Дело T‑473/12

(Публикувани откъси)

Aer Lingus Ltd

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Ирландски данък върху пътниците, ползващи въздушен транспорт — Намалена ставка за дестинациите, намиращи се на разстояние най-много 300 km от летище Дъблин — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Предимство — Селективен характер — Определяне на бенефициерите на помощта — Член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 5 февруари 2015 г.

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Възстановяване на предишното положение — Изчисляване на подлежащата на възстановяване сума — Задължение на Комисията да определи сума, която реално съответства на действителното предимство от помощта — Обхват — Предимство, произтичащо от прилагането на косвен данък по намалена национална ставка, събиран от авиокомпаниите — Начини на изчисляване — Задължение на Комисията да определи бенефициерите на помощта — Обхват

(член 108 ДФЕС; член 14 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка от гледна точка на член 107, параграф 1 ДФЕС — Съобразяване на по-ранна практика — Изключване

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

1.      Нито една разпоредба от правото на Съюза не изисква от Комисията да определя точния размер на подлежащата на връщане помощ, когато разпорежда връщането на помощ, обявена за несъвместима с общия пазар. Достатъчно е решението на Комисията да съдържа указания, позволяващи на адресата сам да определи този размер без прекомерни затруднения. Все пак, ако Комисията разпореди възстановяването на определена сума, в съответствие със задължението си да разгледа надлежно и безпристрастно преписката съгласно член 108 ДФЕС, тя трябва да определи толкова прецизно, колкото го позволяват обстоятелствата по делото, стойността на помощта, получена от предприятието бенефициер. При възстановяване на съществуващото преди предоставянето на помощта положение Комисията е длъжна, от една страна, да се увери, че е отстранено действителното предимство от помощта, и така да разпореди възстановяването на цялата помощ. Комисията не може да подходи със снизхождение към бенефициера и да разпореди възстановяването на сума, по-малка от стойността на получената от него помощ. От друга страна, Комисията не е оправомощена да изрази своето неодобрение към тежестта на закононарушението, като разпореди възстановяването на сума, по-голяма от стойността на получената от бенефициера помощ.

Следователно, що се отнася до данъка върху въздушните пътувания, събиран пряко от въздушните превозвачи по по-ниска данъчна ставка за вътрешните полети, Комисията не може да презумира, че в случай, в който този данък би трябвало да се прехвърли на пътниците и в който икономическото предимство в резултат на прилагането на намалената национална ставка също може да е било прехвърлено на пътниците, действително полученото и запазено предимство от авиокомпаниите, които се ползват от това намаление, възлиза във всички случаи на сума, равна на разликата между размера на данъка, изчислен според по-ниската данъчна ставка, и размера, изчислен според обичайната данъчна ставка. Всъщност в такъв случай действително полученото от авиокомпаниите предимство не се състои непременно в разликата между двете ставки, а във възможността да предложат по-привлекателни цени на своите клиенти и оттук да увеличат своя оборот. Поради това по отношение на авиокомпаниите, които са заплатили косвения данък по намалена ставка, Комисията трябва да определи в каква степен те действително са прехвърлили на пътниците си финансовите ползи, произтичащи от прилагането на намалената ставка на посочения данък, за да може да определи с точност размера на предимството, с което те действително са се ползвали. Ако се окаже невъзможно в решението, с което се разпорежда възстановяването на помощта, да се определи точният размер на сумите, които реално съответстват на посоченото действително предимство, Комисията трябва да възложи тази задача на националните органи, като им даде необходимите указания за това.

При всички положения възстановяването на разликата между размера на данъка по обичайната ставка и размера по намалената ставка от авиокомпаниите не би позволило да се гарантира възстановяването на положение, което би било налице, ако съответните операции бяха осъществени, без да е предоставена помощ, тъй като не е възможно авиокомпаниите да възстановят с обратна сила от своите клиенти тази сума за всеки пътник, която е трябвало да бъде събрана. Възстановяването на посочената сума следователно не е необходимо, за да се премахне нарушението на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, което е предоставено с тази помощ. Напротив, възстановяването на тази сума би могло да доведе до допълнително нарушаване на конкуренцията, тъй като би могло да се стигне до възстановяване от авиокомпаниите на по-голяма сума, отколкото предимството, с което те действително са се ползвали.

Освен това обстоятелството, че клиентите на облаганите с данъка върху въздушните пътувания авиокомпании не са предприятия по смисъла на правото на Съюза, поради което по отношение на тях не може да бъде възстановена никаква помощ, не може да постави под въпрос задължението на Комисията да определи с точност бенефициерите на дадена помощ, тоест предприятията, които действително са я ползвали, и да ограничи възстановяването на помощта до финансовите предимства, които действително произтичат от предоставянето на помощта на бенефициерите.

(вж. точки 84—86, 97—99, 105, 115 и 122)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 117 и 118)