ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

25 юни 2014 година

Дело F‑47/08 DEP

Willy Buschak

срещу

Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (FEACVT)

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Допустимост — Правна основа на искането — Член 92 от Процедурния правилник — Тълкуване на искането — Просрочие — Разходи за превод“

Предмет:      Искане на основание член 92 от Процедурния правилник за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, подадено от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (FEACVT) след постановяване на определение Buschak/FEACVT (F‑47/08, EU:F:2010:20)

Решение:      Общата сума, която г‑н Buschak следва да заплати на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, като подлежащи на възстановяване разноски по дело F‑47/08, Buschak/FEACVT, е 9 250 eur.

Резюме

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Искане за определяне на съдебните разноски — Срок за представяне — Задължение за подаване на искането за определяне на съдебните разноски в разумен срок

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Разноски във връзка с досъдебната фаза — Изключване

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Преценка с оглед на общия брой работни часове, обективно необходими за целите на съдебното производство

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

4.      Съдебно производство — Езиков режим — Избор на езика на производството

(член 35 от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      Искането за определяне на съдебните разноски трябва да се направи в разумен срок, след изтичане на който осъдената да ги заплати страна ще има основание да смята, че страната кредитор се е отказала от правото си. Освен това преценката дали даден срок е разумен трябва да се направи с оглед на съвкупността от характерните за всяко дело обстоятелства, по-конкретно с оглед на значението на спора за заинтересованото лице, сложността на делото и поведението на страните.

(вж. точка 18)

Позоваване на:

Съд — определение Dietz/Комисия, 126/76 DEP, EU:C:1979:158, т. 1 и решение Преразглеждане, Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, EU:C:2013:134, т. 28 и 33

Първоинстанционен съд — определение Air France/Комисия, T‑2/93 DEP, EU:T:1995:45, т. 10 и сл.

2.      Хонорарите за услугите на адвоката на служител във фазата на досъдебното производство не представляват подлежащи на възстановяване разноски.

Не се считат за подлежащи на възстановяване разноски и хонорарите, които администрацията дължи на адвоката си за услугите му преди подаване на жалбата или исковата молба. Наистина, както хонорарите, които служителят дължи на адвоката си за участието му в досъдебната фаза, тези хонорари не може да се считат за направени за нуждите на производството пред Съда на публичната служба разходи, които са единствените подлежащи на възстановяване разходи на основание член 91, буква б) от Процедурния правилник на този съд. Важно е наистина всяка страна да може да защити каузата си при условия, които през целия процес не я поставят в очевидно по-неизгодно положение от противната страна. Точно това би се получило, ако служителят трябва да очаква при отхвърляне на жалбата му да заплати хонорарите на адвоката, към когото администрацията се е обърнала още в досъдебната фаза, докато в случай на уважаване на жалбата му той не би могъл да си възстанови хонорарите, заплатени за услугите в същата фаза. Освен това перспективата за евентуално задължение за заплащане на свързани с досъдебни действия разноски във висок размер може да попречи на достъпа до съд и по този начин да засегне из основи правото на ефективна съдебна защита.

(вж. точки 33 и 34)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — определение Altmann и др./Комисия, T‑177/94 DEP, T‑377/94 DEP и T‑99/95 DEP, EU:T:1998:139, т. 18 и определение Nardone/Комисия, T‑57/99, EU:T:2008:555, т. 139

3.      Съдът не е обвързан от разбивката на разноските, представена от страната, която иска да си ги възстанови, а трябва само да вземе предвид общия брой работни часове, които могат да изглеждат обективно необходими за нуждите на производството. Все пак отбелязването „получаване на указания и изготвяне на проекти за документи“, съдържащо се няколко пъти в подробното описание на услугите на съветник за периода след подаване на жалбата, е само обща формулировка, която налага на Съда на публичната служба да направи задължително строга преценка на обективната необходимост от тези услуги. Същото важи и за изложените в искане за определяне на съдебните разноски обяснения, че се наложило съветникът да „изготви необходимите становища“ и да „даде всички съвети с общ характер“.

Освен това, когато съветникът на страна вече ѝ е съдействал в хода на свързаните със спора и предхождащи го процедури или действия, следва да се има предвид, че този съветник е запознат с факти и документи от значение за делото и това може да е улеснило работата му и да е намалило необходимото време за подготовка за съдебното производство.

(вж. точки 38, 40 и 42)

Позоваване на:

Общ съд — определения Le Levant 015 и др./Комисия, T‑34/02 DEP, EU:T:2010:559, т. 43 и Marcuccio/Комисия, T‑126/11 P, EU:T:2014:171, т. 38

Съд на публичната служба — определения Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 29 и Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09 DEP, EU:F:2012:147, т. 21

4.      По силата на член 257, шеста алинея ДФЕС, на член 64 от Статута на Съда и на член 7, параграф 2 от приложение І към този статут разпоредбите на Процедурния правилник на Общия съд относно езиковия режим са приложими по отношение на Съда на публичната служба. От член 35, параграфи 1—3 от този процедурен правилник обаче следва, че ищецът има право да избере езика на производството. По-конкретно целта на тези разпоредби е да се защити позицията на страна, която има намерение да оспори законосъобразността на приет от институциите на Съюза административен акт, независимо от езика, използван за целта от съответната институция.

Нещо повече, член 20, параграф 2, буква г) ДФЕС и член 41, параграф 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз признават на всяко лице правото да се обръща към институциите, органите, службите и агенциите на Съюза на някой от езиците на Договорите и да получава отговор на същия език. При все това, макар тези разпоредби да не уреждат използването на езиците в посочените институции, органите, службите и агенциите, и прилагането им в трудовите отношения в европейската публична служба да не е очевидно, следва да се отбележи, че лице, което вече не е служител на институция, когато подава жалбата си в главното производство, с тази жалба то изважда спора си с тази институция извън нея. По този начин то може да избере езика на производството пред Съда на публичната служба, независимо от работния или работните езици на бившата му институция, и тя е трябвало да се приспособи към този избор, без да го принуждава в крайна сметка да понесе разноските за това.

(вж. точки 44, 46 и 48)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — определение BP Chemicals/Комисия, T‑11/95, EU:T:1996:91, т. 9

Съд на публичната служба — определение BI/Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), F‑31/11, EU:F:2012:28, т. 18