РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


5 юли 2011 година


Дело F-46/09


V

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Договорно нает служител — Условия за наемане на работа — Физическа годност — Медицински преглед при наемане на работа — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Лекарска тайна — Прехвърляне на медицински данни между институции — Право на зачитане на личния живот“

Предмет:      Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която V главно иска отмяната, от една страна, на решението от 19 декември 2008 г., с което директорът на дирекция „Административно управление на персонала“ в Европейския парламент оттегля направеното ѝ на 10 декември 2008 г. предложение за работа поради непригодност за наемане на работа, и от друга страна, на становището на медицинското лице на Парламента от 18 декември 2008 г., както и възстановяване на вредите, които тя счита, че е претърпяла

Решение:      Отменя решението от 19 декември 2008 г., с което Парламентът оттегля направеното предложение за работа на жалбоподателката. Осъжда Парламента да заплати на жалбоподателката сумата от 25 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Освен направените от него съдебни разноски, Парламентът понася и тези на жалбоподателката. Европейският надзорен орган по защита на данните, встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.


Резюме

1.      Длъжностни лица — Назначаване — Отказ за назначаване поради физическа непригодност — Съдебен контрол — Обхват

(член 33 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Назначаване — Физическа годност — Лекарска комисия — Зачитане на правото на защита

(член 33, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 83 от Условията за работа на другите служители)

3.      Основни права — Зачитане на личния и семейния живот — Прехвърляне на трето лице на медицинските данни на дадено лице — Намеса по смисъла на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека — Обосноваване

4.      Длъжностни лица — Обжалване — Позоваване в хода на съдебното производство на мотив, който законосъобразно може да обоснове спорното решение —– Пречка пред отмяната на решението — Липса, освен при обвързана компетентност на администрацията в съответната област

5.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Понятие — Прилагане при спорове по Правилника за длъжностните лица — Критерии

6.      Длъжностни лица — Обжалване — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Адекватно обезщетяване на неимуществената вреда — Граници

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Въпреки че в рамките на контрола за законосъобразност на мотивиран с физическа непригодност отказ за наемане на работа съдът на Съюза не може да замести становище със специфичен медицински характер със собствената си преценка, той все пак може да провери дали процедурата за наемане е протекла законосъобразно, и по-специално да провери дали отказът за наемане на работа почива на мотивирано медицинско становище, в което се установява понятна връзка между съдържащите се в него медицински констатации и извода, до който то стига.

Възможно е медицинското лице на институция да основе становището си за физическа непригодност не само на съществуващи настоящи физически или психически смущения, но и на медицински обоснована прогноза за бъдещи смущения, които могат да поставят под съмнение в предвидимо бъдеще нормалното изпълнение на служебните задължения.

Признатото на лекаря право на преценка в областта на медицината не забранява на съда, от една страна, да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и непротиворечиви, и от друга страна, да провери дали тези доказателства включват всички относими данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения.

(вж. точки 72, 73 и 81)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 14 април 1994 г., A/Комисия, T‑10/93, точки 61 и 62; 12 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑191/01, точка 63

2.      Член 33, втора алинея от Правилника предвижда вътрешна процедура за обжалване на даденото от медицинското лице на институцията отрицателно становище. С въвеждането на лекарска комисия по жалбите с тази разпоредба законодателят е имал за цел да установи допълнителна гаранция за кандидатите и така да подобри защитата на правата им. Тази гаранция, която е свързана с принципа за зачитане на правото на защита, представлява съществено процесуално изискване.

Освен това тази гаранция трябва задължително да бъде спазена преди приемането на решението, с което се отказва наемане на работа, а не на по-късен етап, тъй като в такъв случай тя би загубила смисъла си, а именно да гарантира правото на защита на кандидатите за наемане на работа. В това отношение текстът на член 33, втора алинея от Правилника е ясен: за да сезира лекарската комисия, кандидатът за работа разполага със срок от 20 дни, който започва да тече не от уведомяването му за решението, с което се отказва наемане на работа, а от момента, в който е уведомен за становището на медицинското лице.

(вж. точки 92—94)


Позоваване на:

Съд — 8 юли 1999 г., Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, точки 75—78

Първоинстанционен съд — A/Комисия, посочено по-горе, точка 23; 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, точка 151

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., N/Комисия, F‑95/05, точки 69 и 76

3.      Правото на зачитане на личния живот, прогласено в член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, което произтича от конституционните традиции, общи за държавите членки, представлява едно от основните права, защитавани от правния ред на Съюза. То обхваща по-специално правото на дадено лице да запази в тайна здравословното си състояние.

Прехвърлянето на трето лице, включително на друга институция, на събрани от институция лични данни за здравословното състояние на лице само по себе си може да представлява намеса в личния живот на заинтересованото лице, независимо от последващото използване на така предоставените данни.

