РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

18 ноември 2014 година

Дело F‑59/09 RENV

Carlo De Nicola

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Публична служба — Връщане на Съда на публичната служба за ново разглеждане след отмяна — Персонал на ЕИБ — Годишно оценяване — Вътрешни правила — Производство по обжалване — Право на изслушване — Неспазване от страна на комисията по жалбите — Незаконосъобразност на решението на комисията по жалбите — Психически тормоз — Липса на основание за произнасяне по искането за обезщетение“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н De Nicola иска по същество, първо, отмяна на решението на комисията по жалбите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 14 ноември 2008 г., второ, отмяна на решенията за повишаване от 29 април 2008 г. и на решението със същата дата той да не бъде повишен, трето, отмяна на атестационния доклад за него за 2007 г., четвърто, установяване на психическия тормоз, на който той счита, че е жертва, и пето, да се осъди ЕИБ да го прекрати и да поправи вредите, които според него е претърпял в резултат на този тормоз

Решение:      Отменя решението на Европейската инвестиционна банка от 14 ноември 2008 г. Липсва основание за произнасяне по исканията за поправяне на твърдените вреди, причинени от психическия тормоз. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската инвестиционна банка понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на г‑н De Nicola в производствата по дела F‑59/09, T‑264/11 P и F‑59/09 RENV.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Атестиране — Атестационен доклад — Оспорване пред комисията по жалбите на Банката — Решение на комисията да се десезира от жалбата без изслушване на заинтересованото лице — Нарушение на правото на защита

2.      Жалби на длъжностните лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Иск за обезщетение — Искания за обезщетение, които почиват на едни и същи факти, представени в рамките на две отделни жалби — Предпочитание — Принцип на добро правораздаване — Липса на основание за произнасяне

1.      В рамките на жалба на член на персонала на Европейската инвестиционна банка срещу резултатите от процедура по оценяване, която се отнася до него, комисията по жалбите на Европейската инвестиционна банка може да се десезира от жалбата по силата на член 20 от приложение A от Съобщението относно процедурата по оценяване за 2007 година само в изключителни случаи и трябва да уведоми за това страните, като уточни съображенията за това, че се десезира, включително и в случаите, в които поведението на едната от тях в процедурата е в основата на положението, като същевременно спази, в съответствие с точка 10 от същото приложение, правото да бъде изслушана на всяка от страните.

Така, когато заинтересованото лице не оттегля своята жалба пред комисията по жалбите, обстоятелството, че тя се е десезирала от жалбата, без да спази точки 10 и 20 от приложение A, лишава по своето естество заинтересованото лице от правото да бъде изслушано по различните повдигнати от него доводи, като то е лишено от един от способите за контрол..

(вж. точки 51, 53 и 54)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — решение De Nicola/ЕИБ, T‑264/11 P, EU:T:2013:461, т. 44

2.      Когато фактическите и правните елементи и твърдения относно едни и същи факти, които са в основата на две искания за обезщетение, представени от същия ответник в рамките на две отделни жалби, отнасящи се до същия ответник, са по-обстоятелствени и по-аргументирани в едната от двете жалби, и то и от двете страни, от това следва, че съдът на Съюза е в по-добра позиция да проучи и да прецени обстоятелствата, които са в основата на искането за обезщетения в рамките на посоченото дело. Вследствие на това той е в по-добра позиция да осигури добро правораздаване и ефективна съдебна защита по съответното дело. Затова липсва основание за произнасяне по искането за обезщетение в рамките на другото дело.

(вж. точки 68, 70 и 71)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение De Nicola/ЕИБ, F‑52/11, EU:F:2014:243