Становище 2/15

Становище, постановено на основание член 218, параграф 11 ДФЕС

„Становище, постановено на основание член 218, параграф 11 ДФЕС — Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур — Споразумение от „ново поколение“, договорено след влизането в сила на Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС — Компетентност за сключване на споразумението — Член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС — Обща търговска политика — Член 207, параграф 1 ДФЕС — Търговия със стоки и услуги — Преки чуждестранни инвестиции — Обществени поръчки — Търговски аспекти на интелектуалната собственост — Конкуренция — Търговия с трети държави и устойчиво развитие — Социална закрила на работниците — Опазване на околната среда — Член 207, параграф 5 ДФЕС — Услуги в областта на транспорта — Член 3, параграф 2 ДФЕС — Международно споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Вторично законодателство на Съюза в областта на свободното предоставяне на услуги в транспорта — Чуждестранни инвестиции, които не са преки — Член 216 ДФЕС — Споразумение, необходимо за осъществяване на някоя от целите по Договорите — Свободно движение на капитали и плащания между държави членки и трети държави — Правоприемство по договори в областта на инвестициите — Заместване на инвестиционните споразумения между държавите членки и Република Сингапур — Институционални разпоредби на споразумението — Уреждане на спорове между инвеститори и държави — Уреждане на спорове между страните“

Резюме — Становище на Съда (пленум) от 16 май 2017 г.

1.        Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност за сключване на споразумения в областта на търговията със стоки и услуги — Обхват — Споразумение за свободна търговия между Съюза и Република Сингапур — Разпоредби, които целят да улеснят търговията със стоки или да разрешат мерки за търговска защита — Включване

(член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС и член 207, параграф 1 ДФЕС)

2.        Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Обхват — Съобразяване на споразуменията в областта на транспорта с режима на общата транспортна политика — Предмет

(член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС и член 207, параграф 5 ДФЕС)

3.        Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Обхват — Съобразяване на споразуменията в областта на транспорта с режима на общата транспортна политика — Неприложимост в случай на споразумение за услуги без неразривна връзка с транспортна услуга — Задължения във връзка с услуги по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства и с реда и условията за участие в обществени поръчки за транспортни услуги — Липса на неразривна връзка с транспортна услуга — Изключителна компетентност на Съюза

(член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС и член 207, параграф 5 ДФЕС; съображение 33 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност за сключване на споразумения във връзка с преки чуждестранни инвестиции — Обхват — Граници

(член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС и член 207, параграф 1 ДФЕС)

5.        Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност за сключване на споразумения във връзка с преки чуждестранни инвестиции — Обхват — Споразумение за свободна търговия между Съюза и Република Сингапур — Стандарти относно защитата на преките инвестиции — Включване

(член 207, параграф 1 ДФЕС)

6.        Европейски съюз — Правни режими на собственост — Принцип на неутралитет — Прилагане на основните правила на Договора — Сключване на международно споразумение, ограничаващо възможността държавите членки да национализират или отчуждават инвестициите, направени от граждани на трета държава — Нарушаване на принципа на неутралитет — Липса

(член 345 ДФЕС)

7.        Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност за сключване на споразумения относно търговските аспекти на интелектуалната собственост — Обхват — Споразумение за свободна търговия между Съюза и Република Сингапур — Разпоредби, напомнящи заварени международни задължения и осигуряващи определено ниво на защита на правата на интелектуална собственост — Включване

(член 207, параграф 1 ДФЕС)

8.        Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност за сключване на споразумения относно уеднаквяването на мерките за либерализиране — Обхват — Споразумение за свободна търговия между Съюза и Република Сингапур — Разпоредби относно борбата срещу антиконкурентните действия и концентрациите — Включване

(член 207, параграф 1 ДФЕС)

9.        Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Задължение за упражняване при спазване на принципите и целите на външната дейност на Съюза — Обхват

(член 3, параграф 5 ДЕС и член 21, параграфи 1—3 ДЕС; членове 9 ДФЕС, 11 ДФЕС и 205 ДФЕС и член 207, параграф 1 ДФЕС)

10.      Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Задължение за упражняване при спазване на принципите и целите на външната дейност на Съюза — Споразумение за свободна търговия между Съюза и Република Сингапур — Задължения да се осигури спазването на международните задължения в областта на социалната закрила на работниците и опазването на околната среда — Наличие на специфична връзка с търговския обмен между страните

(член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС и член 207, параграф 1 ДФЕС)

11.      Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Обхват — Упражняване с цел уреждане на нивата на социална и екологична защита на страните — Изключване

(член 3, параграф 1, букви г) и д) и параграф 2 ДФЕС, член 4, параграф 2, букви б) и д) ДФЕС и член 207, параграф 6 ДФЕС)

12.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Изключителна компетентност по отношение на международно споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Споразумение за свободна търговия между Съюза и Република Сингапур — Задължения за предоставяне на морски, железопътни и автомобилни транспортни услуги — Засягане на правилата, предвидени в Регламенти № 4055/86, № 1071/2009, № 1072/2009 и № 1073/2009, както и в Директива 2012/34

