РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
21 март 2014 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните — Регламент (ЕО) № 881/2002 — Замразяване на средства и икономически ресурси на дадено лице поради включването му в списък, съставен от орган на Организацията на обединените нации — Комитет по санкциите — Последващо включване в приложение І към Регламент (ЕО) № 881/2002 — Отказ на Комисията да заличи това включване — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Основни права — Право на изслушване, право на ефективен съдебен контрол и право на неприкосновеност на собствеността“
По дело T‑306/10
Hani El Sayyed Elsebai Yusef, с местожителство в Лондон (Обединеното кралство), представляван първоначално от E. Grieves, barrister, и H. Miller, solicitor, впоследствие от E. Grieves, H. Miller и P. Moser, QC, и от R. Graham, solicitor,
ищец,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват E. Paasivirta, M. Konstantinidis и T. Scharf, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Съвет на Европейския съюз, представляван първоначално от E. Finnegan и R. Szostak, впоследствие от E. Finnegan, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане да бъде прието за установено в съответствие с член 265 ДФЕС, че незаконосъобразно Комисията не е оттеглила Регламент (ЕО) № 1629/2005 на Комисията от 5 октомври 2005 година за изменение за петдесет и четвърти път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета (ОВ L 260, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 4, стр. 81 JO L 260, p. 9) в частта му относно ищеца,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: N. J. Forwood (докладчик), председател, F. Dehousse и J. Schwarcz, съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 октомври 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 29 септември 2005 г. комитетът, създаден с Резолюция 1267 (1999) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричани по-нататък съответно „Комитетът по санкциите“ и „Съветът за сигурност“), включва името на ищеца, г‑н Hani El Sayyed Elsebai Yusef, посочен като свързано с организацията Ал Кайда лице, в своя обобщен списък на лицата и образуванията, чиито средства и други икономически ресурси трябва да бъдат замразени по силата на няколко резолюции на Съвета за сигурност (по-специално резолюции 1333 (2000), 1390 (2002), 1455 (2003), 1562 (2004), 1617 (2005), 1730 (2006), 1735 (2006), 1822 (2008), 1904 (2009) и 1989 (2011) за противодействие на заплахата, която терористичните действия представляват за мира и международната сигурност (наричан по-нататък „списъкът на Комитета по санкциите“).
2 С Регламент (ЕО) № 1629/2005 на Комисията от 5 октомври 2005 година за изменение за петдесет и четвърти път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета (ОВ L 260, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 4, стр. 81) името на ищеца е добавено към списъка в приложение І към Регламент (ЕО) № 881/2002 от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (ОВ L 139, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 189) (наричан по-нататък „спорният списък“). Поради това средствата на ищеца и други негови финансови ресурси са замразени в Европейската общност в съответствие с материалноправните разпоредби на Регламент № 881/2002.
3 На 6 януари 2006 г. в секретариата на Общия съд ищецът подава срещу Съвета на Европейския съюз жалба за отмяна на Регламент № 881/2002, изменен с Регламент № 1629/2005, доколкото тези актове се отнасят до него. С Определение на Общия съд от 31 май 2006 г. по дело Yusef/Съвет (T‑2/06, непубликувано в Recueil) тази жалба е отхвърлена като явно недопустима, тъй като е подадена несвоевременно.
4 На 3 септември 2008 г. Съдът произнася решението си по свързани дела Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, наричано по-нататък „Решение на Съда по дело Kadi I“).
5 С писма от 7 март 2009 г. до Съвета на Европейския съюз и до Комисията на Европейските общности ищецът иска да получи достъп до документите, използвани от тези институции, за да обосноват включването на името му в спорния списък.
6 С писмо от 23 април 2009 г. Комисията предоставя на ищеца три документа, а именно: i) Съобщение SC/8516 на Комитета по санкциите от 3 октомври 2005 г. относно добавянето към неговия списък, наред с други имена, и на името на ищеца; ii) Съобщение SC/8520 на Комитета по санкциите от 10 октомври 2005 г. относно промяната на личните данни на ищеца, които фигурират до неговото име в списъка на посочения комитет; iii) Съобщение SC/8815 на Комитета по санкциите от 24 август 2006 г. относно нова промяна на същите лични данни.
7 Ищецът подава до High Court of Justice (England and Wales), Queen’s Bench Division (Върховен съд (Англия и Уелс), отделение на Кралския съд, наричан по-нататък „High Court“) жалба срещу националната мярка за замразяване на средствата му, приета по отношение на него от Министерството на външните работи и на Commonwealth на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричано по-нататък „FCO“), успоредно с приемането на Регламент 1629/2005. В контекста на тази жалба FCO прави многобройни постъпки пред Комитета по санкциите, за да позволи на ищеца да узнае основанията за своето включване в списъка на този комитет, както и коя е държавата, поискала това включване. Нито една от тези постъпки не води до резултат, но на 19 юни 2009 г. при даване на показания пред High Court в качеството си на свидетел ръководителят на екипа по санкциите на FCO, говорейки от името на това министерство, заявява следното:
„В съответствие с процедурата по преразглеждане, установена в [приложимата правна уреда], FCO е събрало данните, с които разполага правителството, с цел да разгледа посочването на [ищеца] в светлината на критериите, формулирани в релевантните резолюции [на Съвета за сигурност]. В края на тази процедура по преразглеждане FCO прави извод, че вече няма основания за включването на [името на ищеца] в списъка [на Комитета по санкциите] на основание на режима[, установен в Резолюция 1267 (1999) на Съвета за сигурност]. Поискана е допълнителна информация, но такава още не е предоставена от държавата, предложила името на [ищеца]. Поради това Обединеното кралство ще се свърже с Комитета [по санкциите], за да му съобщи, че вече не са налице основания за включването на [ищеца]. Обединеното кралство ще подаде и молба за заличаване на [името на ищеца] от списъка [на Комитета по санкциите] и ще се постарае това да бъде направено“.
8 С Решение от 27 януари 2010 г. по дело Her Majesty’s Treasury (Respondent) v Mohammed Jabar Ahmed and Others (Appellants), Her Majesty’s Treasury (Respondent) v Mohammed al-Ghabra (Appellant) and R (on the application of Hani el Sayed Sabaei Youssef) (Respondent) v Her Majesty’s Treasury (Appellant) [2010] UKSC 2 & [2010] UKSC 5, United Kingdom Supreme Court (Върховният съд на Обединеното кралство) отменя националната мярка за замразяване на средствата на ищеца, на основание че е била приета ultra vires.
9 С писмо от 18 март 2010 г., в което се прави позоваване на Решение на Съда по дело Kadi I и на посоченото решение на United Kingdom Supreme Court, ищецът моли Комисията да заличи неговото име от спорния списък по-специално тъй като:
– името му е било добавено към този списък автоматично вследствие от включването му в списъка на Комитета по санкциите, без Комисията да е осъществила независима и безпристрастна преценка,
– нито едно от основанията за това включване не му е било съобщено, в нарушение на основните му права и при незачитане на принципите, посочени от Съда в неговото Решение по дело Kadi I,
– след като е разгледало доказателствата, на които се е основавало включването на името му в списъка на Комитета по санкциите, Обединеното кралство е направило извод, че критериите за включване не са били удовлетворени.
