РЕШЕНИЕ НА СЪДA НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

29 септември 2009 година

Съединени дела F-20/08, F-34/08 и F-75/08

Jorge Aparicio и др. и Anne Simon

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Договорно наети служители — Назначаване — Процедура за подбор CAST 27/Relex — Невписване в базата данни — Изключване на въпроси — Тест за езикови и математически умения — Равно третиране“

Предмет: Жалби, подадени на основание членове 236 ЕО и 152 AE, с които г‑н Aparicio и 46 други договорно наети служители на Комисията искат отмяната на решенията на Службата за подбор на персонал на Европейските общности от 25 октомври 2007 г. да не впише жалбоподателите в списъка на успелите кандидати и в базата данни на процедурата за назначаване CAST 27/Relex

Решение: Отхвърля жалбите по дела F‑20/08, F‑34/08 и F‑75/08. Осъжда г‑н Aparicio и жалбоподателите, чиито имена са посочени в приложението под № 1—18, да заплатят съдебните разноски по дело F‑20/08 и деветнадесет четиридесет и шести от съдебните разноски по дело F‑75/08. Осъжда г‑жа Simon, която е жалбоподател по дело F‑34/08 и един от жалбоподателите по дело F‑75/08, да заплати съдебните разноски по дело F‑34/08 и една четиридесет и шеста от съдебните разноски по дело F‑75/08. Осъжда жалбоподателите, чиито имена са посочени в приложението под № 19—40 и 42—46, да заплатят двадесет и шест четиридесет и шести от съдебните разноски по дело F‑75/08.

Резюме

1.      Жалба за отмяна — Компетентност на общностния съд — Искане за отмяна на индивидуален акт с неблагоприятни последици — Липса на компетентност на общностния съд да установява незаконосъобразността на разпоредба с общо приложение в диспозитива на своите решения

(член 230 ЕО)

2.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Организиране на изпити — Правила и съдържание на изпита

(член 82, параграфи 5 и 6 от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Изпити — Съдържание на изпитите — Мерки, предприети за отстраняване на грешки или нередности, допуснати при провеждането на изпитите

4.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Изпити — Съдържание на изпитите — Изключване на въпроси

1.      Макар в рамките на искане за отмяна на индивидуален акт с неблагоприятни последици общностният съд действително да е компетентен да установи инцидентно незаконосъобразността на дадена разпоредба с общо приложение, на която се основава обжалваният акт, Съдът на публичната служба, от друга страна, не е компетентен да установи това в диспозитива на решенията си.

(вж. точка 28)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 38

2.      Според член 82, параграфи 5 и 6 от Условията за работа на другите служители Службата за подбор на персонал на Европейските общности (EPSO) оказва съдействие на различни институции, като определя и организира процедурите за подбор на договорно наетите служители при спазване на общите условия, приети от посочените институции. Освен това от член 5, точка 1, буква в) и от точка 2 от Общите разпоредби за изпълнение относно процедурите, уреждащи наемането на работа и заетостта на договорно наетите служители в Комисията, следва, че EPSO трябва да спазва изискваните от органа, оправомощен да сключва договори, профили на компетентност и специфична квалификация. При все това съгласно същите разпоредби и член 3, параграф 2 от Решение 2002/620 относно създаването на EPSO следва, че тази служба разполага с голяма свобода на действие при организиране на тестовете за подбор.

Така, докладна записка и писмо на Комисията, които съдържат двусмислие относно обстоятелството, че спорните тестове няма да бъдат „елиминаторни“, не позволяват да се приеме, че EPSO не е спазила определените от посочената Комисия граници на нейната задача, като е провела елиминаторен тест по език и математика, тъй като съгласно тълкуване, което е съвместимо с член 5 от посочените общи разпоредби за изпълнение, тези два документа могат да се разбират в смисъл, че спорните тестове не са елиминаторни като конкурсите, доколкото няма да се фиксира предварително определен брой успели кандидати, без все пак да се твърди, че тези тестове няма да бъдат елиминаторни.

(вж. точки 57—62)

3.      Съдебната практика признава широко право на преценка на конкурсната комисия, когато тя е изправена пред нередности или грешки, допуснати при провеждането на конкурс на общо основание с множество участници, които в съответствие с принципите на пропорционалност и на добра администрация не могат да бъдат поправени чрез повторно провеждане на конкурсните изпити. Тази съдебна практика може да се приложи и към Службата за подбор на персонал на Европейските общности (EPSO), въпреки че EPSO не е конкурсна комисия — в това число и в рамките на тестове за подбор, които не са под формата на конкурс — след като EPSO разполага с голяма свобода на действие при организирането на тези тестове.

(вж. точки 77 и 78)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 2 май 2001 г., Giulietti и др./Комисия, T‑167/99 и T‑174/99, Recueil FP, стp. I‑A‑93 и II‑441, точка 58

4.      Принципът на равно третиране изисква сходни положения да не се третират по различен начин, а различни положения да се третират еднакво, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Освен това нарушението на принципа за равенство предполага спорното третиране да поставя някои лица в по-неблагоприятно положение по отношение на други.

Тъй като в поканата за изразяване на интерес не е определен ограничен брой успели кандидати, тестовете за подбор не предвиждат никакво пряко съпоставяне на кандидатите, така че равното третиране между тях не се поставя по същия начин както при конкурс.

Въпреки това дори в този контекст не може да се изключи, че предоставянето на една допълнителна точка на всички кандидати, изправени пред проблематични въпроси, с цел изключване на последните, е могло да облагодетелства някои кандидати, като им позволи по-лесно да достигнат праговете, определени за успешното преминаване на изпитите.

Обстоятелството, че изключените въпроси са смутили определени кандидати повече от други, дотолкова че да засегнат способността им да отговорят на целия тест, не би могло да доведе до нарушение на принципа за равенство, тъй като това положение е резултат от собственото отношение на първите кандидати към трудността и подчертава, че между тях и останалите кандидати има разлика.

(вж. точки 82—85)

Позоваване на:

Съд — 13 юли 1962 г., Klöckner-Werke и Hoesch/Върховен орган, 17/61 и 20/61, Recueil, стp. 615, 652; 11 септември 2007 г., Lindorfer/Съвет, C‑227/04 P, Сборник, стp. I‑6767, точка 63; 17 юли 2008 г., Campoli/Комисия, C‑71/07 P, Сборник, стp. I‑5887, точка 50; 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, Сборник, стp. I‑9895, точка 39

Първоинстанционен съд — 17 януари 2001 г., Gerochristos/Комисия, T‑189/99, Recueil FP, стp. I‑A‑11 и II‑53, точка 26; 5 април 2006 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, Recueil, стp. II‑1047, точка 137