Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. - Dornbracht/Комисия

(Дело T-386/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aloys F. Dornbracht GmbH & Co. KG (Iserlohn, Германия) (представители: Rechtsanwälte H. Janssen, T. Kapp и M. Franz)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени обжалваното решение, в частта му, която се отнася до жалбоподателя;

при условията на евентуалност, да се намали по подходящ начин размера на наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба;

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39092 - Санитарни инсталации за бани. Съгласно обжалваното решение на жалбоподателя, както и на други предприятия, са наложени глоби за нарушаване на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателят е участвал в Германия и Австрия в продължаващо споразумение или в съгласувани практики в сектора на санитарните инсталации за бани.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква осем правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003¹, тъй като ответникът не взел предвид множеството смекчаващи обстоятелства в полза на жалбоподателя.

На второ място жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като чрез тълкуването на член 23, параграф 2, изречение 2 от същия регламент от гледна точка на горната граница, за ответника е невъзможно да прецени тежестта на нарушението, в което той упреква жалбоподателя.

По-нататък, като трето правно основание жалбоподателят твърди, че при определянето на размера на глобата ответникът не е отчел конкретното участие на жалбоподателя в деянието, с което е нарушил принципа за равно третиране.

В рамките на четвъртото си правно основание жалбоподателят изтъква, че при определяне на размера на глобата ответникът не е съпоставил нарушението с нарушенията, разглеждани по други дела и така е нарушил принципа за равно третиране.

Като пето правно основание жалбоподателят изтъква непропорционалния характер на размера на глобата, предвид това, че ответникът не е отчел ограничените икономически възможности на жалбоподателя.

В рамките на шестото правно основание жалбоподателят поддържа, че доколкото ответникът е изчислил размера на глобите въз основа на неговите Насоки² от 2006 г., с обжалваното решение се нарушава забраната за обратно действие.

Като седмо правно основание жалбоподателят изтъква, че с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 се нарушава принципа на точност.

Накрая, като осмо правно основание жалбоподателят посочва, че определянето на размера на глобата е било незаконосъобразно, тъй като нейният размер е установен въз основа на Насоките, които предоставят на ответника твърде широко правомощие за преценка.

____________

¹ - Регламент (EО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

² - Насоки относно методиката за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 23, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 1/2003 (ОВ C 210, стр. 2).