РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

2 декември 2008 година

Дело F-15/07

K

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Професионално заболяване — Психически тормоз — Искане за обезщетение“

Предмет: Иск, предявен на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с който К иска по същество Парламентът да бъде осъден да заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които е претърпяла вследствие на психически тормоз, на който е била подложена между 1993 г. и 2001 г. при изпълняване на служебните си задължения.

Решение: Отхвърля иска. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие

2.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие

3.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Обезщетение във фиксиран размер съгласно Правилника — Искане за допълнително обезщетение по общия правен ред

(член 73 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Преди да влезе в сила член 12а от Правилника, въведен с изменящия го Регламент № 723/2004, психическият тормоз се определя като поведение, което обективно цели да накърни доброто име на определено длъжностно лице или да влоши съзнателно условията му на труд.

(вж. точка 37)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 май 2006 г, Magone/Комисия, T‑73/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑107 и стр. II‑A‑2‑485, точка 79

2.      Като доказателство, че определено длъжностно лице е подложено на психически тормоз, не може да послужи единствено обстоятелството, че са отменени поставените му задачи за обучение. Не следва да се разглежда като признак за психически тормоз и фактът, че след като е получил оплаквания относно качеството на работата на заинтересованото лице, прекият ръководител е помолил колега да му представи примери за пропуските в работата на заинтересованото лице, за да провери основателността на постъпилите оплаквания. По същия начин оценките и съображенията в атестационния доклад, макар и негативни, не могат сами по себе си да се смятат за индиции, че докладът е бил съставен с цел да се причини психически тормоз.

(вж. точки 38 и 39)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Magone/Комисия, посочено по-горе, точка 80

3.      В случай на злополука или професионално заболяване длъжностните лица имат право да искат на общо основание допълнително обезщетение освен плащанията по член 73 от Правилника, когато институцията носи отговорност за злополуката или професионалното заболяване и при положение че плащанията съгласно Правилника не са достатъчни, за да гарантират пълното обезщетяване на претърпените вреди.

Ако се допусне, че нарушение на институцията е причина за злополуката или професионалното заболяване на заинтересованото лице, последното следва да установи, че изплатената му на основание член 73, параграф 2, буква в) от Правилника сума не гарантира обезщетяването на неимуществените вреди, претърпени вследствие на конкретната злополука или професионално заболяване. Във връзка с това, доводът на заинтересованото лице, че сумата обезщетява само вредоносните последици от невъзможността да упражнява професионална дейност до годината, в която е трябвало да се пенсионира, ако не е бил пенсиониран по-рано поради инвалидност, не следва да бъде приет, тъй като процедурата по член 73 от Правилника има за цел чрез парична сума във фиксиран размер да се обезщетят както имуществените, така и неимуществените вреди, които са резултат от професионално заболяване.

(вж. точки 33 и 43)

Позоваване на:

Съд — 8 октомври 1986 г., Leussink/Комисия, 169/83 и 136/84, Recueil, стр. I‑2801, точки 10—14; 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точки 19—22

Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 198