(член 3, параграф 2 ДФЕС и член 216 ДФЕС; Регламенти № 1071/2009, № 1072/2009 и № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 4055/86 на Съвета; Директива 2012/34 на Европейския парламент и на Съвета)

13.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Изключителна компетентност по отношение на международно споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Необходимост от противоречие между общите правила и предвиденото споразумение — Липса

(член 3, параграф 2 ДФЕС и член 216 ДФЕС)

14.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Изключителна компетентност по отношение на споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Изискване за проверка на риска от засягане за разпоредбите с ограничен обхват от предвиденото споразумение — Липса

(член 3, параграф 2 ДФЕС и член 216 ДФЕС)

15.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Изключителна компетентност по отношение на споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Значение на Протоколи № 21 и 22 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия и на Дания, приложени към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, за споразумение, което не се отнася до областите, посочени в протоколите — Липса

(член 3, параграф 2 ДФЕС и член 216 ДФЕС; Протоколи № 21 и 22, приложени към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС)

16.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Изключителна компетентност по отношение на споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Споразумение за свободна търговия между Съюза и Република Сингапур — Разпоредби относно протичането на процедурите за възлагане на обществени поръчки — Засягане на правилата, предвидени с Директиви 2014/24 и 2014/25

(член 3, параграф 2 ДФЕС и член 216 ДФЕС; Директиви 2014/24 и 2014/25 на Европейския парламент и на Съвета)

17.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Изключителна компетентност по отношение на споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Понятие за общи правила — Правила на първичното право на Съюза — Изключване — Сключени от Съюза споразумения — Изключване

(член 3, параграф 2 ДФЕС и член 216 ДФЕС)

18.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Изключителна компетентност по отношение на споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Обхват — Споразумение в областта на чуждестранните инвестиции, които не са преки — Изключване

(член 3, параграф 2 ДФЕС, член 4, параграф 1 и параграф 2, буква а) ДФЕС; член 63 ДФЕС и член 216, параграф 1 ДФЕС)

19.      Обща търговска политика — Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност за сключване на споразумения във връзка с преки чуждестранни инвестиции — Обхват — Споразумение, съдържащо разпоредба, предвиждаща отпадане на сключените по-рано от държавите членки с трета държава двустранни инвестиционни споразумения — Включване

(член 2, параграф 1 ДФЕС и член 207, параграф 1 ДФЕС; Регламент № 1219/2012 на Европейския парламент и на Съвета)

20.      Международни споразумения — Споразумения, сключени от държавите членки — Споразумения, предхождащи Договора ЕО или присъединяването на държава членка — Спазване на свързаните с тях права и задължения

(член 351 ДФЕС)

21.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност за включване на институционални разпоредби в споразумение — Обхват — Установяване на режим за уреждане на спорове, позволяващ на гражданин на трета държава да изведе спора от обхвата на компетентността на юрисдикциите на държава членка — Изключване — Споделена между Съюза и държавите членки компетентност

22.      Международни споразумения — Компетентност на Съюза и на държавите членки — Компетентност на държавите членки в областта на административните и съдебните производства — Споразумение за свободна търговия между Съюза и Република Сингапур — Задължения, изискващи Съюзът и държавите членки да спазват принципите на добра администрация и ефективна съдебна защита — Засягане на национална компетентност — Липса

23.      Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Обхват — Създаване на юрисдикция или на друго образувание, компетентно да се произнася относно разпоредбите на споразумението — Включване

1.      От член 207, параграф 1 ДФЕС, и по-конкретно от второто му изречение, съгласно което общата търговска политика се вписва във външната дейност на Съюза, следва, че предмет на тази политика е търговията с трети държави. Акт на Съюза спада към тази политика само ако се отнася специално до посочения обмен, тъй като основното му предназначение е да го насърчи, улесни или уреди и тъй като има преки и непосредствени последици за него. Оттук следва, че единствено компонентите на предвиденото споразумение, които имат специфична връзка с търговския обмен между Съюза и съответната трета държава, попадат в областта на общата търговска политика.

Попада в обхвата на тази политика и следователно на изключителната компетентност на Съюза на основание член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС глава 2 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур, която предвижда, че всяка страна предоставя недискриминационно третиране на стоките от другата страна и намалява или премахва своите вносни и износни мита съобразно специфичните задължения, приложени към тази глава. В нея се предвижда също, че всяка от страните се въздържа да приема или поддържа нетарифни ограничения на вноса или износа на стоки. В този смисъл посочената глава включва тарифни и търговски задължения в областта на търговията със стоки по смисъла на член 207, параграф 1 ДФЕС. Същото важи за глава 3 от посоченото споразумение, която уточнява начина, по който всяка от страните може, когато са изпълнени произтичащите от правилата на Световната търговска организация (СТО) изисквания, да приема антидъмпингови и изравнителни мерки, както и защитни мерки по отношение на вноса от другата страна. В този смисъл посочената глава се отнася до мерките за търговска защита по смисъла на член 207, параграф 1 ДФЕС.

