Съединени дела T‑56/09 и T‑73/09

Saint-Gobain Glass France SA и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на автомобилно стъкло — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Споразумения за подялба на пазари и обмен на чувствителна търговска информация — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Възражение за незаконосъобразност — Глоби — Прилагане с обратна сила на Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 г. — Стойност на продажбите — Повторност на нарушението — Допълнителна сума — Отговорност за неправомерното поведение — Максимален размер на глобата — Консолидиран оборот на групата“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 27 март 2014 г.

1.      Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Осигуряване на спазването от съдилищата на Съюза — Право на всяко лице на справедлив съдебен процес — Установяване в Европейската конвенция за правата на човека — Установяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Административно и съдебно производство в областта на конкуренцията — Приложимост — Обхват

(членове 81 EО, 82 EО и 230 EО; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Установяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Съдебен контрол върху решенията, приети от Комисията в областта на конкуренцията — Контрол за законосъобразност и пълен съдебен контрол, както от правна страна, така и по отношение на фактите — Нарушаване — Липса

(членове 81 EО, 82 EО и 230 EО; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост — Обхват — Изпълнение на неокончателни санкции — Допустимост

(член 81, параграф 1 ЕО; член 6, параграф 2 ДЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Регламент № 773/2004 на Комисията)

4.      Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита — Указване за критериите за изчисляване на предвижданата глоба — Указание, дадено преди определения момент — Липса на задължение за отбелязване на евентуална промяна в политиката относно размера на глобите

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват — Посочване на критериите за преценка, които са дали възможност на Комисията да определи тежестта и продължителността на нарушението — Достатъчно поясняване — Задължение на Комисията да посочи цифровите данни относно начина на изчисляване на глобите — Липса

(членове 81 EО, 82 EО и 253 EО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

6.      Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер — Доказателства, с които презумпцията може да се обори — Дъщерно дружество, притежавано от холдингово дружество — Обстоятелство, което не е достатъчно за оборването на презумпцията

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7.      Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер — Вземане предвид в съответствие с презумпцията за невиновност и принципите на индивидуализиране на наказанията, на правна сигурност и на равни процесуални възможности

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8.      Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Задължение за доказване в тежест на дружеството, което иска да обори тази презумпция — Оборим характер

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9.      Право на Европейския съюз — Принципи — Липса на обратно действие на наказателните разпоредби — Приложно поле — Глоби, наложени поради нарушение на правилата на конкуренция — Включване — Допусната противоправност поради прилагане на Насоките относно метода за определяне на глобите по отношение на нарушение, извършено преди въвеждането им — Липса

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; известия 98/C 9/03 и 2006/C 210/02 на Комисията)

10.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Прилагането на Насоките относно метода за определяне на глобите — Нарушение на принципа на недопускане на прилагане с обратна сила — Липса — Нарушение на принципа на оправданите правни очаквания — Липса

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; известия 98/C 9/03 и 2006/C 210/02 на Комисията)

11.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Подобни нарушения, извършени последователно от предприятия, които са част от една и съща стопанска единица — Включване — Условия — Доказателствена тежест върху Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 28, първо тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

12.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Понятие — Предприятие, което не е било санкционирано с предходно решение на Комисията, нито пък е било адресат на изложение на възражения — Изключване

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 28, първо тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

13.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Понятие — Липса на давностен срок — Право на преценка на Комисията — Принцип на пропорционалност — Вземане предвид на изтеклия период от време от предходното нарушение

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 28, първо тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

14.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Определяне на глобата съразмерно с елементите за преценка на тежестта на нарушението — Глоба в по-голям размер от този на печалбата, извлечена от картела — Липса на последици

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

15.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Право на преценка на Комисията — Преценка в зависимост от естеството на нарушението — Много тежки нарушения — Необходимост да се определят тяхното въздействие и техният географски обхват — Липса

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 21 и 23 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

