 и 2 от същата директива гласи:
„1. Разрешителните режими се основават на критерии, които изключват възможността компетентните власти да упражняват своите правомощия за оценка по произволен начин.
2. Критериите, посочени в параграф 1 са:
a) недискриминационни;
б) оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес;
в) пропорционални на целта на този обществен интерес;
г) ясни и недвусмислени;
д) обективни;
е) предварително известни на обществеността;
ж) прозрачни и достъпни“.
11. Член 1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество(7), гласи:
„1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
б) „услуга“ означава каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите.
За целите на настоящото определение:
i) „от разстояние“ означава, че тази услуга се предоставя без страните да присъстват едновременно на едно и също място,
ii) „чрез електронни средства“ означава, че услугата се изпраща първо и се получава по местоназначение чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхранение на данни и изцяло се пренася, предава и получава чрез кабел, радио, оптични средства или други електромагнитни средства;
iii) „по индивидуална молба на получателя на услугите“ означава, че услугата се предоставя чрез пренос на данни по индивидуална молба.
Индикативен списък на услугите, които не са предмет на настоящото определение, е установен в приложение I;
[…]
д) „правило за услуги“ означава изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги според значението на буква б), и по-специално разпоредби относно доставчиците на услуги, услугите и получателите на услугите, като се изключат всякакви правила, които не са специално насочени към услугите, определени в тази точка.
За целите на настоящото определение:
i) едно правило се счита за специално насочено към услугите на информационното общество, когато, взимайки предвид причините за него и оперативната му част, конкретната цел и предмет на всички или някои от отделните му разпоредби е да регулира такива услуги по ясен и целенасочен начин,
ii) едно правило не се счита за специално насочено към услугите на информационното общество, ако дава отражение върху тези услуги само по имплицитен начин или инцидентно;
е) „технически регламент“ означава техническа спецификация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на маркетинг, предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както и законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 7, забраняващи производството, вноса, маркетинга или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.
[…]
Настоящото обхваща техническите регламенти, наложени от органите, определени от държавите членки и включени в списък, който се изготвя и актуализира, при необходимост, от Комисията, в рамките на Комитета, посочен в член 2.
[…]“.
12. Съгласно член 5, параграф 1, първа алинея от тази директива:
„При условията, предмет на член 7, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти на технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията изявление за причините, които налагат приемането на такъв технически регламент, когато това не е разяснено в проекта“.
13. Накрая, член 10 от посочената директива гласи:
„Директива 98/34/ЕО, изменена с актовете, посочени в приложение III, част А към настоящата директива, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, които са посочени в приложение III, част Б към отменената директива и в приложение III, част Б към настоящата директива.
Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV“.
Румънското право
14. Член 1 bis, буква j) и член 15 от Legea nr. 38/2003 privind transportul în regim de taxi și în regim de închiriere (Закон № 38/2003 за транспорта в режим такси и в режим наем на кола) от 20 януари 2003 г.(8) (наричан по-нататък „Закон № 38/2003“) гласят:
„Член 1 bis
[…]
j) „таксиметров диспечерски център“, наричан по-нататък „диспечерски център“: дейност, свързана с транспорта в режим такси, в която по телефон или чрез други средства поръчките на клиентите се приемат чрез приемо-предавателна радиостанция и се предават на таксиметровия шофьор;
[…]
Член 15
1. Дейността „таксиметров диспечерски център“ може да се извършва само в рамките на населеното място, посочено в разрешителното, от всяко юридическо лице, наричано по-нататък „диспечерски пункт“, което притежава издадено от компетентния орган разрешително съгласно настоящия закон.
2. Разрешително за таксиметров диспечерски център може да бъде получено след представяне на следните документи
a) копие от удостоверението за регистрация, издадено от търговския регистър;
b) декларация от управителя на дружеството за таксиметрови превози или за автомобили под наем, за това, че диспечерският пункт разполага с необходимите технически средства, с приемо-предавателна радиостанция, защитена радиочестота, сертифициран персонал и необходимите помещения;
c) копие от удостоверението на служителите на таксиметровия диспечерски пункт за радиотелефонен оператор, издадено от компетентния орган в областта на далекосъобщенията;
d) копие от лиценза за използване на радиочестоти, издаден от компетентния орган.
[…]
5. Притежаващите разрешително превозвачи, които предоставят таксиметрови услуги, ползват услугите на диспечерски пункт в съответствие с настоящия закон въз основа на договор за диспечерски услуги, сключен с този пункт при недискриминационни условия.
6. Диспечерските услуги са задължителни за всички таксиметрови автомобили на притежаващите разрешително превозвачи, които извършват дейност в дадено населено място, с изключение на населените места, за които са издадени по-малко от сто лиценза за такси, в които тази услуга е факултативна.
[…]
8. Договорите за диспечерски услуги за таксиметрови автомобили, сключени с притежаващите разрешително превозвачи, трябва да съдържат клаузи, отнасящи се до задълженията на страните да спазват нормативната уредба в областта на качеството и законосъобразността на предоставяната услуги, както и договорените тарифи за пробег.
9. Таксиметровите автомобили, които се обслужват от един диспечерски пункт, могат да извършват транспортни услуги като прилагат единна тарифа или диференцирани тарифи в зависимост от категорията на превозните средства в съответствие с договора за диспечерски услуги.
10. Диспечерският пункт предоставя на притежаващите разрешително превозвачи, които обслужва, приемо-предавателните радиостанции, с които да оборудват таксиметровите автомобили, въз основа на договор за наем, сключен при недискриминационни условия“.
15. На територията на община Букурещ (Румъния), таксиметровите услуги са регламентирани с разпоредбите на Hotărârea Consiliului General al Municipiului București nr. 178/2008 privind aprobarea Regulamentului-cadru, a Caietului de sarcini și a contractului de atribuire în gestiune delegată pentru organizarea și executarea serviciului public de transport local în regim de taxi (Решение на общинския съвет на Букурещ № 178/2008 за утвърждаване на Рамковия правилник, на спецификацията на продукта и на договора за възлагане на външни доставчици за организиране и изпълнението на обществената услуга за местен превоз в режим такси) от 21 април 2008 г. (наричано по-нататък „Решение № 178/2008“). Член 21, параграф 1 от приложение 1 към това решение първоначално е със следния текст:
„На територията на община Букурещ за всички таксиметрови автомобили на притежаващите разрешително превозвачи са задължителни диспечерските услуги, които могат да бъдат предоставяни единствено от диспечерски пунктове, получили разрешително от компетентния орган на община Букурещ, при условия, които гарантират на клиента възможността да поръча такива услуги по телефона или по друг начин, с посредничеството на диспечерските пунктове“.
