Жалба, подадена на 23 ноември 2018 г. от SC срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 19 септември 2018 г. по дело T-242/17, SC/Eulex Kosovo

(Дело C-730/18 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподателка: SC (представители: A. Kunst, Rechtsanwältin, L. Moro, avvocato)

Друга страна в производството: Eulex Kosovo

Искания

Жалбоподателката моли Съда:

да отмени обжалваното определение,

да уважи жалбата в първоинстанционното производство с изключение на петото основание,

и вследствие на това:

да установи, че EULEX не е изпълнила договорните си задължения при изпълнението на договора и при прилагането на OPLAN, на оперативната концепция (Conops) и на стандартните оперативни процедури (СОП) във връзка с реорганизацията и с подбора на персонал, както и че е нарушила принципите на справедливост и добросъвестност, в резултат на което да признае правото на жалбоподателката да получи обезщетение,

да установи, че EULEX не е изпълнила извъндоговорните си задължения спрямо жалбоподателката, включително че е нарушила правото ѝ на справедливи и равни условия на труд (член 31 от Хартата на ЕС), правото ѝ на добра администрация, както и принципа на безпристрастност (член 41 от Хартата на ЕС), в резултат на което да признае правото на жалбоподателката да получи обезщетение,

да обяви за незаконосъобразни решението по вътрешния конкурс от 2016 г. и решението за неподновяване на трудовия ѝ договор,

да осъди Eulex да ѝ заплати, от една страна, като обезщетение за претърпени имуществени вреди сума, съответстваща на размера на неполученото трудово възнаграждение, представляваща 19 месечни брутни заплати, към която следва да се добавят надбавките за дневни разходи, както и увеличението на заплатата, и от друга страна, сума от 50 000 EUR като обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконни решения и действия на Eulex,

при условията на евентуалност:

да върне делото на Общия съд за ново разглеждане по същество,

да осъди ответника да заплати разноските по първоинстанционното производство и настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката твърди в жалбата си, че Общият съд е бил компетентен да се произнесе по делото. Той допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил подадената до него жалба като частично явно недопустима и частично явно лишена от всякакво правно основание.

Жалбоподателката изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 272 ДФЕС, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като преквалифицирал третото искане (искът на жалбоподателката на основание член 272 ДФЕС за обявяване на решението по вътрешния конкурс от 2016 г. и решението за неподновяване на трудовия ѝ договор за незаконосъобразни) в жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС и като отхвърлил тази жалба като недопустима.

Общият съд не бил компетентен да извърши преквалифицирането, което било в разрез с изрично изразената от жалбоподателката воля. Той допуснал грешка при прилагане на правото, като не ѝ предоставил възможност да изрази становище по преквалифицирането.

Второ основание: нарушение на член 272 ДФЕС, на правото на жалбоподателката на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на ЕС и на принципа на равно третиране, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не приел, че съгласно член 272 ДФЕС е компетентен да се произнесе по третото искане в жалбата, и не се произнесъл по съществото на спора.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че искът на основание член 272 ДФЕС за обявяване на решението по вътрешния конкурс от 2016 г. и решението за неподновяване на договора за незаконосъобразни всъщност е жалба за отмяна съгласно член 263 ДФЕС и че за тези решения не се прилагат правилата относно договорните правоотношения, а че те са административни актове и не могат да бъдат оспорвани на основание член 272 ДФЕС.

Трето основание: а) нарушение на СОП във връзка с реорганизацията и с подбора на персонал, на правото на добра администрация, включително на принципа на безпристрастност и б) липса на мотиви, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че неподновяването на договора на жалбоподателката било обосновано поради неуспеха ѝ на вътрешния конкурс от 2016 г.

Общият съд не се произнесъл по доводите, изложени от жалбоподателката по първото, второто и третото основание от жалбата, тоест по това, че тя не издържала вътрешния конкурс от 2016 г., тъй като председателката на комисията за подбор не си направила отвод, съответно не била отстранена поради наличието на явен конфликт на интереси и пристрастност от нейна страна.

Четвърто основание: нарушение на член 268 ДФЕС и на член 340, параграф 2 ДФЕС, доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел за недопустим иска за обезщетение въз основа на извъндоговорна отговорност, що се отнася до решението по вътрешния конкурс от 2016 г. и решението за неподновяване на трудовия договор. Жалбоподателката предявила установителен иск, който бил допустим, а оттам бил допустим и съответният иск за обезщетение.

Пето основание: i) нарушение на член 268 ДФЕС и на член 340, параграф 2 ДФЕС, както и на правата на жалбоподателката по членове 31 и 41 от Хартата на ЕС (извъндоговорна отговорност) и ii) нарушение на член 272 ДФЕС и на член 340, параграф 1 ДФЕС и на изискванията в поканите за подаване на кандидатури от 2014 г. (договорна отговорност), доколкото Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел за неоснователни исковете за обезщетение въз основа на извъндоговорна и договорна отговорност, що се отнася до многократните призиви към жалбоподателката да се яви на изпит за управление на моторно превозно средство, с които върху нея бил упражняван тормоз.

Многократните искания на EULEX, принуждаващи жалбоподателката неколкократно да се явява на изпит за управление на моторно превозно средство, макар на EULEX да е известно увреждането на дясната ръка, от което тя страда, били незаконосъобразни. Вследствие на това тя претърпяла неимуществени вреди, за които имала право на обезщетение.

____________