ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

12 ноември 2008 година

Дело F-88/07

Juan Luís Domínguez González

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Технически сътрудник — Възражение за неподсъдност — Възражение за недопустимост — Липса на компетентност на Съда на публичната служба “

Предмет: Искова молба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Domínguez González иска Комисията да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 20 310,68 EUR като обезщетение за причинените му вреди поради прекратяването на трудовия му договор вследствие на медицинския преглед при наемане на работа

Решение: Съдът на публичната служба не е компетентен да разгледа иска. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Иск — Право на иск — Лица, които твърдят, че имат качеството на длъжностно лице или на служител, различен от местен служител

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Правилник — Условия за работа на другите служители — Приложно поле

(членове 238 ЕО и 282 ЕО; членове 1, 2, 3 и 5 от Условията за работа на другите служители)

1.      Не само лицата, които имат качеството на длъжностни лица или на служители, различни от местните служители, но и тези, които твърдят, че имат това качество, могат да обжалват пред общностната юрисдикция решение с неблагоприятни за тях последици, като същата е най-малкото компетентна да провери, на първо място, дали действително е компетентна да се произнесе по допустимостта или основателността на иска.

(вж. точки 64 и 65)

Позоваване на:

Съд — 11 март 1975 г., Porrini и др., 65/74, Recueil, стр. 319, точка 13; 5 април 1979 г., Bellintani и др./Комисия, 116/78, Recueil, стр. 1585, точка 6; 20 юни 1985 г., Klein/Комисия, 123/84, Recueil, стр. 1907, точка 10

Първоинстанционен съд — 19 юли 1999 г., Mammarella/Комисия, T‑74/98, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑797, точка 16

2.       Правилникът и Условията за работа на другите служители не представляват изчерпателна уредба, по силата на която да се забрани наемането на лица извън рамките на така установената уредба. Обратно, признатата в членове 282 EO и 238 ЕО способност на Общността да създава договорни отношения, подчинени на правото на определена държава членка, обхваща сключването на трудови договори или на договори за предоставяне на услуги. При това положение наемането на лице по силата на договор, който изрично препраща към национално право, не би могло да се приеме за незаконосъобразно, освен когато институцията ответник е определила условията на наемане на заинтересованото лице не с оглед на нуждите на службата, а за да избегне прилагането на разпоредбите на Правилника или на Условията за работа на другите служители, извършвайки по този начин злоупотреба при прилагането на процедурата.

За да се провери обаче дали институцията не допуска злоупотреба при прилагането на процедурата, не е достатъчно да се установи, че тя има основание да приеме, че предвидените в Условията за работа на другите служители различни видове договори, подчинени на компетентността на общностната юрисдикция, не са приспособени към положението на сътрудниците, на които иска да възложи някои мисии за хуманитарна помощ, а следва да се провери, на второ място, и дали предложените на тези лица условия за наемане отговарят на съществуващите във всяка правова държава минимални социални изисквания.

(вж. точки 70 и 87)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Mammarella/Комисия, посочено по-горе, точки 39 и 40 и цитираната съдебна практика