Language of document : ECLI:EU:T:2013:424

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

13 септември 2013 година(*)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „CASTEL“ — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Допустимост — Абсолютно основание за отказ, на което не е направено позоваване пред апелативния състав — Служебна проверка на фактите — Член 76, параграф 1 от Регламент (EО) № 207/2009“

По дело T‑320/10

Fürstlich Castell’sches Domänenamt Albrecht Fürst zu Castell-Castell, установено в Castell (Германия), за което се явяват R. Kunze, G. Würtenberger и T. Wittmann, avocats,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г‑н P. Geroulakos и г‑н G. Schneider, в качеството на представители,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е

Castel Frères SAS, установено в Blanquefort (Франция), за което се явяват A. von Mühlendahl и H. Hartwig, avocats,

с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 4 май 2010 г. (преписка R 962/2009-2), прието в производство за обявяване на недействителност между Fürstlich Castell’sches Domänenamt Albrecht Fürst zu Castell-Castell и Castel Frères SAS.

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: г‑н H. Kanninen, председател, г‑жа I. Labucka и г‑н S. Soldevila Fragoso (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 2 август 2010 г.,

предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 15 ноември 2010 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 10 ноември 2010 г.,

предвид промяната на съставите на Общия съд,

след съдебното заседание на 8 ноември 2012 г.

постанови настоящото

Решение(1)

[…]

 Искания на страните

9        Жалбоподателят иска от Общия съд:

–      да отмени обжалваното решение,

–      да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

10      СХВП и встъпилата страна искат от Общия съд:

–      да отхвърли жалбата,

–      да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

11      В съдебното заседание встъпилата страна заявява, че се отказва от приложения I. 9 и I. 10 към писмения ѝ отговор, представени за първи път пред Общия съд.

 От правна страна

[…]

 По допустимостта на правното основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква г) и на член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009

[…]

24      От прегледа на административната преписка се установява, че правното основание, изведено от нарушението на член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 207/2009, не е повдигнато пред апелативния състав и следователно се излага за първи път пред Общия съд.

25      При всяко положение, обратно на това, което твърди жалбоподателят, не е трябвало това абсолютно основание за отказ да се разгледа служебно от апелативния състав в производство за обявяване на недействителност.

26      В съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 при проверката на абсолютните основания за отказ проверителите в СХВП, а при обжалване — апелативните състави н СХВП, пристъпват към служебна проверка на фактите, за да определят дали по отношение на марката, чиято регистрация е заявена, е приложимо или не някое от посочените в член 7 от същия регламент основания за отказ на регистрация. От това следва, че на компетентните органи на СХВП може да се наложи да основават решенията си на факти, на които заявителят не се е позовал. СХВП е длъжна да направи служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютно основание за отказ (Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Storck/СХВП, C‑25/05 P, Recueil, стр. I‑5719, точка 50, Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Develey/СХВП (Форма на пластмасова бутилка), T‑129/04, Recueil, стр. II‑811, точка 16 и Решение на Общия съд от 12 април 2011 г. по дело Fuller & Thaler Asset Management/СХВП (BEHAVIOURAL INDEXING и BEHAVIOURAL INDEX), T‑310/09 и T‑383/09, непубликувано в Сборника, точка 29).

27      Въпреки това в производство за обявяване на недействителност СХВП не може да бъде принудена да извърши отново направената от проверителя служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютните основания за отказ. От разпоредбите на членове 52 и 55 от Регламент № 207/2009 следва, че марката на Общността се счита за валидна до обявяването на недействителността ѝ от СХВП след производство за обявяване на недействителност. Следователно тя се ползва с презумпция за валидност, която е логическата последица от контрола, който СХВП осъществява при разглеждането на заявка за регистрация.

28      Тази презумпция за валидност ограничава предвиденото в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 задължение на СХВП за служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютните основания за отказ, до проверката на заявката за марка на Общността, осъществена от проверителите на СХВП, а в производство по жалба — от апелативните състави в производството по регистрация на посочената марка. Впрочем, тъй като се презумира, че регистрираната марка на Общността е валидна, лицето, направило искане за обявяване на недействителност, трябва да посочи на СХВП конкретните обстоятелства, които биха могли да поставят под въпрос нейната валидност.

29      От изложеното дотук следва, че в производството за обявяване на недействителност апелативният състав не е бил длъжен да извърши служебна проверка на относимите факти, въз основа на които би могло да се наложи прилагане на абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 207/2009.

30      Ето защо това правно основание следва да се отхвърли като недопустимо.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 4 май 2010 г. (преписка R 962/2009‑2).

2)      СХВП понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Fürstlich Castell’sches Domänenamt Albrecht Fürst zu Castell-Castell.

3)      Castel Frères SAS понася собствените си съдебни разноски.

Kanninen

Labucka

Soldevila Fragoso

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 септември 2013 година.

Подписи


* Език на производството: английски.


1 –      Възпроизведени са само точките от настоящото решение, чието публикуване Общият съд счита за уместно.