Жалба, подадена на 11 април 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 12 февруари 2019 г. по дело T-201/17, Printeos/Комисия

(Дело C-301/19 P)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Dintilhac, P. Rossi и F. Jimeno Fernández)

Друга страна в производството: Printeos, S.A.

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението, постановено от Общия съд на 12 февруари 2019 г. по дело T-201/17, Printeos S.A./Европейска комисия,

като разгледа делото по същество

да отхвърли изцяло като неоснователно искането за обезщетение, основаващо се на член 266, втора алинея, член 268 и член 340 ДФЕС, както и на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

да отхвърли като недопустимо или при условията на евентуалност като неоснователно възражението за незаконосъобразност на член 90, параграф 4, буква а) от Регламент № 1268/20121

да обяви за недопустимо или при условията на евентуалност за неоснователно искането за отмяна на електронното писмо от 26 януари 2017 г.

да осъди Printeos S.A. да заплати съдебните разноски по двете производства.

Основания и основни доводи

Европейската комисия твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в обжалваното съдебно решение по следните въпроси:

Първо основание: Общият съд е накърнил правото на защита на Европейската комисия и спазването на процедурата в нарушение на принципа non ultra petita, като неоснователно е изменил предмета и същността на спора, след като в съдебното заседание е приканил жалбоподателя да промени правната квалификация на лихвите, поискани от него в първоначалната му жалба.

Второ основание: Общият съд е тълкувал неправилно член 266 ДФЕС, като е обявил, че този член предвижда абсолютно и безусловно задължение в тежест на Комисията да заплати мораторни лихви в случай на отмяна на решение за налагане на санкция или глоба с обратна сила, считано от датата на условното плащане.

Трето основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 266 ДФЕС с оглед на решения IPK2 и Corus3 и определение Holcim4 , без да вземе предвид новата правна уредба, приложима за санкциите в областта на конкуренцията.

Четвърто основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че в случая са изпълнени условията, изисквани в съдебната практика, за да се ангажира извъндоговорна отговорност.

Пето основание: Общият съд е нарушил принципите на законност и на правна сигурност, като не е приложил в случая член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012, въпреки че това е предвидено в по-ранно решение, което е станало окончателно.

____________

1 Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1).

2 Решение от 12 февруари 2015 г., Комисия/IPK International, C-336/13 P, EU:C:2015:83.

3 Решение от 10 октомври 2001 г., Corus/Комисия, T-171/99, EU:T:2001:249.

4 Определение от 4 май 2005 г., Holcim/Комисия, T-86/03, EU:T:2005:157.