Жалба, подадена на 22 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 12 декември 2018 г. по съединени дела T-722/15, T-723/15 и T-724/15, Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns e.V. и др./Европейска комисия

(Дело C-171/19 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: K. Herrmann, T. Maxian Rusche, P. Němečková, Bevollmächtigte)

Други страни в производството: Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns e.V., Genossenschaftsverband Bayern e.V., Verband der Bayerischen Privaten Milchwirtschaft e.V.

Искания на жалбоподателя

Комисията иска:

да бъде отменено обжалваното съдебно;

да бъде обявено за необосновано посоченото пред Общия съд първо основание;

по отношение на останалите посочени основания делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане;

да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски, направени в производството пред първата съдебна инстанция и в производството по обжалване, а при условията на евентуалност, в случай че делото бъде върнато за ново разглеждане на Общия съд, произнасяне по разноските в първоинстанционното съдебно производство и в производството по обжалване да бъде направено с окончателното съдебно решение.

Основания и основни доводи

Първо основание:

Дефинирайки изискванията към съдържанието на решението за започване на официална процедура, в точки 56—64 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуска грешка при тълкуването и прилагането на член 108, параграф 2 ДФЕС, на член 6, параграф 1 от Регламент № 659/19991 и на практика на съдилищата на Съюза относно тези разпоредби: само по изключение и при наличието на особени обстоятелства в решението за започване на официална процедура следвало да се посочва източникът на финансиране за съответната помощ.

Второ основание:

В точки 47—53 и 56 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкувал погрешно решението за започване на официална процедура, в резултат на което това съдебно решение страдало от липса на мотиви и оставяло без отговор изложените от Комисията аргументи; в действителност решението за започване на официална процедура обхващало начините за финансиране с бюджетни средства.

Трето основание:

В точки 66—68 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкувал погрешно член 263, параграф 2 ДФЕС и практика на съдилищата на Съюза относно тези разпоредби, като приел, че изискванията за правото на участие на трети лица представлявали съществени процесуални разпоредби по смисъла на член 263, параграф 2 ДФЕС.

Четвърто основание:

В точки 70—72 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно тълкувал правото на участие по 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС, както и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, както и практиката на съдилищата на Съюза относно последиците от нарушаването на правото на участие, тъй като той приел, че становището на страните относно въпроса дали бюджетните средства представляват държавни ресурси би могло да промени изходът на производството. В този контекст Общият съд тълкувал погрешно и понятието за държавни ресурси по член 107, параграф 1 ДФЕС, като същевременно изопачил фактите, установени в обжалваното съдебно решение и представени пред него, и не разгледал доводите, представени пред него от Комисията.

____________

1 Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г, глава 8, том 1, стр. 41).