10 Ищецът също така моли Комисията спешно да му предостави допълнителна информация относно мотивите по същество, обосноваващи включването на името му в спорния списък.
Производство и ново развитие на събитията в хода на делото
11 Тъй като в двумесечния срок, предвиден в член 265 ДФЕС, Комисията не дава отговор на писмото на ищеца от 18 март 2010 г., той подава настоящия иск в секретариата на Общия съд на 23 юли 2010 г.
12 С молба, подадена същия ден в секретариата на Общия съд, ищецът иска да му бъде предоставена правна помощ на основание член 94 от Процедурния правилник на Общия съд. Искането е уважено с Определение на председателя на втори състав на Общия съд от 22 октомври 2010 г.
13 На 29 юли 2010 г. Комитетът по санкциите преразглежда включването на името на ищеца в своя списък в съответствие с процедурата за преразглеждане, предвидена в параграф 25 от Резолюция 1822 (2008) на Съвета за сигурност. Целта на това преразглеждане е да се гарантира, че посоченият списък е възможно най-точен и актуален, и да се потвърди, че включването на заинтересованото лице продължава да бъде основателно. След това преразглеждане името на ищеца е запазено в списъка на Комитета по санкциите.
14 В отговор на своето искане от 26 януари 2010 г. до Комитета по санкциите, на 31 август 2010 г. Комисията получава изложението на мотивите за включване в списъка на посочения комитет на няколко лица, сред които е и ищецът.
15 С писмо от 10 септември 2010 г. Комисията изпраща на ищеца това изложение на мотивите, като посочва, че въз основа на него той е включен в спорния списък (наричано по-нататък „изложението на мотивите“), и приканва ищеца да изложи становището си преди 10 декември 2010 г.
16 Изложението на мотивите гласи следното:
„[Ищецът] е бил член на Египетския ислямски джихад […]. [Ищецът] и някои други членове на Египетския ислямски джихад се присъединяват към Ал Кайда […] в началото на деветдесетте години на миналия век.
Египетският ислямски джихад, ръководен от помощника на Осама бен Ладен, Айман ал-Завахири […], е отговорен за бомбардирането на посолството на Египет в Исламабад през 1995 г. От 1998 г. нататък групировката получава по-голямата част от средствата си от Ал Кайда и през 2001 г. се слива с Ал Кайда.
[Ищецът] е предоставял материална подкрепа на Ал Кайда и е участвал в заговори за извършване на терористични действия. Той е предприемал международни пътувания чрез използване на фалшиви документи, преминал е военно обучение и е принадлежал към звена и групировки, осъществяващи терористични операции чрез използване на сила и насилие, включително заплахи и увреждане на публична и частна собственост, както и чрез противопоставяне на действията на публичните органи. [Ищецът] е наредил на други лица да отидат в Афганистан, за да участват в битките там. Използвал е уеб сайт, за да оказва подкрепа на терористичните действия, предприети от Ал Кайда, както и за да поддържа контакт с определен брой съмишленици по света.
[Ищецът] е издирван от египетските власти заради участието му в терористични престъпления, извършени на територията на Египет и извън нея, включително заради тайни съглашения от криминално естество с цел извършване на предумишлени убийства, разрушаване на собственост, незаконно притежание на огнестрелно оръжие, боеприпаси и експлозиви, принадлежност към терористична групировка, подправяне на официални документи и други и кражба“.
17 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 8 октомври 2010 г., Комисията прави възражение за недопустимост на настоящия иск на основание член 114 от Процедурния правилник.
18 На 30 септември 2010 г. Общият съд произнася решението си по дело Kadi/Комисия (T‑85/09, Сборник, стр. II‑5177, наричано по-нататък „Решение на Общият съд по дело Kadi II“).
19 С Определение на председателя на втори състав на Общия съд от 19 ноември 2010 г. Съветът е допуснат да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
20 На 30 ноември 2010 г. Комитетът по санкциите отказва да уважи искането на Обединеното кралство за заличаване на името на ищеца от своя списък. Съгласно писмо от 2 декември 2011 г. на председателя на Комитета по санкциите до Комисията „най-малко една държава членка от [Комитета по санкциите] е направила извод, че не е съгласна, че [ищецът] вече не отговаря на критериите за включване в списъка [на посочения комитет]“.
21 С писмо от 9 декември 2010 г. ищецът представя становището си пред Комисията в отговор на изложението на мотивите.
22 Тогава, в съответствие с член 7в, параграф 3 от Регламент № 881/2002, изменен с Регламент (ЕС) № 1286/2009 на Съвета от 22 декември 2009 г. (ОВ L 346, стр. 42), Комисията започва преразглеждане на решението си да включи името на ищеца в спорния списък в светлината на тези съображения и в съответствие с процедурата по член 7б, параграф 2 от Регламент № 881/2002. Освен това Комисията изпраща тези съображения на Комитета по санкциите.
23 С определение от 14 март 2011 г. Общият съд (втори състав) постановява, че ще се произнесе по възражението за недопустимост с решението по същество.
24 Посредством процесуално-организационни действия от 17 ноември 2011 г. Общият съд (втори състав) приканва страните да го уведомят за хода на процедурата по преразглеждане, образувана в конкретния случай на основание Регламент № 881/2002, изменен с Регламент №°1286/2009 (наричана по-нататък „процедурата по преразглеждане“), и ако след преразглеждането все още не е взето решение, приканва Комисията да посочи причините за това и да съобщи на Общия съд приблизителната дата, на която възнамерява да приеме подобно решение.
25 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 8 декември 2011 г., ищецът уведомява тази юрисдикция, че не е бил в състояние да отговори на искането ѝ, тъй като не е получавал никаква информация или кореспонденция от страна на Комисията след нейното писмо от 9 декември 2010 г.
26 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 6 декември 2011 г., Комисията уведомява тази юрисдикция, че преди да приключи преразглеждането, е приканила Комитета по санкциите да даде отговор на съображенията на ищеца от 9 декември 2010 г. Комисията посочва, че след като е настоявала няколкократно пред този комитет, най-накрая, на 2 декември 2011 г., тя е получила съобщение от него, в което се посочва, че този комитет „активно разследва“ случая. Комисията поддържа, че е препоръчително да се изчака резултатът от разследването на Комитета по санкциите. Тя обаче обявява, че е готова да действа „с цялата необходима бързина“ и изразява надежда да може да приключи процедурата по преразглеждане „през първото тримесечие на 2012 г.“.
27 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 6 декември 2011 г., Съветът потвърждава предоставената от Комисията информация.
