ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

16 декември 2010 година

Дело F-25/10

AG

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Уволнение след изтичане на срока за изпитване — Явна недопустимост — Просрочване на жалбата — Съобщаване чрез препоръчано писмо с обратна разписка“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която AG иска по-конкретно отмяна на решението на Парламента от 14 май 2009 г. за уволнение на жалбоподателя след изтичане на срока за изпитване и на решението на Парламента от 21 декември 2009 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу посоченото решение, а също така иска да се осъди Парламентът да поправи претърпените от него вреди, вследствие на тези решения

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да понесе всички съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Жалба — Срокове — Начален момент — Уведомяване — Понятие

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

При съобщаването на решение посредством връчване на препоръчано писмо с обратна разписка се счита, че адресатът е узнал за него, ако е положил подписа си върху обратната разписка. Когато адресатът не полага подпис във връзка с препоръчано писмо поради отсъствие от своето местоживеене при преминаването на пощальона, не предприема никакви действия или не изтегля писмото в срока за неговото обичайно съхранение в пощенската служба, следва да се счита, че съобщаването на решението е било надлежно осъществено на датата, на която този срок е изтекъл.

Въпреки това презумпцията, че решението е било съобщено на адресата на датата на изтичане на срока за обичайно съхранение на препоръчаното писмо в пощенската служба, няма абсолютен характер. Всъщност нейното прилагане е обусловено от представянето на доказателство от страна на администрацията за редовното извършване на съобщаването чрез препоръчано писмо, в частност — от представянето на разписка за посещаване на последното посочено от адресата местоживеене. Освен това тази презумпция е оборима. Адресатът може да установи, че е бил възпрепятстван, най-вече поради заболяване или неподвластна на волята му непреодолима сила, да се осведоми във връзка с разписката за посещаване на местоживеенето му.

При все това единствено обяснението, че дадено отсъствие е съвпаднало с отпуск, не може да се приеме за правомерен довод, който оборва презумпцията за съобщаване. Ако съображения от строго личен характер правят възможно оборването на презумпцията, адресатът на акта би имал в определена степен избор да посочи момента, в който счита, че действителното е узнал за акта.

Презумпцията за съобщаване обаче не засяга по никакъв начин правото на ефективни правни средства за защита, в частност — на предвидимостта на правилата, които трябва да са водещи при достъпа до съд на Съюза. В действителност срокът от три месеца и десет дена за подаването на жалба е достатъчно дълъг, за да не е възможно положение, при което дадено отсъствие се обосновава с отпуск, да засегне възможностите за обжалване.

(вж. точки 41—44, 48 и 50)