16. Решение № 178/2008 е изменено с Hotărârea Consiliului General al Municipiului București nr. 626/19.12.2017 pentru modificarea și completarea Hotărârii Consiliului General al Municipiului București nr. 178/2008 privind aprobarea Regulamentului-cadru, a Caietului de sarcini și a contractului de atribuire în gestiune delegată pentru organizarea și executarea serviciului public de transport local în regim de taxi (Решение на общинския съвет на Букурещ № 626/19.12.2007 г. за изменение и допълнение на Решение № 178/2008) от 19 декември 2017 г. (наричано по-нататък „Решение № 626/2017“).
17. Член 3 от приложение 1 към Решение № 178/2008, изменен с член I от Решение № 626/2017, гласи:
„Термините и понятията, които са използвани и определени в Закон № 38/2003, са използвани тук в същия смисъл и за целите на настоящия рамков правилник се прилагат следните определения:
[…]
I bis) диспечерски услуги чрез всички останали средства: дейност, извършвана от притежаващ разрешително от компетентния орган диспечерски пункт, състояща се в приемане на поръчки от клиенти посредством мобилно приложение или на поръчки, направени на уебсайта на притежаващ разрешително диспечерски пункт, и тяхното предаване на таксиметровите шофьори посредством приемо-предавателна радиостанция.
I ter) мобилно приложение: софтуер, инсталиран и функциониращ на мобилно или фиксирано устройство, който принадлежи изключително на притежаващия разрешително диспечерски пункт и който носи неговото име.
[…]“.
18. Член 21 от приложение 1 към Решение № 178/2008, изменен с членове II и III от Решение № 626/2017, е със следния текст:
„1. На територията на община Букурещ за всички таксиметрови автомобили на притежаващите разрешително превозвачи са задължителни диспечерските услуги, които могат да бъдат предоставяни единствено от диспечерски пунктове, получили разрешително от компетентния орган на община Букурещ, при условия, които гарантират на клиента възможност да поръча такива услуги по телефона или по друг начин, включително посредством свързани с интернет приложения, които задължително носят името на диспечерския пункт, което е посочено в разрешителното за диспечерска дейност, издадено от компетентния орган на община Букурещ.
[…]
3 bis. Диспечерските услуги са задължителни за всички таксиметрови автомобили на притежаващи разрешително превозвачи, които извършват таксиметрова дейност на територията на община Букурещ, и могат да бъдат предоставяни единствено от диспечерски пунктове, получили разрешително от компетентния орган на община Букурещ, при условия, които гарантират на клиента възможност да поръча тези услуги по телефона или по друг начин (мобилни приложения, поръчки на уебсайта на диспечерския пункт) и предаване на поръчката на водачите на таксиметрови автомобили посредством приемо-предавателна радиостанция“.
19. Член 41, параграф 2 bis от приложение 1 към това решение, изменен с член IV от Решение № 626/2017, предвижда, че при упражняване на таксиметрова дейност водачите на таксиметрови автомобили имат по-специално задължение да не използват телефони или други мобилни устройства по време на извършване на транспортната услуга.
20. Член 59, параграф 6 bis от приложение 1 към посоченото решение, изменен с член V от Решение № 626/2017, гласи:
„За неспазване на задълженията по член 21, параграф 3 bis, които се прилагат спрямо всички подобни дейности независимо от начина и средата, в която се извършват, и водят до свързване на шофьор, който не притежава разрешително, или на притежаващ разрешително таксиметров превозвач за превоз на едно или на група лица на територията на община Букурещ, се наказват с глоба от 4500 до 5000 [RON (румънски леи) (приблизително между 929 EUR и 1032 EUR)].“
Спорът в главното производство, процедурата и преюдициалните въпроси
21. S.C. Star Taxi App SRL (наричано по-нататък „Star Taxi App“) е дружество по румънското право, установено в Букурещ, което използва едноименното приложение за смартфони, свързващо директно ползвателите на таксиметрови услуги с водачите на таксиметрови автомобили.
22. Това приложение позволява да се направи търсене, в резултат от което се появява списък със свободни таксиметрови шофьори за извършване на даден курс. След това клиентът е свободен да избере определен шофьор. Star Taxi App не предава поръчките на таксиметровите шофьори и не определя стойността на курса, която се заплаща директно на шофьора в края му.
23. Star Taxi App сключва договори за предоставяне на услуги директно с притежаващите разрешително шофьори на таксиметрови автомобили, които имат право да извършват таксиметрови услуги, без да ги подбира или наема на работа. Тези договори се състоят в предоставяне на посочените шофьори на мобилно приложение, смартфон, на който е инсталирано приложението, и СИМ карта, която включва ограничен обем данни с оглед на използването на приложението, срещу заплащане на месечна сума от таксиметровия шофьор на Star Taxi App. Освен това дружеството не упражнява контрол нито за качеството на автомобилите или техните шофьори, нито за поведението на последните.
24. На 19 декември 2017 г. общинският съвет на Букурещ приема Решение № 626/2017, което разширява обхвата на задължението за получаване на разрешително за дейността, наречена „диспечерски център“, като включва дружествата, използващи мобилни приложения, каквото е Star Taxi App. За нарушение на тази правна уредба на Star Taxi App е наложена глоба в размер на 4500 RON (около 929 EUR).
25. Тъй като счита, че дейността му представлява услуга на информационното общество, към която се прилага принципът, който изключва предварително разрешително, предвиден в член 4, параграф 1 от Директива 2000/31, Star Taxi App подава административна жалба, с която иска оттеглянето на Решение № 626/2017. Тази жалба е отхвърлена с мотива, че оспорената правна уредба, от една страна, е станала необходима поради констатирания значителен размах на незаконното използване на способи за приемане на поръчки от страна на правни субекти, които не притежават разрешително за това, и от друга страна, не нарушава свободата на предоставяне на услуги чрез електронни средства, доколкото регламентира посредническа услуга, свързана с дейността таксиметров превоз на хора.
26. Вследствие на това Star Taxi App сезира Tribunalul București (Градски съд Букурещ, Румъния) с жалба за отмяна на Решение № 626/2017.