16.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер — Общо изискване, от което Комисията трябва да се ръководи през целия процес на изчисляване на глобите — Незадължителен отделен етап, предназначен за обща оценка на всички релевантни обстоятелства

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 19—26 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

17.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Задължение за отчитане на финансовото състояние на съответното предприятие — Липса — Задължение за отчитане на изключителна икономическа криза — Липса

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 35 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

18.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия — Подаване на искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер — Право на преценка на Комисията — Отчитане на неоспорването на фактите от съответното предприятие — Граници

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 20—25 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

19.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество от страна на обвиненото предприятие извън обхвата на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на глоби — Критерии за преценка — Отчитане на неоспорването на фактите от съответното предприятие — Граници

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

20.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Сума от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект — Група от предприятия, извършващи дейност в няколко промишлени сектори — Решение на Комисията, което се отнася само за един от тези сектори — Липса на последици

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

21.    Конкуренция — Глоби — Размер — Упражняване от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол — Увеличаване на глоба поради повторност на нарушението — Грешка при прилагане на правото що се отнася до субектите, извършили нарушението повторно — Намаляване на увеличаването

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

22.    Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Право на справедлив съдебен процес — Спазване на разумен срок — Административно и съдебно производство в областта на конкуренцията — Приложимост

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 41, параграф 1 и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

23.    Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията — Неспазване на разумния срок — Последици — Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

24.    Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Осигуряване на спазването от съдилищата на Съюза — Вземане предвид на Европейската конвенция за защита на правата на човека — Право на всяко лице на справедлив съдебен процес — Състав на Общия съд, от който се иска да се произнесе по необосновано закъснение, допуснато от същия състав — Липса на безпристрастност — Недопустимост на твърдението за наличието на това основание

(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      Гарантираното от член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) право на справедлив съдебен процес представлява общ принцип на правото на Съюза, закрепен впоследствие в член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Впрочем в областта на конкурентното право на Съюза Комисията не е „съд“ нито по смисъла на член 6 ЕКПЧ, нито по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата на основните права. Освен това в член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003 изрично се посочва, че решенията на Комисията, с които се налагат глоби за нарушаване на конкурентното право, не са от наказателноправно естество.

Същевременно предвид характера на разглежданите нарушения, както и с оглед на естеството и степента на строгост на предвидените за тях санкции правото на справедлив съдебен процес се отнася за производствата относно нарушения на приложимите за предприятията правила за конкуренция, когато тези производства могат да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции.

Така Европейският съд по правата на човека е имал повод да уточни, че спазването на член 6, параграф 1 ЕКПЧ не изключва възможността „наказание“ да бъде наложено от административен орган, който има правомощия да налага санкции в областта на конкурентното право, при условие че приетото от такъв орган решение подлежи на последващ контрол от съдебен орган, които може да упражни пълен съдебен контрол. Една от характерните особености на такъв съдебен орган е и правото да изменя обжалваното решение, постановено от по-нисшестоящия орган, по всички както фактически, така и правни въпроси. Следователно упражняваният от съда контрол в такива случаи не се ограничава до проверка за външна законосъобразност на подложеното на неговия контрол решение, тъй като съдът трябва да може да прецени пропорционалността на решенията на органа по конкуренцията и да провери неговите оценки от техническо естество.

Упражняваният от Общия съд съдебен контрол върху решения, с които Комисията налага санкции за нарушения на конкурентното право на Съюза, отговаря на тези изисквания.

(вж. точки 76—80)

2.      Упражняваният от Общия съд съдебен контрол върху решения, с които Комисията налага санкции за нарушения на конкурентното право на Съюза, отговаря на изискванията за ефективен съдебен контрол по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) и по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Най-напред, правото на Съюза възлага на Комисията надзорна функция, която включва задачата да преследва нарушенията на член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО, като в рамките на това административно производство Комисията е длъжна да спазва предвидените в правото на Съюза процесуални гаранции. Регламент № 1/2003 също така я оправомощава с решения да налага имуществени санкции на предприятия и сдружения на предприятия, които умишлено или по непредпазливост са нарушили тези разпоредби.

