Преюдициално запитване от Giudice di pace di Bologna (Италия), постъпило на 22 октомври 2018 г. — UX/Governo della Repubblica italiana

(Дело C-658/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di pace di Bologna

Страни в главното производство

Заявител: UX

Длъжник: Governo della Repubblica italiana

Преюдициални въпроси

Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения Wilson (EU:C:2006:587, т. 47—53), Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45), Minister for Justice and Equality (EU:C:2018:586, т. 50—54), гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/881 във връзка с клауза 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/702 , и във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така както е тълкувано от Съда в решения O’Brien (EU:C:2012:110) и King (EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70?

При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на ЕС относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на общностното законодателство от съд, действаща като последна инстанция, в съдебните решения Kobler (EU:C:2003:513), Traghetti del Mediterraneo (EU:C:2006:391), и Комисия/Италианска република (EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 267 ДФЕС, член 2, алинеи 3 и 3-bis от Закон № 117 от 13 април 1988 г. за гражданската отговорност на магистратите, който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз“, и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване във всички случаи е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност пред държавата, когато главна страна е самата публична администрация, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, като я остави без приложение и приложи правото на Европейския съюз, така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на Европейския съюз, като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на ефективна защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70 и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

По смисъла на член 2, член 4, параграфи 2 и 3, член 6, параграф 1, член 9, член 10, параграф 1, член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, представлява ли поведението на Европейската комисия — която отказва да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка или да сезира Съда [...] с иск за установяване на неизпълнение на задължения поради нарушение на правото на Съюза от страна на дадена държава — нарушение, което може да обоснове иск за извъндоговорна отговорност срещу Европейския съюз, предвидена в член 340, параграф 2 ДФЕС, когато, както в конкретния случай, са налице следните обстоятелства:

•    със съобщение DG EMPL/B2/DA-MAT/sk (2016), получено на 10 юни 2016 г. от италианските публични органи, Комисията приключва през юни 2016 г. с отрицателен резултат дело EU Pilot 7779/15/EMPL и оповестява предстоящото образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, като установява несъвместимостта с правото на ЕС на националната правна уредба, която урежда дейността на почетните магистрати в областта на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, неравното третиране по отношение на заплащането в сравнение с редовите или професионалните магистрати, отпуска и отпуска по майчинство — производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, което досега все още не е образувано;

•    със съобщение C(2016) 8600 final от 21 декември 2016 г. самата Комисия уточнява, че разполага с дискреционното правомощие да прецени дали и кога да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, както и дали и кога да сезира Съда, съгласно чиято практика исковете на лица срещу Комисията, поради неин отказ да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения, не могат да бъдат уважени?

Независимо от отговорите на четирите въпроса по-горе, може ли членове 268 ДФЕС, 274 ДФЕС и член 340, параграф 2 ДФЕС да се тълкуват — с оглед на член 2, член 4, параграфи 2 и 3, член 6, параграф 1, член 9, член 10, параграф 1, член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — в смисъл, че искът за извъндоговорна отговорност срещу Съюза не може да бъде изключен от компетентността на националните съдилища, в случай като разглеждания, в който неприлагането в националното законодателство на правото на Съюза, което гарантира принципа на независимост и безпристрастност на съдилищата, се определя като резултат от квалифицираното нарушение от страна на Комисията на задачите и задълженията, произтичащи от ролята ѝ на „пазителка на Договорите“, както и от дискреционното правомощие на Комисията да преценява дали и кога да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, както и дали и кога да сезира Съда, съгласно чиято практика исковете на лица срещу Комисията, поради неин отказ да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения, не могат да бъдат уважени, като по този начин се изключва изключителната компетентност на Съда по спорове за извъндоговорна отговорност на Съюза?

____________

1 Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

2 Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 117).