РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

2 октомври 2012 година

Дело F‑118/10

Aristidis Psarras

срещу

Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA)

„Публична служба — Назначаване — Преназначаване — Интерес на службата — Отпуск по лични причини“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Psarras, срочно нает служител в Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), иска по-конкретно отмяна на решението, с което е освободен от длъжност като счетоводител и на неговото място е назначено друго лице

Решение: Отменя решение от 7 февруари 2010 г. на управителния съвет на ENISA, с което жалбоподателят е освободен от длъжността счетоводител, считано от същата дата, и г‑н X, служител по бюджетните въпроси, е назначен на длъжност счетоводител за неопределен срок, както и решение от 1 март 2010 г., прието впоследствие от изпълнителния директор за преназначаване на жалбоподателя на нова длъжност. Отхвърля жалбата в останалата част. ENISA понася собствените си съдебни разноски и е осъдена да заплати разноските, направени от жалбоподателя.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Предложение, което не ангажира компетентния орган да вземе окончателното решение — Изключване — Подготвителен акт

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Съдебно производство — Представяне на доказателствата — Срок — Забавено представяне на доказателствата — Условия

(член 42 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Неплатен отпуск — Изтичане — Възстановяване — Задължение на администрацията — Обхват

(член 17 от Условията за работа на другите служители)

1.      Подготвителните актове във връзка с приемането на решение не са актове с неблагоприятни последици и следователно могат да се оспорват, само инцидентно, при обжалване на подлежащи на отмяна актове.

Такъв акт е направеното до управителния съвет на агенция на Съюза предложение от нейния изпълнителния директор за възлагане на длъжностно лице да изпълнява постоянно определени задачи и за освобождаване от длъжност на друго длъжностно лице. Не може да се приеме, че такова предложение има характер на решение, тъй като то не обвързва управителния съвет, който е компетентен да приеме окончателното решение.

(вж. точки 34 и 35)

Позоваване на:

Съд — 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия, 346/87, точка 23

Първоинстанционен съд — 22 юни 1990 г. Marcopoulos/Съд, T‑32/89 и T‑39/89, точка 21; 22 януари 1998 г., Costacurta/Комисия, T‑98/96, точка 21

2.      Според член 42 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба страните могат да привеждат доказателства в подкрепа на своите твърдения в писмената реплика и писмената дуплика, при условие че забавянето при представянето им бъде надлежно мотивирано. Това задължение предполага на Съда на Съюза да бъде дадено правото да контролира основателността на мотивите за забавеното представяне на доказателства и ако искането не е достатъчно обосновано от правна страна, правото да го отхвърли.

(вж. точка 40)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 18 септември 2008 г., Angé Serrano и др./Парламент, T‑47/05, точки 54 и 56

3.      Институция има основание да смята, че въз основа на голямата свобода на преценка, която има във връзка с организацията на службите си, интересът на службата може да обоснове решението ѝ да не възстанови срочно нает служител след края на неплатения му отпуск на заеманата преди това длъжност.

Ако обаче институцията поеме ангажимент да възстанови този служител на заеманата преди това длъжност, тя е длъжна да изпълни това свое задължение.

(вж. точки 45 и 50)