Language of document :

Жалба, подадена на 3 септември 2021 г. от Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro и др. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 30 юни 2021 г. по дело T-635/19, Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro и др./Комисия

(Дело C-549/21 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro, Montani Antaldi Srl, Fondazione Cassa di Risparmio di Fano, Fondazione Cassa di Risparmio di Jesi, Fondazione Cassa di Risparmio della Provincia di Macerata (представители: A. Sandulli, S. Battini, B. Cimino, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Общия съд:

да отмени решение от 30 юни 2021 г. на Общия съд (трети състав) по дело Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro и др./Комисия (T-635/19),

следователно, както е поискано в първоинстанционното производство, да установи и да постанови, че е ангажирана извъндоговорната отговорност на Европейската комисия за това че е възпрепятствала посредством незаконосъобразни инструкции, отправени до италианските национални органи, рекапитализацията на Banca delle Marche от Fondo Interbancario italiano per Tutela dei Depositi (Междубанков фонд за защита на депозитите, наричан по-нататък „FITD“),

вследствие на това да осъди Европейската комисия да поправи вредите, които е причинила на жалбоподателите, оценени съгласно посочените в жалбата критерии или в размер, определен по справедливост,

или, при всички положения, да върне делото на Общия съд, който да разгледа останалите основания, изложени в първоинстанционното производство,

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски за производствата пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Първо основание за обжалване: очевидно изопачаване и преиначаване на фактите и на доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, неразглеждане на решаващ факт, както и нелогични и неправилни мотиви.

Според Общия съд доказателствата, представени в производството, не са били достатъчни, за да се установи, че решението на италианските органи е било обусловено в значителна степен от Комисията, и че, обратно, те не са взели самостоятелно решение въз основа на собствените си преценки относно сроковете, условията и предпоставките за преструктуриране на Banca delle Marche. В резюме, според Общия съд преструктурирането на Banca delle Marche от страна на италианските органи се определя главно от нейната неплатежоспособност. По тази причина, макар да попречила/препятствала подпомагането за оздравяване от страна на FITD, Комисията не може да се счита за отговорна за решението за преструктуриране на Banca delle Marche. Това изложение на фактите представлява явно изопачаване на доказателствата. Всички факти, предложени доказателства, установени индиции и поверителни документи, получени в хода на производството, изглеждат недвусмислени: италианските органи на всеки етап изтъкват ефикасното и непреодолимо обуславяне, произтичащо от точните указания, получени от Европейската комисия. От документите по преписката в първоинстанционното производство всъщност със сигурност става ясно, че: (i) италианските органи са разгледали всички възможни алтернативни на преструктурирането на Banca delle Marche разрешения, които са станали невъзможни поради противопоставянето на Европейската комисия; (ii) тези алтернативни разрешения са щели да ограничат значително вредоносните последици за акционерите и притежателите на облигации.

Второ основание за обжалване: неспазване и/или неправилно прилагане на член 340, втора алинея ДФЕС и по-специално на критериите за установяване на причинно-следствена връзка, установени от правото Съюза, както и нарушение на принципа на ефективност и на близост на доказателствата.

При установяването на причинно-следствената връзка Общият съд явно смесва „основната“ причина и „изключителната“ причина за настъпването на вредата. Действията на Комисията може и да не са били „изключителната“ причина за преструктурирането на Banca delle Marche. Все пак, както до голяма степен е документирано и установено от ищците в първоинстанционното производство, тези действия на Комисията несъмнено са били „основна“ причина за това. Следователно, като е изключил наличието на причинно-следствената връзка само поради факта, че действията, за които е упрекната европейската институция, не са били „изключителната“ причина за изтъкнатите от жалбоподателите вреди, Общият съд е допуснал явна грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на понятието „достатъчно пряка причинно-следствена връзка“. Поради това член 340, втора алинея ДФЕС и принципа на ефективност и на близост на доказателствата не са били спазени и/или са били приложени неправилно.

____________