28 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 20 декември 2011 г., Комисията уведомява тази юрисдикция, че е получила от председателя на Комитета по санкциите ново писмено съобщение от 15 декември 2011 г. относно случая на ищеца, което е приложено към посоченото писмо, и повтаря, че се надява да може да приключи преразглеждането на този случай през първото тримесечие на 2012 г. Посоченото съобщение гласи по-специално:
„Във връзка с твърдението, че доказателствата по тази преписка са били получени посредством изтезания, държавата по местоживеене [на ищеца] е съобщила гледната си точка на [Комитета по санкциите] в приложеното писмо от 7 декември 2011 г. Друг член на [Комитета по санкциите] потвърждава, че [ищецът] е известен с това, че ръководи Al-Maqreze Center for Historical Studies, който се намира в Обединеното кралство. На уебсайта на този център (www.almaqreze.net) могат да се намерят материали с радикално съдържание“.
29 Писмото от 7 декември 2011 г. на постоянното представителство на Обединеното кралство пред Организацията на обединените нации (ООН) до председателя на Комитета по санкциите, приложено към посоченото съобщение, гласи по-специално:
„Понастоящем [ищецът] оспорва пред юрисдикциите на Обединеното кралство решението на последното да поддържа неговото посочване на основание Резолюция 1989 (2011) на Съвета за сигурност. В тази жалба [ищецът] твърди, че доказателствата срещу него са „получени или посредством изтезания на неговите колеги, или са измислени от египетските органи“. Следователно [ищецът] не твърди, че знае, че всички взети предвид доказателства срещу него са получени посредством изтезания, а по-скоро твърди, че според него тези доказателства не са достоверни поради една от две възможни причини.
Обединеното кралство настоява, че няма никакви основания да се счита, че взетата предвид от него информация при приемане на решението му да оттегли резервите си във връзка с посочването [на ищеца], е получена посредством изтезание или е измислена от египетските органи, обратно на твърденията на [ищеца].
За да може да бъде заличен от списъка, [ищецът] има възможност да се обърне непосредствено към [Комитета по санкциите]. От 3 юни 2010 г. нататък той има право да подаде молба за заличаване до Службата на омбудсмана.
Понастоящем Обединеното кралство преразглежда посочването [на ищеца] и щом този процес приключи, ще се обърне отново към [Комитета по санкциите]“.
30 С писмо от 11 януари 2012 г. Комисията уведомява ищеца, че преразглеждането на неговия случай продължава, и му съобщава допълнителните доказателства срещу него, които се съдържат в посоченото писмо на председателя на Комитета по санкциите от 15 декември 2011 г., като приканва ищеца да ѝ представи становището си в това отношение преди 1 февруари 2012 г.
31 С писмо от 1 февруари 2012 г. ищецът представя на Комисията своето становище.
32 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 1 май 2012 г., ищецът представя на настоящата юрисдикция копия от посочените в точки 30 и 31 по-горе писма.
33 Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започне устната фаза на производството.
34 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 14 септември 2012 г., ищецът иска извършването на процесуално-организационни действия с оглед на Комисията да бъдат поставени някои въпроси. Към това писмо са приложени писмото на ищеца до Комисията от 13 септември 2012 г., както и определен брой документи, които вече не са класифицирани и които той е получил наскоро от UK Security Services (службите за сигурност на Обединеното кралство).
35 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 24 септември 2012 г., Комисията уведомява настоящата юрисдикция, че е получила от председателя на Комитета по санкциите друго съобщение в писмен вид от 21 март 2012 г. относно случая на ищеца, което съобщение е приложено към посоченото писмо, и отбелязва, въз основа на неофициална информация, която ѝ е съобщена от нейната делегация в Ню Йорк (Съединени американски щати), че процесът по преразглеждане на случая на ищеца от Комитета по санкциите би могъл да приключи с решение на 23 декември 2012 г. Посоченото съобщение гласи по-специално:
„Като добавка към предходните ми писма от 2 и 15 декември 2011 г. исках да ви уведомя, че посочилата лицето държава е уведомила Комитета [по санкциите], че се противопоставя на оповестяването ѝ като държава, посочила лицето. Освен това органите на тази държава са потвърдили, че „в съответствие с неотдавнашното преразглеждане на случая [на ищеца] са стигнали до извода, че продължават да съществуват връзки между [ищеца] и Ал Кайда, предвид на това, че той е член на групировката Ал Джихад, която има връзки с организацията Ал Кайда“.
36 Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 9 октомври 2012 г., след което делото е обявено за решаване.
37 На 18 юли 2013 г. Съдът обявява решението си по свързани дела Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, наричано по-нататък „Решение на Съда по дело Kadi II“).
Искания на страните
38 Ищецът моли Общия съд:
– да приеме за установено, че незаличаваното от страна на Комисията на името му от спорния списък е незаконосъобразно,
– да разпореди на Комисията да заличи името му от посочения списък,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително средствата, предварително отпуснати от касата на Общия съд като правна помощ.
39 Комисията, подпомагана от Съвета, моли Общия съд:
– да отхвърли иска като недопустим и/или като неоснователен,
– да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.
40 В съдебното заседание ищецът се отказва от частта от исканията си, които целят на Комисията да бъде разпоредено да заличи името му от спорния списък, както и от поисканите процесуално-организационни действия, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
От правна страна
По допустимостта
Доводи на страните
41 Комисията и Съветът поддържат, на първо място, че по същество настоящият иск за установяване на неправомерно бездействие съставлява жалба за отмяна на Регламент 1629/2005, която очевидно е несвоевременно подадена и следователно е недопустима.
42 Освен това ищецът нямал активна процесуална легитимация да подаде иск за установяване на неправомерно бездействие, изтъквайки неоттеглянето на Регламент № 1629/2005, тъй като той не бил подал жалба за отмяна на този регламент при приемането му през 2005 г. По този начин ищецът се опитвал да заобиколи последиците от изтичането на предвидения в член 230 ЕО (понастоящем член 263 ДФЕС) императивен срок за подаване на жалбата за отмяна, което било забранено от класическата и постоянната съдебна практика. Според Съвета не било в интерес на правораздаването да се предоставя на заинтересованите лица срок, който на практика е неограничен, за подаване на жалба, която може да доведе до оттегляне, с обратна сила или не, на мярка за замразяване на средства.
43 Комисията и Съветът посочват, на второ място, че във всички случаи настоящият иск е недопустим, тъй като не било доказано, че на 18 март 2010 г. — денят, в който Комисията е била поканена да действа по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС, тя била длъжна, от гледна точка на правото на Европейския съюз, да оттегли Регламент № 1629/2005 в частта му относно ищеца.
44 Регламент № 881/2002, изменен с Регламент №°1286/2009, не предвиждал никакво задължение за предприемане на действия по искане на дадено засегнато лице. По силата на член 7в, параграф 2 от Регламент № 881/2002, изменен с Регламент №°1286/2009, Комисията била длъжна само да съобщи на заинтересованото лице мотивите за включването на името му в спорния списък „[в]еднага след предоставянето на исканото изложение на мотивите от страна на Комитета по санкциите“, а след това, по силата на член 7в, параграф 3 от Регламент № 881/2002, да преразгледа решението си „[п]ри представяне на становища“ от страна на заинтересованото лице. Комисията счита, че не е била длъжна да започне процедурата по преразглеждане, преди да е получила изложението на мотивите от Комитета по санкциите, и че етапите, посочени в член 7в, параграф 2 от Регламент № 881/2002, не са били завършили.