Освен това изискването за ефективен съдебен контрол върху всяко решение на Комисията, с което се установява и наказва нарушение на правилата за конкуренция, представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки. Впоследствие този принцип е закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Следователно съдебният контрол върху решенията, приети от Комисията с цел санкциониране на нарушения на конкурентното право, който е установен в Договорите и е допълнен с Регламент № 1/2003, съответства на този принцип.

На първо място, Общият съд е независим и безпристрастен съдебен орган, създаден по-специално с цел подобряване на съдебната защита на правните субекти във връзка с искове или жалби, които изискват внимателна проверка на сложни фактически обстоятелства.

На второ място, в производствата по жалби на основание член 230 EO контролът за законосъобразност на решение, с което Комисията установява нарушение на правилата за конкуренция и на това основание налага глоба, трябва да се разглежда като ефективен съдебен контрол върху въпросния акт. Всъщност правните основания, които могат да бъдат изтъкнати от съответното физическо или юридическо лице в подкрепа на искането му за отмяна, позволяват на Общия съд да прецени основателността на отправеното от Комисията обвинение в областта на конкуренцията както от правна, така и от фактическа страна.

На трето място, съгласно член 31 от Регламент № 1/2003 предвиденият в член 230 ЕО контрол за законосъобразност се допълва с пълен съдебен контрол, по силата на който, отделно от упражняването на контрол за законосъобразността на санкцията, съдът се оправомощава да замени преценката на Комисията със своя такава и съответно да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция.

(вж. точки 80—86)

3.      Презумпцията за невиновност, която вече е закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, се прилага по-конкретно в административното и съдебното производство във връзка с нарушения на приложимите за предприятията правила за конкуренция, когато е възможно тези производства да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции.

От тежащото върху Комисията задължение да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове убеждението, че нарушението е извършено, и от това, че наличието на съмнения у съда на Съюза, когато трябва да упражни контрол върху решенията, с които Комисията установява нарушение на член 81 ЕО, трябва да ползва предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение, следва, че презумпцията за невиновност не възпрепятства установяването на отговорността на лице, обвинено в извършването на определено нарушение на конкурентното право на Съюза, в края на производство, което се е провело изцяло по начина, предвиден в разпоредбите на член 81 ЕО, Регламент № 1/2003 и Регламент № 773/2004 на Комисията относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 ЕО и 82 ЕО, и в рамките на което правото на защита е можело да се упражни пълноценно.

При всички положения правото на презумпция за невиновност не противоречи по принцип на възможността приети от административен орган санкции от наказателноправно естество да бъдат изпълнявани, преди да са станали окончателни след приключването на производство по обжалване пред съдебна инстанция, при условие че това изпълнение се вписва в разумни граници при постигане на справедливо равновесие между засегнатите интереси и първоначалното положение на адресата на санкцията може да бъде възстановено, ако жалбата му бъде уважена.

(вж. точки 97, 100—102 и 104)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 116—120 и 124)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 144—151)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 206—212, 232 и 240)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 213, 215—218 и 243)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 213—218 и 243)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 266—277)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 280—282)

11.    В областта на конкурентното право на Съюза, ако едно и също дружество майка притежава пряко или косвено 100 % или почти 100 % от две дъщерни дружества, извършеното в предходен момент нарушение от едно от дъщерните дружества в групата може да бъде взето предвид, за да се установи наличието на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на друго дъщерно дружество в тази група.

Същевременно отговорността за неправомерното поведение на такова дъщерно дружество, притежавано на 100 % или почти на 100 % от своето дружество майка, може да бъде вменена на последното и то да бъде държано солидарно отговорно за заплащането на наложената на дъщерното му дружество глоба единствено ако дружеството майка не обори оборимата презумпция за действително упражняване на решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество.