27. При тези обстоятелства Tribunalul București (Градски съд Букурещ) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли разпоредбите на Директива [98/34] (член 1, точка 2), изменена с Директива [98/48], и на Директива [2000/31] [член 2, буква а)], съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981 относно Uber)?
2) Ако [услугата, предоставяна от] Star Taxi App бъде разглеждан[а] като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?
3) В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 4 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?
4) Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива [2015/1535] да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?“.
28. Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 29 януари 2019 г. Писмени становища са представени от Star Taxi App, Unitatea Administrativ Teritorială Municipiul Bucureşti prin Primar General (Териториална административна единица Букурещ, наричана по-нататък „Община Букурещ“), нидерландското правителство и Комисията. Star Taxi App и Комисията също така са отговорили писмено на въпроси, поставени от Съда, който е взел решение да разгледа делото без провеждане на заседание поради рисковете, свързани с пандемията от Covid-19.
Анализ
29. Запитващата юрисдикция поставя четири преюдициални въпроса относно тълкуването на редица разпоредби от правото на Съюза в контекст като този в главното производство. Ще анализирам тези въпроси в реда, в който са поставени, като ще разгледам втория и третия въпрос заедно. Следва да се отбележи обаче, че не всички споменати от запитващата юрисдикция разпоредби от правото на Съюза се прилагат в положение като това в главното производство. Ето защо поставените въпроси следва да се преформулират.
По първия преюдициален въпрос
Предварителни бележки
30. Най-напред, в първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция се позовава на член 1, точка 2 от Директива 98/34, изменена с Директива 98/48. Директива 98/34 обаче е отменена и заменена от Директива 2015/1535 преди датата на приемане на Решение № 626/2017. Съгласно член 10, втора алинея от Директива 2015/1535, позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на Директива 2015/1535.
31. По-нататък, както основателно отбелязва Комисията в становището си, понятието „икономика на сътрудничеството“ няма правно значение в правото на Съюза, което предоставя особен статут единствено на услугите на информационното общество.
32. Поради това с първия въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 2, буква а) от Директива 2000/31 във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че услуга, изразяваща се в директно свързване на клиентите и таксиметровите шофьори чрез мобилно приложение, представлява „услуга на информационното общество“.
Член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535
33. Да припомним, че член 2, буква а) от Директива 2000/31 дава определение на услуга на информационното общество, като препраща към член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535.
34. Според последната разпоредба услуга на информационното общество е „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите“. На тези термини също е дадено определение. По-конкретно, предоставянето „чрез електронни средства“ означава, че „услугата се изпраща първо и се получава по местоназначение чрез електронно оборудване за обработка […] и съхранение на данни и изцяло се пренася, предава и получава чрез кабел, радио, оптични средства или други електромагнитни средства“.
35. Изглежда безспорно, че услуга като предлаганата от Star Taxi App отговаря на горепосоченото определение.
36. Първо, тази услуга действително се предоставя срещу възнаграждение, тъй като таксиметровите шофьори заплащат определена сума за нейното използване. Макар това използване да е безплатно за пътниците, те също така трябва да се считат за получатели на услугата. Това не поставя под съмнение възмездния характер на услугата, предоставяна от Star Taxi App. Всъщност е достатъчно тази услуга да се заплаща от една от категориите потребители, в случая таксиметровите шофьори(9).
37. Второ, въпросната услуга се предоставя от разстояние: тя не изисква едновременното присъствие на едно и също място на доставчика (Star Taxi App) и на получателите (шофьорите и пътниците). Разбира се, едновременното присъствие на едно и също място на двете категории потребители на тази услуга впоследствие е необходимо за предоставянето на последващата транспортна услуга. Посочената услуга обаче е отделна от разглежданата в настоящото дело услуга за свързване.
38. Трето, разглежданата в случая услуга се предоставя също така по индивидуална молба на получател на услугата. По-точно, при нея е необходимо едновременно молба от двама получатели: от шофьора, когато е свързан с услугата, и от пътник, който иска да получи информация за свободните шофьори.
39. Накрая, четвърто, тази услуга се предоставя чрез електронни средства. Всъщност тя функционира с помощта на приложение, тоест софтуер за смартфони, следователно електронно оборудване за обработка и съхранение на данни. Тя се пренася чрез мобилна телефония или друг способ за връзка с интернет, тоест, чрез електронни съобщителни средства.
40. Наистина, според дадената от запитващата юрисдикция информация Star Taxi App предоставя на таксиметровите шофьори и смартфони, на които е инсталирано неговото приложение, за да могат те да използват въпросната услуга. Този елемент от услугата не се предоставя нито от разстояние, нито чрез електронни средства, и следователно не отговаря на посоченото по-горе определение. Това предоставяне обаче е допълнителен елемент на услугата, чиято цел е да улесни основната престация за свързване на шофьорите с пътниците. Следователно този елемент не поставя под съмнение притежавания от дейността на Star Taxi App характер на предоставяна от разстояние услуга.
41. Ето защо следва да се приеме, че дейност като тази на Star Taxi App отговаря на определението за „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535(10).
Решение Asociación Profesional Elite Taxi
42. От практиката на Съда обаче се установява, че при определени обстоятелства една услуга може да не се счита за обхваната от понятието „услуга на информационното общество“, дори когато поне част от престациите, от които е съставена, носят характеристиките, съдържащи се в определението по член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535(11).
43. Това е така по-специално когато престацията, извършена чрез електронни средства, е неразривно свързана с друга престация, която представлява главната престация и която не се извършва чрез електронни средства, например транспортна услуга(12).
44. Според Съда тази неразривна връзка се характеризира с факта, че изпълнителят на престацията чрез електронно средство контролира съществените аспекти на другата престация, включително подбора(13) на доставчиците на тази друга престация(14).
45. Положението обаче изглежда различно при услуга като извършваната от Star Taxi App. Първо, Star Taxi App няма нужда да назначава таксиметровите шофьори, тъй като те притежават лицензи и разполагат с необходимите ресурси, за да извършват градски транспортни услуги. Star Taxi App им предлага единствено своята услуга като допълнение, което им позволява да направят своите собствени престации по-ефикасни. За Star Taxi App таксиметровите шофьори не са сътрудници, каквито са шофьорите на Uber, а клиенти, с други думи, получатели на услугата. Второ, Star Taxi App не упражнява контрол или определящо влияние върху условията, при които се извършват транспортните услуги от страна на таксиметровите шофьори, които свободно определят тези условия в евентуално наложените от действащата правна уредба граници(15).
