РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
14 септември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Транспорт — Комбиниран транспорт на товари между държавите членки — Директива 92/106/ЕИО — Международни автомобилни превози на товари — Регламент (ЕО) № 1072/2009 — Превоз на празни контейнери преди или след като бъдат натоварени с товари в рамките на комбиниран транспорт — Неприложимост на разпоредбите относно каботажните превози“
По дело C‑246/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн, Германия) с акт от 25 март 2022 г., постъпил в Съда на 8 април 2022 г., в рамките на производство по дело
BW,
при участието на:
Staatsanwaltschaft Köln,
Bundesamt für Güterverkehr
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, F. Biltgen и N. Wahl, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Bundesamt für Güterverkehr, от M. Schleifenbaum, Rechtsanwalt,
– за Европейската комисия, от P. Messina, G. von Rintelen и G. Wilms, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 20 април 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 година относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки (ОВ L 368, 1992 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 183) и на Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (ОВ L 300, 2009 г., стр. 72).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между BW, управител на транспортно дружество (наричана по-нататък „заинтересованото лице“), и Bundesamt für Güterverkehr (Федерална служба за контрол на превоза на товари, Германия) (наричана по-нататък „BAG“) относно наложена административна санкция за нарушение на разпоредбите за каботажните превози.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 92/106
3 Трето и шесто съображение от Директива 92/106 гласят:
„като има предвид, че увеличаващите се проблеми относно задръстванията по пътищата, околната среда и пътната безопасност изискват в обществен интерес по-нататъшно развитие на комбинирания транспорт като алтернатива на автомобилния транспорт;
[…]
като има предвид, че при методите за комбиниран транспорт, за да се стигне до реални намаления на пътните задръствания, подобни облекчения трябва да се отнасят за маршрут с ограничено разстояние“.
4 Съгласно член 1 от тази директива:
„Настоящата директива се прилага за операции по комбиниран транспорт, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 881/92 [на Съвета от 26 март 1992 година относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава членка или при преминаване през територията на една или повече държави членки (ОВ L 95, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 116)].
За целите на настоящата директива „комбиниран транспорт“ означава превоз на товари между държави членки, при който камион, ремарке или полуремарке, със или без влекач, подвижно тяло или контейнер от 20 или повече фута, използва пътната мрежа в началния или крайния етап от маршрута, а през останалата част — релсов път или вътрешни водни пътища, или услуги на морския транспорт, при което тази част надвишава 100 километра по въздушна линия и представлява първоначалния или крайния етап от маршрута:
– между точката, в която товарите са били натоварени, и най-близката подходяща товарна железопътна гара за първоначалния етап, и между най-близката подходяща железопътна гара за разтоварване и точката, където товарите са били разтоварени за последната част от превоза, или
– в радиус, непревишаващ 150 км по права линия от вътрешно водно пристанище или морско пристанище на товарене или разтоварване“.
5 Член 3 от посочената директива предвижда:
„В случай на комбиниран транспорт срещу възнаграждение или за сметка на отсрещната страна транспортният документ, който отговаря най-малко на изискванията, установени в член 6 от Регламент № 11 на Съвета от 27 юни 1960 г. относно премахването на дискриминацията по отношение на цените и условията на транспорт, в изпълнение на член 79, параграф 3 от Договора за [ЕИО] [ОВ 52, 1960 г., стр. 1121], посочва също така железопътните гари за товарене и разтоварване, отнасящи се за етапа по релсов път, или вътрешните водни пристанища на товарене или разтоварване, отнасящи се до етапа превоз по вътрешни водни пътища, или морските пристанища на товарене или разтоварване, отнасящи се за етапа превоз по море. […]“.
6 Член 4 от същата директива гласи:
„Всички автомобилни превозвачи, установени в държави членки, които отговарят на изискванията за достъп до това занятие и за достъп до пазара за транспорт на товари между държавите членки, имат право да извършват, в рамките на операцията по комбиниран транспорт между държавите членки, превоз в първоначалната или последната част от пътния превоз, който е съставна част от операцията по комбиниран транспорт и който може или не може да включва пресичане на граница“.