Следователно в производство по член 81 ЕО Комисията не може да се ограничи до констатацията, че предприятието е можело да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на друго предприятие, без да провери дали действително е упражнявано такова влияние. Напротив, по принцип Комисията следва да докаже наличието на решаващо влияние въз основа на съвкупност от фактически обстоятелства, сред които по-конкретно евентуалните ръководни правомощия на едното спрямо другото предприятие.

Освен това за прилагането и изпълнението на взетите въз основа на член 81, параграф 1 ЕО решения е необходимо да се определи образувание, притежаващо юридическа правосубектност, което ще бъде адресатът на акта. Така, когато е установено, че е налице нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, следва да се определи кое е физическото или юридическото лице, отговарящо за дейността на предприятието към момента, в който е било извършено нарушението, за да може то да понесе отговорността за това нарушение. Когато приема решение въз основа на тази разпоредба, Комисията трябва да определи кои физически или юридически лица могат да носят отговорност за поведението на съответното предприятие и могат да бъдат санкционирани на това основание, като те ще са адресатите на решението.

Впрочем притежаването на дружествения капитал на две отделни търговски дружества от едно и също лице или семейство, само по себе си не е достатъчно, за да се установи наличието на стопанска единица, съставена от тези две дружества, което по силата на конкурентното право на Съюза би дало възможност отговорността за действията на едното да бъде вменена на другото и едното да бъде задължено да заплати глоба за другото.

Следователно недопустимо е при преценката за наличие на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство по отношение на дъщерно дружество и неговото дружество майка Комисията да приеме, че те трябва да носят отговорност за предходно нарушение, за което не са били санкционирани с решение на Комисията и при установяването на което не са били адресати на изложение на възражения, поради което не са получили възможност да изложат доводите си, за да оспорят — що се отнася до тях — евентуалното наличие на стопанска единица, съставена от тях и едно или друго дружество — адресат на предходното решение.

(вж. точки 309—314)

12.    Недопустимо е при преценката за наличие на повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство Комисията да приеме, че предприятието трябва да носи отговорност за предходно нарушение, за което не е било санкционирано с решение на Комисията и при установяването на което не е било адресат на изложение на възражения, поради което в производството, приключило с приемането на решението за установяване на предходното нарушение, това предприятие не е получило възможност да изложи доводите си, за да оспори — що се отнася до него — евентуалното наличие на стопанска единица, съставена от него и други предприятия.

Този извод допълнително се потвърждава и от това, че макар наистина принципът на пропорционалност да изисква времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходно неспазване на правилата за конкуренция, да бъде отчетено, за да се прецени склонността на предприятието към отклонение от тези правила, Комисията не е обвързана с евентуален давностен срок за установяването на повторност на нарушението.

Също така, макар наистина да е разумно допустимо да се смята, че дружеството майка действително знае за предходно решение на Комисията, адресирано до дъщерното му дружество, чийто капитал почти изцяло притежава, това не може да поправи липсата в предходното решение на констатация за наличието на стопанска единица, съставена от дружеството майка и дъщерното му дружество, така че на дружеството майка да се вмени отговорността за предходното нарушение и размерът на налаганите му глоби да бъде увеличен поради повторност на нарушението.

(вж. точки 318—320 и 328)

13.    В рамките на административно производство в областта на конкурентното право на Съюза установяването и преценката на специфичните особености на повторността на нарушението са част от правото на преценка на Комисията при избора на фактори, които да вземе предвид при определянето на размера на глобата, като Комисията не е обвързана с евентуален давностен срок за подобно установяване.

Следователно повторността е важен елемент, който Комисията следва да подложи на преценка, като се има предвид, че отчитането му цели да насърчи предприятията, проявили склонност към отклонение от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид признаците, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително например времето, което е изтекло между разглежданите нарушения.