Що се отнася до глави 4 и 5 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур, от тях следва специално, от една страна, че изнасяните от едната страна продукти трябва да отговарят на техническите и санитарни стандарти, предвидени от другата, която ги внася, и от друга страна, че за внасяните от последната продукти не трябва да се прилагат дискриминационни или непропорционални в сравнение с прилаганите за собствените ѝ продукти стандарти. При това положение посочените глави конкретно целят да улеснят търговията със стоки между Съюза и Република Сингапур. Глава 6 от това споразумение предвижда, че законодателството в областта на митниците на всяка от страните ще бъде недискриминационно, както и че таксите и данъците, въведени във връзка с услугите, предоставяни при вноса или износа на тези стоки, няма да надвишават приблизителната им себестойност. Следователно основна цел на тази глава е уредбата и улесняването на търговията със стоки между страните.

Глава 7 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур има за цел да уреди и улесни достъпа до пазара в сектора за производството на енергия от устойчиви, неизкопаеми източници, без да въвежда никакъв екологичен стандарт в тази област. Тъй като в този смисъл целта ѝ е да отвори пазара на всяка от страните, въпросната глава може също да има преки и непосредствени последици за търговията със стоки и услуги между Съюза и Република Сингапур в този сектор. Следователно тя попада в изключителната компетентност на Съюза на основание член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС.

(вж. т. 35—37, 40—47 и 72—74)

2.      Компетентността на Съюза да одобри споразумение, уреждащо включително предоставянето на услуги в областта на транспорта, не би могла да се основава само на член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС. Действително въпросната област е изключена от общата търговска политика по силата на член 207, параграф 5 от ДФЕС, съгласно който договарянето и сключването на международни споразумения в областта на транспорта се уреждат от разпоредбите на дял VI, трета част от Договора за функционирането на ЕС. Този дял е посветен на общата транспортна политика.

В тази връзка член 207, параграф 5 ДФЕС, който по същество съответства на член 133, параграф 6, трета алинея ЕО, цели да запази, що се отнася до международната търговия с транспортни услуги, по принцип паралелното съществуване на вътрешната компетентност на Съюза, която се упражнява с едностранното приемане на правила на Съюза, и външната му компетентност, която се осъществява посредством сключване на международни споразумения, при което и едната, и другата компетентност остават, както по-рано, закрепени в дела от Договора, специално посветен на общата транспортна политика.

(вж. т. 56—59)

3.      При тълкуването на член 207, параграф 5 ДФЕС, който предвижда изключване от общата търговска политика на международните споразумения в областта на транспорта, трябва да се вземе под внимание понятието за услуги в областта на транспорта, което включва не само транспортните услуги, взети сами по себе си, но и други услуги, при условие обаче, че последните са неразривно свързани с физическо действие на придвижване чрез превозно средство на хора или стоки от едно място на друго.

В това отношение във връзка със съдържащите се в глава 8 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур задължения, нито услугите по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства, по време на които въздухоплавателното средство е изведено от експлоатация, нито услугите по продажба, маркетинг или резервиране на въздушни транспортни услуги, независимо дали се предоставят от туристически агенции или други търговски доставчици, по естеството си са свързани с транспортните услуги в смисъла, уточнен по-горе. Действително, първо, услугите по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства, по време на които въздухоплавателното средство е изведено от експлоатация, се отличават с не повече от отдалечена връзка с действието по придвижване на лица или стоки от едно място на друго. Второ, що се отнася до услугите по продажба, маркетинг или резервиране на въздушни транспортни услуги, от съображение 33 от Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар следва, че услугите под действието на тази директива включват и туристическите агенции — основен фактор за популяризирането на тези услуги. Поради това, след като услугите по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства, по време на които въздухоплавателното средство е изведено от експлоатация, продажбата и маркетингът на услуги в областта на въздушния транспорт, както и услугите, свързани с компютърните системи за резервация, не попадат под действието на член 207, параграф 5 ДФЕС, те са част от упоменатите в параграф 1 от този член услуги.

Също така, що се отнася до глава 10 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур, конкретната цел на посочената глава е да определи реда и условията, при които икономическите оператори на всяка от страните могат да участват в процедура по възлагане на поръчки, провеждана от правителството на другата държава. Тъй като посочената уредба се основава на съображения за недискриминационен достъп, прозрачност и ефективност, тя може да има преки и непосредствени последици за търговията със стоки и услуги между страните. Следователно глава 10 от това споразумение попада в изключителната компетентност на Съюза на основание член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС, но с изключение на обществените поръчки за международни морски, железопътни, автомобилни транспортни услуги и за транспортни услуги по вътрешни водни пътища, както и до обществените поръчки за услуги, които поради естеството си са свързани с тези транспортни услуги, изброени в точки 11 и 12 от допълнения 8-A-1 и 8-Б-1, както и в точки 16 и 17 от допълнения 8-A-2 и 8-A-3, съдържащи се в приложенията към глава 8 от предвиденото споразумение.