45 Все пак не било налице неизпълнение от страна на Комисията на задължението ѝ да приеме съответната мярка, тъй като в конкретния случай към датата на предявяване на настоящия иск Комитетът по санкциите не е бил изпратил на тази институция изложение на мотивите.
46 По-нататък, ищецът се бил ползвал надлежно от процесуалните гаранции, предвидени в Регламент № 881/2002, изменен с Регламент №°1286/2009, и преразглеждането на неговото включване все още продължавало.
47 На трето място, Съветът и Комисията посочват, че отхвърлянето на настоящия иск като недопустим не лишава ищеца от възможността да подаде жалба по административен или съдебен ред срещу мярката за замразяване на неговите средства.
48 В това отношение посочените институции изтъкват, на първо място, че правото на защита на лицата и образуванията, включени в списъка на Комитета по санкциите, понастоящем е установено в Регламент № 881/2002, изменен с Регламент №°1286/2009. По силата на член 7в от Регламент № 881/2002, изменен с Регламент №°1286/2009, лицата, които са били включени в спорния списък преди 3 септември 2008 г. и продължават да фигурират в този списък, могат да поискат от Комисията да им предостави изложението на мотивите, въз основа на което са включени в списъка, и Комисията е длъжна да им предостави това изложение, което е получила от Комитета по санкциите, като им даде възможност да изразят становището си по въпроса. Следователно Комисията била длъжна да преразгледа решението си за замразяване на средствата на заинтересованите лица и приетото в резултат от това преразглеждане решение съставлявал акт, предназначен да произведе правно действие по смисъла на член 263 ДФЕС, който подлежи на обжалване пред съда на Съюза.
49 В конкретния случай изложението на мотивите, изготвено от Комитета по санкциите на 7 септември 2010 г., било изпратено на ищеца на 10 септември 2010 г., като Комисията била поканила последния да изрази становището си преди 10 декември 2010 г. След това посоченото становище било съобщено от Комисията на Комитета по санкциите.
50 По-нататък, дори Общият съд да уважи настоящия иск, разрешаването на спора относно запазването в сила на замразяването на средствата на ищеца зависело от резултата от висящото понастоящем административно производство по преразглеждане.
51 Второ, Съветът и Комисията се позовават на възможностите за сезиране на Службата на омбудсмана, създадена с Резолюция 1904 (2009) на Съвета за сигурност.
52 Ищецът оспорва тези доводи и поддържа, че настоящият иск за установяване на неправомерно бездействие е допустим.
Съображения на Общия съд
53 Що се отнася до доводите, представени на първо място от Комисията и Съвета, в самото начало следва да се посочи, че настоящият иск цели единствено да бъде прието за установено, че „незаличаването от страна на Комисията на името [на ищеца] от спорния списък е незаконосъобразно“ и че той не е насочен към отмяната на какъвто и да е акт. От това следва, че формално този иск е предявен като иск за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 ДФЕС, а не като жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС.
54 Несъмнено, както правилно напомнят Комисията и Съветът, не е допустимо ищецът да заобикаля последиците от изтичането на срока за подаване на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС срещу акт на институция, използвайки „процесуалната хитрост“ на иска за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 ДФЕС, насочен срещу отказа на тази институция да отмени или оттегли посочения акт (Решение на Съда от 6 април 1962 г. по дело Meroni и др./Върховен орган, 21/61—26/61, Recueil, стр. 143 и 155).
55 В частност не е достатъчно да се твърди, че подобен акт е приет в нарушение на Договора за функционирането на ЕС, тъй като по-специално в член 263 от този договор се предвиждат други способи, посредством които акт на Съюза, за който се твърди, че е незаконосъобразен, може да бъде атакуван и евентуално отменен по жалба на процесуално легитимирана страна. Да се признае на заинтересованите лица правото да искат от институцията, издала акта, да го оттегли, а в случай на бездействие от нейна страна — правото да отнесат въпроса за това бездействие като незаконосъобразно непроизнасяне до съда на Съюза, би значело да им бъде предоставено средство за защита, успоредно на предвиденото в член 263 ДФЕС, което няма да бъде обвързано с установените в договора условия. Следователно подобен иск не отговаря на изискванията на член 265 ДФЕС и поради това трябва да бъде обявен за недопустим (Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дело Eridania и др./Комисия, 10/68 и 18/68, Recueil, стр. 459, точки 16—18).
56 В конкретния случай обаче срокът за подаване на жалба за отмяна срещу Регламент № 1629/2005, с който първоначално се разпорежда замразяването на средствата на ищеца, е изтекъл на 30 декември 2005 г., а в рамките на настоящия иск твърдяното бездействие се изразява именно в отказа на Комисията да оттегли този регламент.
57 Освен това ищецът е подал жалба за отмяна на Регламент № 881/2002, изменен с Регламент № 1629/2005, като копие от жалбата е постъпило по факса в секретариата на Общия съд на 23 декември 2005 г. Тъй като обаче оригиналът на тази жалба е бил подаден в секретариата на Общия съд едва на 6 януари 2006 г. вследствие на грешка на представляващата ищеца адвокатска кантора, която се дължи на неопитност на млада секретарка и на периода около Коледа, тази жалба е отхвърлена като явно недопустима с посоченото по-горе Определение по дело Yusef/Съвет.
58 При тези обстоятелства, от чисто субективна гледна точка последното посочено обстоятелство може по-скоро да разкрие, че чрез предявяване на настоящия иск за установяване на неправомерно бездействие ищецът не цели да заобиколи последиците от изтичането на срока за подаване на жалба за отмяна, тъй като той не предприема действия пред Комисията в периода преди 7 март 2009 г., а именно около три години след отхвърляне на тази жалба като недопустима.
59 В действителност става дума за нови обстоятелства, възникнали доста след приемането на Регламент № 1629/2005 и отхвърлянето на жалбата за отмяна на този регламент като недопустима, които обстоятелства, както ще бъде посочено по-нататък, са подтикнали ищеца, първо, на 7 март 2009 г., да поиска достъп до документите, използвани от Комисията за обосновка на замразяването на средствата му (вж. точка 5 по-горе), след това, на 18 март 2010 г., да прикани Комисията да заличи името му от спорния списък (вж. точка 9 по-горе) и на трето място, на 23 юли 2010 г., след като Комисията не е отговорила по никакъв начин на неговата покана в предвидения в член 265 ДФЕС двумесечен срок, да предяви настоящия иск за установяване на неправомерно бездействие.
60 Съгласно постоянната съдебна практика обаче наличието на нови обстоятелства от съществено значение може да обоснове подаването на молба за преразглеждане на дадено решение, което не е било оспорено в срок (Решение на Съда от 15 май 1985 г. по дело Esly/Комисия, 127/84, Recueil, стр. 1437, точка 10 и Решение на Съда от 14 юни 1988 г. по дело Muysers и Tülp/Сметна палата, 161/87, Recueil, стр. 3037, точка 11; Определение на Общия съд от 11 юли 1997 г. по дело Chauvin/Комисия, T‑16/97, Recueil FP, стр. I‑A‑237 и II‑681, точка 37).
