РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

16 септември 2009 година

Дело T-271/08 P

Stanislava Boudova и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Бивши служители със спомагателни функции — Назначаване — Класиране в степен — Конкурси, публикувани преди влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица — Ново класиране от друга институция на длъжностните ѝ лица — Отказ за ново класиране — Принцип на равно третиране — Жалба за отмяна — Акт, неподлежащ на обжалване — Потвърждаващ акт — Липса на нови и съществени факти — Липса на извинима грешка — Недопустимост“

Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 21 април 2008 г. по дело Boudova и др./Комисия (F‑78/07, все още непубликувано в Сборника) за отмяна на посоченото определение

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Stanislava Boudova, г‑жа Iveta Adovica, г‑н Juraj Kuba, г‑н Heinrihs Puciriuss, г‑жа Agnieszka Strzelecka, г‑жа Izabela Szyprowska, г‑жа Timea Tibai и г‑жа Birute Vaituleviciene да заплатят както направените от тях съдебни разноски, така и съдебните разноски, направени от Комисията в настоящото производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Погасяване — Възобновяване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Равно третиране — Мерки, които са приети от институция в полза на група лица, определена при липсата на правно задължение

3.      Обжалване — Правни основания — Допустимост — Правни въпроси

1.      Решението, което не е атакувано от неговия адресат в предвидените срокове, се превръща в окончателно по отношение на това лице. Наличието на нови и съществени факти обаче може да обоснове подаването на искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно.

Длъжностното лице, което е пропуснало да обжалва в сроковете съгласно Правилника за длъжностните лица своето първоначално класиране в степен, няма право да иска ново класиране само заради това че е узнало точния обхват на правата си едва в момента, когато общностният съд е постановил решение по дело, в което това длъжностно лице не е било страна и е отменен акт, който не засяга пряко това лице.

A fortiori, длъжностното лице, което не е обжалвало в сроковете съгласно Правилника за длъжностните лица решението за първоначалното му класиране в степен, не би могло, за да обоснове искането си за преразглеждане на класирането, да изтъкне като нов и съществен фактът, че е узнало точния обхват на своите права едва в момента, когато друга институция, различна от работодателя му, е постановила решение, което не засяга пряко това лице.

(вж. точки 38, 47 и 48)

Позоваване на: Съд — 21 февруари 1974 г., Kortner и др./Съвет и др., 15/73—33/73, 52/73, 53/73, 57/73—109/73, 116/73, 117/73, 123/73, 132/73 и 135/73—137/73, Recueil, стр. 177, точки 36—40; Съд — 26 септември 1985 г., Valentini/Комисия, 231/84, Recueil, стр. 327, точка 14; Съд — 8 март 1988 г., Brown/Съд, 125/87, Recueil, стр. 1619, точка 13; Първоинстанционен съд — 24 март 1998 г., Becret-Danieau и др./Парламент, T‑232/97, Recueil FP, стр. I‑A‑157 и II‑495, точки 43 и 44; Първоинстанционен съд — 24 март 1998 г., Meyer и др./Съд, T‑181/97, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑481, точки 36 и 37; Първоинстанционен съд — 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, Recueil, стр. II‑557, точки 40 и 47, и цитираната съдебна практика; Първоинстанционен съд — 13 декември 2002 г., Van Dyck/Комисия, T‑112/02, Recueil FP, стр. I‑A‑317 и II‑1527, точка 63

2.      При спазване на принципа на равно третиране, в случай че дадена институция реши да преразгледа първоначалното класиране в степен, станало окончателно, на категория от длъжностните лица на тази институция, ако липсва обективно основание за евентуално различно третиране тя трябва да преразгледа, по тяхно искане, първоначалното класиране на другите работещи в нея длъжностни лица, които са в същото или в сходно положение. Целта на това задължение е да се гарантира спазването на принципа на равно третиране на длъжностните лица от една и съща институция, намиращи се в същото или в сходно положение по отношение на мерките, които са взети по инициатива на тази институция, а не са ѝ наложени със задължение, установено в Правилника за длъжностните лица.

Следователно мерките, приети от дадена институция при липсата на правно задължение, което произтича от Правилника за длъжностните лица, не могат да бъдат изтъквани в подкрепа на правно основание, изведено от нарушението на принципа на равно третиране по отношение на друга институция.

(вж. точки 51—53)

Позоваване на: Съд — 18 януари 1990 г., Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, C‑193/87 и C‑194/87, Recueil, стр. I‑95, точки 26 и 27; Съд — 11 януари 2001 г., Gevaert/Комисия, C‑389/98 P, Recueil, стр. I‑65, точки 54—58; Първоинстанционен съд — 28 октомври 2004 г., Lutz Herrera/Комисия, T‑219/92 и T‑337/02, Recueil FP, стр. I‑A‑319 и II‑1407, точка 110

3.      При сроковете за обжалване понятието за извинима грешка се отнася до изключителни случаи, в които съответната институция по-конкретно е възприела поведение, което може само или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестния правен субект, полагащ дължимата грижа, която се изисква от едно относително осведомено лице. Въпросът дали поведението, възприето от съответната институция, е било в състояние да породи допустимо объркване в съзнанието на другата страна по спора, е правен въпрос, и следователно може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване.

(вж. точки 71 и 73)

Позоваване на: Съд — 15 май 2003 г., Pitsiorlas/Съвет и ЕЦБ, C‑193/01 P, Recueil, стр. I‑4837, точки 24—29; Първоинстанционен съд — 10 юни 2008 г., Bligny/Комисия, T‑127/07 P, все още непубликувано в Сборника, точки 42—48