Преюдициално запитване от Curtea de Apel Constanţa (Румъния), постъпило на 10 юли 2019 г. — TS, UT, VU/Casa Naţională de Asigurări de Sănătate, Casa de Asigurări de Sănătate Constanţa

(Дело C-538/19)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Constanţa

Страни в главното производство

Ищци — въззивни жалбоподатели: TS, UT, VU

Ответници: Casa Naţională de Asigurări de Sănătate, Casa de Asigurări de Sănătate Constanţa

Преюдициални въпроси

Може ли да се приравни на спешен случай, както произтича от т. 45 от решение по дело C-173/09 (Елчинов), или на случай на обективна невъзможност да се поиска разрешителното, предвидено в член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/20041 , въз основа на което могат да бъдат възстановени в пълен размер направените разходи за това, че е получено подходящо медицинско лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваване на осигуреното лице, фактът, че терапията, за която лицето е дало съгласието си, е предписана само от лекар от държава членка, различна от тази по местопребиваване на осигуреното лице, като се има предвид, че диагнозата и самият факт, че е необходимо спешно да се проведе лечение, са били потвърдени от лекар от здравноосигурителната система на държавата членка по местопребиваване, който обаче е посочил друга терапия, в сравнение с която терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани от него като уместни, е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, след като лекар от здравноосигурителната система на държавата членка по местопребиваване определя диагнозата и терапията, която поради мотиви, които могат да се квалифицират като уместни, лицето не приема, отива в друга държава членка, за да поиска второ медицинско становище и последното е за провеждане на друга терапия, която е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност — терапия, която осигуреното лице приема и която отговаря на изискванията на член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 883/2004, задължено ли е осигуреното лице също да поиска разрешителното, предвидено в член 20, параграф 1 от посочения регламент, за да му бъдат възстановени разходите за тази терапия?

Допускат ли член 56 ДФЕС и член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 национална правна уредба, която, от една страна, обуславя издаването от компетентната институция на разрешителното за получаване на подходящо медицинско лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваване, от съставянето на медицински доклад само от лекар, който осъществява дейността си в рамките на здравноосигурителната система на държавата членка по местопребиваване, след уведомление от ръководителя на компетентната институция в тази държава, дори ако терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани като уместни, като се има предвид, че има предимството да не причинява инвалидност, предписана е само от лекар от друга държава членка като второ медицинско становище, и от друга страна, не гарантира в рамките на достъпна и предвидима процедура ефективен анализ от медицинска гледна точка в рамките на здравноосигурителната система на държавата членка по местопребиваване, на възможността да се приложи това второ медицинско становище, изразено в друга държава членка?

При утвърдителен отговор на първия и третия въпрос, при условие че са изпълнени двете изисквания, предвидени в член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 883/2004, имат ли право осигуреното лице или съответно неговите наследници да им бъдат възстановени в пълен размер от компетентната институция на държавата по местопребиваване на осигуреното лице, разходите за терапията, проведена в друга държава членка?

____________

1 Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).