Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wien (Австрия), постъпило на 26 март 2019 г. — S.A.D. Maler und Anstreicher OG

(Дело C-256/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: S.A.D. Maler und Anstreicher OG

Ответник: Magistrat der Stadt Wien

Встъпила страна: Bauarbeiter Urlaubs- und Abfertigungskasse

Преюдициални въпроси

1)    Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне що се отнася до национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституция си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че законодателят трябва да осигури, че тази правна гаранция е ефективна, а не чисто теоретична?

1а)    Допълнителен въпрос: при отрицателен отговор на въпрос 1):

Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, някакви задължения за гарантиране от страна на законодателя в национална правна система, в конституцията на която е закрепено основното право на установеното разпределение на делата, и при утвърдителен отговор — какви?

1б)    Допълнителни въпроси: при утвърдителен отговор на въпрос 1)

1b- 1)    Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да не се спазва отнасящо се до разпределението на дело на даден съдия указание, респ. действие на орган, който според закона не е компетентен по отношение на това указание, респ. действие, поне що се отнася до национална правна система, в конституцията на която е закрепено основното право на установеното разпределение на дела?

1b- 2)    Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, поне що се отнася до национална правна система, в конституцията на която е закрепено основното право на установеното разпределение на дела, вътрешният правилник на съда да може да предоставя на натоварения с разпределението на съдебните дела орган, ако изобщо има такъв, предварително определена малка свобода на преценка по отношение на решението за разпределение?

2)    Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне що се отнася до национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституцията си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че съдия, който има съмнения: 1) относно законосъобразността на вътрешното разпределение на делата в съда, респ. 2) относно законосъобразността на вътрешно, пряко засягащо дейността му, решение (по-специално решение за разпределение на дела), изпълняващо вътрешното разпределение на делата в съда, трябва да има възможност да подаде жалба (която не натоварва финансово този съдия) по отношение на това съмнение пред друг съд, който е изцяло компетентен да разгледа законосъобразността на класифицирания като незаконосъобразен правен акт?

При отрицателен отговор:    съществуват ли каквито и да е други разпоредби, които законодателят следва да осигури, гарантиращи, че даден съдия може да постигне законосъобразност относно спазването на отнасящите се до него законови разпоредби за съблюдаването на законовите (по-специално вътрешни) разпоредби за разпределението на делата?

3)    Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне по отношение на национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституцията си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че страна в съдебното производство, която има съмнения: 1) относно законосъобразността на разпоредба за вътрешното разпределение на делата, която има преюдициално значение за произнасянето на делото, респ. 2) относно законосъобразността на разпределението на това дело на определен съдия, трябва да може да подаде жалба (която не натоварва финансово тази страна) още преди постановяването на съдебното решение във връзка с това съмнение пред друг съд, който е изцяло компетентен да разгледа законосъобразността на класифицирания като незаконосъобразен правен акт?

При отрицателен отговор:    съществуват ли каквито и да е други разпоредби, които законодателят следва да осигури, гарантиращи, че още преди постановяването на съдебното решение е дадена възможност на страна по делото да постигне законосъобразност относно съблюдаването на нейното основно право на спазване на [принципа на] „законния съд“?

4)    Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне по отношение на национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституцията си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че вътрешното разпределение на делата в съда и вътрешната входяща документация по делото трябва да са толкова прозрачни и разбираеми, че даден съдия, респ. дадена страна по делото, да може, без особени усилия, да провери дали разпределението на конкретно дело на даден съдия, респ. на определен съдебен състав, е в съответствие с разпоредбите за вътрешното разпределение на делата в съда?

При отрицателен отговор:    съществуват ли каквито и да е други разпоредби, които законодателят следва да осигури, гарантиращи, че даден съдия, респ. дадена страна по делото, може да получи информация относно законосъобразността на конкретно разпределение на дело?

5)    Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и принципът на ефективност, да се тълкуват, поне по отношение на национална правна система, която с цел гарантиране на независимостта и безпристрастността на съдилищата установява в конституцията си основно право на възлагане на делата на съдии съгласно установено разпределение на делата, определено предварително по общи правила, в смисъл че страните по делото и съдията трябва да могат, без да е необходим особен принос от тяхна страна, да разберат в съдържателно отношение правилата за разпределение на делата, както и че по този начин страните по делото и съдията трябва да могат да проверят законосъобразността на извършеното разпределение на делото на даден съдия, респ. на конкретен съдебен състав?

При отрицателен отговор:    съществуват ли каквито и да е други разпоредби, които законодателят следва да осигури, гарантиращи, че даден съдия, респ. дадена страна по делото може да получи информация относно законосъобразността на конкретно разпределение на дело?

6)    Какви задължения поема даден съдия, който е задължен от (съдебен или извънсъдебен) правен акт, неподлежащ на обжалване от негова страна, да извърши действие, което нарушава правото на Съюза и накърнява правата на страните, с оглед на задължението си съгласно правото на Съюза да спазва процедурните изисквания на правото на Съюза?

____________