46. Ето защо аз не споделям мнението на община Букурещ, че спорното положение в главното производство било сравнимо с това по делото, по което е постановено решението Asociación Profesional Elite Taxi(16).
47. Наистина услугата на Star Taxi App е акцесорна спрямо таксиметровите транспортни услуги и икономически зависи от тези услуги, тъй като без тях би се обезсмислила.
48. Посочената зависимост обаче напълно се различава от тази, с която се характеризира отношението между оператора на приложението Uber Pop и шофьорите, които упражняват дейност в рамките на това приложение. Всъщност, за да може да извършва своята посредническа услуга с помощта на посоченото приложение, Uber е трябвало да създаде ex nihilo съответната транспортна услуга, извършвана от непрофесионални шофьори, каквато преди това не е съществувала, и следователно да организира цялостното ѝ функциониране(17). Така приложението Uber Pop не е можело да функционира без извършваните от шофьорите престации, а те не могат да предлагат тези престации по икономически надежден начин без това приложение. По тази причина икономическият модел и търговската стратегия на Uber изискват това дружество да определи съществените условия на предоставяната транспортна услуга, като започне от цената, поради което то фактически се превръща в неин, макар и непряк, изпълнител(18).
49. Обратно, услугата, предоставяна от Star Taxi App, надгражда вече съществуваща и организирана таксиметрова транспортна услуга. Ролята на Star Taxi App се ограничава до тази на външен доставчик на акцесорна услуга, полезна, но не и от съществено значение за ефикасността на основната, транспортна услуга. Макар това да означава, че извършваната от Star Taxi App услуга е икономически зависима от транспортната услуга, тя може да бъде независима от функционална гледна точка и да бъде извършвана от доставчик, различен от доставчиците на транспортната услуга. Следователно тези две услуги не са неразривно свързани по смисъла на практиката на Съда, припомнена в предходната точка(19).
50. Община Букурещ твърди, че услугата на Star Taxi App трябва да се счита за неразделна част от таксиметровата транспортна услуга, тъй като националната правна уредба квалифицира такава услуга като „диспечерска услуга“, която е задължителна за всеки доставчик на таксиметров транспорт.
51. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в рамките на правната уредба на транспортните услуги държавите членки са свободни да изискват от превозвачите да прибягват до други услуги, включително до услуги на информационното общество. Това изискване обаче не може да изключи последните от обхвата на правната уредба, въведена с Директива 2000/31, нито да освободи посочените държави членки от произтичащите от нея задължения.
Отговор на първия преюдициален въпрос
52. Следователно услуга за посредничество между професионалните таксиметрови шофьори и пътниците посредством приложение за смартфон, каквато е предоставяната от Star Taxi App услуга, има характеристиките на услуга на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535, без обаче да бъде неразривно свързана с транспортната услуга по смисъла на припомнената по-горе практика на Съда(20).
53. Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, че член 2, буква а) от Директива 2000/31 във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че услуга, изразяваща се в директно свързване посредством мобилно приложение на клиентите с таксиметровите шофьори, представлява услуга на информационното общество, когато тази услуга не е неразривно свързана с таксиметровата транспортна услуга по такъв начин, че да представлява неразделна част от нея по смисъла на решение Asociación Profesional Elite Taxi(21).
По втория и третия преюдициален въпрос
54. С втория и третия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да направи преценка на Решение № 626/2017 с оглед на членове 3 и 4 от Директива 2000/31, членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и член 56 ДФЕС. Ще анализирам тези въпроси по отношение на всеки от посочените нормативни актове, като започна от този, който съдържа разпоредбите, отнасящи се най-тясно до услугите на информационното общество, а именно Директива 2000/31.
Директива 2000/31
55. С втория и третия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество пита по-специално дали членове 3 и 4 от Директива 2000/31 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, като Решение № 178/2008, изменено с Решение № 626/2017, която поставя пред услугите за посредничество чрез електронни средства между таксиметровите шофьори и потенциалните пътници същото изискване за получаване на разрешително, на каквото се подчиняват операторите на услугите „таксиметров диспечерски център“, извършвани чрез други средства, по-конкретно чрез радиовръзка.
– Член 3 от Директива 2000/31
56. Преди всичко следва да се отбележи, че тъй като Star Taxi App е дружество по румънското право със седалище в Букурещ, спорът в главното производство е ограничен в рамките на една държава членка.
57. Член 3, параграф 1 от Директива 2000/31 изисква от държавите членки просто да гарантират, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчици, установени на тяхната територия, съответстват на действащите национални разпоредби в координираната област, така както е дефинирана в член 2, буква з) от нея. Освен това член 3, параграф 2 от тази директива забранява по принцип на държавите членки да ограничават свободата на движение на услуги на информационното общество с произход от друга държава членка, като член 3, параграф 4 от същата директива въвежда изключения от тази забрана.
58. Следователно член 3 от Директива 2000/31 въвежда един вид принцип на взаимно признаване на услугите на информационното общество между държави членки. От това следва, че този член не се прилага към положението на доставчик на услуги на информационното общество в неговата собствена държава членка на произход. Ето защо член 3 от Директива 2000/31 не се прилага към спора в главното производство.
– Член 4 от Директива 2000/31
59. Що се отнася до член 4 от Директива 2000/31, той забранява на държавите членки да поставят като условие за достъп и упражняване на дейността на доставчик на услуги на информационното общество режим на предварително разрешително или някакво друго изискване с еквивалентен ефект.
60. Тази разпоредба се намира в глава II, озаглавена „Принципи“, раздел 1, „Изисквания за установяване и информация“, от Директива 2000/31. Тази глава II въвежда редица права и задължения за доставчиците на услуги на информационното общество, чието спазване трябва да бъде гарантирано от държавите членки. Целта на тези разпоредби е хармонизиране на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до тези услуги, за да бъде гарантирана ефикасността на принципа на взаимно признаване, произтичащ от член 3 от Директива 2000/31. Следователно разпоредбите от глава II от тази директива хармонизират правилата, които държавите членки налагат на доставчиците на услуги на информационното общество, установени на тяхната територия(22).
61. Логично е същото да се отнася и до забраната за въвеждане на разрешителни режими за такива услуги. Следователно тази забрана е валидна в положението на доставчиците на тези услуги в собствените им държави по произход. Ето защо член 4, параграф 1 от Директива 2000/31 по принцип е приложим към спора в главното производство.
