Language of document : ECLI:EU:F:2008:62

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

14 май 2008 година

Дело F-95/06

Adrien Taruffi

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедурa по повишаване за 2004 г. и 2005 г. — Представители на персонала — Точки за предимство“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Taruffi иска по същество, от една страна, да се отменят решенията на Комисията, с които се определя общият брой на неговите точки и се отказва да бъде включен в списъка на длъжностните лица, повишени в степен В*10 в рамките на процедурата по повишаване за 2004 г., и от друга страна, да се отмени решението, с което се определя общият брой на точките му в рамките на процедурата по повишаване за 2005 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Система за повишаване, въведена от Комисията — Приключване на процедурата по повишаване с акт, който съдържа решение за установяване на списъка на повишените длъжностни лица и решение за определяне на точките, присъдени на длъжностните лица — Самостоятелни решения, които могат да се обжалват поотделно или заедно

(членове 45, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Право на преценка на органа по назначаване

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно установената с вътрешен правилник на Комисията система за повишаване, основаваща се на отчитането на всички натрупани заслуги, изразени в точки, акумулирани година след година, процедурата по повишаване завършва с акт с комплексна природа, в смисъл, че се състои от две отделни решения на органа по назначаване — с първото решение се установява списъкът на повишените лица, а с второто се определя общият брой точки на длъжностните лица, взети предвид при първото посочено решение, като второто решение, определящо общия брой на точките, представлява самостоятелен акт и като такъв може да бъде обжалван с административна жалба и евентуално и по съдебен ред посредством предоставените от Правилника способи за правна защита.

Следователно, в случай че длъжностно лице оспорва, от една страна, общия брой на определените му точки от органа по назначаването, а от друга — остатъка от точките, запазен за идните години, това лице, включено в списъка с повишените, може да обжалва с административна жалба и евентуално по съдебен ред само акта за определяне на точките, който съдържа обвързващи и окончателни правни последици по отношение на това длъжностно лице.

По същия начин, идентична процедура може да следва и длъжностно лице, което не е повишено и не желае да оспорва обстоятелството, че не е повишено в рамките на конкретната процедура, а единствено отказа да му бъдат присъдени определен брой точки, които не биха могли да му позволят да достигне необходимия праг за повишение.

Впрочем длъжностно лице, което не е повишено вследствие на твърдяно от него несправедливо присъждане на точки, чийто брой не му позволява да достигне прага, необходим за повишение, има възможност да насочи жалбата си както срещу решението на органа по назначаването, с което се определя общият брой точки, така и срещу решението, с което се установява списъкът на повишените длъжностни лица.

Индивидуалните решения, с които се определят или се отказва да бъдат определени точки за предимство, представляват подготвителни актове, които предхождат и са необходими, за да се постанови окончателното решение относно повишенията, както и съдържащото се в него самостоятелно, отделно решение, т.е. решението, с което се определя общият брой точки. Тези индивидуални решения не могат бъдат предмет на самостоятелна жалба за отмяна, но тяхната законосъобразност може винаги да се оспори с жалбата срещу окончателното решение.

За разлика от това обаче, с жалбата срещу окончателното решение, с което се определя общият брой на точките му за повишение, длъжностното лице не може да оспорва законосъобразността на решението, с което се определят неговите точки за заслуги, освен ако не е обжалвало по съдебен ред своя доклад за развитие на кариерата, тъй като точките за заслуги се изчисляват въз основа на оценката, дадена в посочения доклад.

(вж. точки 59—64)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точки 90—93, 96—98 и 106

2.      Във връзка с предвиденото условие в установената в Комисията система за повишаване, че когато прави предложение до органа по назначаване за присъждане на точки за предимство при обжалване, комитетът по повишаването издава мотивирано становище, липсата на мотиви към предложението не нарушава член 25, втора алинея от Правилника, тъй като това предложение не е увреждащият акт.

(вж. точки 91—93)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Buendía Sierra/Комисия, посочено по-горе, точки 143 и 144

3.      В конкретния случай относно процедурата по повишаване за 2004 г. органът по назначаването, който разполага с широка свобода на преценка по въпросите на повишаването, няма никакво задължение да присъди на длъжностните лица, които наближават необходимия праг за повишаване, липсващите им за повишаването точки преди влизането в сила на новата кариерна структура, установена с Регламент № 723/2004, с който се изменя Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители.

(вж. точка 114)