ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
7 ноември 2013 година
Дело F‑19/12
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената с писмо жалба — Просрочие на жалбата — Явна недопустимост — Несъществуване“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска по-конкретно да бъде отменено решението на Европейската комисия от 14 септември 2011 г. за отхвърляне на неговата административна жалба от 15 май 2011 г., подадена срещу решението от 28 февруари 2011 г., и да му бъде присъдено обезщетение за претърпени вреди в размер на 10 000 EUR. Подаването на оригинала на жалбата по пощата е предшествано от изпращането по факс на 30 януари 2012 г. до секретариата на Съда на публичната служба на документ, представен като копие от оригинала на жалбата, подаден по пощата
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.
Резюме
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Съществено изискване, което се прилага стриктно — Липса — Недопустимост
(член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него, член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, фигуриращ върху изпратения по пощата оригинал на жалбата — Последица — Невземане предвид на датата на получаване на факса за целите на преценката дали е спазен срокът за обжалване
(член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
3. Актове на институциите — Презумпция за действителност — Несъществуващ акт — Понятие
(член 288 ДФЕС)
1. От член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда следва, че всеки ищец или жалбоподател трябва да се представлява от овластено за тази цел лице и следователно само ако исковата молба или жалбата е подписана от такова лице, с нея надлежно се сезират юрисдикциите на Съюза. По силата на член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда тези разпоредби се прилагат и към производствата пред Съда на публичната служба. Същевременно дерогация или изключение от това задължение не се предвижда нито в Статута на Съда, нито в Процедурния правилник на Съда на публичната служба.
Всъщност изискването за саморъчен подпис на представителя на ищеца или жалбоподателя по съображения за правна сигурност гарантира автентичността на исковата молба или жалбата и отстранява риска да се окаже, че тя всъщност не е изготвена от адвоката или съветника, овластен за това. Така последният като помощник на правосъдието изпълнява важната задача, която му възлагат Статутът на Съда и Процедурният правилник на Съда на публичната служба, като чрез упражняването на функциите си прави възможен достъпа на ищеца или жалбоподателя до този съд. Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да бъде обект на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на исковата молба или жалбата.
(вж. точки 19 и 20)
Позоваване на:
Съд — 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, точка 8 и цитираната съдебна практика
Първоинстанционен съд — 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точки 50—52
2. В съдебните производства в областта на публичната служба на Съюза, за целите на подаването на оригинала на даден процесуален документ в предвидените за това срокове, член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не позволява на представителя на съответната страна да полага два различни, пък било то и автентични саморъчни подписа, единият върху документа, изпратен по факс до секретариата на този съд, а другият — върху оригинала, който ще бъде изпратен по пощата или предаден лично в секретариата.
При тези условия, ако се установи, че оригиналът на документа, който е реално подаден в секретариата в десетдневния срок от изпращането на копие от него по факс до Съда на публичната служба, не съдържа същия подпис като фигуриращия върху изпратения по факс документ, следва да се констатира, че в секретариата на този съд са постъпили два различни процесуални документа, всеки от които носи отделен подпис, макар и двата подписа да са положени от едно и също лице. При положение че изпращането на текста по факс не отговаря на изискванията за правна сигурност, предвидени в член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, датата на изпращането на документа по факс не може да се вземе предвид за целите на преценката дали е спазен срокът за обжалване.
Освен това срокът за обжалване е определен в член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица, който Процедурният правилник на Съда на публичната служба не може да дерогира. Следователно е важно оригиналът на жалбата да бъде изготвен най-късно в края на този срок. От тази гледна точка изпращането по факс не просто е начин за предаване на документа, но и позволява да се докаже, че оригиналът на жалбата, постъпила в секретариата на този съд извън срока, е бил изготвен в срока за обжалване.
(вж. точки 22—24)
Позоваване на:
Съд — 22 септември 2011 г., Bell & Ross BV/СХВП, C‑426/10 P, точки 37—43
Съд на публичната служба — 21 февруари 2013 г., Marcuccio/Комисия, F‑113/11, точка 22
3. За да се обоснове допустимостта на искане на длъжностно лице, толкова сериозно като това, целящо обявяването на административен акт за несъществуващ, посоченото искане трябва да съдържа фактическо или правно твърдение, което да може на пръв поглед да подкрепи или факт, който се отнася до изключително тежка хипотеза, или нередовност, която е толкова очевидна, че не може да бъде допусната от правния ред на Съюза.
Когато става въпрос за позоваване на несъществуването на административен акт, а именно най-тежката нередовност в правния ред на Съюза, разкритите от длъжностното лице нередности, като например общия и неточен характер на даден административен акт, не могат да се считат за попадащи в крайни хипотези.
(вж. точки 32, 34 и 35)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 5 октомври 2009 г., de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, T‑40/07 P и T‑62/07 P, точки 150—152
Общ съд — 24 ноември 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑9/09 P, точка 37 и сл.