62. Въпреки това по силата на член 4, параграф 2 от тази директива въведената с член 4, параграф 1 от нея забрана не засяга разрешителните режими, които не са специално и изключително насочени към услуги на информационното общество. Следователно е необходимо да се провери дали разглежданият в главното производство разрешителен режим е насочен специално и изключително към услугите на информационното общество.
63. Най-напред следва да отбележа, че член 4, параграф 2 от Директива 2000/31 поставя по-високи изисквания в сравнение с сходното изключение, съдържащо се в определението за „правило за услуги“ по член 1, параграф 1, буква д) от Директива 2015/1535. Всъщност според последната разпоредба се изключват всякакви правила, които не са специално насочени към услугите на информационното общество. За разлика от нея, член 4, параграф 2 от Директива 2000/31 позволява забраната по член 4, параграф 1 от нея да се прилага само към разрешителните режими, които са насочени към услугите на информационното общество не само специално, но и изключително.
64. Според съдържащата се в преюдициалното запитване информация, в румънското право изискването за разрешително за достъп до дейност като таксиметров диспечерски център произтича от член 15, параграф 1 от Закон № 38/2003. В следващите параграфи този член определя изискванията, които следва да са изпълнени, за да бъде получено разрешително, условията за издаването му и приложимите към упражняването на тази дейност правила.
65. След това тези разпоредби се прилагат на местно равнище от различните компетентни органи за издаване на разрешителни, в случая Община Букурещ. За тази цел последната приема Решение № 178/2008. Впоследствие това решение е изменено с Решение № 626/2017, което чрез въвеждане на понятието „диспечерски услуги чрез всички останали средства“(23) пояснява, че задължението за притежаване на разрешително се прилага към услугите от вида на предоставяните от Star Taxi App, тоест към услугите на информационното общество, изразяващи се в свързване на таксиметровите шофьори с пътниците.
66. Следователно правният въпрос, на който следва да се отговори, е дали национална разпоредба, чиято последица е въвеждане на задължение за доставчиците на услуги на информационното общество да получат разрешително, каквото задължение впрочем вече имат доставчиците на подобни услуги, които не са услуги на информационното общество, представлява разрешителен режим, който е насочен специално и изключително към доставчиците на тази втора категория услуги по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2000/31.
67. Мисля, че на този въпрос трябва да се отговори отрицателно.
68. Смисълът на член 4, параграф 2 от Директива 2000/31 е да бъде избегнато неравното третиране между услугите на информационното общество и сходните услуги, които не попадат в обхвата на това понятие. Всъщност, когато един общ разрешителен режим е призван да се прилага и към услугите, извършвани от разстояние чрез електронни средства, вероятно тези услуги икономически заместват услугите, предоставени с „класически“ средства, поради което се намират в пряка конкуренция с тази втора категория услуги. Липсата на задължение за получаване на разрешително би поставило услугите на информационното общество в привилегировано конкурентно положение, което е нарушение на принципа на лоялна конкуренция и равно третиране(24). С други думи, макар волята на законодателя на Съюза при приемане на Директива 2000/31 да е била да насърчи развитието на услугите на информационното общество, намерението му не е било да позволи на икономическите оператори да избегнат всякакви правни задължения само под претекст че оперират „онлайн“. Според мен тези съображения са били водещи в делото, по което е постановено решението Asociación Profesional Elite Taxi(25).
69. Тъй като услугите на информационното общество са плод на особено бързото напоследък технологично развитие, те често навлизат на пазари, които вече са заети от „класически“ услуги. Тези класически услуги може да се подчиняват на разрешителни режими. В зависимост от областта и формулировката на разглежданите национални разпоредби, може да е очевидно в по-голяма или в по-малка степен, че някои правила, сред които са разрешителните режими, създадени за услуги, които не се извършват от разстояние и чрез електронни средства, се прилагат към подобни услуги, извършвани чрез такива средства, които следователно са обхванати от понятието „услуга на информационното общество“. Следователно може да се окаже необходимо съществуващите правила да бъдат прецизирани на законодателно равнище или при прилагане, за да бъде потвърдена тяхната приложимост към услугите на информационното общество. Такава законодателна или административна намеса, която подчинява услугите на информационното общество на вече съществуващи правила, обаче не е равнозначна на създаване на нов разрешителен режим, който е насочен специално и изключително към тези услуги. Тя има по-скоро характер на адаптиране на съществуващия режим към новите обстоятелства.
70. Ето защо според мен, ако в резултат от такава „техническа“ намеса забраната, съдържаща се в член 4, параграф 1 от Директива 2000/31, не допуска прилагането на някои съществуващи разрешителни режими към услугите на информационното общество, а други режими биха могли да се прилагат към тях на собствено основание, като се ползват от член 4, параграф 2, това би противоречало на полезния ефект на посочения член 4, параграф 2.
71. Същите съображения са приложими и когато разширяването на вече съществуващ разрешителен режим спрямо услугите на информационното общество се нуждае от адаптиране поради спецификата на тези услуги в сравнение с услугите, за които този режим първоначално е бил замислен. Това адаптиране може да се отнася по-специално до условията за получаване на разрешително. Всъщност, както ще покажа по-нататък, именно липсата на такова адаптиране може да постави под въпрос законосъобразното прилагане на разрешителния режим към услугите на информационното общество.
72. Накрая, не мисля, че разрешението, възприето от Съда в решение Falbert и др.(26), е приложимо по аналогия към настоящия случай, както предлага Комисията. В това решение(27) Съдът приема, че национална правна норма, която има за цел и предмет да разшири съществуващо правило по отношение на услугите на информационното общество, трябва да бъде квалифицирана като „правило за услуги“ по смисъла на член 1, точка 5 от Директива 98/34(28). Въпреки това, както вече посочих в точка 63 от настоящото заключение, правилата за услуги по смисъла на Директива 2015/1535 са тези, които са насочени специално към услугите на информационното общество, докато член 4, параграф 1 от Директива 2000/31 забранява само разрешителни режими, които са насочени към тези услуги специално и изключително. От друга страна, според постоянната съдебна практика националните разпоредби, с които само се предвиждат условия за установяването и предоставянето на услуги от предприятията, каквито са разпоредбите, обвързващи упражняването на дадена професионална дейност с предварителното издаване на разрешение, не са технически регламенти по смисъла на Директива 2015/1535, като този принцип се прилага и към правилата за услуги(29). Ето защо би било непоследователно чрез тълкуване да се установява аналогия между член 1, параграф 1, буква д) от Директива 2015/1535 и член 4, параграф 2 от Директива 2000/31, който се отнася именно до разрешителните режими.