Регламент № 1072/2009
7 Съображения 4, 5, 13, 15 и 16 от Регламент № 1072/2009 гласят:
„(4) Създаването на обща транспортна политика означава премахването на всички ограничения спрямо лицето, което предоставя транспортни услуги, основана на националността или факта, че е установено в държава членка, различна от тази, в която ще се предоставят услугите.
(5) За да може това да бъде постигнато плавно и гъвкаво, следва да се предвиди преходен режим за каботаж до приключване хармонизирането на пазара на автомобилните превози на товари.
[…]
(13) На превозвачите на товари, притежатели на лиценза на Общността, предвиден в настоящия регламент, както и превозвачите с разрешение да извършват някои категории международни услуги за превоз на товари, следва да бъде разрешено да извършват временно вътрешни транспортни услуги в държава членка в съответствие с настоящия регламент, без да имат седалище или да са установени по друг начин в нея. […]
[…]
(15) Без да се засягат разпоредбите в Договора [за функционирането на ЕС] относно правото на установяване, каботажните превози представляват предоставяне на услуги от превозвачи в рамките на държава членка, в която не са установени, и не следва да бъдат забранени, при условие че не се извършват по начин, който създава постоянна или продължителна дейност в същата държава членка. За да се улесни изпълнението на това изискване, следва да се определят по-ясно честотата на каботажните превози и срокът, в продължение на който могат да се извършват. В миналото е предоставяно временно разрешение за такива вътрешни транспортни услуги. На практика е трудно да се установи със сигурност кои услуги са разрешени. Следователно са необходими ясни правила, които са лесно изпълними.
(16) Настоящият регламент не засяга разпоредбите относно входящия или изходящия автомобилен превоз на товари като етап от маршрут при комбиниран транспорт съгласно Директива [92/106]. Вътрешните автомобилни превози в рамките на приемащата държава членка, които не са част от операциите по комбиниран транспорт, предвидени в Директива [92/106], попадат в обхвата на определението за каботажни операции и следва да отговарят съответно на изискванията на настоящия регламент“.
8 Член 1 („Приложно поле“) от този регламент гласи:
„1. Настоящият регламент се прилага за международния автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение за пътувания в рамките на територията на [Европейската общност].
[…]
4. Настоящият регламент се прилага за вътрешния автомобилен превоз на товари, извършван временно от превозвач, установен извън държавата членка, както е предвидено в глава III.
5. Следните видове превоз и празни курсове, направени във връзка с такъв превоз, не изискват лиценз на Общността и са освободени от всякакви изисквания за други разрешителни за превоз:
[…]“.
9 Член 2 („Определения“) от посочения регламент предвижда:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
2. „международен превоз“ означава:
а) пътуване с товар, което се извършва от превозно средство, чиито място на отпътуване и място на пристигане са в две различни държави членки, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави,
б) пътуване с товар, което се извършва от превозно средство от държава членка до трета държава или обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки и трети държави,
в) пътуване с товар, което се извършва от превозно средство между трети държави, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави членки; или
г) празни курсове, направени във връзка с превоза, посочен в букви а), б) и в);
3. „приемаща държава членка“ означава държавата членка, в която даден превозвач извършва дейност и която е различна от неговата държава членка на установяване;
4. „превозвач, установен извън държавата членка“ означава предприятие за автомобилен превоз на товари, което извършва дейност в приемаща държава членка;
[…]
6. „каботажни превози“ означава вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в приемаща държава членка в съответствие с настоящия регламент;
[…]“.
10 Глава III („Каботаж“) от същия регламент включва член 8, който в параграфи 1 и 2 предвижда:
„1. Всеки превозвач, осъществяващ превози за чужда сметка или срещу възнаграждение, който е притежател на лиценз на Общността и чийто водач, ако е гражданин на трета държава, притежава атестация за водач, има право съгласно условията, посочени в настоящата глава, да извършва каботажни превози.
