Историята на сградите

bg 

През 1952 г., макар да се обсъжда възможността Лиеж или Брюксел да бъде седалище на институциите на Европейската общност за въглища и стомана, в крайна сметка за временно седалище е избран град Люксембург. По отношение на Съда този избор става окончателен по време на Европейския съвет от Единбург през 1992 г., на който окончателно се определят седалищата на институциите.

През 1952 г., люксембургското правителство предоставя на разположение на Съда вила „Вобан“, разположена в градския парк в Люксембург, както и две други сгради за настаняването на 57‑те служители.

La Villa Vauban 1952 - 1959Вила „Вобан“, 1952—1959 г.

През 1959 г. люксембургското правителство предлага на Съда сграда, която е собственост на епископството на Люксембург и е достатъчно голяма, за да се настанят всичките му служби.

Côte d'Eich 1959 - 1972Côte d'Eich, 1959—1972 г.

Поради характерното за всички общностни институции увеличаване на броя на служителите обаче, по-специално с оглед на предвиденото за 1973 г. първо разширяване на Европейските общности, Люксембург решава да застрои платото Киршберг, за да се настанят всички институции на едно и също място. Там са изградени сградите, в които Съдът е окончателно настанен.

През 1972 г. Съдът със своите 223‑ма служители се премества в Палатата, специално построена за него от люксембургската държава на платото Киршберг.

Палатата е проектирана от белгийските архитекти Жаман и Ван дер Елст, както и от люксембургския архитект Концемиус и е открита на 9 януари 1973 г., което дава възможност на членовете на Съда и на неговите служители да разполагат с подходящи помещения за работа.

Le Palais en 1973 Палатата през 1973 г.

Вследствие на увеличаването на броя на служителите на институцията, от 1979 г. нейните помещения са недостатъчни. За справянето с това положение се налага наемането на служебни помещения в сградите на други европейски институции. С присъединяването на Гърция (1981 г.), на Испания и Португалия (1986 г.), на Австрия, Финландия и Швеция (1995 г.), както и със създаването на Първоинстанционния съд (1989 г.) нуждите на Съда обаче нарастват още повече. Броят на служителите му продължава да се увеличава, като от 626 през 1988 г., той достига до 837 през 1994 г.

По тази причина между 1985 г. и 1994 г. са изградени три разширения на Палатата, проектирани от люксембургските архитекти Фрич, Хер и Хойбрехтс, както и от италианския архитект Пачовски: сградата „Еразъм“ (открита на 5 октомври 1988 г.), сградата „Томас Мор“ (открита на 12 февруари 1993 г.) и на последно място, сградата „Темида“ (открита на 15 септември 1994 г.).

Наличието на азбест в Палатата налага освобождаването ѝ през 1999 г. Съдът отново е принуден да ползва други сгради, за да настани всичките си служители, по-специално той ползва модулна сграда, наричана „сграда Т“, за нуждите на езиковите си служби (от 1999 г. до 2019 г.).

 

Le bâtiment « T » Сграда T

Едновременно с работите по отстраняването на азбеста в Палатата и поради нуждите, произтичащи от предстоящото през 2004 г. мащабно разширяване, Съдът и люксембургските органи започват амбициозен строителен проект.

Новият проект съвпада с промяната в политиката на Съюза по отношение на неговите сгради. Дотогава сградите се предоставят на разположение от страната домакин, в случая на Съда — от люксембургските органи. Предвидено е Съдът, подобно на другите институции, да придобие собствеността върху всичките си сгради. Съдът съответно се ангажира да стане собственик на своите сгради по система за наем с право на закупуване.

По поръчка на люксембургските органи френският архитект Доминик Перо изготвя проект, в центъра на който е обновената Палата и достъпно за обществеността пространство, където понастоящем се помещават съдебните зали. Около Палатата са изградени правоъгълен „пръстен“, предназначен за кабинетите на членовете на Съда, две кули, в които да се настанят службите на институцията, и галерия, свързваща всички сгради в комплекса, като те също са част от новия архитектурен проект.

Строителните работи по този проект започват през 2003 г. На 1 май 2004 г. към Европейския съюз се присъединяват десет нови държави членки. Пристигането на служителите от тези десет нови държави членки води до необходимост от логистична реорганизация: отново става наложително временно да се наеме друга сграда извън комплекса и да се изгради разширение на сграда Т („T 2“), за да се настанят юристите лингвисти от новите държави членки.

Ремонтът на Палатата и изграждането на Пръстена, на Галерията и на двете кули са завършени в края на 2008 г., като те са открити на 4 декември същата година. Така от около 85 000 m² площта на комплекса достига почти 200 000 m², като броят на съдебните зали нараства от 5 на 11, а броят на офисите — от 1 000 на 2 200.

Откриването на тези сгради дава възможност на Съда да ремонтира сградите „Еразъм“, „Томас Мор“ и „Темида“, преди да ги заеме отново през 2013 г.

Междувременно разширяването на Европейския съюз с Румъния и България (2007 г.), както и с Хърватия (2013 г.) води до увеличаване на правораздавателната дейност на Съда, наред с нарастването на броя на неговите членове и служители (трима допълнителни генерални адвокати в Съда (2015 г.) и постепенно удвояване на броя на членовете на Общия съд, считано от 2016 г.).

С оглед на това увеличаване през пролетта на 2016 г. започват работите по изграждането на трета кула.

Със своите 29 етажа и 118 метра височина кула „Рока“ е най-високата сграда в Люксембург.

С откриването на кула „Рока“ през септември 2019 г. всички служби на Съда отново се настаняват в един сграден комплекс.

Vue sur l’ensemble des bâtiments prise du nord-ouest