61 В този контекст следва да се придържаме и към конкретните времеви аспекти на разглеждания в настоящия случай акт, който го различава от актовете, довели до приемане на съдебната практика, посочена в точка 54 по-горе.
62 Всъщност, за разлика от подобни актове, предназначени да породят окончателни правни последици, мярката за замразяване на средства на основание Регламент № 881/2002 съставлява превантивна обезпечителна мярка, която не предполага лишаване на заинтересованите лица от тяхната собственост (Решение на Съда по дело Kadi I, точка 358). Така валидността на подобна мярка винаги зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради които е приета, както и от необходимостта да бъде оставена в сила с оглед осъществяването на нейните цели.
63 Именно това временно по дефиниция естество на мярката за замразяване на средства обосновава неприложимостта в конкретния случай на посоченото в точка 54 по-горе разрешение, установено в съдебната практика. Обратно на акт, предназначен да предизвика окончателни правни последици, една мярка за замразяване на средства, приета на основание на Регламент № 881/2002, трябва във всеки един момент да може да бъде предмет на искане за преразглеждане с оглед на това да се провери дали запазването ѝ е основателно, и неуважаването от страна на Комисията на такава молба трябва да може да бъде предмет на иск за установяване на неправомерно бездействие.
64 В това отношение следва да се посочи, както Съдът е направил в точка 365 от Решение по дело Kadi I, че самите резолюции на Съвета за сигурност, чието прилагане се цели с Регламент № 881/2002, предвиждат механизъм за периодично преразглеждане на общия режим на мерките, които предписват, както и процедура, позволяваща на заинтересуваните лица „във всеки един момент“ да сезират Комитета по санкциите за преразглеждане на техния случай (вж. и точка 13 по-горе).
65 Накрая следва да се добави, че уважаването на доводите на институцията ответник и на встъпилата по делото институция би имало за последица, след изтичане на срока за подаване на жалба за отмяна на мярка за замразяване на средства, на Комисията да се предостави изключително широко правомощие за неограничено във времето замразяване на средствата на дадено лице без какъвто и да е съдебен контрол и независимо от изменението или дори отпадането на обстоятелствата, които първоначално са обосновали приемането на тази мярка (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Sison/Съвет, T‑341/07, Сборник, стр. II‑3625, точка 116).
66 Впрочем в своето заключение по дело Eridania и др./Комисия, посочено по-горе (Recueil, стр. 484 и 494), генералният адвокат Roemer вече е изразил становището, че жалбоподателят, който е пропуснал срока за подаване на жалба за отмяна срещу даден акт, не може „да иска неговата отмяна“ в рамките на производството по член 265 ДФЕС, „освен ако не докаже настъпването на нови обстоятелства“. Освен това съгласно точната формулировка на точка 16 от Решение по дело Eridania и др./Комисия, посочено по-горе, дружеството Eridania е можело да спечели делото, ако успее да докаже, че Комисията е имала законоустановено задължение да оттегли оспорваните решения, например в случай на настъпване на нови обстоятелства, какъвто е посоченият от генералния адвокат Roemer.
67 Следователно процесуалните действия, предприети в конкретния случай от ищеца, които по-конкретно се основават на посочването на нови обстоятелства, са изцяло съвместими с „класическата и постоянна“ съдебна практика, която Комисията и Съветът изтъкват срещу ищеца.
68 Освен това тези действия са изрично предвидени в действащата правна уредба към датата, на която е отправена поканата за предприемане на действия (18 март 2010 г.), а именно в член 7в от Регламент № 881/2002, който е изменен с Регламент №°1286/2009, считано от 26 декември 2009 г. Всъщност, от една страна, в първите три параграфа от тази разпоредба е предвидена процедура по преразглеждане, от която трябва да се ползват конкретно лицата, които, подобно на ищеца, са били включени в спорния списък преди 3 септември 2008 г. (т.е. преди произнасянето на Решение на Съда по дело Kadi I). Тези лица могат да поискат от Комисията да им предостави изложението на мотивите, въз основа на което са включени в спорния списък, след това могат да формулират своите съображения в това отношение и тогава, в светлината на тези съображения, Комисията трябва да преразгледа решението си да ги включи в разглеждания списък. От друга страна, в параграф 4 от посочената разпоредба е предвидена процедура по преразглеждане, от която трябва да се ползва всяко включено в спорния списък лице, което направи последващо искане за заличаване въз основа на „ново съществено доказателство“. Следователно и в двата случая, ако Комисията не извърши предвиденото в член 7в от Регламент № 881/2002 преразглеждане, трябва да може да бъде предявен искът за установяване на неправомерно бездействие в съответствие с член 265 ДФЕС, съгласно тълкуването му в съдебната практика.
69 В конкретния случай новите обстоятелства, които са посочени по-специално от ищеца в неговото писмо от 18 март 2010 г. до Комисията, са две, а именно, от една страна, постановяването на Решение на Съда по дело Kadi I на 3 септември 2008 г., в което са посочени формалните и материални условия, при които дадена мярка за замразяване на средства може да бъде наложена, както и процесуалните гаранции, от които трябва да могат да се ползват заинтересованите лица, и от друга страна, обстоятелството, че правителството на Обединеното кралство, след като в контекста на национално производство е разгледало доказателствата, на които се основава включването на името на ищеца в списъка на Комитета по санкциите, е направило извод към м. юни 2009 г., че ищецът не отговаря на критериите за включване в този списък, и е обявило намерението си да се обърне към посочения комитет с оглед на това името на ищеца да бъде заличено от този списък (вж. точки 7 и 9 по-горе).
70 Що се отнася до становището на органите на Обединеното кралство в полза на ищеца, то се установява от свидетелките показания на ръководителя на екипа по санкциите на FCO пред High Court на 19 юни 2009 г. (вж. точка 7 по-горе), който ръководител е оправомощен да говори от името на това министерство. Несъмнено посоченото становище съставлява нов елемент, тъй като поначало Обединеното кралство не се е противопоставяло на замразяването на средствата на ищеца, което е било решено от Комитета по санкциите на 29 септември 2005 г. (вж. точка 1 по-горе). Всъщност съгласно правилата за вътрешното функциониране на Комитета по санкциите, които са били в сила по онова време, мерките за замразяване на средства са се приемали при условията на консенсус, т.е. с единодушие. Следователно Обединеното кралство, в качеството си на постоянен член на Съвета за сигурност и ipso facto на Комитета по санкциите, задължително е изразило съгласие за замразяването на средствата на ищеца през септември 2005 г., преди да промени становището си през 2009 г. Ищецът посочва, че е узнал за промяната на становището на Обединеното кралство също през юни 2009 г. в рамките на производството пред High Court, което, изглежда, се потвърждава от доказателствата по преписката и във всички случаи не е оспорено от Комисията. Това ново обстоятелство също може да бъде квалифицирано като съществено дори само поради това че посочената държава членка има статут на постоянен член на Съвета за сигурност и освен това е държавата по местопребиваване на заинтересованото лице.