2. След доставката на товарите, превозвани при входящия международен превоз, на посочените в параграф 1 превозвачи на товари се разрешава да извършват с едно и също превозно средство или — в случай на състав от превозни средства — с моторното превозно средство от състава, до три каботажни превоза непосредствено след международен превоз от друга държава членка или от трета държава до приемащата държава членка. Последното разтоварване по време на каботажен превоз преди напускане на приемащата държава членка се извършва в срок от седем дни от последното разтоварване в приемащата държава членка по време на входящия международен превоз.
[…]“.
11 От член 18 от Регламент № 1072/2009 е видно, че последният отменя и заменя по-специално Регламент № 881/92.
Германското право
12 Член 13 от Verordnung über den grenzüberschreitenden Güterkraftverkehr und den Kabotageverkehr (Наредба за международните автомобилни превози на товари и каботажните превози) от 28 декември 2011 г. (BGBl. 2012 I, стр. 42), в приложимата ѝ към главното производство редакция (наричана по-нататък „GüKGrKabotageV“), предвижда:
„Международен комбиниран транспорт за чужда сметка или срещу възнаграждение означава превоз на товари, при който:
1. моторното превозно средство, ремаркето, шасито, подвижното тяло или контейнерът с дължина най-малко 6 метра осъществяват една част от пътуването по пътната мрежа и друга част от пътуването с железопътен транспорт или с речен или морски кораб (пътуване с морски транспорт над 100 километра по права линия),
2. цялото пътуване се извършва отчасти на територията на страната и отчасти в чужбина,
3. автомобилният превоз на територията на страната се извършва само между мястото на товарене или разтоварване и
a) най-близката подходяща железопътна гара или
b) вътрешно водно пристанище или морско пристанище, което се намира в радиус, непревишаващ 150 км по права линия (на товарене или разтоварване)“.
13 Член 15, параграф 1 от GüKGrKabotageV гласи:
„Предприемач, чието предприятие е установено в държава — членка на Европейския съюз, или в друга държава — страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство [от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4)], може да извършва при комбинирания превоз по смисъла на член 13 натоварване или разтоварване на територията на страната, ако отговаря на изискванията за достъп до професията и за достъп до пазара на автомобилни превози на товари между държавите членки“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
14 На 22 януари и 6 февруари 2020 г. в рамките на оперативни проверки, извършени по отношение на Contargo Rhein-Neckar GmbH, BAG възразява срещу 60 превоза, извършени между 6 и 27 май 2019 г. за сметка на това дружество от TIM-Trans Impex SRL — установено в Румъния дружество.
15 BAG упреква заинтересованото лице, което е управител на TIM-Trans Impex, че поне в 57 случая e превозило празни контейнери, които не попадат в обхвата на привилегирования комбиниран транспорт съгласно член 13 и сл. от GüKGrKabotageV и следователно представляват каботажни превози. При изпълнение на управленските си правомощия заинтересованото лице нарушило ограничението от 3 каботажни превоза в рамките на 7 дни, предвидено в член 8 от Регламент (ЕО) № 1072/2009.
16 При изслушването заинтересованото лице поддържа, че превозът на празни контейнери е част от превоза на контейнери с товари, който попада в обхвата на привилегирования комбиниран транспорт, уреден с Директива 92/106. То твърди, че търговската му дейност се състои в превозването на пълни контейнери, взети по-рано празни в контейнерен терминал, до пристанище, за да бъдат превозени по море, и в превозването на празните контейнери, след като те бъдат разтоварени, до контейнерен терминал. Ето защо било оправдано превозът на празните контейнери не да се разглежда поотделно, а да се счита за съставна част от цялостен договор за превоз и следователно да се ползва от привилегиите на комбинирания транспорт.
17 С решение от 30 октомври 2020 г. BAG налага на заинтересованото лице административна имуществена санкция в размер на 8 625 евро за нарушение на разпоредбите относно каботажните превози. Според BAG превозът на празен контейнер преди товарене или след разтоварване е предмет на ограниченията на каботажа, предвидени в член 8 от Регламент № 1072/2009.
