ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

30 септември 2014 г.

Дело F‑37/14

Priit Ojamaa

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Орган по назначаването — Акт с неблагоприятни последици — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание на член 270 ДФЕС, приложим към ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Ojamaa иска отмяна на решението, с което Парламентът не уважава искането му за прехвърляне за 2013 г. на повече от максималния брой от 12 дни неизползван отпуск за 2012 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Г‑н Ojamaa понася собствените си съдебни разноски и е осъден да заплати направените от Европейския парламент съдебни разноски.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Решение на администрацията, което може да се разглежда като решение на органа по назначаването — Включване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение на администрацията да посочи способите и сроковете за обжалване — Липса

1.      За да може даден акт да се квалифицира като акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, той трябва да е приет от органа по назначаването или въз основа на делегиране на правомощия от негова страна. Става въпрос за абсолютна процесуална предпоставка, която Съдът на публичната служба може да провери служебно.

В това отношение, като се вземе предвид качеството на органа, който изпраща спорния акт, и фактът, че въз основа на жалба по административен ред органът по назначаването потвърждава този акт, заинтересованото лице не може да бъде упреквано за това, че е обжалвало акта, като неправилно е приело, че той е издаден от компетентния орган.

(вж. точки 20 и 22)

Позоваване на:

Съд — решения Gerin/Комисия, 806/79, EU:C:1980:264, т. 4 и Erdini/Съвет, 65/83, EU:C:1984:24, т. 7

Първоинстанционен съд — решение Devillez и др./Парламент, T‑46/90, EU:T:1993:54, т. 13

Съд на публичната служба — определение Pedeferri и др./Комисия, F‑57/10, EU:F:2011:104, т. 14

2.      В правото на Съюза няма изрична разпоредба, която да установява общо задължение за институциите да уведомяват адресатите на актовете за съществуващите способи за съдебна защита и за сроковете, в които свързаните с тях права могат да бъдат упражнени, и липсата на указание в този смисъл не би могла да доведе до извинима грешка на жалбоподателя относно способите и сроковете за обжалване.

(вж. точка 29)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — определение Braun-Neumann/Парламент, T‑306/08 P, EU:T:2009:6, т. 34

Съд на публичната служба — определение Barthel и др./Съд, F‑84/11, EU:F:2012:160, т. 35