(вж. т. 61, 66—68, 76 и 77)

4.      Член 207, параграф 1 ДФЕС предвижда, че актовете на Съюза в областта на преките чуждестранни инвестиции попадат в рамките на общата търговска политика. От това следва, че Съюзът разполага с изключителна компетентност на основание член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС за одобряването на всякакви задължения по отношение на трета държава във връзка с инвестиции, осъществявани от физически или юридически лица от тази държава в Съюза, и обратно, които им позволяват да участват ефективно в управлението и контрола на дружество, извършващо стопанска дейност.

Понятието „преки чуждестранни инвестиции“, използвано в член 207, параграф 1 от авторите на ДФЕС, недвусмислено изразява волята им да не включват в общата търговска политика други чуждестранни инвестиции. При това положение задълженията към трета държава относно посочените други инвестиции не попадат в изключителната компетентност на Съюза на основание член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС.

Очертаното по този начин приложно поле на общата търговска политика във връзка с чуждестранните инвестиции изразява факта, че всяко действие на Съюза за насърчаване, улесняване или уреждане на участието на физическо или юридическо лице от трета държава в Съюза и обратно в управлението или контрола на дружество, извършващо стопанска дейност, може да има преки и непосредствени последици по отношение на търговския обмен между тази трета държава и Съюза, докато при инвестициите, които не водят до такова участие, липсва подобна специфична връзка.

(вж. т. 81—84)

5.      Договорените между Съюза и Република Сингапур стандарти в рамките на глава 9 от Споразумението за свободна търговия между тях, относно защитата на преките инвестиции попадат в обхвата на общата търговска политика, когато имат специфична връзка с търговския обмен между Съюза и тази трета държава. Действително член 207, параграф 1 ДФЕС посочва общо действията на Съюза в областта на преките чуждестранни инвестиции, без да прави разграничение дали става дума за действия, насочени към допускането или защитата им.

В това отношение съвкупността от задължения за „не по-малко благоприятно третиране“ и от забрани за произволно третиране, предвидени в глава 9, които се отнасят по-специално до експлоатацията, увеличаването и продажбата от физически и юридически лица от всяка от страните на дяловото им участие в дружества, извършващи стопанска дейност и намиращи се на територията на другата страна, допринася за правната сигурност на инвеститорите. Въвеждането на тази правна рамка има за цел да насърчи, улесни и уреди търговския обмен между Съюза и Република Сингапур. Освен това разпоредбите на глава 9, раздел А от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур, доколкото се отнасят до преките инвестиции, могат да имат преки и непосредствени последици за този обмен, тъй като се отнасят до третирането на дяловите участия на предприемачи от една от страните в управлението и контрола на дружества, извършващи стопанска дейност на територията на другата страна.

(вж. т. 87, 94 и 95)

6.      Член 345 ДФЕС е израз на неутралитета на Съюза спрямо правния режим на собственост в държавите членки, но няма за последица да го освобождава от действието на основните правила на Съюза. Член 9.6 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур, което предвижда, че никоя от страните не може да национализира, отчуждава или подлага на мерки с ефект, равносилен на национализиране или отчуждаване, обхванатите инвестиции на инвеститори от другата страна, освен в името на обществена цел, не предвижда никакво задължение във връзка с режима на собственост в държавите членки. Следователно той е израз само на факта, че макар държавите членки да запазват свободното упражняване на правомощията си във връзка с правото на собственост и да са свободни да изменят съответно режима си на собственост, това не ги освобождава от необходимостта да спазват посочените принципи и основни права.

(вж. т. 91 и 107)

7.      Съгласно член 207, параграф 1 ДФЕС общата търговска политика включва търговските аспекти на интелектуалната собственост. Международните задължения, договорени от Съюза в областта на интелектуалната собственост, попадат в понятието търговски аспекти, когато имат специфична връзка с международната търговия, тъй като основното им предназначение е да насърчат, улеснят или уредят тази търговия и тъй като имат преки и непосредствени последици за нея.