18 След като заинтересованото лице обжалва това решение пред Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн, Германия) — запитващата юрисдикция, същата приема, че решаването на спора по главното производство зависи от това дали превозът на такъв празен контейнер е част от превоза на контейнера с товар в рамките на комбиниран транспорт, или трябва да се счита за юридически отделен превоз. Според запитващата юрисдикция Регламент № 1072/2009 и Директива 92/106 не съдържат разпоредби, които да дават ясен отговор в тази насока.
19 Що се отнася до Регламент № 1072/2009, тя счита, че съображение 16 от него не позволява да се установи дали процесните по главното производство превози са част от комбиниран транспорт.
20 Колкото до Директива 92/106, по мнение на запитващата юрисдикция трето съображение от нея подкрепя разширително тълкуване на понятието „комбиниран транспорт“. От друга страна, тя счита, че подробните правила, предвидени в член 1 от тази директива, подкрепят различно тълкуване, което изключва възможността във всички случаи превозът на празни контейнери преди товаренето или след разтоварването да се счита за част от комбиниран превоз. Според нея всъщност този превоз на празни контейнери не само в извънредни случаи, но и по принцип би могъл да се извършва на разстояния далеч над 100 или 150 километра, а и между държавите членки. Запитващата юрисдикция отбелязва, че не е сигурно дали това отговаря на целта, която оправдава привилегированото положение на комбинирания транспорт, а именно — борбата с все по-големите проблеми, свързани по-специално с околната среда и със задръстванията по пътищата в Съюза. Тя смята, че член 3 от посочената директива също не допуска разширително тълкуване, защото не предвижда задължение за излагане в транспортния документ на информация за маршрута на автомобилния превоз на празния контейнер.
21 При тези обстоятелства Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Представлява ли превозът на празни контейнери до [натоварването], съответно от [разтоварването], неразделна част от превоза на натоварените контейнери така, че превозът на празни контейнери да участва в привилегирования превоз на пълни контейнери, доколкото при комбиниран транспорт същият е изключен от разпоредбите относно каботажните превози?“.
По преюдициалния въпрос
22 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1 от Директива 92/106 трябва да се тълкува в смисъл, че автомобилният превоз на празни контейнери между контейнерен терминал и място на товарене или разтоварване на товари попада в обхвата на понятието „комбиниран транспорт“ по смисъла на този член, поради което се ползва от либерализирания режим, предвиден за първоначалните и/или последните етапи от маршрута, които са неразделна част от комбинирания транспорт, по смисъла на член 4 от тази директива, и които са изключени от прилагането на разпоредбите относно каботажа, залегнали в Регламент № 1072/2009.
23 За да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, на първо място, че от член 1, втора алинея от Директива 92/106 във връзка с шесто съображение от нея следва, че „комбиниран транспорт“ е превозът на товари между държави членки, при който камион, ремарке или полуремарке, със или без влекач, подвижно тяло или контейнер от 20 или повече фута, използва пътната мрежа в началния или крайния етап от маршрута, а през останалата част — релсов път или вътрешни водни пътища, или услуги на морския транспорт, при което тази част надвишава 100 километра по въздушна линия и представлява първоначалният или крайният етап от маршрута, така че да се гарантира, че става дума за ограничена като разстояние пътна отсечка.
24 Освен това съгласно член 4 от тази директива всички автомобилни превозвачи, установени в държави членки, имат право да извършват, в рамките на операцията по комбиниран транспорт между държавите членки, превоз в първоначалната или последната част от пътния превоз, който е съставна част от операцията по комбиниран транспорт и който може или не може да включва пресичане на граница.
25 На второ място, съгласно член 2, точки 3 и 6 от Регламент № 1072/2009 под каботажни превози се разбира вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в приемаща държава членка в съответствие с този регламент, а под приемаща държава членка — държавата членка, в която даден превозвач извършва дейност и която е различна от неговата държава членка на установяване.
