РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

17 февруари 2009 година

Дело F-51/08

Willem Stols

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2007 г. — Съпоставяне на заслугите — Явна грешка в преценката“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Stols иска отмяна на Решение на Съвета от 16 юли 2007 г., с което последният отказва да го включи в списъка с длъжностните лица, повишени в степен AST 11 в рамките на процедурата по повишаване за 2007 г., както и на Решение 5 февруари 2008 г. на заместник генералния секретар на Съвета, с което се отхвърля административната му жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника в редакцията му в сила от 1 май 2004 г.

Решение: Отменя решенията от 16 юли 2007 г. и от 5 февруари 2008 г., с които Съветът отказва да повиши жалбоподателя в степен AST 11 в рамките на процедурата по повишаване за 2007 г. Осъжда Съвета да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Широкото право на преценка, предоставено на администрацията, за да прецени заслугите, които следва да бъдат взети предвид във връзка с решението за повишаване на основание член 45 от Правилника, е ограничено от необходимостта кандидатурите да бъдат съпоставени внимателно и безпристрастно, в интерес на службата и в съответствие с принципа за равно третиране. На практика съпоставянето трябва да се извърши при условията на равнопоставеност и на основата на сходни източници на информация и сведения, като следва да се уточни, че когато при приемането на решение във връзка с повишаването на дадено длъжностно лице, се отчита неговата кариера, при оценката задължително се вземат предвид атестационните доклади. За тази цел органът по назначаването разполага съгласно Правилника с право да извърши подобно съпоставяне по метода или по процедурата, който/която счита за най-подходящ(а). Всъщност, за да извърши предвиденото в член 45 от Правилника съпоставяне на заслугите, органът по назначаването не е длъжен да вземе предвид единствено атестационните доклади на кандидатите, а може да основе оценката си и на други аспекти на техните заслуги, като например допълнителни данни за административното и личното положение на кандидатите, които могат да се отразят на направената само въз основа на атестационните доклади оценка.

Освен това законосъобразен е и методът за оценяване, изразяващ се в сравняване на осреднените аналитични оценки на подлежащите на повишаване длъжностни лица с осреднените аналитични оценки в съответните им генерални дирекции, тъй като при този метод се отстранява субективността на направените от различни оценители оценки.

Доколкото заслугите са определящият критерий при повишаването, възрастта и трудовият стаж могат да бъдат взети предвид само субсидиарно, освен в случаите на равни заслуги, когато тези обстоятелства имат решаващо значение.

(вж. точки 28—32)

Позоваване на:

Съд — 1 юли 1976 г., De Wind/Комисия, 62/75, Recueil, стр. 1167, точка 17; 17 декември 1992 г., Moritz/Комисия, C‑68/91 P, Recueil, стр. I‑6849, точка 16

Първоинстанционен съд — 25 ноември 1993 г., X/Комисия, T‑89/91, T‑21/92 и T‑89/92, Recueil, стр. II‑1235, точки 49 и 50; 30 ноември 1993 г., Tsirimokos/Парламент, T‑76/92, Recueil, стр. II‑1281, точка 21; 13 юли 1995 г., Rasmussen/Комисия, T‑557/93, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑603, точки 20 и 30; 29 февруари 1996 г., Lopes/Съд, T‑280/94, Recueil FP, стр. I‑A‑77 и II‑239, точка 138; 12 декември 1996 г., X/Комисия, T‑130/95, Recueil FP, стр. I‑A‑603 и II‑1609, точка 45; 21 октомври 1997 г., Patronis/Съвет, T‑168/96, Recueil FP, стр. I‑A‑299 и II‑833, точка 35; 5 март 1998 г., Manzo-Tafaro/Комисия, T‑221/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑307, точка 18; 21 септември 1999 г., Oliveira/Парламент, T‑157/98, Recueil FP, стр. I‑A‑163 и II‑851, точка 35; 24 февруари 2000 г., Jacobs/Комисия, T‑82/98, Recueil FP, стр. I‑A‑39 и II‑169, точки 36—39; 3 октомври 2000 г., Cubero Vermurie/Комисия, T‑187/98, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑885, точки 59 и 85; 11 юли 2002 г., Perez Escanilla/Комисия, T‑163/01, Recueil FP, стр. I‑A‑131 и II‑717, точка 36; 19 март 2003 г., Tsarnavas/Комисия, T‑188/01—T‑190/01, Recuеil FP, стр. I‑A‑95 и II‑495, точка 97; 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑609, точка 42; 18 септември 2003 г., Callebaut/Комисия, T‑241/02, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑1061, точки 22 и 23; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точки 53—57

2.      Налице е явна грешка в преценката, когато на длъжностното лице е отказано повишение, поради това че неговите заслуги са по-малки от тези на повишените длъжностни лица, макар този извод очевидно да се опровергава от определящите елементи на заслугите на заинтересованото лице, взети предвид от администрацията съгласно новите разпоредби на член 45 от Правилника, а именно атестационните доклади, езиковите познания, степента на отговорност.

(вж. точки 36—41)