Що се отнася до задълженията в областта на интелектуалната собственост, предвидени в глава 11 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур, съвкупността от разпоредби относно авторското и сродните му права, марките, географските означения, промишления дизайн, патентните, данните от изпитвания и сортовете растения, включваща позоваване на заварени многостранни международни задължения, от една страна, и двустранни ангажименти, от друга, основно има за цел, в съответствие с посоченото в член 11.1, параграф 1, буква б) от споразумението, да осигури на предприемачите от Съюза и Сингапур адекватно ниво на защита на правата им върху интелектуална собственост. Тези разпоредби позволяват на предприемачите от Съюза и Сингапур да се ползват на територията на другата страна от стандарти на закрила на правата върху интелектуална собственост, отличаващи се с известна еднородност, с което допринасят за участието им при равни условия в свободната търговия със стоки и услуги между Съюза и Република Сингапур. Същото важи за членове 11.36—11.47 от споразумението, които задължават всяка от страните да предвиди определени категории граждански съдебни процедури и мерки, позволяващи на заинтересуваните лица да се позовават и получат защита на правата си на интелектуална собственост, както и за членове 11.48—11.50, които задължават всяка от страните да въведе методи за идентифициране от митническите органи на фалшифицирани стоки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, и да предвиди възможността при подозрения за фалшифициране или за пиратство на авторско право по искане на носителите на права върху интелектуална собственост да бъде спряно временно вдигането на такива стоки.

От това следва, че разпоредбите на глава 11 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур действително целят, както предвижда член 11, параграф 1 от него, улесняване на производството и пускането на пазара на иновативни и творчески продукти и предоставянето на услуги между страните и увеличаване на ползите от търговията и инвестициите. Посочената глава по никакъв начин не се вписва в рамките на хармонизирането на законодателствата на държавите — членки на Съюза, а има за цел да уреди либерализирането на търговията между Съюза и Република Сингапур. Поради това глава 11 от това споразумение се отнася до търговските аспекти на интелектуалната собственост по смисъла на член 207, параграф 1 ДФЕС.

(вж. т. 111—113, 121—126 и 128)

8.      Член 12, параграф 1 и член 12, параграф 2 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур се вписват недвусмислено в рамките на либерализацията на търговията между Съюза и Република Сингапур. Действително те се отнасят конкретно до борбата срещу антиконкурентните действия и концентрациите, чийто предмет или последици се изразяват в предотвратяване на търговския обмен между Съюза и тази трета държа при условията на здравословна конкуренция. Следователно посочените разпоредби попадат в областта на общата търговска политика, а не на вътрешния пазар. Глава 12 от това споразумение съдържа и разпоредби относно субсидиите. Те припомнят задълженията на страните съгласно Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, което е част от приложение 1А към Споразумението за Световната търговска организация, определят кои субсидии, свързани с търговията със стоки и услуги между Съюза и Република Сингапур, са забранени и задължават всяка от страните да положи максимални усилия, за да поправи или отстрани последиците от незабранени субсидии за търговията с другата страна.

(вж. т. 134, 135 и 137)

9.      Договорът за функционирането на ЕС се отличава осезателно от предходния Договор за ЕО, доколкото включва в общата търговска политика нови аспекти на съвременната международна търговия. Разширеният обхват на общата търговска политика в Договора за функционирането на ЕС представлява значително развитие на първичното право на Съюза. Това развитие се характеризира по-специално от правилото, предвидено в член 207, параграф 1, второ изречение ДФЕС, съгласно което общата търговска политика се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза. Тези принципи и цели са прецизирани в член 21, параграфи 1 и 2 ДЕС и се отнасят по-специално, както е посочено в параграф 2, буква е) от същия член 21, до устойчивото развитие във връзка с опазването и подобряването на качеството на околната среда и устойчивото управление на световните природни ресурси.

Задължението на Съюза да включи тези цели и принципи в провеждането на своята обща търговска политика произтича от тълкуването на член 207, параграф 1, второ изречение ДФЕС във връзка с член 21, параграф 3 ДЕС и с член 205 ДФЕС. В допълнение, трябва да се вземат под внимание членове 9 ДФЕС и 11 ДФЕС. Освен това член 3, параграф 5 ДЕС задължава Съюза в отношенията си с останалата част от света да допринася за свободната и справедлива търговия. От това следва, че целта за устойчиво развитие вече е неразривна част от общата търговска политика.

(вж. т. 141—143, 146 и 147)

10.    Попада в обхвата на общата търговска политика и следователно на изключителната компетентност на Съюза на основание член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС глава 13 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур. Действително с разпоредби на посочената глава Съюзът и Република Сингапур се задължават по същество да гарантират, че търговският обмен помежду им ще се осъществява при спазване на задълженията, които произтичат от международните конвенции за социална закрила на работниците и за опазване на околната среда, по които те са страни. Глава 13 не засяга нито обхвата на международните конвенции, посочени в нея, нито компетенциите на Съюза или на държавите членки по отношение на тези конвенции. За сметка на това, тя има специфична връзка с търговския обмен между Съюза и Република Сингапур. Действително глава 13 урежда този обмен, като гарантира, че той се осъществява при спазване на посочените конвенции и че никоя мярка, приета по силата на последните, няма да се прилага така, че да доведе до произволна или необоснована дискриминация или до прикрито ограничаване в споменатия обмен.

