Жалба, подадена на 12 юни 2019 г. от г-н Stephan Fleig срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 2 април 2019 г. по дело T-492/17, Stephan Fleig/Европейска служба за външна дейност

(Дело C-446/19 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Stephan Fleig (представител: H. Tettenborn, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени изцяло решение на Общия съд на Европейския съюз (първи състав) от 2 април 2019 г. по дело T-492/17,

да отмени решението от 19 септември 2016 г. на директора на дирекция „Човешки ресурси“ на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) - действащ като орган, оправомощен да сключва договори за назначаване - да прекрати договора за неопределено време за наемане на работа на жалбоподателя като длъжностно лице и да осъди ЕСВД да поправи неимуществените вреди, възникнали от незаконното уволнение,

при условията на евентуалност, да отмени решението на Общия съд и да върне делото на последния за ново разглеждане,

да осъди ЕСВД да заплати съдебните разноски пред двете съдебни инстанции.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните шест основания.

На първо място, жалбоподателят изтъква нарушение на правото му на справедлив процес по член 47, параграф 2 от Хартата на основните права и нарушение на принципа на равни процесуални възможности. В разрез с искането му Общият съд не разпоредил на ЕСВД да представи релевантните имейли, което силно ограничило защитните му възможности.

На второ място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на принципа за полагане на дължимата грижа от страна на администрацията. Общият съд не взел предвид, че с поведението си ЕСВД допринесла за влошаване на психическото заболяване на жалбоподателя още преди прекратяването на трудовия му договор и по този начин за намаляване на способността му да се държи подобаващо.

На трето място, жалбоподателят упреква Общия съд, че погрешно е приел, че не е длъжен да проверява дали и доколко жалбоподателят е бил възпрепятстван от здравословното си състояние да спазва произтичащите си от Правилника за длъжностните лица задължения да уведоми за мястото на своето пребиваване. Освен това Общият съд погрешно игнорирал, без самият да има експертен опит и без да прибегне до медицинска експертиза, представените от жалбоподателя лекарски становища. В допълнение Общият съд погрешно не отчел, че ЕСВД е взела предвид последиците от психическото заболяване на жалбоподателя в негов ущърб.

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че Общият съд погрешно го е упрекнал в нарушение на задължението му по член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица, както и на основното задължение за лоялност и сътрудничество, когато „е отказал сам да посочи своя лекар в инвалидната комисия“. По този начин Общият съд неправилно обосновал решението си с обстоятелство, в което самата ЕСВД дори не упреквала жалбоподателя в мотивите на решението.

На пето място, жалбоподателят посочва, че Общият съд неправилно заключил от поредица безуспешни извънсъдебни искания и жалби на жалбоподателя, че органът по назначаване на ЕСВД е можел да му припише липса на съдействие и лоялност. Според Общият съд в крайна сметка всяко искане на служител, което бъде отхвърлено, се разглеждало като злоупотреба с право.

На шесто място, жалбоподателят упреква Общия съд в поредица от подправяния на фактите в основата на неговото решение, свързани по-специално със задължението на жалбоподателя да уведоми администрацията за мястото на своето пребиваване.

____________