71 Що се отнася до постановяването на Решение на Съда по дело Kadi I, е вярно, че съгласно постоянната съдебна практика правното действие на решение на съда на Съюза, постановено в рамките на спор за отмяна, засяга, освен страните по делото, само лицата, пряко засегнати от самия отменен акт, и подобно решение може да съставлява ново обстоятелства единствено по отношение на тези лица (Решение на Съда от 17 юни 1965 г. по дело Müller/Съвети на ЕИО, ЕОАЕ и ЕОВС, 43/64, Recueil, стр. 499 и 515, Решение на Съда от 14 декември 1965 г. по дело Pfloeschner/Комисия, 52/64, Recueil, стр. 1211 и 1219 и Решение на Съда от 8 март 1988 г. по дело Brown/Съд, 125/87, Recueil, стр. 1619, точка 13; Определение на Общия съд от 15 декември 1995 г. по дело Progoulis/Комисия, T‑131/95, Recueil FP, стр. I‑A‑297 и II‑907, точка 41).
72 В конкретния случай обаче следва да се вземат предвид не само постановяването на Решение на Съда по дело Kadi I, а освен това, и най-вече, промяната на подхода и поведението на Комисията, която при всяко положение е предизвикана от това решение и сама по себе си съставлява ново съществено обстоятелство. Всъщност до постановяването на това решение Комисията счита, от една страна, че е строго обвързана от решенията на Комитета по санкциите, без да има никакво самостоятелно право на преценка, а от друга страна, че обичайните гаранции за правото на защита са неприложими в контекста на приемането или оспорването на мярка за замразяване на средства на основание Регламент № 881/2002. Освен това посочената гледна точка е потвърдена от Общият съд в неговото Решение от 21 септември 2005 г. по дело Kadi/Съвет и Комисия (T‑315/01, Recueil, стр. II‑3649, наричано по-нататък „Решение на Общия съд по дело Kadi I“). Веднага обаче след постановяване на Решение на Съда по дело Kadi I, с което се отменя Решение на Общия съд по дело Kadi I, по-специално за да се съобрази с посоченото съдебно решение съгласно член 266 ДФЕС, Комисията променя коренно своя подход и приема, че може да преразглежда, ако не по своя инициатива, то поне при изрично искане на заинтересованите лица, всички други случаи на замразяване на средства на основание Регламент № 881/2002.
73 В този контекст е от значение да се посочи, че съгласно базата данни Prelex Предложението на Комисията до Съвета да приеме регламент за изменение на Регламент № 881/2002, с оглед на съобразяване с Решение на Съда по дело Kadi I, е било формално прието от Комисията на 22 април 2009 г. (вж. по-специално съображения 4, 5 и 8 от него и член 1, в който се предвижда по-специално в Регламент № 881/2002 да бъдат включени член 7в и член 7а, параграф 3.
74 Несъмнено тези нови разпоредби, в редакцията им след последващото им изменение в хода на законодателния процес, не са били придобили законова сила преди формалното им приемане от Съвета и влизането им в сила на третия ден след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз на 23 декември 2009 г. Вярно е обаче също така, че те отразяват признаването от страна на Комисията на обстоятелството, че включването в спорния списък на лица преди постановяване на Решение на Съда по дело Kadi I е било направено при незачитане на основните им права, и преди всичко обявяването на новото решение на Комисията да поправи занапред това фактическо положение. Общият съд счита, че става дума за нови съществени обстоятелства във връзка с положението на лицата, включени в спорния списък преди постановяване на Решение на Съда по дело Kadi I.
75 С оглед на гореизложеното основните доводи на Комисията и Съвета трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 1 септември 2011 г. по дело Elosta/Комисия, T‑102/09, непубликувано в Сборника, точка 39).
76 Що се отнася до представените на второ място от Комисията и Съвета доводи, които се основават на липсата на задължение за предприемане на действия, тези доводи не се отнасят до допустимостта, а до съществото на иска. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика именно с оглед на произнасянето по основателността на искане за установяване на неправомерно бездействие следва да се провери дали към момента на поканата до Комисията да предприеме действия по смисъла на член 265 ДФЕС тази институция е била длъжна да предприеме подобни действия (вж. Решение на Общия съд от 20 септември 2011 г. по дело Arch Chemicals и Arch Timber Protection/Комисия, T‑400/04 и T‑402/04—T‑404/04, непубликувано в Сборника, точка 57 и Решение на Общия съд от 29 септември 2011 г. по дело Ryanair/Комисия, T‑442/07, непубликувано в Сборника, точки 27 и 28 и цитираната съдебна практика).
77 Накрая, представените на трето място от Комисията и Съвета доводи, които се основават на наличието в правото на Съюза на алтернативни способи за защита, както и възможността за отнасяне на въпроса до омбудсмана на Комитета по санкциите, са ирелевантни в рамките на разглеждането на допустимостта на настоящия иск. Всъщност допустимостта не зависи от липсата на други средства за защита, предвидени в правото на Съюза или в други правни режими, които позволяват на ищеца да оспори законосъобразността на запазването в сила на замразяването на средствата му.
78 От гореизложеното следва, че направеното от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.
По съществото на спора
Доводи на страните
79 В подкрепа на иска си ищецът изтъква формално три правни основания. Първото е изведено от липсата на независим контрол от страна на Комисията върху основанията, довели до включването на името му в спорния списък. Второто правно основание е изведено от нарушение на основните му права. Третото правно основание е изведено от „нелогичността“ на запазването на името му в посочения списък.
80 В рамките на първото си правно основание ищецът изтъква, че Комисията има задължение сама да преценява доказателствата, които подкрепят всяко включване на името на лице в спорния списък, за да се увери, че това включване е обосновано. В конкретния случай обаче Комисията явно не е спазила това задължение дори след постановяването на Решение на Съда по дело Kadi I.
81 Комисията отговаря, че първото правно основание не се отнася до твърдяното неправомерно бездействие, а е свързано по-скоро със задължението ѝ да разгледа основанията за включването на името на заинтересованото лице в спорния списък в съответствие с Регламент № 881/2002, изменен с приетия в следствие от Решение на Съда по дело Kadi I Регламент №°1286/2009. Според нея подобно правно основание може да бъде уважено само в рамките на жалба за отмяна. Освен това, поддържайки, че Комисията не е разгледала неговия случай, ищецът не доказвал наличието на задължение на тази институция да заличи името му от спорния списък.
82 В рамките на второто си правно основание ищецът поддържа, че тъй като не са му съобщени каквито и да са мотиви, обосноваващи включването на името му в спорния списък, както и събраните срещу него доказателства, неговите основни права, и по-специално правото му на защита, правото му на ефективни правни средства за защита и на неприкосновеност на неговата собственост, са нарушени по същия начин както са нарушени основните права на жалбоподателите по делата, довели до приемане на Решение на Съда по дело Kadi I и на Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело Othman/Съвет и Комисия (T‑318/01, Сборник, стр. II‑1627). Доколкото срещу това съобщаване е можело да бъдат изтъкнати основания, свързани с националната сигурност, ищецът се позовава и на Решение на Европейския съд по правата на човека от 19 февруари 2009 г. (вж. ЕСПЧ, Решение A. и др. с/у Обединеното кралство [GC], № 3455/05, § 220, Recueil des arrêts et décisions, 2009).
