РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)


17 октомври 2013 година


Дело F‑59/12


BF

срещу

Сметна палата на Европейския съюз

„Публична служба — Назначаване — Заемане на длъжността директор — Обявяване на свободна длъжност — Увреждащ акт — Липса — Недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106 а от последния, с която жалбоподателят BF по същество иска отмяната на обявата за свободна длъжност ECA/2011/67 за заемане на поста директор на дирекция „Човешки ресурси“ в генералния секретариат на Сметната палата на Европейския съюз, както и поправяне на претърпените имуществени и неимуществени вреди

Решение:      Осъжда BF да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейския съюз.


Резюме


Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Обявление за свободна длъжност, което не засяга правното положение на жалбоподателя — Изключване

(член 90 от Правилника за длъжностните лица)

Увреждащи актове, които подлежат на обжалване по реда на член 91 от Правилника, са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.

При жалба срещу обявление за свободна длъжност, с което се открива за втори път процедура за назначаване и което не води до изключване на кандидатурата на жалбоподателя, последиците, които последният придава на това обявление за свободна длъжност — а именно че на практика то ще осуети назначаването му на спорната длъжност вследствие на изпълнение на евентуално решение на Съда на публичната служба, което отменя приетите в края на първа процедура за назначаване решения за назначаване на трето лице на спорната длъжност и за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя — към датата на публикуването на обявлението за свободна длъжност са чисто хипотетични и поради това не може да се приеме, че това обявление засяга пряко и непосредствено неговите интереси.

Всъщност в края на втората процедура органът по назначаването не е длъжен непременно да назначи някого на спорната длъжност. После, към датата на публикуването на обжалваното обявление за свободна длъжност няма основание да се смята, че ако втората процедура за назначаване приключи, жалбоподателят няма да бъде назначен на спорната длъжност. Що се отнася до действието на решението, което ще бъде постановено по делото за отмяна на решенията, приети в края на първата процедура за назначаване, за тях е налице презумпция за законосъобразност и само фактът, че е подал жалба, не дава на жалбоподателя никакво субективно право да бъде назначен на спорната длъжност, нито правото да блокира всяка евентуална инициатива на администрацията за заемане на тази длъжност. Освен това, ако Съдът на публичната служба отмени решенията, приети в края на първата процедура за назначаване, тогава съответната институция ще трябва да вземе подходящи мерки за изпълнение на решението, които жалбоподателят евентуално ще може отново да оспори в съответния момент.

Следователно сами по себе си обжалваното обявление за свободна длъжност и втората процедура по назначаване не произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя. Следователно с публикуването си обжалваното обявление за свободна длъжност не уврежда жалбоподателя.

(вж. точки 20—26)


Позоваване на:

Съд — 11 май 1978 г., De Roubaix/Комисия, 25/77, точки 7 и 8

Съд на публичната служба — 18 май 2006 г., Corvoisier и др./ЕЦБ, F‑13/05, точка 44; 9 юли 2009 г., Torijano Montero/Съвет, F‑91/07, точки 24 и 27 и цитираната съдебна практика