ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

6 март 2008 година

Дело F-105/07

R bis

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Условия за протичане на изпитателния срок — Удължаване на изпитателния срок — Титуляризиране — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която R bis иска по-специално от Съда на публичната служба да отмени решението на Комисията от 27 юни 2007 г., с което се отхвърля жалбата от 13 март 2007 г. срещу отхвърлянето на искането за обезщетение, представено на 8 ноември 2006 г.; при необходимост да отмени решението на Комисията от 13 февруари 2007 г., с което се отхвърлят жалбата и искането за обезщетение, представени на 8 ноември 2006 г., и да отмени решението на Комисията от 19 декември 2005 г., с което се отхвърлят жалбата и искането за обезщетение от 17 август 2005 г.; да осъди Комисията да ѝ заплати обезщетение в размер на 2 500 000 EUR за поправяне на вредите, които твърди, че е понесла поради действията на институцията

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на жалбата

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Производство — Съдебни разноски — Жалба пред Съда на публичната служба

(член 122 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Докато нормата на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, според която този съд може с определение да отхвърли жалба, която явно подлежи на отхвърляне, е процесуалноправна норма и като такава се прилага от момента на влизането ѝ в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, същото не се отнася за правните норми, въз основа на които съгласно посочения член Съдът на публичната служба може да приеме определена жалба за явно недопустима и които могат да бъдат само нормите, приложими към датата на подаване на жалбата.

(вж. точка 35)

2.      Сроковете, предвидени от членове 90 и 91 от Правилника, тъй като са предназначени да гарантират правната сигурност, имат императивен характер и са задължителни за страните и съда. Следователно като сезира органа по назначаването с искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, длъжностното лице не може отново да създаде в своя полза право на обжалване срещу решение, което е станало окончателно с изтичането на сроковете за обжалване. Поради това ново искане за обезщетение не може да възобнови срока за обжалване, който тече от момента на получаване от жалбоподателя на решението, с което се отхвърля подадената от него жалба срещу отхвърлянето на първото искане за обезщетение на неимуществени, професионални и имуществени вреди.

(вж. точки 43 и 44)

Позоваване на:

Първоинстанционния съд — 22 септември 1994 г., Carrer и др./Съд, T‑495/93, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑651, точка 20; 14 юли 1998 г., Lebedef/Комисия, T‑42/97, Recueil FP, стр. I‑A‑371 и II‑1071, точка 25

3.      Разпоредбите относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, съдържащи се в Процедурния правилник на Съда на публичната служба, по силата на член 122 от посочения правилник не се прилагат за дело, образувано преди влизането в сила на този правилник. В това отношение е без значение, че връчването на ответника на жалбата, подадена преди влизането в сила на посочения правилник, е отложено за по-късна дата, за да се отстранят формални нередовности на представените от жалбоподателя доказателства, тъй като съгласно член 8, параграф 1 от Указанията за секретаря на Съда на публичната служба това обстоятелство няма влияние върху датата на подаване на жалбата.

(вж. точки 49 и 50)