83 Комисията отговаря, че от Решение на Съда по дело Kadi I не произтича никакво нейно задължение да заличи името на ищеца от спорния списък. Макар че признава, че е била длъжна да предприеме действия спрямо ищеца след постановяване на посоченото решение, според нея това задължение не се състои само по себе си в заличаване на името на заинтересованото лице от посочения списък, а в предоставяне на адекватни правни гаранции. Комисията обаче се била освободила от това задължение, предлагайки на Съвета да приеме Регламент №°1286/2009 и давайки възможност на ищеца да се ползва от предвидените в този регламент гаранции след неговото приемане. Всъщност ищецът бил получил изложението на мотивите за неговото включване в спорния списък, бил изложил своите съображения в това отношение и преразглеждането на неговото включване продължавало.
84 В рамките на третото си правно основание ищецът изтъква, че запазването на името му в спорния списък е нелогично, тъй като нито едно доказателство не позволява да се приеме, че в конкретния случай са налице изискуемите съгласно Регламент № 881/2002 критерии за включване, а точно обратното, FCO счита, че ищецът вече не отговаря на тези критерии.
85 Комисията отговаря, че само по себе си твърдението, че запазването на името на ищеца в спорния списък е „нелогично“, не може да служи за обосновка на нейното задължение да заличи името му от списъка. Освен това Комисията напомня, че процедурата по преразглеждане, посочена в член 7в от Регламент № 881/2002, понастоящем продължава да тече.
Съображения на Общия съд
86 За целите на настоящото решение не е необходимо отделно разглеждане на трите правни основания на иска, тъй като общите доводи на тези основания се базират изцяло върху упоритото неспазване от страна на Комисията на принципите, посочени от Съда в неговото Решение по дело Kadi I.
87 В това отношение следва да се напомни постоянната съдебна практика, съгласно която с оглед на произнасянето по основателността на искане за установяване на неправомерно бездействие следва да се провери дали към момента на поканата до Комисията да предприеме действия по смисъла на член 265 ДФЕС, а именно, в конкретния случай, към 18 март 2010 г., тази институция е била длъжна да предприеме подобни действия (вж. Решение по дело Ryanair/Комисия, посочено по-горе, точка 28 и цитираната съдебна практика).
88 Към тази дата условията, при които Комисията е длъжна да предприеме действия по искане на лице, чиито средства са били замразени преди 3 септември 2008 г. и което претендира да бъде заличено от спорния списък, са били уредени, от една страна, от член 7в от Регламент № 881/2002, изменен с Регламент №°1286/2009, в сила от 26 декември 2009 г., а от друга страна, от установените в съдебната практика принципи, посочени от Съда в Решение по дело Kadi I.
89 Съгласно член 7в от Регламент № 881/2002, изменен с Регламент № 1286/2009:
„1. Лица, образувания, органи и групи, които са били включени в [спорния списък] преди 3 септември 2008 г. и продължават да фигурират в списъка, могат да представят на Комисията искане за изложение на мотивите. […]
2. Веднага след предоставянето на исканото изложение на мотивите от страна на Комитета по санкциите, Комисията ги съобщава на въпросното лице, образувание, орган или група, като им предоставя възможност да изразят мнението си по въпроса.
3. При представяне на становища Комисията преразглежда решението за включване на въпросното лице, образувание, орган или група в [спорния списък] в съответствие с тези становища и като следва процедурата, посочена в член 7б, параграф 2. Тези становища се препращат на Комитета по санкциите. Комисията съобщава резултата от преразглеждането си на въпросното лице, образувание, орган или група. Резултатът от преразглеждането се препраща също и на Комитета по санкциите.
4. При постъпване на последващо искане, основано на ново съществено доказателство, за заличаване на лице, образувание, орган или група от [спорния списък], Комисията осъществява последващо преразглеждане в съответствие с параграф 3 и като следва процедурата, посочена в член 7б, параграф 2“.
90 Що се отнася до Решение на Съда по дело Kadi I, от точки 348 и 349 от него следва, че когато взема решение да замрази средствата на дадено лице в приложение на Регламент № 881/2002, съответната институция на Съюза е длъжна по-специално да предостави на заинтересованото лице доказателствата, които е взела предвид и установяват неизгодни за лицето факти, или да му признае правото да се запознае с тях в разумен срок след приемането на тази мярка, както и да му даде възможност да изложи надлежно своята гледна точка в това отношение с оглед на зачитане на правото му на защита, което включва по-специално изслушване и ефективен съдебен контрол.
91 Освен това от общата структура на Решение на Съда по дело Kadi I, и по-специално от Решение на Общия съд по дело Kadi II (точки 171 и 172), които не са поставени под въпрос с Решение на Съда по дело Kadi II, следва, че Комисията, не трябва да се счита строго обвързана от становището на Комитета по санкциите, а обратно на това, следва да го поставя под въпрос в светлината на съображенията на заинтересованото лице, като, ако това не бъде направено, правото на защита на посоченото лице би било спазено само чисто формално и привидно.
92 В своето Решение по дело Kadi II (точки 114—116) Съдът потвърждава, че когато засегнатото лице изложи съображения по повод на изложението на мотивите, компетентният орган на Съюза е задължен да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на изложените мотиви с оглед на тези съображения и евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към тях. На това основание посоченият орган следва да прецени, с оглед по-специално на съдържанието на евентуалните съображения, необходимостта да поиска съдействие от Комитета по санкциите и чрез него — от члена на ООН, предложил вписването на съответното лице в списъка на този комитет, за да получи в дух на полезно сътрудничество, от който съгласно член 220, параграф 1 ДФЕС трябва да се ръководят отношенията на Съюза с органите на Организацията на обединените нации в областта на борбата с международния тероризъм, данни или доказателства, поверителни или не, които да му позволят да изпълни грижливо и безпристрастно това задължение за извършване на преценка. Накрая, без да се стига до налагането на задължение за подробен отговор на съображенията на засегнатото лице, задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, при всички положения изисква, включително когато мотивите на акта на Съюза съответстват на мотиви, изложени от международен орган, да се посочат отделните конкретни специфични причини, поради които компетентните органи считат, че на засегнатото лице трябва да се наложат ограничителни мерки.
93 В същото Решение по дело Kadi II (точка 135) Съдът прави извод от този анализ, че зачитането на правото на защита и правото на ефективни правни средства за защита изисква, от една страна, компетентният орган на Съюза да предостави на съответното лице изложението на мотивите, представено от Комитета по санкциите, на което се основава решението за вписване или оставяне на името на това лице в спорния списък, да му позволи да изложи надлежно своите съображения по този повод и да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на изложените мотиви с оглед на формулираните съображения и евентуалните оневиняващи доказателства, представени от това лице.
94 В конкретния случай е безспорно, че ищецът не се е ползвал от нито един от тези принципи и от нито една от тези гаранции в контекста на приемането на Регламент № 1629/2005, нито дори след постановяването на Решение на Съда по дело Kadi I до настъпването на два момента — първо, когато иска достъп до документите, използвани от Комисията за обосновка на включването на името му в спорния списък, а впоследствие — когато приканва тази институция да заличи името му от посочения списък.