73. По тези съображения считам, че член 4, параграф 2 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която разширява спрямо доставчиците на услуги на информационното общество обхвата на задължението за получаване на разрешително, от каквото вече са били обвързани доставчиците на сходни услуги, които не са услуги на информационното общество, не представлява разрешителен режим, насочен специално и изключително към доставчиците на последната категория услуги. Следователно забраната по член 4, параграф 1 от тази директива не се противопоставя на прилагането на такъв режим към услугите на информационното общество.
74. Този извод обаче е при условие че услугите, обхванати от съществуващия разрешителен режим, които не се извършват чрез електронни средства, и услугите на информационното общество, спрямо които е разширен този режим, действително са икономически равностойни. Тази равностойност трябва да се преценява от гледната точка на получателя на услугата, тоест от негова гледна точка услугите трябва да са взаимозаменяеми.
75. Изглежда обаче, че този въпрос е спорен между страните в главното производство. Всъщност в своето становище Община Букурещ твърди, че дейност като извършваната от Star Taxi App е равностойна на дейността на таксиметров диспечерски център по смисъла на Закон № 38/2003 и следователно се подчинява на произтичащото от него задължение за получаване на разрешително за диспечерски пункт. Следователно Решение № 626/2017, както и Решение № 178/2017, било прието в изпълнение на този закон. Обратно, Star Taxi App оспорва това твърдение, като посочва, че неговата дейност има различно естество, ограничава се до свързването на таксиметровите шофьори с клиентите и следователно не попада в обхвата на разпоредбите на посочения закон.
76. За съжаление този въпрос изглежда не е решен от запитващата юрисдикция, която, от една страна, цитира Закон № 38/2003 сред относимите за разрешаване на спора в главното производство разпоредби, а от друга страна, твърди, че разширяването на понятието „диспечерски център“ спрямо мобилните приложения „излиза извън правната рамка“. Тълкуването на Директива 2000/31 от Съда само по себе си не би могло да разреши тази дилема, тъй като тя зависи от оценка на фактите, каквато само запитващата юрисдикция може да извърши.
77. Следователно член 4, параграф 1 от Директива 2000/31 допуска национални разпоредби като тези в Решение № 178/2008, изменено с Решение № 626/2017, при условие че бъде установена икономическата равностойност на регламентираните с тези разпоредби услуги. Обратно, ако запитващата юрисдикция констатира, че услуги като предоставяните от Star Taxi App не са равностойни икономически на услугите на таксиметров диспечерски център, поради което Решение № 626/2017 би трябвало да се анализира фактически като самостоятелен разрешителен режим, този режим би попаднал под забраната на член 4, параграф 1 от Директива 2000/31(30).
– Финална бележка
78. В своето становище Комисията отбелязва, че разглеждани в тяхната съвкупност, разпоредбите на Решение № 626/2017, и по-специално тези относно задължението за предаване на поръчките на шофьорите чрез радиовръзка и наложената им забрана да използват мобилни телефони по време на извършване на транспортните услуги(31), могат да бъдат тълкувани като фактическа забрана за предоставяне на услуги като предлаганите от Star Taxi App.
79. Този въпрос обаче не е повдиган от запитващата юрисдикция в нейното запитване, което се отнася до задължението за получаване на разрешително. От друга страна, в отговора, даден на изричен въпрос на Съда по този повод, Star Taxi App признава, че е в състояние да продължи своята дейност, при условие че изпълни изискванията, наложени на диспечерските пунктове, и получи разрешително.
80. Ето защо считам, че евентуалната забрана на дейността на Star Taxi App е твърде хипотетична, за да бъде анализиран настоящият случай от тази гледна точка. Освен това Съдът не разполага с достатъчно информация по този въпрос.
Директива 2006/123
81. Както посочих, следва да се приеме, че забраната за всякакви разрешителни режими, съдържаща се в член 4, параграф 1 от Директива 2000/31, не се прилага към разглеждания в главното производство режим, доколкото този режим не е насочен специално и изключително към услугите на информационното общество, а засяга и услугите от същия вид, които не са обхванати от тази квалификация. Тези други услуги потенциално попадат в обхвата на Директива 2006/123. Ето защо следва да се провери дали тази директива е приложима в настоящия случай, а ако това е така, дали се противопоставя на разрешителен режим като разглеждания в главното производство.
– Приложимостта на Директива 2006/123
82. Според член 2, параграф 1 от Директива 2006/123 тя се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка, което без съмнение включва разглежданите в главното производство услуги.
83. Член 2, параграф 2 от тази директива обаче изключва от нейното приложно поле някои услуги, по-специално услугите в областта на транспорта, които попадат в приложното поле на дял VI от Договора за функционирането на ЕС(32). Съображение 21 от посочената директива уточнява, че терминът „транспорт“ по смисъла на въпросната разпоредба включва такситата. Включва ли този термин и услугите за посредничество между таксиметровите шофьори и техните клиенти?
84. Член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 вече е тълкуван от Съда. Той по-конкретно постановява, що се отнася до услугите за проверка на техническата изправност на превозните средства, че тази разпоредба обхваща не само физическото действие на придвижване на хора или стоки от едно място на друго чрез пътно, въздушно или плавателно превозно средство, но и всяка услуга, която е неразривно свързана с това действие(33).
85. Във връзка с услугите за проверка на техническата изправност Съдът приема, първо, че те са неразривно свързани със самите транспортните услуги, доколкото се явяват предварително и необходимо условие, което допринася за гарантиране на безопасността на движението(34).
86. Второ, Съдът отбелязва, че мерките за хармонизиране на посочените услуги за проверка на техническата изправност са приети на основание на разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС в областта на транспорта(35). Обратно на изразеното от Комисия становище по настоящото дело, тази констатация според мен е ключова за тълкуването на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123. Всъщност тази разпоредба се позовава изрично на дела от Договора за функционирането на ЕС, който се отнася до транспорта (понастоящем дял VI от Договора за функционирането на ЕС). Това е така, тъй като по силата на член 58, параграф 1 ДФЕС свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дела, отнасящ се до транспорта. Ето защо Директива 2006/123 не би могла да регламентира свободното предоставяне на услуги в тази област. Като приема директивите относно услугите за проверка на техническата изправност на превозните средства на основание на разпоредбите от дял VI от Договора за функционирането на ЕС, законодателят на Съюза имплицитно е включил тези услуги в областта на транспорта по смисъла както на член 58, параграф 1 ДФЕС, така и на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123. Следователно този избор на правно основание на мерките за хармонизиране е определящ за изключване на разглежданите услуги от приложното поле на Директива 2006/123(36).
