Дело C‑457/12

S.
срещу

Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel

и

Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel
срещу
G.

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

„Член 20 ДФЕС, член 21, параграф 1 ДФЕС и член 45 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Право на движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Бенефициенти — Право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, в държавата членка, на която последният е гражданин — Гражданин на Съюза, който пребивава в държавата членка, на която е гражданин — Професионална дейност — Редовни пътувания до друга държава членка“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 12 март 2014 г.

1.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициенти — Членове на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета страна — Изключване

(член 21 ДФЕС; Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Свободно движение на лица — Работници — Гражданин на Съюза, пребиваващ на територията на държавата членка, на която е гражданин и редовно пътуващ до друга държава членка в качеството на работник — Право на пребиваване на членовете на семейството — Условие — Разубеждаващо действие на отказ на право на пребиваване върху ефективното упражняване на правото на свободно движение — Преценка от страна на националната юрисдикция

(член 45 ДФЕС)

1.        Разпоредбите на Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да откаже правото на пребиваване на гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, когато последният пребивава в държавата членка, на която е гражданин, но редовно пътува до друга държава членка в рамките на своята професионална дейност.

Всъщност посочените разпоредби предоставят собствено право на пребиваване в полза на гражданина на Съюза и производно право на пребиваване в полза на членовете на неговото семейство само когато този гражданин упражнява своето право на свободно движение, като се е установил в държава членка, различна от държавата членка, на която е гражданин.

(вж. точки 34 и 35 и диспозитива)

2.        Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, производно право на пребиваване в държавата членка, на която последният е гражданин, когато същият гражданин пребивава в тази последна държава, но редовно пътува до друга държава членка в качеството си на работник по смисъла на посочената разпоредба, доколкото отказът да се предостави подобно право на пребиваване има разубеждаващо действие върху ефективното упражняване на правата, които въпросният работник черпи от член 45 ДФЕС, като националната юрисдикция има задачата да провери това.

В това отношение обстоятелство, че гражданинът на трета страна се грижи за детето на гражданина на Съюза, може да представлява релевантен елемент, който трябва да се вземе предвид от националната юрисдикция. При все това фактът, че явно би било желателно подобни грижи да полага гражданинът на трета страна, възходящ по пряка линия на съпруга на гражданина на Съюза, сам по себе си не е достатъчен, за да се констатира подобно разубеждаващо действие.

(вж. точки 43, 44 и 46 и диспозитива)