Принципът на пропорционалност изисква времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходно неспазване на правилата за конкуренция, да бъде отчетено, за да се прецени склонността на предприятието към отклонение от тези правила. Следователно при съдебния контрол, упражняван върху актовете на Комисията в областта на конкурентното право, съдилищата на Съюза може да се наложи да проверят дали Комисията е спазила посочения принцип, когато е увеличила наложената глоба поради повторност на нарушението, и в частност дали подобно увеличение е било необходимо с оглед на времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходното неспазване на правилата за конкуренция.

В този контекст изтичането на период от около тринадесет години и осем месеца — между приемането на решение, с което се установява нарушение на правилата на конкуренцията от група дружества и с което на дружествата от тази група се налага глоба, и началния момент на нарушението, което е извършено от дружествата от същата група и което е санкционирано в рамките на ново производство — не е пречка Комисията да констатира, без да нарушава принципа на пропорционалност, че образуваното от адресатите на нейното решение предприятие е проявило склонност към нарушаване на правилата за конкуренция, щом като става въпрос за същото направление от дейността, към което спадат дъщерните дружества в групата от дружества, които са адресати на решението на Комисията, както и че картелът, обект на предходното решение, притежава много близки черти със санкционирания с новото решение картел.

(вж. точки 326—328, 330, 332—334 и 485)

14.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 353, 354, 357, 358 и 390)

15.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 368—372)

16.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 378, 380 и 381)

17.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 385—387)

18.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 402—410)

19.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 415—417, 420, 421 и 424)

20.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 449—454)

21.    В случай на нарушаване на правилата за конкуренция и налагане на глоба, в който увеличението с 60 % от основния размер на глобата поради повторност на нарушението е било обосновано с оглед на две предходни решения на Комисията, с които се установява нарушение на правилата за конкуренция, при положение че само едното от тези две решения е можело да се използва, за да се установи наличието на повторност на нарушението, и че освен това същото решение е по-отдалечено във времето спрямо началото на нарушението, което е предмет на решението за установяване на повторност, повторността на неправомерното поведение на съответните предприятия е с по-малка тежест от първоначално определената. Ето защо е обосновано процентът на това увеличение да бъде намален наполовина.

(вж. точки 461, 485 и 486)

22.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 491 и 492)

23.    Когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, тъй като този иск представлява ефективен и общоприложим способ за защита и санкция при такова нарушение.

Жалба, с която се цели единствено отмяна на решение на Комисията в областта на конкурентното право на Съюза или при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложената глоба, в никакъв случай не може да бъде разглеждана като иск за обезщетение и съответно не представлява подходящо средство за санкциониране на евентуално нарушение от страна на юрисдикция на Съюза на задължението ѝ да се произнесе в разумен срок.

(вж. точки 495 и 496)

24.    По силата на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право неговото дело да бъде гледано от независим и безпристрастен съд. Тази гаранция, която е част от общите конституционни традиции на държавите членки, е закрепена и в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Гаранцията за безпристрастност има два аспекта. На първо място, сезираният съд трябва да бъде субективно безпристрастен, т.е. никой от членовете му не трябва да показва, че е взел страна или има лично, предварително формирано становище, като личната безпристрастност се предполага до доказване на противното. На второ място, съдът трябва да бъде обективно безпристрастен, т.е. трябва да дава достатъчно гаранции, за да бъде изключено в това отношение всяко основателно съмнение.

Когато, правейки оплакване за прекомерна продължителност на съдебното производство по дело, жалбоподателят иска от разглеждащия делото състав на Общия съд да прецени дали същият този състав е извършил процесуално нарушение, като е допуснал да се натрупа неоснователно закъснение при разглеждането на делото, последният в никакъв случай не може да предложи на посочения жалбоподател достатъчно гаранции, за да бъде изключено всяко основателно съмнение, че ще разгледа оплакването за прекомерна продължителност на съдебното производство по безпристрастен начин.

(вж. точки 497—500)