Жалба, подадена на 22 февруари 2019 г. от Fruits de Ponent, S.C.C.L. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-290/16, Fruits de Ponent/Комисия

(Дело C-183/19 P)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Fruits de Ponent, S.C.C.L. (представители: M. Roca Junyent, R. Vallina Hoset и A. Sellés Marco, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на трети състав на Общия съд от 13 декември 2018 г. по дело T-290/16, Fruits de Ponent/Комисия1 ,

в съответствие с член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако Съдът приеме, че фазата на производството позволява това: (i) да реши спора по жалбата в първоинстанционното производство и да уважи исканията на жалбоподателя, както и (ii) да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството на двете инстанции, или

при условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че фазата на производството не му позволява да реши спора: (i) да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и (ii) да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

На първо място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)2 , доколкото: (i) при преценката за наличието на достатъчно съществено нарушение са приложени критерии, които не са относими или релевантни, (ii) не се приема, че когато Комисията взема мерки в рамките на ОСП поради сериозни смущения на пазара, трябва една от целите ѝ да е поддържането на жизнения стандарт на земеделските стопани (член 39, параграф 1, буква б) ДФЕС), (iii) не се приема, че Комисията трябва да събира данни, различни от нормативно предвидените, и (iv) приема се, че Комисията не трябва да събира информация за получаваните от земеделските стопани цени.

На второ място, жалбоподателят смята, че в обжалваното съдебно решение: (i) са изопачени фактите, като представените доказателства са преценени явно неправилно, (ii) допуснато е нарушение на принципите относно доказателствената тежест, като определени факти са приети за установени въпреки доказателствата за противното, и (iii) допуснато е нарушение на принципа „venire contra factum propium non valet“, като са възприети доводи на Комисията, които са в противоречие със сведенията, които самата тя дава на гражданите съгласно принципа на прозрачност.

На трето място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на член 296 ДФЕС и член 47 от Хартата, тъй като: (i) не са взети предвид доводите на жалбоподателя, че Комисията е трябвало да събира информация с цел да способства за поддържането на жизнения стандарт на земеделските стопани, и (ii) не са взети предвид и са изопачени твърденията на жалбоподателя относно целта, която трябва да следва Комисията, а именно да гарантира жизнения стандарт на земеделските стопани, а по този начин жалбоподателят не получава от съда отговор по своите доводи.

На четвърто място, жалбоподателят смята, че в случая са нарушени член 39 ДФЕС и член 219 от Регламент № 1308/20133 , доколкото в случай на криза компетентността за задействане на извънредния кризисен механизъм принадлежи единствено на Комисията, а не на жалбоподателите или организациите на производители.

____________

1 ECLI:EU:T:2018:934.

2 ОВ C 326, 2012 г., стр. 1.

3     Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671).