РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

24 февруари 2010 година

Дело F-2/09

Riccardo Achille Menghi

срещу

Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA)

„Публична служба — Срочно наети служители — Уволнение след края на изпитателния срок — Психически тормоз“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ, с която г‑н Menghi иска по-конкретно отмяна на решението на ENISA от 14 март 2008 г., с което е уволнен

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася собствените си съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Изпитателен срок

(член 12а от Правилника за длъжностните лица)

2.      Производство — Допълнителни доводи, изложени в съдебното заседание в подкрепа на вече посочено в жалбата правно основание — Допустимост

(член 21 от Статута на Съда; член 35, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Иск/Жалба — Правни основания — Изведено от злоупотреба с власт правно основание в подкрепа на жалба срещу решение за уволнение, взето след предаването на информация на Европейската служба за борба с измамите

(член 22а от Правилника за длъжностните лица)

1.      Психическият тормоз, по смисъла на съдържащото се в член 12а от Правилника определение, е поведение, което се проявява през определен период от време, многократно и систематично, докато решението на администрацията се приема в точно определен момент, независимо че може да има трайни, дори окончателни последици, както когато това е решение за уволнение.

Ето защо доказването на търпян от временно нает служител психически тормоз не означава, че всяко решение, което има неблагоприятни последици за този служител и взето в обстановка на тормоз, само поради това ще бъде незаконосъобразно. Нужно е освен това да се установи връзка между съответния тормоз и причините за неговото уволнение.

В случай на уволнение след изтичане на изпитателния срок служителят може с основание да поддържа, че не е могъл да докаже способността си да изпълнява задълженията си поради наличието на психически тормоз и че поради това неправилно оспорваното от него решение се основава на непригодност, а в такъв случай това решение е опорочено от явна грешка в преценката.

Освен това наличието на обстановка на психически тормоз може също да се вземе предвид, когато упражняващото този психически тормоз лице е и автор на решението за уволнение или едно от лицата, подписали доклада за срока за изпитване, въз основа на който е взето решението за уволнение, за да се установи, че това решение за уволнение е взето с цел да се навреди на служителя и че то следователно е опорочено поради злоупотреба с власт.

Така, при твърдение за психически тормоз, на което се прави позоваване в подкрепа на искане за отмяна на решение за уволнение след изтичането на изпитателния срок, посоченото решение може да бъде опорочено поради явна грешка в преценката именно защото служителят, подложен на психически тормоз, не е бил в състояние да покаже способността си да изпълнява задълженията си. Може да се приеме, че е налице злоупотреба с власт и ако решението за уволнение е било взето с цел да се навреди на личността, достойнството или физическото или психическо здраве на служителя.

Възможно е освен това, дори когато сочените като доказателство за съществуването на психически тормоз факти да не могат да се квалифицират като такива по смисъла на разпоредбите на член 12а от Правилника, въпреки всичко да позволяват да се направи извод, че решението за уволнение е опорочено от явна грешка в преценката или от злоупотреба с власт и че поради това трябва да се отмени.

(вж. точки 68—73)

2.      Ако Съдът на публичната служба не трябва да издирва и установява в приложенията към жалбата правните основания и доводите, на които би могъл да счита, че се основава жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствено и документиращо значение, той трябва да вземе предвид всички представени от жалбоподателя в съдебно заседание доводи, доколкото тези допълнителни доводи не представляват ново правно основание, а допълнителни елементи в подкрепа на вече посочено в жалбата правно основание.

(вж. точка 114)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, Recueil, стр. II‑5527, точка 57

3.      Независимо че член 24 от Правилника утвърждава задължението за оказване съдействие от страна на институциите на техните служители и ги задължава да подпомагат длъжностните лица при всяко нападение или заплаха, на които те са подложени поради длъжността, която заемат, или служебните им задължения, задължението за подпомагане не се отнася до защита на длъжностните лица срещу действията на самата институция.

Действително, макар самите разпоредби на член 24 от Правилника да предвиждат задължение за подпомагане в тежест на общностните институции, само административните решения, чието съдържание има връзка с такова задължение, т.е. решенията, с които се отхвърля искане за оказване на съдействие, или при някои извънредни обстоятелства, въздържането от спонтанно оказване на съдействие на служител, могат да нарушат това задължение.

Предметът на решение за уволнение обаче не е в приложното поле на член 24 от Правилника и при това положение няма връзка с предвиденото в този член задължение за оказване на съдействие. Следователно не може основателно да се прави позоваване на несъобразяването с разпоредбите на посочения член, когато се оспорва решение за уволнение.

Поради това, когато оспорва законосъобразността на взето по отношение на него решение за уволнение, временно наетият служител, който смята че е жертва на нападения или заплахи от страна на висшестоящ служител, не трябва да докаже, че това решение за уволнение нарушава член 24 от Правилника, а по-скоро да докаже наличието на явна грешка в преценката или на злоупотреба с власт. Служителят може например успешно да поддържа именно че поради нападения или заплахи, на които е бил подложен, е допуснал грешка или не е бил в състояние да изпълнява възложените му задачи и че тази грешка или тази неспособност да изпълнява служебните си задължения са били основанието за неговото уволнение.

(вж. точки 128—131)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 17 май 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑95/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑121 и II‑A‑2‑569, точка 141

4.      Член 22а, параграф 3 от Правилника предвижда, че длъжностното лице, което е предало по силата на параграф 1 от същия член информация за факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или за поведение, което може да представлява сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Общностите, „не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, […] при условие че е действало добросъвестно“. Така фактът, че неблагоприятно за временно нает служител решение хронологически следва предаването на информация на Европейската служба за борба с измамите от страна на този служител, трябва да подскаже на Съда на публичната служба, когато е сезиран с жалба срещу решение за уволнението му, в подкрепа на която се сочи изведено от злоупотреба с власт правно основание, да разгледа посоченото правно основание с особено внимание. Все пак тези разпоредби не осигуряват на длъжностното лице, предало въз основа на член 22а, параграф 1 информация относно факти, които водят до предположение за евентуална противозаконна дейност, защита срещу всяко решение, което може да има неблагоприятни последици за него, а само срещу решенията, приети поради такова предаване на информация.

(вж. точки 137—139)