87. Що се отнася до услугите за посредничество като разглежданите в главното производство, те не изглеждат неразривно свързани с таксиметровите услуги по смисъла на цитираната по-горе практика на Съда, тъй като не представляват предварително и необходимо условие за извършване на последните услуги на същото основание като проверката на техническата изправност. Наистина румънското законодателство предвижда задължително използването на диспечерски услуги за всеки доставчик на таксиметрови услуги. Въпреки това, такова наложено на национално равнище задължение не би могло да определи квалификацията на дадена категория услуги от гледна точка на правото на Съюза.
88. Освен това тези услуги за посредничество не са обект на специална мярка за хармонизиране, приета на основание на разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС, отнасящи се до транспорта.
89. Ето защо според мен няма причина тези услуги да бъдат изключени от приложното поле на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 2, буква г) от нея.
90. От друга страна, член 3, параграф 1 от Директива 2006/123 съдържа правило, че в случай на противоречие, разпоредбите на другите актове на Съюза, регулиращи специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор, имат предимство пред разпоредбите на Директива 2006/123. Макар член 3, параграф 1 от тази директива да не споменава изрично във второто изречение Директива 2000/31, а посочва други директиви, все пак ми се струва очевидно, че това правило се отнася и до Директива 2000/31. Всъщност тази директива, доколкото регламентира достъпа до услуги на информационното общество и упражняването им, представлява lex specialis спрямо Директива 2006/123(37).
91. Въпреки това, тъй като забраната на всякакви разрешителни режими, съдържаща се в член 4, параграф 1 от Директива 2000/31, не се прилага към услуги като разглежданите в главното производство, не е налице конфликт между двете директиви. Всъщност изключването на прилагането на тази забрана, в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 2000/31, не предполага, че на държавите членки се дава безусловно възможност да прилагат разрешителни режими в положения, обхванати от тази разпоредба. Неприложим е само член 4, параграф 1 от Директива 2000/31, но тези разрешителни режими продължават да се подчиняват на други норми от правото на Съюза, сред които са тези на Директива 2006/123, включително що се отнася до услугите на информационното общество.
92. Следователно член 3, параграф 1 от Директива 2006/123 допуска прилагането на тази директива към разглеждания в главното производство разрешителен режим, включително доколкото той се отнася до услуги на информационното общество.
93. В преюдициалния въпрос запитващата юрисдикция споменава членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123. Член 16 от тази директива обаче се отнася до свободното предоставяне на услуги в други държави членки, различни от държавата на установяване на доставчика. Както посочих в точка 56 от настоящото заключение, спорът в главното производство се отнася до упражняването на дейност за предоставяне на услуги от румънско дружество на румънска територия. Следователно член 16 от Директива 2006/123 не се прилага към този спор.
94. За разлика от него, разпоредбите на тази директива относно свободата на установяване, а именно членове 9—15, са приложими в случая. Всъщност Съдът приема, че тези членове се прилагат при изцяло вътрешни положения(38).
– Членове 9 и 10 от Директива 2006/123
95. Член 9 от Директива 2006/123 изхожда от принципа, че дейностите по предоставяне на услуги не трябва да се подчиняват на разрешителни режими. Независимо от това при определени условия държавите членки имат възможност да подложат достъпа до дейност по предоставяне на услуги на такъв режим(39). Тези условия са следните: недискриминационен характер на режима, оправдаването му с наложителни причини, свързани с обществения интерес, и липса на по-малко ограничителни мерки, които да позволят постигането на същата цел.
96. Не разполагаме с никакви данни за причините, които оправдават разрешителният режим за дейността „таксиметров диспечерски център“, произтичащ от Закон № 38/2003. Що се отнася до Решение № 626/2017, в своето становище община Букурещ изтъква необходимостта да бъдат гарантирани равни конкурентни условия между „класическите“ таксиметрови диспечерски пунктове и мобилните услуги за посредничество. Това обаче не обяснява смисъла на съществуването на разрешителния режим като такъв.
97. Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали са налице наложителни причини, свързани с обществения интерес, които да оправдават разрешителния режим за услугите на таксиметров диспечерски център. Необходимо е само да се отбележи, че този режим се отнася до услуга за посредничество на пазар, който вече е подложен на разрешителен режим, а именно режима за предоставяне на таксиметрови транспортни услуги(40). Ето защо изглежда например че общественият интерес, свързан със защитата на потребителите, вече е гарантиран. Така запитващата юрисдикция ще има за задача да провери какви други наложителни причини могат да оправдаят този допълнителен разрешителен режим.
98. Необходимо е още да бъдат направени следните финални бележки. Член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123 изисква разрешителните да бъдат издавани въз основа на критерии, обосновани от наложителни причини, свързани с обществения интерес, и да са пропорционални на целта на този обществен интерес.
99. За да бъде получено разрешително, член 15, параграф 2 от Закон № 38/2003 изисква по-специално наличието на приемо-предавателна радиостанция, на защитена радиочестота, на служители, които имат сертификат за радиотелефонен оператор, и на лиценз за използване на радиочестоти. От преписката не се установява ясно дали тези условия се прилагат и към доставчиците на услуги за посредничество между таксиметровите шофьори и клиентите посредством приложение за смартфон, но това не е изключено.
100. Тези изисквания, които са създадени за таксиметрови диспечерски радиоцентрали, са явно неадаптирани към услугите, предоставяни чрез електронни средства, като налагат на техните доставчици неоправдани разходи и такси. Следователно тези изисквания не могат по дефиниция да бъдат оправдани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, нито да бъдат считани за пропорционални на целта на някакъв обществен интерес, когато са приложими към доставчиците на услуги на информационното общество. Всъщност те ги задължават наред с използваните от тях технологии да разполагат и с компетентности и оборудване, присъщи на друга технология.
101. По тези съображения считам, че разрешителният режим не се основава на критерии, оправдани от наложителна причина, свързана с обществения интерес, както изисква член 10, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/123, когато издаването на разрешителното се подчинява на изисквания, които са технологично неадаптирани към услугата, предвидена от заявителя.