95 По-специално от писмото на Комисията от 23 април 2009 г., съставено след постановяването на Решение на Съда по дело Kadi I, следва, че за да приеме Регламент № 1629/2005, тя се основава единствено на немотивирано прессъобщение на Комитета по санкциите. Комисията не е получила от Комитета по санкциите какъвто и да е друг относим документ преди 31 август 2010 г., когато тя получава изложението на мотивите на посочения комитет.
96 Комисията обаче действително е имала задължението да предприеме действия по отношение на ищеца с оглед на това да отстрани тези нередности с процесуален и материален характер, ако не веднага след постановяването на Решение на Съда по дело Kadi I или още в отговор на писмото на ищеца от 7 март 2009 г., то поне най-късно в отговор на отправената до нея на 18 март 2010 г. покана да предприеме действия.
97 Това е така, още повече че ищецът е представил нови важни доказателства, които Комисията е била длъжна поне да разгледа, за да прецени дали съставляват промяна на обстоятелствата, която може евентуално да обоснове оттеглянето на Регламент № 1629/2005 без обратно действие.
98 Следователно, дори Комисията по същество да е считала, че налагането на ищеца на предвидените в Регламент № 881/2002 ограничителни мерки, което се осъществява посредством Регламент № 1629/2005, е било и продължава да бъде основателно с оглед на личното положение на заинтересованото лице, което се установява от преписката, включително на новите фактически обстоятелства, за които е била уведомена, тя във всички случаи е била длъжна да отстрани в най-кратък срок очевидното нарушение на принципите, приложими в рамките на процедурата по приемане на Регламент № 1629/2005, след като е установила, че по същество това нарушение е еднакво с нарушението на същите принципи, установено от Съда и от Общия съд съответно в Решение по дело Kadi I и Решение по дело Kadi II (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Kadi I, точки 373—376).
99 Тъй като е безспорно, че Комисията не е отговорила надлежно и адекватно на писмото на ищеца от 18 март 2010 г., с което той иска да бъдат спазени тези принципи, позовавайки се конкретно на Решение на Съда по дело Kadi I, следва да се приеме, че към 18 май 2010 г., след изтичане на срока от два месеца след получаване на съдържащата се в посоченото писмо покана за предприемане на действия, е било налице неправомерно бездействие на тази институция в това отношение.
100 Макар че впоследствие, на 10 септември 2010 г., Комисията е изпратила на ищеца изложението на мотивите, получено от Комитета по санкциите на 31 август 2010 г., като е приканила ищеца да посочи своите съображения в това отношение, а след това ги е изпратила на Комитета по санкциите през декември 2010 г., като същевременно е започнала процедурата по преразглеждане на решението си да впише името на ищеца в спорния списък, предвиден в Регламент № 881/2002, изменен с Регламент №°1286/2009, следва да се приеме, че разглежданото неправомерно бездействие е било налице и към датата на приключване на устната фаза на производството, тъй като посоченото в точка 96 по-горе нарушение все още не е било отстранено по адекватен начин в рамките на този процес по преразглеждане.
101 В това отношение следва да се отхвърли доводът на Комисията, че е започнала процедурата по преразглеждане, която не била приключила все още, и че тази институция е предоставила на ищеца изложението на мотивите, което ѝ е било изпратено от Комитета по санкциите. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика писмо, произхождащо от институция, съгласно което анализирането на поставените въпроси продължава, не съставлява изразяване на становище, с което се поставя край на дадено неправомерно бездействие (вж. Решение на Общия съд от 26 февруари 2003 г. по дело CEVA и Pharmacia Entreprises/Комисия, T‑344/00 и T‑345/00, Recueil, стр. II‑229, точка 80 и цитираната съдебна практика).
102 По-конкретно не е допустимо повече от четири години след постановяването на Решение на Съда по дело Kadi I Комисията все още да не е в състояние да изпълни задължението си за внимателно и безпристрастно разглеждане на случая на ищеца (Решение на Съда по дело Kadi II, точки 114 и 135) евентуално при условията на „полезно сътрудничество“ с Комитета по санкциите (Решение на Съда по дело Kadi II, точка 115).
103 Впрочем съгласно твърденията на Комисията в съдебното заседание тя продължава да счита, в противоречие с принципите, посочени от Съда в Решение по дело Kadi I и в Решение по дело Kadi II (по-специално в точки 114, 115 и 135) и от Общия съд в Решение по дело Kadi II, че е строго обвързана от становището на Комитета по санкциите и че не притежава каквото и да е право на самостоятелна преценка в това отношение.
104 При тези условия се налага изводът, че чисто формално и привидно Комисията твърди, че посредством прилагане на процедурата по преразглеждане на случая на ищеца е отстранила незаконосъобразностите, които са от същия вид като установените от Съда в неговото Решение по дело Kadi I.
105 В резултат от гореизложеното трябва да бъдат приети за основателни двете първи правни основания на иска, изведени съответно от неправомерно бездействие на Комисията по отношение на контрола, който следва да бъде упражнен от нея върху становищата на Комитета по санкциите, и от неправомерно бездействие на същата институция по отношение на спазването на основните права на ищеца в рамките на процедурата по замразяване на неговите средства.
106 Поради това следва да бъде уточнен обхватът на това неправомерно бездействие.
107 Както Съдът постановява в точка 374 от Решение по дело Kadi I, не би могло да се изключи възможността запазването на името на ищеца в спорния списък по същество все пак да се окаже обосновано в светлината на новите доказателства, които Комисията трябва да вземе предвид. Следователно, както твърди ищецът, неправомерното бездействие не се състои в неоттеглянето на Регламент № 1629/2005, а в по-ограничено по мащаб неспазване на принципите, приложими в рамките на провежданата процедурата по поисканото преразглеждане на положението на ищеца.
108 Поради това първата част от исканията на ищеца следва да се уважи само частично, като се приеме за установено, че неотстраняването от Комисията на материалните и процесуалните нарушения, които са опорочили замразяването на средствата му, е незаконосъобразно.
109 При тези условия третото правно основание трябва да се отхвърли.
По съдебните разноски
110 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Тъй като Комисията е загубила делото като цяло, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на ищеца.
111 Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от същия правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Съветът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени от него.
112 В съответствие с член 97, параграф 3 от посочения правилник, тъй като ищецът е получател на правна помощ, а Общият съд е осъдил Комисията да заплати направените от ищеца съдебни разноски, Комисията трябва да възстанови на касата на Общия съд предварително отпуснатите като правна помощ средства.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Европейската комисия не е изпълнила задълженията си по Договора за функционирането на ЕС и по Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета, като не е отстранила материалните и процесуалните нарушения, които са опорочили замразяването на средствата на г‑н Hani El Sayyed Elsebai Yusef.
2) Отхвърля иска в останалата му част.
3) Осъжда Комисията да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на г‑н Yusef, както и средствата, предварително отпуснати от касата на Общия съд като правна помощ.
4) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.
Произнесено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 март 2014 година.
Подписи