Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Halle (Германия), постъпило на 10 декември 2018 г. — UL/Land Sachsen-Anhalt

(Дело C-774/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Halle

Страни в главното производство

Ищец: UL

Ответник: Land Sachsen-Anhalt

Преюдициални въпроси

Представлява ли последващото процентно увеличение в рамките на система на заплащане, дискриминираща на основание възраст, нова дискриминация, ако процентът на увеличение е еднакъв за всички степени от дадено ниво на заплащане, в резултат от което варира абсолютната, но не и относителната разлика между дискриминираните и недискриминираните лица?

Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, оправдано ли е подобно процентно увеличение за всички възрастови степени, ако увеличението се дължи на това, че първоначалният размер на плащането е под минималния, предвиден от конституцията на държавата членка?

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 9 от Директива 2000/78/ЕО1 , правна уредба, която след изтичането на два месеца изключва вземането за обезщетение поради плащане, дискриминиращо на основание възраст, ако

–    срокът започва с обявяването на решение от 8 септември 2011 г., C-297/10 и C-298/10, ECLI:EU:C:2011:560 (Hennigs и Mai), въпреки че спрямо съответното лице не се прилага Bundesangestelltentarifvertrag (федерален колективен договор за договорно наетите лица в публичната администрация), а личното положение на посоченото лице съответства на това от решение от 19 юни 2014 г., C-501/12—C-506/12, C-540/12 и C-541/12, ECLI:EU:C:2014:2005 (Specht),

–    съответните държавни служители и съдии (работници) могат да узнаят за горепосоченото съдебно решение само от общи публични източници,

–    публичните работодатели са изключили възможността за пренасяне към държавните служители след обявяването на горепосоченото съдебно решение и с това са отрекли наличието на дискриминация, основана на възраст, като това правно становище е поне отчасти оповестено и навън,

–    в рамките на упоменатия срок, а и след това, до обявяването на решение Specht, практиката на първоинстанционните административни съдилища преобладаващо отрича наличието на дискриминация, основана на възраст,

–    не е имало практика на висшите съдилища в рамките на срока, а първото решение на върховен съд е постановено едва след обявяването на решение Specht,

–    в правоотношението на държавния служител или на съдията (работно правоотношение) има преклузивни срокове само за възстановяването на специални разходи и тези срокове не са по-къси от шест месеца,

–    за вземанията за заплата (трудово възнаграждение) се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от края на годината, през която вземането е станало изискуемо, и ползващото се лице знае или е било длъжно да знае за това вземане; в противен случай тече десетгодишен давностен срок,

–    националните вземания за заплата (трудово възнаграждение), които не са законово установени, трябва да бъдат навременно предявени, т.е. в рамките на финансовата година, за която се претендират?

Има ли значение за отговора на въпрос 3, ако правното положение е неясно или объркано?

Достатъчно ли е, за да започне да тече преклузивен срок, ако поставеният в по-неблагоприятно положение кръг лица знае за различното тълкуване, или трябва да е известен и признакът за неравното третиране, т.е. критерият за диференциация?

____________

1 Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).