Същата глава може да има и преки и непосредствени последици за посочения обмен. В това отношение, що се отнася конкретно до ангажиментите, насочени към борба с търговията с незаконно добит дървен материал и изделия от такъв дървен материал и с незаконния, недеклариран и нерегламентиран риболов, посочени в член 13.7, буква б) и в член 13.8, буква б) от това споразумение, страните се задължават в него да прилагат или отдават предпочитание на схеми за документиране, проверка и сертифициране. Такива схеми могат да повлияят пряко върху търговията със съответните продукти. Освен това конкретността на връзката на разпоредбите от глава 13 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур произтича и от обстоятелството, че нарушение на разпоредбите в областта на социалната закрила на работниците и опазването на околната среда, съдържащи се в тази глава, позволява в съответствие с правилото на обичайното международно право, кодифицирано в член 60, параграф 1 от Конвенцията за правото на договорите, което се прилага в отношенията между Съюза и трети държави, другата страна да прекрати или спре предвидената в останалите разпоредби от това споразумение либерализация на този обмен.

(вж. т. 152, 155—157, 160, 161 и 167)

11.    Изключителната компетентност на Съюза по член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС не би могла да се упражни, за да се уредят нивата на социална и екологична защита на съответната територия на страните по сключено от Съюза с трета държава споразумение. Приемането на такива правила би зависило от разпределението на компетенции между Съюза и държавите членки, предвидено по-специално в член 3, параграф 1, буква г) и в член 3, параграф 2, както и в член 4, параграф 2, букви б) и д) ДФЕС. Член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС всъщност няма предимство пред тези други разпоредби от Договора за функционирането на ЕС, като в допълнение член 207, параграф 6 ДФЕС предвижда, че упражняването на компетентността, предоставена в областта на общата търговска политика, не засяга разграничаването на компетентността между Съюза и държавите членки.

(вж. т. 164)

12.    Член 216 ДФЕС предоставя на Съюза компетентност да сключва по-специално всякакви международни споразумения, които могат да засегнат общи правила или да изменят техния обхват. Опасността от засягане или изменение на общите правила е налице, когато задълженията, съдържащи се в международно споразумение, попадат в приложното поле на посочените правила. Констатирането на такава опасност не предполага пълно съвпадение между областта, в която са поети международните задължения, и областта, уредена от правото на Съюза. Обхватът на общите правила на Съюза може да бъде засегнат или променен от такива задължения също и когато последните попадат в област, която в голяма част е вече уредена от споменатите правила.

Областта, в която попадат задълженията, които се отнасят до международни морски транспортни услуги, съдържащи се в глава 8 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур, до голяма степен е обхваната от общите правила по Регламент № 4055/86, който урежда прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави членки и между държави членки и трети страни. Задълженията, съдържащи се в това споразумение, засягат, и дори променят значително, що се отнася до услугите по морски транспорт между Съюза и Република Сингапур, обхвата на споменатите общи правила, въведени с Регламент № 4055/86. Всъщност от член 8.56, параграф 3 от същото споразумение следва, че предоставящите услуги по морски транспорт от Съюза, както и гражданите на държава членка, които контролират корабно дружество, установено в Сингапур, ще имат свободен достъп до плаване с търговско предназначение до и от тази трета държава, при това без от последните да се изисква корабите им да плават под флага на държава членка. Този режим се различава осезаемо от установения с Регламент № 4055/86. Следователно Съюзът притежава изключителна компетентност да одобрява тези задължения на основание член 3, параграф 2 ДФЕС.

Същото се отнася за задълженията относно железопътните транспортни услуги между Съюза и Република Сингапур. Действително не по-малко благоприятните условия, от които ще се ползват доставчиците от Сингапур в съответствие с посочените задължения, за да получат достъп до железопътните транспортни мрежи и дейности в Съюза и за да се установят в него, съвпадат с елементите, уредени от правилата за единно европейско железопътно пространство, предвидени от Директива 2012/34 за създаване на единно европейско железопътно пространство. Що се отнася до задълженията относно автомобилните транспортни услуги, те също попадат в област, която в голяма част е вече уредена от общи правила на Съюза. Действително не по-малко благоприятните условия, от които ще се ползват доставчиците от Сингапур в съответствие с посочените задължения, за да предоставят автомобилни транспортни услуги в Съюза, съвпадат до голяма степен с елементите, уредени от общите правила, закрепени в Регламенти № 1071/2009 за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, № 1072/2009 относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари, и № 1073/2009 относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози.

(вж. т. 171, 180—182, 189, 190, 193, 195, 198, 206 и 207)

13.    Когато споразумение между Съюза и трета държава предвижда прилагане по отношение на международните отношения, визирани от това споразумение, на правила, които ще се припокриват до голяма степен с общите правила на Съюза, приложими към вътреобщностни положения, това споразумение трябва да се счита, че е в състояние да засегне или промени обхвата на посочените общи правила. Действително въпреки липсата на противоречие с посочените общи правила смисълът, обхватът и ефективността им могат да бъдат повлияни.

(вж. т. 201)

14.    При определянето на естеството на компетентността за сключване на международно споразумение не следва да се вземат под внимание разпоредбите от него, които имат изключително ограничен обхват.

