Жалба, подадена на 6 януари 2011 г. - Air Canada/Комисия

(Дело T-9/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Air Canada (Saint Laurent, Канада) (представители: J. Pheasant и T. Capel, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Да се отмени решението, включително членове 2 и 3, или при условията на евентуалност да се отменят някои части от решението на основание член 263 ДФЕС,

да се отмени глобата или, при условията на евентуалност, да се намали размерът на глобата, включително да се намали глобата до нула, на основание член 261 ДФЕС,

да бъде задължена Комисията да вземе необходимите мерки, за да изпълни Решението на Съда в съответствие с член 266 ДФЕС и

да бъде осъдена Комисията да заплати направените от Air Canada разноски във връзка с тази жалба и с всички последващи етапи от настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят основава жалбата си на шест правни основания:

В първото правно основание, се твърди, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като Комисията променила съществено преписката в интервала между изложението на възраженията и решението и следователно основала решението си на нови фактически и правни основания, по които на жалбоподателя не е дадена възможност да бъде изслушан.

Във второто правно основание се твърди, че:

решението се основава на недопустими доказателства, тъй като фактическото обстоятелство, на което Комисията се основава в решението си срещу жалбоподателя е недопустимо,

като възприема някои доказателства срещу жалбоподателя а същевременно приема, че същото или по същество сходно доказателство е недостатъчно за доказване на нарушение по отношение на някои други адресати на изложението на възраженията и като не взима предвид направени от жалбоподателя фактически корекции и уточнения, Комисията нарушава принципа на правото на ЕС за равно третиране и не прилага правилно нормите за доказване по правото на ЕС.

В третото правно основание се твърди, че няма нарушение, в което жалбоподателят да участва, след като

в членове 2 и 3 от разпоредителната част на решението не се установява жалбоподателят да е участвал в единственото и продължено нарушение, описано в изложението на мотивите,

Комисията не е спазила съответните правни изисквания по член член 101, параграф 1 ДФЕС и приложимата съдебна практика, за да вмени отговорността за единствено и продължено нарушение на жалбоподателя,

въз основа на доказателството, което в светлината на второто равно основание Комисията има право да възприеме за нуждите на повторната си оценка на възраженията срещу жалбоподателя, решението не доказва никакво нарушение от страна на жалбоподателя.

В четвъртото правно основание се твърди, че не е определен, или при условията на евентуалност, че не е определен правилно, съответният пазар в нарушение на приложимото правно задължение, установено от съдебната практика на ЕС и по-конкретно в нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност.

В петото правно основание се твърди, че глобата би трябвало да се отмени изцяло или, при условията на евентуалност, да се намали значително (включително до нула) въз основа на другите правни основания и поради това, че при определяне на размера на глобата Комисията не е приложила принципа на правото на ЕС за равно третиране.

В шестото правно основание се твърди, че в нарушение на задължението по член 296 ДФЕС за излагане на мотиви решението не е достатъчно мотивирано.

____________