По отношение обаче на член 8, параграф 2 от Конвенцията намесата на държавните власти в личния живот може да бъде обоснована, доколкото става въпрос за „случаите, предвидени в закона“, тя преследва една или повече от целите — лимитативно изброени — и е „необходима“ за постигането на тази цел или тези цели.

Като се има предвид изключително интимния и чувствителен характер на медицинските данни, възможността за прехвърляне или съобщаване на такава информация на трето лице, дори ако става въпрос за друга институция или друг орган на Съюза, без съгласието на съответното лице налага особено строга проверка.

(вж. точки 111—113 и 123)


Позоваване на:

Съд — 8 април 1992 г., Комисия/Германия, C‑62/90, точка 23; 5 октомври 1994 г., X/Комисия, C‑404/92 P, точки 17 и 18; 20 май 2003 г., Österreichischer Rundfunk и др., C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, точки 73—75

4.      Позоваването на мотив в хода на съдебното производство, който би могъл законосъобразно да обоснове спорното решение, не може да бъде пречка за отмяната на посоченото решение освен при обвързана компетентност на администрацията в съответната област.

Все пак при отказ за наемане на работа, основан на физическа непригодност на лицето, институцията не може да претендира, че е била в такава ситуация на обвързана компетентност, тъй като, що се отнася до мотива относно загубата на доверие, наведен в хода съдебното производство, тя разполага с широка свобода на преценка.

(вж. точки 147 и 148)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 10 декември 2003 г., Tomarchio/Комисия, T‑173/02, точка 86; 15 март 2006 г., Leite Mateus/Комисия, T‑10/04, точка 43

Съд на публичната служба — 15 декември 2010 г., Angulo Sánchez/Съвет, F‑67/09, точки 76—78

5.      Ангажирането на отговорността на администрацията предполага да са налице съвкупност от условия, що се отнася до неправомерното поведение, в което се упрекват институциите, и до наличието на вреда и на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда. Тези три условия са кумулативни. Липсата на едно от тях е достатъчна за отхвърлянето на исканията за обезщетение.

Що се отнася до причинно-следствената връзка, по принцип жалбоподателят трябва да докаже наличието на пряка и сигурна причинно-следствена връзка между допуснатото от институцията нарушение и претендираната вреда.

При все това степента на сигурност на причинно-следствена връзка е достигната, когато допуснатата от институция на Съюза незаконосъобразност по несъмнен начин е лишила едно лице не непременно от назначаване на работа, на което заинтересованото лице никога няма да може да докаже, че е имало право, а от сериозна възможност да бъде наето като длъжностно лице или служител, като последицата от това за заинтересованото лице е имуществена вреда, изразяваща се в загуба на доход. Когато при конкретните обстоятелства изглежда в най-голяма степен вероятно, че ако бе спазила законосъобразността, съответната институция би наела на работа служителя, теоретичната несигурност, която се запазва, що се отнася до изхода от редовно проведена процедура, не може да бъде пречка за обезщетяване на претърпяната от заинтересованата страна действителна имуществена вреда поради неодобряването на нейната кандидатура за длъжността, на която тя е имала всички изгледи да бъде назначена.

(вж. точки 157—159)


Позоваване на:

Съд — 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, точка 42; 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, точка 52

Първоинстанционен съд — 28 септември 1999 г., Hautem/ЕИБ, T‑140/97, точка 85; 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, точка 150

Съд на публичната служба — 22 октомври 2008 г., Tzirani/Комисия, F‑46/07, точка 218

6.      Отмяната на незаконосъобразен акт на администрацията сама по себе си може да представлява подходящо и по принцип достатъчно обезщетение на претърпяната неимуществена вреда

Отмяната на един такъв акт обаче не може да представлява пълно обезщетяване на неимуществената вреда, ако този акт съдържа преценка на способностите или на поведението на заинтересованото лице, която може да го оскърби, когато е лишена от всякакво полезно действие, или когато допуснатата незаконосъобразност е особено тежка. Така нарушенията на правото на зачитане на личния живот и на Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни са особено тежки и обосновават предоставянето на обезщетение за неимуществени вреди.

(вж. точки 167, 169 и 171—173)


Позоваване на:

Съд — 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, точки 25—29

Първоинстанционен съд — 26 януари 1995 г., Pierrat/Съд, T‑60/94, точка 62; 21 януари 2004 г., Robinson/Парламент, T‑328/01, точка 79; 30 септември 2004 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, точка 68

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Sundholm/Комисия, F‑42/06, точка 44; Tzirani/Комисия, посочено по-горе, точка 223; 7 юли 2009 г., Bernard/Europol, F‑99/07 и F‑45/08, точка 106