(вж. т. 217)

15.    При определянето на естеството на компетентността на Съюза по отношение на задълженията, съдържащи се в предвидено международно споразумение в областта на транспорта, след като предвиденото споразумение не засяга аспектите, уредени в трета част, дял V от Договора за функционирането на ЕС, Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, е ирелевантен. Същото се отнася и за Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС. Действително, от една страна, общата търговска политика и общата транспортна политика не са посочени в Протокол № 21. От друга страна, целта и съдържанието на разглеждания акт определят евентуално приложимите протоколи, а не обратното.

(вж. т. 218)

16.    Глава 10 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур съдържа съвкупност от правила, имащи за цел да уредят възлагането на обществени поръчки в Съюза и в Сингапур, така че да се осигури протичане на процедурите за възлагане на такива поръчки при спазване на принципите на недопускане на дискриминация и прозрачност. Директива 2014/24 за обществените поръчки, както и Директива 2014/25 относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, въвеждат съвкупност от общи правила, които по същество имат за цел да гарантират, че възлагането на обществени поръчки, по-специално в сектора на транспорта, е в съответствие, в рамките на Съюза, със същите тези принципи, както е уточнено в съображение 1 и член 18 от Директива 2014/24, а също и в съображение 2 и член 36 от Директива 2014/25.

С влизането в сила на това споразумение следователно достъпът на доставчици от Сингапур до обществените поръчки на Съюза в областта на транспорта ще попадне под действието на задължения, обхващащи същите аспекти, които са предмет на уредба в Директиви 2014/24 и 2014/25. Съюзът следователно разполага с изключителна външна компетентност на основание член 3, параграф 2 ДФЕС по отношение на международните задължения, съдържащи се в глава 10 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур, що се отнася до обществените поръчки за услуги в областта на транспорта, тъй като тези задължения попадат в област, която вече до голяма степен е уредена от общи правила на Съюза, и задълженията могат да засегнат или променят обхвата на общите правила.

(вж. т. 221—224)

17.    „Общи правила“, чийто обхват може да бъде засегнат или променен от задължения, съдържащи се в сключено от Съюза международно споразумение, представляват разпоредбите на вторичното право, които Съюзът въвежда постепенно. При упражнена по този начин от Съюза вътрешна компетентност той трябва успоредно с нея да се ползва от изключителна външна компетентност, за да се избегне поемането на международни задължения от държавите членки, които биха могли да засегнат тези общи правила или да променят техния обхват. Би било в разрез с мотивите относно правилото за изключителна външна компетентност, ако обхватът на това правило, записано в момента в член 3, параграф 2, последно предложение ДФЕС, се разпростре по отношение на хипотеза, която засяга не норми на вторичното право, въведени от Съюза при упражняване на неговата вътрешна компетентност, предоставена му от Договорите, а на правило на първичното право на Съюза, прието от авторите на тези договори.

(вж. т. 233 и 234)

18.    Сключването на международно споразумение в областта на чуждестранните инвестиции, които не са преки, с оглед на действащото право на Съюза не е предвидено в законодателен акт на Съюза по смисъла на член 3, параграф 2 ДФЕС. Също така сключването на такова споразумение не изглежда необходимо, за да позволи на Съюза да упражнява своята вътрешна компетентност по смисъла на посочената разпоредба. Оттук следва, че Съюзът не разполага с изключителна компетентност да сключи международно споразумение в частта относно защитата на чуждестранните инвестиции, които не са преки.

За сметка на това сключването от Съюза на международно споразумение, свързано с такива инвестиции, може да се окаже необходимо за постигането, в рамките на политиките на Съюза, на някоя от посочените в Договорите цели по смисъла на член 216, параграф 1 ДФЕС. По-специално, с оглед на факта, че свободното движение на капитали и плащания между държавите членки и трети държави, предвидено в член 63 ДФЕС, не е официално противопоставимо на третите държави, сключването на международни споразумения, които допринасят за въвеждането на това свободно движение на взаимна основа може да се окачестви като необходимо за пълното реализиране на това свободно движение, което е една от целите на дял IV (свободно движение на хора, услуги и капитали) на трета част (вътрешни политики и дейности на Съюза) от Договора за функционирането на ЕС. Посоченият дял IV попада в споделената между Съюза и държавите членки компетентност на основание член 4, параграф 2, буква а) ДФЕС във връзка с вътрешния пазар. Предоставената на Съюза от член 216, параграф 1 ДФЕС компетентност също е споделена по естеството си, тъй като член 4, параграф 1 ДФЕС предвижда, че Съюзът разполага с компетентност, споделена с държавите членки, когато Договорите му предоставят компетентност, която не се отнася до областите, посочени в членове 3 ДФЕС и 6 ДФЕС.