26 Доколкото съгласно съображение 5 от посочения регламент той има за цел да установи преходен режим за каботажа, държавите членки не са длъжни да отворят изцяло националните пазари за превозвачите, установени извън държава членка (решение от 12 април 2018 г., Комисия/Дания, C‑541/16, EU:C:2018:251, т. 52), а именно за установените в друга държава членка превозвачи.
27 Ето защо член 4 от Директива 92/106 извършва по-широка либерализация на пътния превоз от произтичащата от режима на каботажа, предвиден в Регламент № 1072/2009.
28 Всъщност член 8 от този регламент въвежда ограничения за каботажните превози. По-конкретно, досежно условията, при които установените в друга държава членка превозвачи могат да извършват каботажни превози в приемащата държава членка, от член 8, параграф 2 от посочения регламент е видно, че тези превози трябва да са извършени след международен автомобилен превоз на товари от държава членка или от трета държава до приемащата държава членка. В последната държава членка съответният превозвач може да извърши до три каботажни превоза в срок от седем дни от последното разтоварване по време на международния превоз.
29 Освен това в съображения 13 и 15 от Регламент № 1072/2009 се подчертава временният характер на каботажа, като по-специално се посочва, че каботажните превози не следва да се извършват по начин, който създава постоянна или продължителна дейност в приемащата държава членка (решение от 12 април 2018 г., Комисия/Дания, C‑541/16, EU:C:2018:251, т. 52; вж. в този смисъл и решение от 8 юли 2021 г., Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr, C‑937/19, EU:C:2021:555, т. 51).
30 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че търговската дейност на транспортното дружество по главното производство се състои във взимането на празни контейнери от контейнерен терминал, пренасянето им до мястото на товарене на съответния товар, и щом той бъде натоварен, превоза на тези контейнери до морско пристанище, за да продължат те по отсечката от комбинирания транспорт, която не е по пътната мрежа, като така се осъществява първоначален етап от маршрута по смисъла на член 1 от Директива 92/106. Аналогично, в случай на краен етап от маршрута по смисъла на този член въпросното дружество взима пълни контейнери от морско пристанище, пренася ги до мястото им на разтоварване, и щом те бъдат разтоварени, оставя празните контейнери в контейнерен терминал.
31 Запитващата юрисдикция има съмнения дали такъв превоз на празни контейнери е част от комбиниран транспорт, поради което да се ползва от установения с Директива 92/106 либерализиран режим, или напротив, представлява самостоятелен превоз, за който се прилагат предвидените в Регламент № 1072/2009 ограничения за каботажните превози.
32 В тази насока, що се отнася до взаимовръзката между тези два акта от правото на Съюза, следва да се отбележи, от една страна, че съгласно член 1, първа алинея от Директива 92/106 последната се прилага за операциите по комбиниран транспорт, без да се засяга Регламент № 881/92. Регламент № 881/92 пък е отменен и заменен с Регламент № 1072/2009.
33 От друга страна, съгласно съображение 16 от Регламент № 1072/2009 последният се прилага, без да се засягат разпоредбите относно входящия или изходящия автомобилен превоз на товари като етап от маршрут при комбиниран транспорт съгласно Директива 92/106. Пак в съображение 16 се уточнява, че вътрешните автомобилни превози в рамките на приемащата държава членка, които не са част от операциите по комбиниран транспорт, предвидени в Директива 92/106, попадат в обхвата на определението за каботажни операции и следва да отговарят съответно на изискванията на този регламент.
34 Ето защо, за да се определи дали пътуване, осъществено в рамките на една държава членка от транспортно дружество, установено в друга държава членка, попада в обхвата на понятието „каботаж“, следва да се провери дали това пътуване е част от комбиниран транспорт, както е определен в Директива 92/106.
35 Налага се обаче изводът, че тази директива не уточнява дали превозът на празни контейнери, който се извършва непосредствено преди или непосредствено след превоз на товари в рамките на комбиниран транспорт, е част от комбинирания транспорт.