Член 56 ДФЕС
102. В преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция посочва и член 56 ДФЕС, който установява свободата на предоставяне на услуги. Въпреки това, както вече посочих в точка 56 от настоящото заключение, спорът в главното производство се отнася до упражняването на дейност по предоставяне на услуги от румънско дружество на румънска територия. Според постоянната практика на Съда разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното предоставяне на услуги не се прилагат към случаи, които във всичките си аспекти са свързани само с една държава членка(41). Следователно член 56 ДФЕС не се прилага към настоящия случай.
Отговор на втория и третия преюдициален въпрос
103. Предлагам на втория и на третия преюдициален въпрос да бъде даден отговор, че член 4 от Директива 2000/31 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска към доставчик на услуги на информационното общество да бъде прилаган разрешителен режим, който се прилага към доставчиците на икономически равностойни услуги, които не са услуги на информационното общество. Членове 9 и 10 от Директива 2006/123 не допускат прилагането на такъв разрешителен режим, освен ако той отговаря на критериите, посочени в тези членове, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. Разрешителният режим не съответства на критериите, прогласени в член 10 от Директива 2006/123, когато издаването на разрешителното се подчинява на изисквания, които технологично не са адаптирани към предвидената от заявителя услуга. Член 3 от Директива 2000/31, член 16 от Директива 2006/123 и член 56 ДФЕС са неприложими към положението на доставчик, който иска да извършва услуги на информационното общество в държавата членка, в която е установен.
По четвъртия преюдициален въпрос
104. С четвъртия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали Решение № 626/2017 представлява технически регламент по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535, който е трябвало да бъде съобщен на Комисията по силата на член 5 от тази директива.
105. По силата на член 1, параграф 1, буква е), трета алинея от Директива 2015/1535 тази разпоредба се отнася до техническите регламенти, наложени от органите, определени от държавите членки и включени в списък, който се изготвя и актуализира, при необходимост, от Комисията, в рамките на Комитета, посочен в член 2 от тази директива. Такъв списък е бил публикуван на 31 май 2006 г.(42), тоест преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз, и следователно не включва румънските органи. Въпреки това Комисията посочва в своето становище, че при присъединяването си Румъния е нотифицирала, че само централните органи имат правомощия да налагат технически регламенти по смисъла на Директива 2015/1535. Следователно актовете на Община Букурещ не се подчиняват на задължението за предоставяне по силата на член 5 от тази директива.
106. Това обаче не разрешава напълно проблема, доколкото, както вече посочих, има съмнение дали изискването за получаване на разрешително, за да бъдат предоставяни услуги като разглежданите в главното производство, произтича единствено от Решение № 626/2017 или от член 15 от Закон № 38/2003, който това решение само прилагало. Следователно е редно да си поставим въпроса дали именно този закон не е трябвало да бъде съобщен на Комисията.
107. По мое мнение обаче отговорът трябва да е отрицателен. Всъщност член 1, параграф 1, буква д) от Директива 2015/1535 изключва от понятието „правила за услуги“, които са единствената категория от техническите регламенти, която би могла да е относима в случая, правилата, които не са специално насочени към услугите на информационното общество. По силата на втората алинея от тази буква д) правилата са специално насочени към тези услуги, когато имат за конкретна цел и предмет да регулират такива услуги по ясен и целенасочен начин. Обратно, правилата, които дават отражение върху тях само по имплицитен начин или инцидентно, не се считат за специално насочени към тях.
108. Следва да се отбележи, че Закон № 38/2003 не споменава изобщо услугите на информационното общество. Обратно, той до такава степен ги игнорира, че дори изисква от всеки доставчик на услуги на таксиметров диспечерски център да притежава радиочестоти и радиооборудване, независимо дали оперира чрез радиовръзка или чрез информационни средства. Следователно според мен е очевидно, че ако този закон е приложим към услугите на информационното общество, както претендира община Букурещ, той няма за цел да регулира по ясен и целенасочен начин тези услуги и се отнася до тях само по имплицитен начин, дори може да се каже, по инерция.
109. Това впрочем се обяснява лесно с факта, че Закон № 38/2003 е от 2003 г., докато дружеството Uber, което е пионер в областта на поръчките на транспортни услуги посредством смартфон, е основано едва през 2009 г.
110. Следователно член 15 от Закон № 38/2003 не е специално насочен към услугите на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 1, буква д) от Директива 2015/1535.
111. Ето защо на четвъртия преюдициален въпрос следва да се отговори, че Решение № 626/2017 не представлява технически регламент по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535.
Заключение
112. Предвид всичко гореизложено, предлагам на поставените от Tribunalul București (Градски съд Букурещ, Румъния) преюдициални въпроси да бъде даден следният отговор:
„1) Член 2, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че услуга, изразяваща се в директно свързване посредством мобилно приложение на клиентите с таксиметровите шофьори, представлява услуга на информационното общество, когато тази услуга не е неразривно свързана с таксиметровата транспортна услуга по такъв начин, че да представлява неразделна част от нея.
2) Член 4 от Директива 2000/31 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска към доставчик на услуги на информационното общество да бъде прилаган разрешителен режим, който се прилага към доставчиците на икономически равностойни услуги, които не са услуги на информационното общество.
Членове 9 и 10 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат прилагането на такъв разрешителен режим, освен ако той отговаря на критериите, посочени в тези членове, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. Разрешителният режим не отговаря на критериите, прогласени в член 10 от Директива 2006/123, когато издаването на разрешителното се подчинява на изисквания, които технологично не са адаптирани към предвидената от заявителя услуга.
Член 3 от Директива 2000/31, член 16 от Директива 2006/123 и член 56 ДФЕС са неприложими към положението на доставчик, който иска да извършва услуги на информационното общество в държавата членка, в която е установен.
3) Hotărârea Consiliului General al Municipiului București nr. 626/2017 pentru modificarea și completarea Hotărârii Consiliului General al Municipiului București nr. 178/2008 privind aprobarea Regulamentului-cadru, a Caietului de sarcini și a contractului de atribuire în gestiune delegată pentru organizarea și executarea serviciului public de transport local în regim de taxi (Решение на Главния съвет на Община Букурещ № 626/2017 от 19 декември 2017 г. за изменение и допълнение на Решение № 178/2008 за утвърждаване на Рамковия правилник, на спецификацията на продукта и на договора за възлагане на външни доставчици за организиране и изпълнението на обществената услуга за местен превоз в режим такси) от 21 април 2008 г.) не представлява технически регламент по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535“.