РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
14 ноември 2012 година
Дело F‑75/11
Vincent Bouillez
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2007 г. — Отказ за повишаване — Отмяна — Мерки за изпълнение — Ново съпоставяне на заслугите — Съпоставяне на заслугите на длъжностните лица от функционална група AST съгласно техния кариерен поток“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Bouillez по същество иска отмяна на решението да не бъде повишен в степен AST 7 в рамките на процедурата по повишаване за 2007 г., прието от Съвета на 1 октомври 2010 г. след ново съпоставяне на заслугите, проведено в изпълнение на Решение на Общия съд от 5 май 2010 г. по дело Bouillez и др./Съвет, F‑53/08 (наричано по-нататък „Решение от 5 май 2010 г.“)
Решение: Отхвърля жалбата. Съветът понася, наред с направените от него съдебни разноски, и една четвърт от съдебните разноски на г‑н Bouillez. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Право на преценка на администрацията — Граници — Спазване на принципа на равно третиране — Необходимост органът по назначаването да съпостави всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Длъжностни лица от функционална група AST — Съпоставяне, което се различава в зависимост от кариерното развитие
(член 45 от Правилника за длъжностните лица и член 10 от приложение XIII към него)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Критерии, които могат да бъдат взети предвид
(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. Член 45 от Правилника, който задължава органа по назначаването да съпостави заслугите на длъжностните лица, които подлежат на повишаване, предполага, че това съпоставяне обхваща всички длъжностни лица, които могат да бъдат повишавани, независимо от изпълняваните от тях функции. Всъщност това изискване е израз както на принципа на равно третиране на длъжностните лица, така и на принципа за право на кариерно развитие.
След като намерението на законодателя обаче е било да слее в една-единствена функционална група всички администратори, независимо дали изпълняват езикови или други функции, посоченият орган трябва да съпостави заслугите на всички администратори, които подлежат на повишаване в същата степен.
(вж. точки 33 и 34)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 15 декември 2010 г., Almeida Campos и др./Съвет, F‑14/09, точки 31 и 35 и цитираната съдебна практика
2. Що се отнася до длъжностните лица от функционална група AST, за определяне на броя свободни длъжности за всяка степен член 10 от приложение XIII към Правилника предвижда референтни коефициенти, които са различни за отделните кариерни потоци.
Тъй като администрацията трябва да се съобразява с тези коефициенти, органът по назначаването правилно съпоставя заслугите на длъжностните лица от функционална група AST само с тези на длъжностните лица от същия кариерен поток.
В това отношение извършваното за целите на процедурата по повишаване съпоставяне на заслугите на длъжностните лица от функционална група AST по кариерни потоци не е в противоречие с член 45 от Правилника, тъй като в качеството му на специална норма член 10 от приложение XIII към Правилника дерогира неговите общи разпоредби.
(вж. точки 35—37)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 10 ноември 2011 г., Juvyns/Съвет, F‑20/09, точки 42 и 43
3. За да се съпоставят заслугите, които следва да бъдат взети предвид в рамките на решение за повишаване, предвидено в член 45 от Правилника, органът по назначаването разполага с широко право на преценка.
В това отношение член 45, параграф 1 от Правилника оставя на институциите определена свобода, що се отнася до фактическите обстоятелства, които следва да вземат предвид, за да съпоставят заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишавани, тъй като по този въпрос Правилникът не съдържа изчерпателен списък. Всъщност с употребата на израза „по-специално“ член 45, параграф 1 от Правилника уточнява кои три основни фактически елемента трябва задължително да бъдат взети предвид при съпоставянето на заслугите. Той обаче не изключва възможността отчитането и на други фактически елементи също да даде указание за заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишавани. Този извод не се поставя под съмнение от факта, че в областта на повишаването органът по назначаването може само при условията на евентуалност да вземе предвид възрастта на кандидатите и тяхното старшинство в степента или в службата, при равни заслуги на длъжностните лица, които могат да бъдат повишавани, предвид по-специално трите елемента, изрично посочени в член 45, параграф 1 от Правилника. Всъщност нито възрастта, нито старшинството сами по себе си могат да дадат указание за заслугите на кандидатите за повишаване. По тази причина те могат да бъдат взети предвид само за да се извърши разграничение между кандидатите с еднакви заслуги.
По-нататък, администрацията разполага с широка свобода да прецени какво съответно значение да придаде на всеки от трите критерия, предвидени в член 45, параграф 1 от Правилника, тъй като разпоредбите на този член не изключват възможността за претегляне между посочените критерии.
(вж. точки 56—58)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 52 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 24 март 2011 г., Canga Fano/Съвет, F‑104/09, точка 68, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑281/11 P; 28 септември 2011г., AC/Съвет, F‑9/10, точка 25 и цитираната съдебна практика
4. Правото на преценка, с което разполага органът по назначаването, е ограничено от необходимостта да се съпоставят заслугите на длъжностните лица внимателно и безпристрастно, в интерес на службата и в съответствие с принципа на равно третиране. На практика това съпоставяне трябва да се проведе при равнопоставеност и като се изхожда от сравними източници на информация и сведения.
В тази област контролът на съда трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на способите и съображенията, въз основа на които администрацията е стигнала до своя извод, тя е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и дали не си е послужила с правото си на преценка по явно погрешен начин.
Следователно Съдът на публичната служба не трябва да преразглежда подробно всички досиета на кандидатите, които могат да бъдат повишавани, за да се увери, че споделя извода, до който е стигнал органът по назначаването, тъй като в противен случай би излязъл от границите на възложения му контрол за законосъобразност, заменяйки по този начин със своя преценката на този орган относно заслугите на кандидатите, които могат да бъдат повишени.
Освен това Съдът на публичната служба не може да замени със своя преценката на органа по назначаването на квалификациите и заслугите на длъжностните лица и отмяна поради явна грешка в преценката е възможна само когато от материалите по делото е видно, че този орган е превишил границите на това свое право.
(вж. точки 59—62)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Casini/Комисия, посочено по-горе, точка 52 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — AC/Съвет, посочено по-горе, точки 14 и 23; 13 декември 2011 г., Stols/Съвет, F‑51/08 RENV, точки 37 и 38