(вж. т. 236—242)

19.    Обстоятелството, че Съюзът и трета държава са включили в международно споразумение разпоредба, от която изрично следва, че двустранните инвестиционни споразумения между държавите — членки на Съюза, и посочената трета държава се погасяват и поради това престават да бъдат източник на права и задължения от момента на влизане в сила на това споразумение, сключено с посочената трета държава на равнище Съюз, не би могло да се счита, че навлиза в компетентността на държавите членки, доколкото тази разпоредба засяга област, в която Съюзът разполага с изключителна компетентност. Действително, когато Съюзът договаря и сключва с трета държава споразумение в област, в която е получил изключителна компетентност, той замества своите държави членки. В това отношение Съюзът може да бъде правоприемник по международните задължения на държавите членки, когато те са му прехвърлили по силата на някой от неговите учредителни договори компетентността си във връзка с тези задължения, а той я упражнява.

Оттук следва, че след 1 декември 2009 г., датата на влизане в сила на Договора за функционирането на ЕС, който предоставя изключителна компетентност на Съюза в областта на преките чуждестранни инвестиции, Съюзът е компетентност да одобрява самостоятелно разпоредбите в споразумение, сключено от него с трета държава, които предвиждат, че задълженията в областта на преките инвестиции, съдържащи се в двустранни споразумения, сключени по-рано между държавите — членки на Съюза, и посочената трета държава, трябва от влизането в сила на това сключено от Съюза споразумение да се считат за заместени от него. В тази връзка съгласно член 2, параграф 1 ДФЕС на държавите членки е забранено, освен ако са оправомощени от Съюза, да приемат актове, пораждащи правни последици в области, които са от изключителната компетентност на Съюза. Регламент № 1219/2012 за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави, действително оправомощава държавите членки при стриктно определени условия да оставят в сила и дори да сключват двустранни споразумения в областта на преките инвестиции с трета държава, докато в областта на преките инвестиции не съществува споразумение между Съюза и тази трета държава. За сметка на това с влизането в сила на такова споразумение между Съюза и посочената трета държава посоченото оправомощаване отпада.

Следователно доводите, че държавите членки трябвало да имат възможност след влизането в сила на задължения в областта на преките чуждестранни инвестиции, съдържащи се в сключено от Съюза споразумение, да приемат актове, които определят съдбата на задълженията в тази област, съдържащи се в двустранните споразумения, които са сключили по-рано със същата трета държава, не биха могли да се приемат.

(вж. т. 247—251)

20.    Член 351 ДФЕС има за цел да позволи на държавите членки да зачитат правата, които трети държави черпят в съответствие с международното право от заварени споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г. или, за присъединяващите се държави — преди датата на тяхното присъединяване.

(вж. т. 254)

21.    Компетентността на Съюза за поемане на международни задължения включва и компетентност да приеме съответни институционални разпоредби във връзка с посочените задължения. Присъствието им в споразумението е без последици по отношение на естеството на компетентността за сключването му. Действително посочените разпоредби имат обслужващ характер и следователно попадат в обхвата на същата компетентност, към която се числят материалноправните разпоредби, които съпътстват.

При все това положението е по-различно по отношение на разпоредбите, въвеждащи режим за уреждане на спорове между ищец от една от страните и другата страна относно третиране, за което се твърди, че нарушава разпоредбите на споразумението и с което се причинява загуба или вреда на ищеца или на негово местно установено дружество. Доколкото инвеститорът ищец може да реши спорът да бъде разгледан в арбитражно производство, без съответната държава членка да може да възразява, подобен режим, който извежда споровете от съдебната компетентност на държавите членки, не би могъл да се отличава с чисто обслужващ характер и при това положение не би могъл да бъде въведен без тяхно съгласие. Одобряването на подобен режим попада в обхвата не на изключителната компетентност на Съюза, а на споделената между него и държавите членки компетентност.

(вж. т. 276, 285 и 291—293)

22.    Не би могло да се счита, че съдържащите се в глава 14 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур задължения, съгласно които властите в Съюза, включително на държавите членки, трябва да спазват принципите на добра администрация и ефективна съдебна защита, навлизат в изключителната компетентност на държавите членки. Действително правилата, съдържащи се в посочената глава, не включват никакви задължения относно административната или съдебна организация на държавите членки, а отразяват обстоятелството, че както Съюзът, така и държавите членки трябва при прилагане на споразумението да зачитат общите принципи и основните права на Съюза, например на добра администрация и ефективна съдебна защита.

(вж. т. 284)

23.    Компетентността на Съюза в областта на международните отношения и способността му да сключва международни споразумения включват по необходимост възможността да се подчинява на решенията на създадената или посочената по силата на такива споразумения юрисдикция във връзка с тълкуването и прилагането на техните разпоредби. По същия начин компетентността на Съюза да сключва международни споразумения включва по необходимост възможността да се подчинява на решенията на орган, който, макар и официално да не е юрисдикция, по същество изпълнява правораздавателни функции, какъвто например е органът за уреждане на спорове, създаден по силата на Споразумението за създаване на Световната търговска организация.

(вж. т. 298 и 299)