РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

15 декември 2010 година

Дело F-66/09

Roberta Saracco

срещу

Европейска централна банка

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Отпуск по лични причини — Максимална продължителност — Отказ за продължаване“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 36.2 от Протокола относно устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕО, с която г‑жа Saracco по същество иска отмяна на решението на ЕЦБ от 14 октомври 2008 г., с което се отказва да ѝ бъде продължен до 31 октомври 2009 г. отпускът по лични причини, който е ползвала до този момент

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Жалба — Предмет

(член 42 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Отпуск по лични причини — Максимална продължителност

(член 11.2 от Процедурния правилник на Европейската централна банка, член 30 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; Правила за персонала на Европейската централна банка)

3.      Актове на институциите — Прилагане във времето

4.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Общи условия в областта на мобилността — Приложно поле — Служители в отпуск по лични причини — Включване

(член 30 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; член 5.12 от Правилата за персонала на Европейската централна банка)

5.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Отпуск по лични причини — Максимална продължителност — Преценка — Вземане предвид на периода преди влизането в сила на Общите условия в областта на мобилността — Допустимост

6.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — Изпълнение от Европейската централна банка

1.      В рамките на упражнявания от него контрол за законосъобразност на основание член 42 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка съдът на Съюза не следва да прави декларации по правни въпроси.

(вж. точка 39)

2.      По силата на член 11.2 от Процедурния правилник на Европейската централна банка Изпълнителният съвет има компетентност да приема задължителни за служителите от персонала правно-организационни норми, включително в областта на трудовите правоотношения между Банката и нейния персонал.

Освен това нито една от разпоредбите на Условията за работа на персонала и Правилата за персонала на Банката не забранява да се ограничи продължителността на отпуска по лични причини, предвиден в член 30 от посочените условия за работа. Следователно Изпълнителният съвет на Банката може законосъобразно да приеме правна норма, с която да се ограничи максимум до три години продължителността на неплатен отпуск, в случай че отпускът е предоставен на служител от персонала, който желае да работи в друга организация, макар да е възможно подобна правна норма да доведе до ограничаване на продължителността на отпуска по лични причини, от който се ползват служителите от персонала на основание член 30 от Условията за работа на персонала.

(вж. точки 62, 65, 66 и 82)

3.      Материалноправните норми трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, предназначението или структурата им ясно произтича, че трябва да им бъде придадено именно такова действие.

Една нова правна норма обаче, по-специално когато става въпрос за материалноправна норма, се прилага по принцип незабавно, включително по отношение на бъдещите правни последици на положение, което е възникнало преди влизането ѝ в сила.

Във връзка с това, що се отнася до акт за определяне на максималната продължителност на неплатения отпуск, по силата на незабавното действие на новите правни норми и при липсата на указание за дата, преди която не следва да се вземат предвид периодите на отпуск, разпоредбите на акта се прилагат незабавно, включително по отношение на бъдещите правни последици на положение, което е възникнало преди влизането им в сила. Такъв е случаят с периодите на неплатен отпуск, приключили преди влизане в сила на посочените разпоредби.

(вж. точки 75—77)

Позоваване на:

Съд — 29 януари 2002 г., Pokrzeptowicz-Meyer, C‑162/00, Recueil, стр. I‑1049, точки 49 и 50

4.      Общите условия в областта на мобилността в Европейската централна банка определят правния режим, приложим за служителите от персонала на Банката в положение на „външна мобилност“. В тези общи условия се уточнява, че това положение се отнася по специално до лицата, на които е даден неплатен отпуск, за да им се позволи да работят за други организации.

Обстоятелството обаче, че този неплатен отпуск попада в приложното поле на член 30 от Условията за работа на персонала на Банката, както и на член 5.12 от Правилата за персонала на Банката и вследствие на това представлява отпуск по лични причини, не води само по себе си до това да се изключи ползващото този отпуск лице от приложното поле на посочените общи условия в областта на мобилността в Банката.

(вж. точки 79 и 81)

5.      Вземането предвид от Европейската централна банка на периода на отпуск по лични причини, който е ползвал някой от служителите от нейния персонал преди влизането в сила на Общите условия в областта на мобилността в Банката, за да се прецени дали е засегната приложимата за неплатения отпуск по лични причини максимална обща продължителност, не поставя под въпрос възникнало положение или придобито право, доколкото, на първо място, заинтересованото лице е могло да ползва, до изтичането му, дадения му отпуск по лични причини, на второ място, посочените общи условия не въвеждат право, считано от влизането им в сила, за служителите от персонала да ползват неплатен отпуск за срок от три години, а само предвиждат максималната продължителност на този отпуск, за която следва да се приеме, при липсата на уточнение по този въпрос в текста, че не се прилага само относно заявленията за неплатен отпуск, подадени след влизането в сила на посочените общи условия, на трето място, преди влизането в сила на посочените общи условия заинтересованото лице не е разполагало по силата на текст или административно решение с право да ползва неплатен отпуск за срок над три години, на четвърто място, не е доказано, нито дори се твърди, че е поставено под въпрос придобито право, различно от правото на отпуск.

(вж. точки 89—91, 93 и 95)

6.      Понятието за задължение на администрацията за полагане на грижа отразява равновесието на взаимните права и задължения, които Правилникът създава в отношенията между публичния орган и служителите от публичната служба. Това равновесие предполага по-специално че когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, органът взема предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, и при това той трябва да отчита не само интереса на службата, но също и този на съответното длъжностно лице.

Задължението за полагане на грижа, което трябва да бъде взето предвид от институциите, когато приемат увреждащ акт спрямо някое от длъжностните лица, се отнася и до Европейската централна банка, когато приема подобен акт спрямо някой от служителите от нейния персонал.

(вж. точки 106 и 107)

Позоваване на:

Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, Recueil, стр. 1677, точка 22; 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стр. I‑3009, точка 38