36 При това положение съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 67 и цитираната съдебна практика).
37 Действително от текста на член 1 от Директива 92/106 е видно, че визираните в този член операции по комбиниран транспорт са операции по „превоз на товари“. Това обаче няма как изключва възможността част от тези операции да се извършват с празните контейнери, стига този празен курс да е осъществен в непосредствена връзка с превоза на товари. Както по същество отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, всъщност превозът на празни контейнери между контейнерен терминал и мястото на товарене или разтоварване на товарите представлява преместване, което е спомагателно, но задължително за извършването на същинския превоз, т.е. превоза на товари, от който той е неразделна част.
38 Този извод се подкрепя от целите на Директива 92/106. В тази насока от трето съображение от тази директива следва, че увеличаващите се проблеми относно задръстванията по пътищата, околната среда и пътната безопасност изискват в обществен интерес по-нататъшно развитие на комбинирания транспорт като алтернатива на автомобилния транспорт.
39 Когато първоначалният или крайният пътен етап от комбиниран транспорт по смисъла на тази директива е осигурен в рамките на една държава членка от превозвач, установен в друга държава членка, само тълкуването в смисъл, че превозът на празните контейнери преди или след превоза на самите товари е част от комбиниран транспорт, може да допринесе за постигането на целта да се насърчи използването на комбинирания транспорт. Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 41 и 42 от заключението си, всякакво друго тълкуване би наложило за превоза на тези празни контейнери между мястото на товарене или разтоварване и контейнерния терминал да се прибегне до национален превозвач, което би довело до допълнителна финансова и административна тежест и следователно би направило по-неконкурентоспособен посочения комбиниран транспорт.
40 Изводът в точка 37 от настоящото решение се потвърждава и от Регламент № 1072/2009, който подобно на Директива 92/106 е част от общата транспортна политика, като освен това тези два акта от правото на Съюза са взаимосвързани, както личи от разпоредбите, цитирани в точки 32 и 33 от настоящото решение.
41 Всъщност член 1, параграф 1 от този регламент предвижда, че последният се прилага „за международния автомобилен превоз на товари“, а член 2, точка 2, буква г) от него определя като част от „международния превоз“ празните курсове, направени във връзка с някои пътувания с товар. Аналогично, член 1, параграф 5 от същия регламент освобождава от изискването за лиценз на Общността и от всякакви изисквания за други разрешителни за превоз някои видове превоз на товари, както и „празни[те] курсове, направени във връзка с такъв превоз“. Ето защо тези разпоредби свидетелстват за волята на законодателя на Съюза да признае, че за някои празни курсове може да се счита, че спрямо тях се прилагат разпоредбите, приложими за превоза на товари, стига тези празни курсове да са извършени във връзка с превоз с товар.
42 С оглед на изложеното дотук на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1 от Директива 92/106 трябва да се тълкува в смисъл, че автомобилният превоз на празни контейнери между контейнерен терминал и място на товарене или разтоварване на товари попада в обхвата на понятието „комбиниран транспорт“ по смисъла на този член, поради което се ползва от либерализирания режим, предвиден за първоначалните и/или последните етапи от маршрута, които са неразделна част от комбинирания транспорт, по смисъла на член 4 от тази директива, и които са изключени от прилагането на разпоредбите относно каботажа, залегнали в Регламент № 1072/2009.
По съдебните разноски
43 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Член 1 от Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 година относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки
трябва да се тълкува в смисъл, че
автомобилният превоз на празни контейнери между контейнерен терминал и място на товарене или разтоварване на товари попада в обхвата на понятието „комбиниран транспорт“ по смисъла на този член, поради което се ползва от либерализирания режим, предвиден за първоначалните и/или последните етапи от маршрута, които са неразделна част от комбинирания транспорт, по смисъла на член 4 от тази директива, и които са изключени от прилагането на разпоредбите относно каботажа, залегнали в Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари.
Подписи