Жалба, подадена на 20 декември 2018 г. от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 15 октомври 2018 г. по дело T-7/17 — John Mills/EUIPO

(Дело C-809/18 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Lukošiūtė)

Други страни в производството: John Mills Ltd, Jerome Alexander Consulting Corp.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното решение;

да осъди John Mills Ltd да понесе разноските, направени от Службата.

Основания и основни доводи

Нарушение на член 8, параграф 3 от Регламент 207/20091

Общият съд тълкувал неправилно разпоредбата на член 8, параграф 3 от Регламент 207/2009, тъй като ограничил приложното му поле до понятието „идентичност“ на знаците и му придал смисъла, присъщ на член 8, параграф 1, буква a) от Регламент 207/2009.

Общият съд не отчел в достатъчна степен целта на член 8, параграф 3 от Регламент 207/2009, а именно, избягване на злоупотреба с марка от агента на притежателя ѝ, тъй като агентът би могъл да използва придобитите по време на търговските им правоотношения познания и опит и следователно да се облагодетелства неоснователно от вложените от притежателя усилия и инвестиции, а предпочел да използва спорно буквално тълкуване. Съдът на Съюза обаче трайно използвал телеологичен подход, за да тълкува правото на марките.

От буквалното тълкуване също не следва, че член 8, параграф 3 от Регламент 207/2009 се прилага само за идентични марки. Ето защо е достатъчно разглежданите знаци да съвпадат по елементи, от които по същество се състои отличителният характер на по-ранната марка. Така за анализа на разглежданите марки предвид член 8, параграф 3 от Регламент 207/2009 следва да се определи дали заявката за регистрация на марката възпроизвежда съществените елементи на по-ранната марка по такъв начин, че заявителят явно злоупотребява с правата на законния притежател на марката. Всъщност, недобросъвестният агент бил в състояние не само да предотврати последваща регистрация на по-ранната марка от първоначалния ѝ собственик в рамките на ЕС, но и всяка нейна употреба от първоначалния ѝ притежател в рамките на ЕС.

Нарушение на член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз

Обжалваното решение има и противоречиви мотиви, доколкото в него се приема, от една страна, че знаците са идентични, когато единият възпроизвежда другия без никаква промяна или допълнение, а от друга страна, че те са идентични и когато в знака са направени вариации, които не изменят отличителния му характер (вж. т. 38—40 от обжалваното решение). В тези мотиви има противоречие, доколкото едно и също понятие „идентичност“ е приложено към различни правни и фактически положения и неправилно са му придадени две различни съдържания.

Общият съд изобщо не обяснява защо счита, че конфликтните марки не попадат в обхвата на член 8, параграф 3 от Регламент 207/2009 предвид критериите, посочени в точка 39 от обжалваното решение.

____________

1 Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).